С какво ги хранят „началниците“ на тия европейски срещи? Няма как да не слагат нещо специално в менюто им, защото премиерът Бойко Борисов винаги се връща напращял от самовъзхита. И всеки път сякаш България му отеснява. Любезни медии продължават да го титулуват Генерала (около задаващите се избори лампазите стават все по-актуални), но това обръщение вече е демоде.
Ден след Европейския съвет в Братислава Борисов обясни пред свита от журналисти на събора в село Венец, Шуменско, че размахът му е вече друг. Идната събота отива на среща във Виена с канцлерката Ангела Меркел и с премиерите на Унгария Виктор Орбан и на Словения Миро Церар. „Това са хората, които генерираме идеи в момента, и останалите за радост се съобразяват“, каза той. Който иска – нека да е скромен, но не и Борисов! Защо да крие повече истината зад вратите на Европейския съвет, след като се е изявил като
Генератора на идеи?
Трудно е да разберем какви са те, защото никой не го цитира, но той компенсира мълчанието на „колегите“ си с изобилна речовитост.
Срещата във Виена ще бъде продължение на срещата в Берлин в края на август, когато Борисов заядливо бе определен от политически опоненти като „пощенски гълъб“ между турския президент Реджеп Ердоган и канцлерката Меркел. Той забави отговора си, но не забрави. След пътуването си до Братислава в края на миналата седмица заяви: „Мълчаливо изтърпях хулите – от „пощенски гълъб“ до какво ли не, а „пощенският гълъб“ им донесе 320 млн. лева извън бюджета на ЕК. И понеже по сметката на Комисията вчера имаше 108 млн. евро, до 26-ти ще получим останалите 52 млн. евро“. Излиза, че Борисов развива идеи, които другите са готови да плащат дори с последните си пари.
Говорителката на Еврокомисията Наташа Берто внесе яснота ден по-късно. Запитана от български журналист в Брюксел, тя уточни, че отпуснатите на нашата страна 108 милиона евро са от фондовете за спешни нужди по бюджетите на ЕС за миграция, убежище и вътрешна сигурност, което означава, че не са извънбюджетни средства, както твърди Борисов. Освен това според него ни дават пари за харчене, които компенсират струпалите се напоследък големи разходи на България за американските електроцентрали и за реакторите на АЕЦ „Белене“, но според говорителката средствата са предназначени за охрана на границите, техническо оборудване, както и за изграждането на приемни центрове. Наташа Берто изрично посочи, че с тях не може да се финансира довършването на оградата по границата с Турция.
Създава се впечатление, че Генератора се вглъбява твърде много в собствените си мисли, не слуша внимателно и не си води записки какво говорят другите в ЕС. Като се върна от Берлин, се похвали, че новата Европейска агенция за гранична и брегова охрана, която ще замени сегашната служба Фронтекс, „ще стартира именно от България на 6 октомври“. Ако провери с какво ще се финансира нейната мисия, може да открие, че отпуснатите в помощ на България средства са предназначени донякъде точно за тази цел. Тъй като не са извънбюджетни, значи вече са планирани. Неведнъж парите за европейски мисии в България (например, за експерти в правосъдието или в енергетиката) са се връщали в европейски джобове, след като са били изписани в българска полза. Това е, както се казва, игра на молива, който може да преправи едно бюджетно перо на друго.
Но парите не са най-важното, защото трябва да гледаме преди всичко ползата. Другото изрично предназначение на отпуснатите средства е за „изграждането на приемни центрове“. Тази цел е твърде деликатна, защото може да има три измерения. Първо, да се създадат условия за приемане на нови мигранти откъм Турция. Второ, да се позволи изнасянето от София и други градове на временните бежански центрове, които създават гражданско напрежение. Трето, да се настанят десетки хиляди мигранти, които потенциално могат да бъдат върнати в България от Западна Европа съгласно Дъблинския регламент.
Борисов не крие, че колкото и разсеяно да слуша другите в Европейския съвет, е доловил и някои генерирани от тях идеи. „Трябва да решим основния проблем – къде да върнем мигрантите“, каза той още под впечатленията си от Братислава. После уточни, че темата е била повдигната от австрийския канцлер Кристиан Керн, който ще бъде домакин на предстоящата среща във Виена. По този начин разкри за какво го търсят останалите „генератори на идеи“, сред които този път ще бъде и неговият „приятел“ Виктор Орбан, който отсъстваше от срещата в Берлин.
