Ако ГЕРБ загуби президентския вот, веднага ще насроча предсрочни избори. Това обяви премиерът Бойко Борисов в предаването „Тази сутрин”. Той обаче отново не каза кой ще е кандидатът на партията му за държавен глава.

„Щях да го кажа още юни, но всеки ден ме питат: „Ще ставаш ли президент?”. Септември ще кажем кой ще е кандидатът”, заяви Борисов.

Той попита защо другите политически формации не издигат водачите си за кандидат-президенти и призова новият лидер на БСП Корнелия Нинова и лидерът на ДСБ Радан Кънев да се кандидатират.

Половете нямат никакво значение – българските жени по нищо не отстъпват на мъжете, ако има качества, може да е мъж, може да е жена, отговори Борисов на въпроса дали кандидатът на ГЕРБ ще е жена.

Осъдени сме да плащаме за АЕЦ „Белене” и ще плащаме – всеки ден сумата нараства със 168 хил. евро, или 350 хил. лв. – заради лихви, обяви министър-председателят.

Той отново напомни, че условията по договора за „Белене” не са договаряни от ГЕРБ.

По думите му БСП два пъти е имала възможност да размрази проекта и да построи централата.

Премиерът заяви, че сега загубите за България от проекта ще бъдат поне 3 млрд. лв. – пари, които са „потънали в един гьол”.

Борисов обяви още, че приема предложението на БСП за рестарт на проекта със стратегически инвеститор като протегната ръка, за да може да продаде реактора по-изгодно. Това би помогнало в преговорите с Иран, на които предлагаме реактора, който трябва да заплатим, намекна премиерът.

„Аз съм много добронамерен човек, когато става въпрос за държавни пари, търся максимално съгласие. Приемам искането за мораториум на БСП като една протегната ръка в преговорите. В момента експертите преговорят дали Иран не би го купил. Ако ние отидем на преговори само с едно единствено решение – имам да плащам толкова пари, ще го вземете ли този реактор, търговецът си прави сметка, че нямаме друг вариант”, уточни Борисов.

Може би ще има рокади в кабинета, но първо ще я научи мнозинството, заяви премиерът в студиото на „Тази сутрин”.

„Ако бях в предишния формат (на самостоятелно управление – б. ред.), щях да ви кажа, но сега имам партньори – реформатори, патриоти. Ако те са съгласни с моите идеи, ще стане, ако не, няма да има промени”, каза премиерът.

Борисов коментира и разразилия се скандал с министъра на културата Вежди Рашидов:

„Накарах му се на Вежди Рашидов, той се извини сто пъти. Мине, не мине време, и понеже е емоционален човек, забравя, че е министър и всяка дума може да се обърне срещу него…”, беше обяснението на премиера.

Той коментира и имотното си състояние.

„Имам си къща в Банкя, построил съм си я преди да съм на държавна работа – там живея, там ще умра. Иначе от  15-16 години се возя или карам служебен автомобил, за какво ми е кола. Ако г-н [Георги] Кадиев смята че имам повече коли, къщи, подарявам му ги. Това са клевети. Но с последната присъда на Волен Сидеров изглежда, че сякаш можеш да си говориш всичко и после те глобяват 3000 лв.”, каза още премиерът.

Той съобщи, че заплата му е 4000 лв., макар да трябва да е поне 10 000 – заради отговорността, която носи и заради факта, че всичко рано или късно „опира до него”.

Той реагира остро и на констатацията на Кадиев, че само пурите, които пуши, струват по 300 лв.  „Бил съм върл враг на пушенето, гонил съм хора от отбора за карате заради цигара, сега ще ги спра направо…”

Попитан дали наистина всичко опира до него и дали той ръководи МВР, докато Румяна Бъчварова е само фасада, както твърди ген. Атанас Атанасов, премиерът обяви, че помага на всички, а Румяна Бъчварова се справя добре с работата си.

