Публикуваната в румънски медии информация за предстоящото пътуване на Доналд Тръмп-младши в Източна Европа в края на април 2025 г., което ще обхване Прага, Братислава, Будапеща, Букурещ, София и Белград, предизвика както очакване, така и тревога. Макар да не заема официална позиция в администрацията на баща си, президента Доналд Тръмп, той изпълнява длъжността изпълнителен вицепрезидент на Trump Organization заедно с брат си Ерик.
МИГNews.info препечатва анализа на Илиян Василев от „Алтернативи и анализи“.
Тръмп-младши умело съчетава бизнес интереси с политическо влияние, използвайки семейните връзки, за да избира кои държави да посети и с кого да се срещне. Изтичането на информация за визитата чрез румънските медии не е случайно – в Румъния то се възприема като провокация към властите, имайки предвид очакваната подкрепа от страна на Тръмп-младши за Джорджеску и неговия кандидат само седмица преди президентските избори. Дори по съвременните американски стандарти това представлява явна намеса във вътрешните работи на суверенна държава.
Геополитически контекст: Търговска война и троянски коне
Геополитическата обстановка е напрегната, на фона на ескалиращата търговска война между САЩ и ЕС. Вашингтон наложи универсална митническа тарифа от 20% върху целия внос, която влезе в сила на 5 април 2025 г. – мярка, която президентът Тръмп удължи с още 90 дни. В отговор ЕС подготвя ответни мита на стойност 26 милиарда евро и търговската война изобщо не е приключила, а тепърва предстои да се разгаря. На този фон изборът на Тръмп-младши да посети столици от Източна Европа изпраща ясно послание към Брюксел: Вашингтон търси начини да установи двустранни връзки с държави от региона, заобикаляйки Европейската комисия.
Целта е да се проучи възможността тези държави да бъдат използвани като съюзници срещу общата политика на ЕС и Западна Европа. Във всяка от столиците, които ще посети, се очаква Тръмп-младши да се срещне с политици, известни с антиевропейски, а понякога и с открито проруски позиции. Ако още не е станало ясно – унгарският премиер Орбан вече промени реториката си от желание да „реформира“ ЕС отвътре към заплахи за излизане от съюза, вероятно предусещайки, че търпението към него в Брюксел и в самата му страна е на изчерпване и прозорецът му на възможности да торпилира Съюза отвътре се затваря. От неговите действия можем да направим изводи и за евентуалната промяна в поведението на неговите „политически двойници“ в други държави от региона, включително Словакия и България.
Транзакционна дипломация
Макар официалният маршрут на визитата все още да не е публично обявен, тя се очаква да постави акцент върху няколко ключови външнополитически и бизнес теми. Забележително е, че Доналд Тръмп-младши не е държавен служител, не представлява Министерството на отбраната, за да обсъжда въпроси на сигурността и оръжейните доставки, нито Държавния департамент за политически теми, нито Министерството на енергетиката, за да коментира енергийни проекти с американски интерес в региона. Той просто е част от фамилията Тръмп – факт, който в случая изглежда по-важен от официалния му статут. Очаква се да оцени доколко местните му домакини – включително в България – са склонни да играят „конструктивна“ роля в очертаващия се икономически сблъсък между САЩ и ЕС, като приоритизират политическите сделки със САЩ пред общата европейска солидарност.
Администрацията на Тръмп започва да осъзнава, че откритата враждебност към ЕС има своята цена – видимо в спадащото търсене на американски оръжия и стратегически стоки (като енергия), както и в потенциалните контрамерки от страна на ЕС, насочени към американските цифрови, банкови и финансови услуги. В отговор американските пратеници все по-активно търсят двустранни договори с държави от ЕС, преди европейските защитни механизми да бъдат задействани. В България това включва сделки за ядрени реактори тип AP1000, за десетки милиарди долари, и оръжейни договори, за които се предполага, че надхвърлят 3 милиарда долара.