„Ние (Борисов – бел. ред.) много ясно казахме, че или трябва да правим затвори, както ги предупреждавах преди 2 години, за да са спокойни хората, или тези центрове от отворен тип не вършат работа“. Говорил им, ама тогава останал неразбран. Затова сега настоял да се създадат зони за сигурност. „Хората, които бягат, трябва да останат там, докато се създаде политическа обстановка, и след това да се върнат по родните си места. Това трябва да е целта“, заяви той. Тревожното е, че неговият „френски“ вероятно е разбран неточно,
щом се е зарадвал, че са започнали да се съобразяват с идеите му. Може би Борисов си е мислил за зоната за сигурност, с която го омая турският президент Ердоган, преди войските му да навлязат в Северна Сирия, под предлог че там ще се прави зона за бежански лагери.
Европейските лидери по-вероятно планират създаването на палаткови бежански лагери на българска територия, както се опасява евродепутатката Илиана Йотова. Тя дава за пример печално известния лагер Минео в Сицилия (Италия), където бе на посещение с делегация от ЕП миналата година. Там при местно население от 5500 души са заселени 3500 мигранти от Африка. Пасторалната картина на спокоен живот сред портокалови горички отдавна е заменена от мръсотия и вражди. Обезлюдяваща се България привлича очите на европейските лидери като потенциален заден двор, където могат да заметат проблемите си. Тя им изглежда подходяща за експедиране както на битови отпадъци, така и на нежелани пришълци. Борисов вече се съгласи за отпадъците, а за другото ще каже във Виена.
Интересно е наистина какво ще каже, защото Виктор Орбан намекна чрез своя говорител Золтан Ковач какво иска да чуе: съгласие от България да стане буферна зона за мигранти, охраняваща отвън Шенгенското пространство. Унгарската „гъвкава солидарност“ има две измерения: първо, твърда съпротива срещу каквито и да е задължителни квоти за заселване на мигранти в ЕС; второ, насочване на мигрантите другаде. Застъпничеството на Орбан за удовлетворяване на претенцията на Борисов за 160 млн. евро финансова помощ си има обяснение извън „приятелските“ чувства. Парите трябва да послужат за превръщането на България в мигрантско гето. По тази причина тя окончателно губи перспективата да се присъедини към европейското пространство без вътрешни граници.
Брюкселското издание „Юрактив“ разкри защо ентусиазмът на Борисов за влизане в Шенгенската зона изстина така внезапно. Унгария е била натоварена да му каже по „приятелска“ линия, че вече не отговаря на шенгенските критерии. По-рано Будапеща твърдеше обратното, но това беше преди мигрантската криза. „Ставащото в Европа повдига големи въпроси за способността да се изпълняват шенгенските критерии. Всички сме заинтересовани от първата линия на отбраната в България“, каза пред „Юрактив“ правителственият говорител Золтан Ковач и продължи: „Това бе заявено от министър-председателя (Виктор Орбан), когато посети България преди няколко дни. Знаете унгарската позиция, настроени бяхме много подкрепящо. Но става дума за шенгенските критерии. Шенгенският протокол, шенгенските критерии трябва да бъдат спазвани“.
В Братислава Борисов се убеди, че и други „колеги“ мислят същото, и затова предложи на българската аудитория следната интерпретация: „Всички казват – България веднага в Шенген. Само че днес нашият интерес не е този. Ако искат да ни приемат, с радост ще приемем, естествено, но сега малко и ние ще им кажем – години наред си играехте с България малко игрички, сега ние зор нямаме за Шенген“. В бързината да ни обясни, че гроздето е кисело, той бе пропуснал да уведоми президента Росен Плевнелиев за политическия си завой. Затова държавният глава същия ден заяви по „Дарик“ радио точно обратното – че „членството на България в Шенген трябва да бъде поставено с цялата сила“.
Тъй като темата „Шенген“ загуби актуалност в Европа, защото държавите се върнаха към охрана на националните си граници, повдигането й в България има само един смисъл – да подготви държавата за новата й роля в ЕС. Като буферна зона за мигранти тя ще продължи да получава „гъвкава солидарност“, а от нея ще се очаква да предостави подходящи терени за бъдещите лагери. Няма да бъдат жалени европейски пари за палатки, контейнери, сглобяеми къщички и всичко необходимо, защото трябва да се бърза. Задават се национални избори в Австрия, Германия, Франция, Испания, референдум в Италия, както и много местни избори на други места. Европейските граждани стават все по-нетърпеливи и искат да видят, че ръководителите им ги чуват.
Няма по-важна тема в момента от миграцията и от страховете за сигурността. Ако започне осезаемо обратно оттичане на мигранти от Западна и Централна Европа, напрежението ще спадне. Затова се търси клапан. Съгласи ли се Борисов да играе тази роля, може да е сигурен, че Европа ще го подкрепи, като пусне достатъчно пара през неговата свирка. „Това, което искаме, се случва“, похвали се преди дни Борисов с пълно основание. Другите в ЕС наистина „се съобразяват“ с генерираните от него идеи.