„Предишният мандати ни обвиняваха в полицейщина, че много се подслушвало. Сега се опитваме да успокоим гражданския сектор…  В пъти по-малко са подслушванията. Дали сме възможност на професионалното ръководство да работи”, каза премиерът.

„Черно море ще стане много конфликтна зона, то и сега е. Използваният от мен термин е малко неправилен – „демилитаризация”, няма как да си извадим корабите и да гои докараме в Перловската река”, обясни и въпроса с т.нар. флотилия в Черно море.

„Има реални опасности, разбира се. Ако има флотилия… Като в театъра – ако има пушка в стената, рано или късно ще гръмне. А ние искаме Черно море да е транспортен коридор, да добиваме газ и петрол, но и да имаме най-чистото море – затова инвестираме много”.

За внука си Бойко-младши, които се роди на 31 януари тази година, премиерът каза, че си играе и най-много се радва на звука на щангите – смее се, когато го чуе.

Премиерът Бойко Борисов продължи с коментарите по различни теми от Иран, където е на посещение, след като по-рано през деня обяви, че в хода на разговорите там е станало дума за нов транспортен коридор Иран – Армения – Грузия – България. Пред журналисти Борисов коментира първо акцията в Испания със заловена контрабанда и фабрики за цигари, която е била наречена от властите на в Мадрид една от най-големите и успешни операции. Премиерът започна така:

„Вижте, ние понеже сме вгледани само в негативното, което се случва в България и не виждаме другото през чуждите очи. Като хванем 200 кг хероин – на вас ви се струва нормално. Като ви казваме, че хващаме печатница за фалшиви пари или контрабанда и нелегални цигари, които ощетяват бюджета – за вас това е нещо нормално. За Европа това е една от най-добрите им операции. И в случая искам да благодаря и на главния прокурор, и на Иво Спиридонов (директор на ГДБОП – б.а), на всички момчета, които участваха, защото от самото начало сме в тази операция…“

Борисов продължи с разказа за постиженията на международно ниво, разказвайки: „Ние първо с Доналд Туск и с поляците работихме, там им помогнахме да ракрият същите схеми, и в Унгария с Виктор…(премиерът Орбан – б.а.) И сега с Мариано Рахой (премиер на Испания – б.а) дадохме такава възможност максимално добре да се работи, за да стигнем до тук – виждате, три големи фабрики са разкрити и се ощетява не само техния бюджет, но и на целия ЕС.

Премиерът продължи с благодарностите за родните институции и заяви по адрес на вътрешната министърка и вицепремиер Румяна Бъчварова:    „Така че поздравявам всички колеги, които работиха, Руми, разбира се, Бъчварова, тези, които постоянно й искат оставката… Тя ако беше министър на вътрешните работи в Щатите, сигурно щяха да й искат главата… Да й отрежат главата публично. Но, виждате, там казват, че правим реформи и повече не се занимават с темата“.

И препоръча на медиите и политиците този път да кажат добра дума за работата на правителството, МВР, прокурорите.  Бойко Борисов за пореден път заяви, че го дразнят въпросите на журналистите и партийните лидери, които искали някак да влязат в новините, дали не пази президентския пост за себе си и затова да се бави номинацията на ГЕРБ. Премиерът отсече, че кой ще е кандидатът на ГЕРБ за държавен главата „зависи само от мен“. И заяви: „Аз казах кога ще се кандидатирам вчера, ако сте слушали – за следващите избори, когато децата ми пораснат, тези, които сега са във футболните агитки – тогава. Сега как си го представяте да ви го кажа – хвърлям всичките проблеми и отивам да се кандидатирам, че е по-леко… Как ще го приеме народът, министрите, коалиционните партньори…“