В Сърбия и България инвестициите в енергетика и инфраструктура може да бъдат позиционирани като опит за ограничаване на китайското влияние – приоритет за семейство Тръмп, който Тръмп-младши подчерта още през 2024 г., когато определи Китай като „геополитическа заплаха“ в Сърбия. Но това е по-скоро удобна геополитическа опаковка – Тръмп не е идеолог и не може да води последователна борба с Китай на идеен или стратегически фронт без в нея да прозира някакъв личен бизнес интерес.
Подобен разказ – за необходимостта от сдържане на Китай – може да бъде изведен, за пред публиката, и в София, където продължаващата търговска война между САЩ и Китай би могла да пренасочи китайски стоки към Европа, усилвайки натиска върху местните пазари. Но темата е твърде „висока“ и „концептуална“, за да бъде централна част от визитата на материалния Тръмп-младши, който рядко губи време в сложни геополитически дискусии.
Trump Organization рядко инвестира собствен капитал – бизнес моделът ѝ се основава на лицензиране на бранда „Тръмп“ за недвижими имоти и управление на чужди проекти, както и, напоследък, на законни схеми с криптовалути, през които трудно се проследяват корупционни потоци. В България това може да се прояви под формата на посредничество при енергийни сделки – особено свързани с руски и американски газ през „Турски поток“. (Вашингтон вече предложи на Германия да поеме контрол над „Северен поток 2“ и Украйна да поеме контрола върху транзитната газопреносна система на страната.) В този контекст особено значение придобива съдбата на Вертикалния газов коридор – стратегически актив, който би могъл да послужи за осъществяване на интересни посреднически схеми с руски газ, докато публично екипът на Тръмп твърди, че се грижи за повече износ на американски втечнен газ.
Не е изключено резултат от тези разговори да бъде и анонс за нова „Кула Тръмп“, както и обсъждане на начини за „легално“ стимулиране на интереса на Trump Organization – чрез участие на българските олигархични мрежи в „семейните“ криптовалути или инвестиции в имотни проекти в „трампистки“ стил, включително голф игрища и обекти за отдих.
Тандемът Борисов–Пеевски
В България тандемът Бойко Борисов и Делян Пеевски се стреми да се утвърди като основен партньор и контактна точка на Доналд Тръмп, с цел да осигури геополитическата подкрепа на неговото обкръжение – т.нар. „Семейство“, в подкрепа на своите икономически схеми, стъпвайки върху „успеха“ Русия да пробие с „Турски поток“ в ЕС, от първия мандат на Тръмп – когато, чрез Джаред Къшнър, беше улеснен напредъкът по „Турски поток“ с помощта на подизпълнителя на Saudi Aramco – Arkad Construction. Така бяха избегнати санкциите на Конгреса на САЩ, използвайки пробойни в регулациите на ЕС и съветите на юридическите консултанти на „Газпром“. Самият Борисов е твърдял, че по време на визитата си в Белия дом през 2019 г. е бил окуражен от Тръмп да продължи с изграждането на Балкански – Турски поток, въпреки действащите по това време санкции. Днес синът на бившия президент – Доналд Тръмп-младши – би могъл да задълбочи тези връзки, като се позиционира като канал за укрепване на партньорството с български политически и бизнес кръгове, „близки до Орбан“.
В настоящата ситуация – при положение че тази тръба е единствената руска газопреносна връзка, влизаща в ЕС – се обмисля как тя да бъде „съхранена“ пред евентуалното решение на Европейския съюз за пълно прекратяване на вноса на руски газ до 2028 г. Подобно развитие би поставило в неудобно положение местните застъпници на проекта, включително Борисов и Пеевски, които ще бъдат изправени пред трудния избор между европейската линия и руските интереси.
С оглед на това, тандемът проучва възможности за „мека“, а най-вече косвена конфронтация с Брюксел, чрез Тръмп. Целта им е да договорят модели на сътрудничество, подобни на предложените от свързани с Тръмп бизнесмени към Германия (по темата „Северен поток“) или Украйна (относно газопреносната ѝ система). Политическата подкрепа за руския газ през „Турски поток“, предоставена от унгарския Орбан, сръбския Вучич и словашкия Фицо, се оказва недостатъчна. За успеха на тези схеми е необходимо покровителството на Белия дом.
