Лицата с различна сексуална ориентация преди години не били допускани да работят като агенти в специалните служби на САЩ. Смятало се, че със своята противоестествена сексуалност могат да станат лесна плячка на чуждите секретни служби и най-вече на КГБ.

В Щатите е действал закон, който определял хомосексуализма като полово извращение и е основната причина гейове да не са назначавани за агенти. Известно е, че директорът на ФБР Едгар Хувър бил изявен хомосексуален травестит с прякор Леля Мери, което потвърждава старата истина – всяко правило има изключения. През август 1995 г. президентът на САЩ Бил Клинтън издал указ, който забранил „ориентационното пристрастие” при приемане на служба.

Осведомени кръгове твърдят, че Бил Клинтън (известен със скандала „Моника Люински”) имал бисексуални наклонности и вероятно като тийнейджър са го изнасилили в сексуалните практики на нашумяла секта. Един немаловажен факт, свързан с гей агентите в ЦРУ, е, че през 1996 г. те създават свой неформален клуб по интереси – Агентство на хомосексуалните служители (ANGLE), чиято ръководителка била лесбийка с дълъг стаж в отдела за научни технологии. Според нея ЦРУ си останало извънредно консервативна организация, тъй като при съкращения на кадри, независимо от указа на президента, уволнявали първо гейовете. По този повод конгресменът „мека китка” Барни Франк провел разговор с Джордж Тенет (тогавашен шеф на ЦРУ)), след което се обърнал към стотици хомосексуалисти и лесбийки, „открили се на началството, че се тръгвало към явен прогрес”.

Според списание NEW­SWEEK от миналата хомофобия щели да останат само мрачни спомени. Анализатори от ЦРУ (членове на ANGLE) определили изказването на конгресмена с историческо значение. Според тях „рицарите на плаща и кинжала” с нестандартна сексуалност без страх от уволнение ще заемат най-високите постове в разузнавателното съобщество. По думите на ветерани от ЦРУ в предишни години при постъпване на служба в управлението сексуалната ориентация на всички се проверявала чрез детектора на лъжата. Привържениците на либералния възглед излезли със становище, че ако гейовете са могли толкова години да скрият своята хомосексуалност, следователно могат да бъдат разузнавачи.

За свой патрон членовете на Агентството на хомосексуалните служители избрали легендарния британски криптолог Алън Тюринг, който разшифровал по време на Втората световна война десетки германски сложни кодове. След края на войната Алън Тюринг сложил край на живота си, тъй като излезли наяве неговите хомосексуални наклонности. Гейовете, служители на ЦРУ, започнали да разкриват своите увлечения след идването на Клинтън на власт. Те твърдели, че ако отношението на ведомството към тях, „малцинството”, действително се е променило, трябвало да издават командировъчни и на техните постоянни секс партньори. Като по този начин чуждестранните шпиони ще бъдат лишени от възможността да ухажват, шантажират и вербуват сътрудниците на разузнавателното ведомство, зависими от еднополовата любов. А контраразузнаването смело можело да съкращава своите щатове.

Някои автори изследователи споменават, че хомосексуалните наклонности на директора легенда на ФБР Джон Едгар Хувър не били потвърдени. Десетилетия след неговата смърт на страниците на „Щерн” са публикувани материали, доказващи интимната близост на Хувър със своя помощник, привлекателния красавец Клайд Толсън, както и данни, уличаващи ФБР шефа в корупция и връзки с подземния свят. Авторът на компрометиращите материали Антъни Самърс се е ровил в архиви и разсекретени документи повече от пет години. Той обвинява Едгар Хувър и подчинените му в пасивност след убийството на президента Кенеди, прикриване досието на Ли Харви Осуалд, т.нар. самотен убиец, както подадена изкривена информация и разпалване на кампания срещу Мартин Лутър Кинг. Според Самърс босът на мафията, прочутият Франк Кастело, първи доказал хомосексуалните връзки на Хувър с Клайд Толсън, след като монтирал подслушвателни устройства и камери в наемана от тях стая в нюйоркския „Сторик клуб”.

Любопитен факт, свързан с хомосексуалния травестизъм на Едгар Хувър, е появяването му (в къса черна рокля, дамски копринени чорапи, шапка с висока периферия, черна перука и изкуствени мигли) през далечната 1958 година в нюйоркския хотел „Палас”. Ето какво споменава друг автор – Паурс, за „мъжката” дружба между Хувър и неговия помощник Толсън: „Те отиваха и си тръгваха от работа заедно, обядваха заедно и ходеха на почивка винаги заедно. Отношенията им бяха така близки, трайни и привързани, сякаш изпълняваха ролята на женитба за тези двама ергени”.