По думите му хората оценяват това, което се върши в държавата, както и факта, че „не сме войнстваща нация“. И се върна на темата за Чермо море: „Разбира се, ние можем да се сбием с всеки. Както сме го показвали в историята, че можем да обявим на половин свят война… Вярно, после може половината територия да ни я няма, но сме го правили – едновременно и на Съветския съюз, и на Щатите, с комшиите – на кой ли не – по време на Втората световна война… Това сме го правили, можем да го направим и сега. Мога да изляза и да кажа, че с флотилия можем да нападнем всеки. Моето желание специално, разбира се народът ако не е съгласен, може да избере друг, аз искам Черно море да е зона, където да пътуват търговски кораби. Да правим бизнес не само с Иран, а с Грузия, с Армения, с цяла Азия…“

Борисов продължи разсъжденията си по темата, след като преди ден обяви, че иска Черно море да е демилитаризирана зона:    „Когато има инфраструктурни коридори, по които минават газ, петрол, стоки – там няма война. Те се пазят тези места… Народът избира кой и как да го управлява… Като не ме харесват, ще си изберат някой като Мони Паси – смел, голям боец, който да налита с крилати ракети и да пребива руснаци и който му дойде на акъла. Нали, такива смелчаци има много в България. Те и в Банкя има много такива. Които много обичат в кръчмите да нападат, ама после бягат…“

По думите му идеята за демилитаризация на Черно море не означава, а и той няма такива илюзии, че всички, например Русия, сега ще си нарежат корабите и да си извади флота. Но по думите му е по-добре вместо да се надпреварваме да купуваме подвонцици, ракети и кораби, трябвало да направим така, че напрежението в акваторията да спадне. И ако може нито НАТО, нито Русия да увеличават присъствието си, а и тези пари трябвали за народа.

Журналистите не пропуснаха и въпроса за Европейското първенство и се поинтересуваха за кого е викал премиерът – за Португалия или за Франция, която загуби мача: „Аз ви казах – моите отбори отпаднаха по-рано…Бях за Хърватия, паднаха и така. Но винаги съм казвал, че когато някой падне от България, после става световен или европейски шампион. Така беше и с Франция, така и с Португалия. Но много мъжество проявиха тези момчета. Да им е честито“, обяви той по адрес на португалците. По въпроса защо заместникът на Борисов Цветан Цветанов занимава за САЩ, Борисов заяви, че става дума за отдавна планирана визита, защото работим добре с институти и политици зад океана, а и той самият щял да иде, ако можеше.

Щом опонентите ми са спали до 2009 г. сега ще мълчат и ще гледат как се мъча да намеря най-правилното решение за „Белене“. Това каза пред журналисти министър-председателят Бойко Борисов във връзка със сумата, която страната ни трябва след решение на арбитражния съд за АЕЦ „Белене”, която е малко над 550 млн. евро.

Във връзка с това накъде върви планът на правителството – ще продава ли централата или ще отиде в Иран да преговаря, премиерът заяви: „Ще преговарям и с едните, и с вторите, и с третите. Енергийният министър разговаря с руската страна, ние разговаряхме с тях. Сега в Иран ще видим имат ли интерес към подобно нещо да продаваме реактора там заедно с руската страна”.

„Трети вариант – да обявим проекта за приватизация. И ако всички тези варианти не успеят, то тогава ще вляза в парламента и ще кажа – колеги, или трябва в новия бюджет да заложим толкова пари, с всички лихви, които вървят на ден, или трябва да слезе мораториумът и тогава да търсим пари да го построим.Това са трите варианта”, обясни министър-председателят.

На въпрос какво показва досега анализът и кой е най-вероятния вариант Борисов заяви, че няма добър и лош вариант, ако го изиграем добре.
Във връзка с това разговарял ли е с „Атомстройекспорт“, премиерът уточни, че българският енергиен министър Теменужка Петкова, руският й колега Александър Новак и хората от „Атомстройекспорт“ провеждат разговори и са в контакт. „Експертите работят и подготвят варианти, които като представят на масата ще отида и ще го представя в парламента”, допълни Бойко Борисов.