Наред с оръжейните сделки и политическото посредничество, Борисов и Пеевски се стремят да се възползват от интереса на САЩ към изграждането на седми и осми реактор AP1000 на Westinghouse в АЕЦ „Козлодуй“. Освен значителните приходи от самите продажби, американската страна преследва и целта да лицензира реактора в ЕС – чрез българската Агенция за ядрено регулиране (АЯР), която обаче не разполага нито с достатъчен кадрови капацитет, нито с финансов ресурс за такава отговорност.
Експерти като проф. Георги Касчиев, в предаването Алтернативата, подчертаха липсата на икономическа обосновка и предпроектни анализи. Цената на един реактор надхвърля 13 милиарда долара, а електроенергията, която ще произвежда, би могла да надмине 200 евро/МВтч – което ще прави проекта нерентабилен. Съществуващите блокове 5 и 6 ще функционират поне до 2047–2049 г., а големият проблем на българската енергетика, балансирането на бурно нарастващите възобновяемите източници не могат да бъдат балансирани от ядрени мощности. Това прави допълнителният ядрен капацитет трудно доказуем за вътрешния пазар.
Дипломацията на алъш вериша на тандема Борисов–Пеевски очевидно цели и отмяна на санкциите срещу Пеевски, наложени по закона „Магнитски“. Това, че липсва икономическа логика в проекта, не пречи да се правят разходите по началните му фази и през тях да се поддържа интереса на Westinghouse и този интерес да се използва за лобиране в полза на Пеевски пред американските власти.
Друго потенциално предложение към Тръмп-младши може да включва споделяне на приходи от руски газ през „Турски поток“, Вертикалния газов коридор и подземното хранилище в Чирен, разбира се, срещу горепосочената политическа протекция.
С кого може да се срещне Тръмп-младши в България?
Вниманието у нас вероятно ще се насочи към срещите му с местни „тръмписти“ и „консерватори“. Макар и без официален статут, президентът Румен Радев би могъл да приеме Тръмп-младши, за да придаде тежест на визитата и да балансира политическите маневри на Борисов–Пеевски. Липсата на западни официални гости през последните месеци прави подобна среща вероятна. С оглед на антиевропейската реторика на Тръмп, синът му би могъл да се срещне с партии като „Възраждане“.
Все пак среща с Костадин Костадинов не носи стратегическа полза на Тръмп-младши. Той остава маргинален играч, по-скоро рупор на Кремъл, без възможност за реално влияние. Русия разчита основно на Пеевски, Борисов и Радев, а Костадинов служи за радикализация на риториката.
Няма да е изненадващо, ако МВнР не е информирано за визитата. А дори да е – вероятно няма да оповестява подробности. За домакините по-важна ще бъде възможността за изграждане на внушения и медийни интерпретации, отколкото реалните резултати, постигнати по време на срещата. Посещението, ако се състои, вероятно се организира чрез неформални лобистки мрежи. Ясно е, че Тръмп отдава предпочитание на лични, лоялни хора, а не на институции – при прокарване на интереси, които често преливат от лични в държавни.
Публична среща с Пеевски, санкциониран по „Магнитски“, на този етап изглежда спорна, но Тръмп показа, че няма непреодолими морални бариери – след срещите си с Путин и Ким Чен-ун. Семейство Тръмп е известно с готовността си да провежда бизнес-срещи при достатъчно силна финансова мотивация. Просто връщането му в Белия дом рязко вдигна мизата. Вероятно Пеевски ще остане във втория план, а Борисов ще играе основната роля на „имиджов чистач“ за своя съюзник.
Добре информирани дипломатически източници посочват, че през последната година и половина Борисов неколкократно е лобирал пред американски и британски официални лица за отмяна на санкциите срещу Пеевски – често поставяйки темата преди въпроси от национално значение.