„2006 г., когато са се пазарили и са подписвали договорите да са го направили така, че да са го построили. Това казвам на моите опоненти, щом са спали до 2009 г. и всичко дойде при мен, сега ще мълчат и ще ме гледат как се мъча да намеря най-правилното решение. Това е истината, друга няма”, коментира още министър-председателят.

На въпрос получило ли е Министерство на енергетиката съгласие от „Атомстройекспорт“ да се преговаря с Иран за продажба, премиерът заяви: „Бъдещето време е присъщо на комунистите. Те са само в ще, ще и ще. Видяхме тяхното ще какво е – имаме един гьол, милиарди да плащаме и нямаме нищо. Това е, което са постигнали през годините. Моля ви месец време търпеливо да намерим решение”.

Анализът на институт „Иван Хаджийски“ за политическия юни е озаглавен „Игра на президенти и лоши новини за света“. Той е изготвен под редакцията на проф. Петър–Емил Митев и обобщава дискусия с участието на Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров. Публикуваме резюмето на анализа:

Българската политика е все повече рамкирана от парадокси. Президентски избори в центъра на вниманието – но без кандидати. Правителство на малцинството – но стабилност на властта. Важни събития – по които обаче никой не може да каже какво точно се е случило (или казало): Черноморската флотилия, вдигането на учителските заплати, новият заем, компенсациите за проекта „Белене“, ситуацията с еврофондовете и пр. В дясно от центъра сюжетът е „президент под прикритие“. Борисов уж няма да е кандидат, а обикаля из страната, много повече от преди. Очевидно още не е решил и е в дилемата To be or not to be… президент.

Реформаторският блок ще трябва да издига собствен кандидат, но засега май никоя партия в него не иска да носи отговорността за кaндидата. В ляво се търсят общи пътища, но май искат АБВ без Първанов и Калфин. Референдумът в БСП е хладен към двамата. Първанов не им е толкова необходим като съюзник, колкото да не бъде враг. Националистите вървят към възход, но се чудят дали обединението на доскорошни конкуренти ще сумира гласовете им или ще ги… отблъсне. ДПС и ДОСТ също се дебнат в големи маневри. Уж говорят за едно и също, а ДПС го нарича „повече Европа“, докато ДОСТ – „по-малко Евразия“.

Партийната система: от раздробяване към консолидация с външна намеса?

Ако в последните месеци се виждаше раздробяване на партийните ниши, идващите президентски избори катализират обратното. В партийната система тече постепенна консолидация. Формира се широко патриотично обединение; партиите от РБ открито признават, че ще е пагубно да се явят отделно на президентския вот; левицата търси широки формати на изява. В партийната система у нас обаче се вижда и все повече отглас от международните процеси. И президентската кампания може да остане в този капан. Посещението на „Нощните вълци“ на Путин показва колко е лесно (и безплатно) цялата обществена енергия да се насочи към разделение на геополитическа основа, на за/против Русия или за/против Америка.

Лоши новини за света

Глобалната несигурност нараства. Разединеното кралство произведе разединена Европа. Военното напрежение в Сирия се увеличи. Украинският възел се заплита. Терористичната заплаха получава нови потвърждения. В този контекст внезапно излиза нов триъгълник Русия-Турция-Израел, който може да прояви претенциите за ново пренареждане в Близкия Изток. С напредването на кандидат-президентската битка в САЩ отношенията САЩ-Русия прогресивно се влошават. Преговорите за Трансатлантическото споразумение буксуват и фактически са пред отлагане.

Геополитическият разлом удари и православието, след като Българската православна църква проправи пътя на Московската за бойкот на Всеправославния събор. Бойни кораби на САЩ и Русия едва не се сблъскаха наскоро в Средиземно море. Военните маневри са интензивни, в политиката твърдата реторика доминира, в публицистиката – безпрецедентно за последните 30 години! – се появяват сценарии за ядрена война. На този фон светът очаква срещата на НАТО във Варшава и очакваното сплотяване на редиците, най-вече срещу Русия.