Едно деликатно намигване към предстоящите събития дойде от страна на ГЕРБ – чрез появата на санкционирания Владимир Горанов (свързан с покупката на F-16) на съвместна снимка с американския заместник помощник-секретар по отбраната и временно управляващия посолството на САЩ. Изненадвайки американските гости, Борисов и Пеевски напомниха, че оръжейните сделки имат своя политическа цена – и очакват тя да бъде платена, ако не с проактивни действия, то с мълчаливо съгласие.
Публични средства за спасението на редник Пеевски
Цялата държавна администрация е мобилизирана за спасяването на Делян Пеевски от санкциите по закона „Магнитски“. С публични средства се финансира лобистка кампания в САЩ чрез обществени поръчки на „Булгартрансгаз“. Известна българска компания, редовен фаворит в договорите на БТГ – за която се смята, че е под контрола на Пеевски – е получила стотици милиони левове: от „Турски поток“, през разширяването на газохранилището в Чирен, до модернизацията на преносната мрежа в рамките на проекта за Вертикален газов коридор.
Схемата е ясна: конкурентите на „избраната“ компания се отстраняват по „технически“ причини, а след сключване на договорите част от авансите се пренасочват към лобистки дейности в САЩ. Те се представят като разходи за „разширяване на бизнеса“. Един от ключовите участници в тази мрежа е изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“. Допуска се, че посещението на Тръмп-младши може да е договорено именно чрез тези лобистки канали.
Защо се възлагат надежди на Тръмп-младши за легитимация на автократичния модел на България?
Докато е под санкциите на САЩ и Обединеното кралство, перспективите на Пеевски – както в бизнеса му, който в момента се управлява чрез адвокати, така и в политическото му издигане – са силно ограничени. Ето защо той и Борисов, който бе с единия крак в списъка „Магнитски“, се нуждаят от мощен трансатлантически политически покровител, който да запълни празнината, оставена от Ангела Меркел. Нито Орбан, нито Ердоган могат да отключат врати или да придадат легитимност на съвместния им модел на управление в рамките на ЕС и НАТО. Сред западноевропейските лидери, включително тези във Великобритания, намирането на такъв поддръжник изглежда малко вероятно. Атаките срещу българския прокурор от Европейската прокуратура Теодора Георгиева, заради обвинението срещу ключовият им играч – Малинов, както и разкритията за схема за рекет на стойност 20 милиона лева, в която е замесен самия Пеевски, само сгъсти облаците. Разследване на ниво ЕС, което ще бъде извън обсега и влиянието на подчинената им прокуратура, се очертава като реална заплаха за Пеевски.
Оставането му на власт, с всички произтичащи от това имунитети, става жизнена необходимост на лидера на ДПС – Ново Начало. Тъй като бруталността му провокира все по-ярко и недвусмислено отрицание в обществото, доказано в допитвания на водещите социологически агенции, той няма друг ход освен да се налага през репресии, които надгражда над привидно по-демократичната рамка на Борисов, но като използва неговата партия – ГЕРБ. Пеевски няма друг вариант да се утвърди като национално значима фигура, без услугите на репресивния апарат на държавата. Заклеймен като лицето на българската корупция от закона „Магнитски“ и възприеман като ръководител на „политическа мафия“, единственият му път е узурпация на власт чрез овладяване на други партии и политици. Чрез честни и справедливи избори той просто няма шанс, за това му трябва заден ход към властта.
Между Консерватизма и Тръмпизма
Борисов и Пеевски отдавна се трудят за да намерят идеологическа база на своите политически планове за удържане на властта си в България, включително като изграждат мостове към движението MAGA. Първо, финансираха придобиването на социологическата агенция „Галъп интернешънъл“ като я превърнаха в мозъчен тръст, който да осигуряват каналите за свързаност с МАГА движението на Тръмп. След това осигуриха финансова подкрепа на Виктор Орбан, който координира визитата на Тръмп младши в Източна Европа, за редица свои инициативи, включително тези по време на визитата на Доналд Тръмп-младши. Контролираните от тях медии просто ще усилят проамериканската реторика, като под знамето на „консерватизма и борбата с либерализма на Сорос“ ще громят проевропейските демократични сили в България. Неслучайно първата нота на тази консервативна пролет по „пеевски“ вече прозвуча – на 9 април 2025 г. групата на консерваторите и патриотите в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие ДПС-Ново Начало в редиците си по нареждане на партията на Орбан Фидес – точно навреме, за да може лидерът на партията да се похвали с новата си международна легитимация пред Доналд Тръмп-младши.