Печеливши и губещи от Брекзит на първо четене

Брекзит е безспорна победа на евроскептицизма, но той може да бъде убедително опроверган чрез… собствената си реализация и нейните негативни ефекти. Брекзит открива „път надолу”, но и „път нагоре“ пред ЕС. Печели Германия, която вече не е длъжна да се съобразява с Лондон; Франция, която винаги е заемала критична на Великобритания позиция; Италия, която сега може да получи място между „тримата големи“ на ЕС. Печели Русия, защото най-резервираната към Русия държава в евросъюза се дистанцира от него.

Губят САЩ, защото напуска главният им съюзник и възможността да въздейства върху вземането на решения в Брюксел намалява, става необходимо да разработят нова политика към Европа; губи Полша, опирала се неведнъж на британска подкрепа в сложното положение, което има между Германия и Русия; същото се отнася и за Турция, дотолкова, че някои анализатори директно свързват извинението на Ердоган с Брекзит.

Между засегнатите е и Китай, която инвестира немалко усилия да превърне Лондон в свой привилегирован партньор в Европа. Британският интерес е свързан не толкова и не само с контрола върху миграцията, колкото с луксозната възможност Лондон да се ползва и от преимуществата на Общия пазар, и от свободната търговия с другите си партньори, без тя да бъде ограничавана и подчинявана на правилата на ЕС. Малко вероятно е ЕС да приеме подобен привилегирован статус. България не иска да взема страна в разлома Изток-Запад, но ще й се наложи, защото председателството на ЕС наближава и София може да води преговорите за напускане с Лондон.

Поуките от референдума

Изпъкват две противоречиви поуки – Европа вече трудно ще се развива без отчитане на националните специфики и волята на народите, но референдумите като израз на тази воля губят легитимност. Демократичният дефицит на ЕС вече не може да се скрие. През последното десетилетие почти всеки път, когато европейски народи са били питани за Европа (от референдумите във Франция и Холандия за Европейската конституция през гръцкия и датския референдум от м.г. до Брекзита), те са отговаряли с „не“. Вярно е, че британският референдум може да изиграе ролята на сепване, на имунизация, която да намали желанието на елитите да прибягват в бъдеще до подобно опасно „заиграване с публиката“. Но това още повече засилва потребността от ясно лидерство и задаване на посока.  Поуките от референдума кънтят и у нас. Референдумът на Слави Трифонов (а евентуално и този на Веселин Марешки) попада в нова светлина и ще бъде разглеждан под друг ъгъл.

Премиерът Бойко Борисов днес реши да се спре пред парламентарните репортери на излизане от пленарната зала след контрола. И този път да се „разходи по политическия конспект“ – от тероризма през отношенията с Русия и енергетиката, въпреки че първоначално се опита да „финтира“ наредените камери и микрофони. Разговорът започна от актуалната тема – новината, че един от терористите от Истанбул е бил задържан в България през 2011 г., но е пуснат от съда и е постановен отказ да бъде екстрадиран в Русия. „Това, което ме касае мен, е, че българските служби са свършили, каквото е необходимо. След това не мога да коментирам работата на съда, те се влияят и от конвенции, и от споразумения, и от международни документи… Но правителството със своите служби си е свършило работата и той е бил задържан“, обясни Борисов.

Премиерът не влезе в подробности дали мерките за сигурност и срещу тероризъм у нас са достатъчни, само отбеляза, че сигурно и властите в Брюксел, Париж и Лондон са си мислели, че взимат достатъчно мерки. После допълни: „Терористичните актове стават все по-брутални. Но трябва и да се живее. Светът се движи… Като приложим по-строги мерки за сигурност до каква степен се затруднява и трафикът, и достъпът до летището…“

Без да е ясно каква точно е връзката, премиерът заяви, че винаги е бил за „мирно решение на конфликтите и в Сирия, и за прекратяване на огъня, защото не може с война да постигаш мир“.