Успоредно тече и процес, целящ да осигури влизането на ДПС – Ново Начало в групата на „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент, отново с посредничеството на Орбановата Фидес. Ходовете на Орбан в полза на Пеевски съвпадат с интересите на Борисов, което повдига един ключов въпрос: ако Пеевски се превърне в новия Орбан в България, може ли един ден да контролира изцяло ГЕРБ, след като Борисов се изкачи на президентския пост? Забравете, че Борисов се е отказал от битката за президентски пост, просто разбира, че толкова рано не му е изгодно да се говори за него като кандидат президент. Но е факт, че ще се включи само ако има ясен план за победа. Няма вариант при който да участва, ако може да загуби, защото това би било печален край на неговата политическа кариера и окончателен исторически запис.
Интересите на Пеевски и Борисов ще съвпадат все повече, но тъй като през Ново Начало Пеевски не може да си осигура властта, единственият вариант за него остава сделка с Борисов – президент срещу неговата партия.
Второ, олигарсите в Русия и България, които бяха санкционирани по Закона „Магнитски“, бяха силно окуражени от действията и изявленията на администрацията на президента Тръмп. Така например, той блокира прилагането на Закона за чуждестранните корупционни практики и предложи „златна карта – виза“ за инвестиция в САЩ в размер на 5 милиона долара – суми, които се проблем за Пеевски, за да може да се включи медийно от САЩ. Остава важна пречка: лице, включено в списъка на SDN, не може да получи тази „златна карта“.
Макар в днешна Америка на Тръмп немислимото често да се превръща в реалност, изваждането на Пеевски от списъка ще изисква намеса „отгоре“. И визитата на Доналд Тръмп-младши вероятно олицетворява надеждата на Пеевски да сключи сделка със семейство Тръмп за да се измъкне от закона Магнитски. Проблемът му, обаче, остава, поне частично, защото дори при успешна отмяна на санкциите от страна на САЩ, британските санкции ще останат в сила.
Близостта с Тръмп – актив или пасив
За да придадат през пиар по-изразен „държавнически“ вид на потенциалните си срещи с Доналд Тръмп-младши, Борисов – а вероятно и Пеевски – могат да предложат да се обсъждат важни геополитически теми, включително позицията на България в търговската война между САЩ и ЕС, войната в Украйна /Пеевски просто плонжира пред Тръмп и заряза подкрепата си за Зеленски/, както и предизвикателствата пред сигурността в Черно море и бъдещите стратегически сделки със САЩ.
Не е важно да се постигнат някакви осезаеми резултати, самото медийното внимание и внушаваната близост със семейство Тръмп ще бъдат „наградата“ за политическите инвестиции на Пеевски и Борисов в тази визита. Има обаче опасност плановете да се объркат и вместо ползи да има повече негативи. Подкрепата на Тръмп-младши за Вучич в Сърбия донесе малко дивиденти на сръбския президент – точно обратното. Тя не повиши и авторитета на Орбан в Унгария или в ЕС. Нарастващите антитръмповски настроения в цяла Европа – особено в Германия, дългогодишната котва на Борисов – могат да превърнат етикета „човек на Тръмп“ в пасив. Особено след ярко и недвусмислените заявления на американския президент против Европейския съюз и изтеглянето от НАТО.
Политиките на Тръмп, основани на личния интерес и изолационизма, предвиждат по-скоро васали, отколкото равноправни съюзници – разлика, която Борисов и Пеевски може да схванат твърде късно.