Борисов заяви, че и в НАТО е казвал на колегите си, че маса човешки съдби там били загубени и тези хора вече са в други измерения заради преживяното. „Не може в Сирия от 4 страни да се мятат ракети и да очакваме това да доведе до мир. Ясно е, че това не е много изгодно да се говори политически, защото, нали, всичките сме големи ястреби, но докато има такава международна политика и така се решават конфликтите – нищо добро не очаква светът“.

Попитан за искането на ЕС да приватизираме „Булгартрансгаз“, Борисов обясни, че от години в Европа тече процедура по раздържавяване на този вид компании. По думите му обаче българската страна е обяснила пред ресорния еврокомисар, пред Жан- Клод Юнкер и Доналд Туск защо това е опасно за България и защо ние не искаме да го направим. Борисов пропусна да обясни това и пред медиите, но обяви, че се водят преговори по темата от Томислав Дончев и Теменужка Петкова. До обяснението пред Юнкер и Туск се стигнало, защото „инфриджмънт процедурата, която бяха нагласили, е за 300 млн. евра“, заяви премиерът.

Щом стана дума за Русия, Борисов веднага се скара на медиите „да четат преди да го питат неща“. Подразни го въпросът с какъв мандат външният министър Даниел Митов е изпратен в Сочи, където ще се срещне и с руския си колега Сергей Лавров. Борисов се сопна, че това е събиране на външни министри и Лавров ще има срещи и с министрите на Турция, и на България, и вероятно с всички. Все пак накрая отговори: „Ние имаме доста неща да решаваме – и енергийни проекти с тях, … визов режим и облекчаването му, санкции, знаете, имаме и се надявам… тая година няма да паднат, но другата година се надявам поне в селското стопанство да паднат, защото там ние търпим огромни загуби… Задачата, която съм поставил (на Даниел Митов  – б.р.), е да нормализира крайно острата позиция на Русия към България, както нашата към тях и превръщането ни в най-големия враг на Балканите за Русия. Президентът Путин и Медведев ходят в Атина, в Белград, в Будапеща, обикалят ни, което се създава едно излишно напрежение, което не е необходимо…“, каза Борисов.

На реплика, че в България обаче бе президентът на Украйна Петро Порошенко, премиерът реагира: „Разбира се, ние искаме и с Порошенко да сме добре… нашата политика е такава, че  да сме добре с всички“.

На въпрос за съвета от лидера на АБВ Георги Първанов да поиска среща с руския президент, Борисов каза: „Аз съм много по-нисно ниво от президента Путин, за да искам аз среща“, припомняйки, че по протокол президентите се срещат с президенти, премиерите – с премиери и т. н. – Аз имам работа с техния премиер. Но многократно съм казвал – такива среши се правят тогава, когато има какво да се договори. Аз съм доволен, че европейската позиция и българската позиция са едно и също. Ние не можем да действаме самостоятелно.

Премиерът обяви, че всички варианти, например за бъдещето на „Южен поток“, могат да се решат само на ниво ЕС и съгласие на страните – дали този проект ще стане частен, дали моге да е част от „Танап“ и т. н. По думите му можело дори балканският газов хъб да мине заедно със „Северен поток“ 2.

От последните изказвания и на Путин, и на всики останали, става ясно, че Европа е тази, кято трябва да вземе решенията, а ние сме част от нея. Накрая Борисов се заинтересува на какъм принцип ще се разделят ДПС и новията партия на Лютви Местан – ДОСТ, когато Путин и Евроган се сдобрят, накъдето се върви.

Борисов обясни на медиите отново да прочетат, когато го питаха ще се налага ли скоростно въвеждане на еврото, както нисаха западни медии.. По думите му въпросът дали ще се приеме или не еврото не е въпрос на желание, а на договори. Борисов припомни, че ние не отговаряме на критериите за влизане в еврозоната, макар и спестявайки си буквалното признание на това обстоятелство.