Кърт Джентри е отбелязал в своята книга, посветена на Едгар Хувър: „Той се обличаше по-добре от останалите, контешки. Проявяваше изключително внимание към детайлите…” Трябва да се отбележи, че контешки облечения директор на ФБР никога през живота си не е имал връзка с жена, никога не е ходил на срещи с момичета дори в ученическите си години. Живеел с майка си в къща с градина. В градината имало класически статуи на голи мъже. Той се вбесявал, когато го наричали хомосексуалист, и преследвал тези, които коментирали поведението му. Станал известен с прякора Леля Мери от участия в оргии, преоблечен като жена. Определено всичко това е личен живот, ако мистър Хувър не е бил влиятелна фигура в администрацията на САЩ, където в продължение на цели 48 години е на върха на пирамидата, наречена ФБР. Още през 1920 г. той започнал да събира информация за всякакви прояви на антидържавна дейност. Създал огромна картотека, където били вкарани всякакви личности, успял да събере 15 000 имена, а след половин година набъбнали на 450 000. Преиначавал информацията, така че да уронва престижа на наблюдаваните. С докладите си като шеф на ФБР причинил несправедливото уволнение на много държавни служители. Той използвал специални методи, чрез които създавал у Белия дом зависимост от услугите на ФБР, с други думи – превишавал съзнателно юрисдикцията на специалното ведомство, което ръководел.

Тайните досиета (с по-мощта на които Едгар Хувър се задържал на власт от 1924 до 1972 година) били 167. Три от тях загадъчно изчезнали, останалите 164 досиета съдържали 17 750 страници материал, обхващащ период от 50 години. Повече от половината от тези досиета съдържали оронващи престижа доказателства от сексуално, морално и етично естество. Директор Хувър ненавиждал особено двама души – Уилям Донован (шеф на разузнаването OSS – Служба за стратегически дейности) и съпругата на президента Елинор Рузвелт. Първият е уволнен от Труман и OSS е разпусната, използвайки това, Хувър поискал разширяване дейността на ФБР и изпратил на президента „План за световно покритие на тайното разузнаване от САЩ”. За Елинор Рузвелт твърдял, че е лесбийка, и засилил наблюдението върху нея. Според разсекретени документи през 1950 г. Едгар Хувър имал план да премахне правото на неприкосновеност на личността (habeas corpus) и да се вкарат в затвора близо 12 000 американци, заподозрени в измяна. Шефът на ФБР искал президентът Труман да обяви масовите арести като необходима мярка за „защитата на страната от шпионаж, измяна и саботаж”. Джон Едгар Хувър починал на 2 май 1972 г. в спалнята си от недиагностицирано сърдечно-съдово заболяване. По този повод тогавашният президент Ричард Никсън възкликнал: „Боже Господи, тази дърта педеруга!”

През 2001 г. в Сената на САЩ е предложено името на Хувър да бъде премахнато от сградата на централата на ФБР във Вашингтон. Предложението не е било прието.

Британското разузнаване МИ-5 е признато за най-дружелюбен към гейовете работодател след допитване, проведено от организацията “Стоунуол”. В рамките на допитването сред 60 хиляди сътрудници от приблизително 400 организации респондентите са отговаряли анонимно на въпроси за развитието на кариерата, връзката с колегите и други фактори, влияещи върху работата им, предаде Би Би Си.

“Разнообразието е жизнено важно за МИ-5 не само защото ние действително представляваме обществото, за чието благо работим, но и защото разчитаме на навиците на най-талантливите хора, без значение какви са те”, заяви шефът на МИ-5 Андрю Паркър.
На второ място в рейтинга се оказва банка Lloyds, а на трето Националната асамблея на Уелс.
До 1990 г. в МИ-5 не са били приемани гейове, защото се е считало, че са податливи на шантаж.

През 2008 г. стана ясно, че британското вътрешно разузнаване МИ-5 набира агенти сред хомосексуалистите и иска да позволи на своите служители да бъдат по-открити за сексуалността си, съобщи тогава вестник “Файненшъл таймс”. Тогава МИ-5 призна, че разузнавателната служба на Великобритания следва примера на много инвестиционни банки и работодатели в частния сектор. Службата за сигурност през 2008 г. нае правозащитната организация “Стоунуол”, за да насърчава набиране на повече хомосексуалисти за служители и да помогне за създаване на по-добра среда за агентите хомосексуалисти. Договорът със “Стоунуол” бележи значителна промяна в позицията на МИ-5, отбелязва вестникът. До началото на деветдесетте години на хомосексуалистите беше забранено да работят на важни постове в дипломацията и сигурността.

Учените са доказали, че истинският хомосексуализъм е вродена ориентация, а не свободен избор на човека, с изключение на случаите, когато това става по принуда или момчето просто следва модата. Според учените, които се занимават с темата, процентът на гей мъжете с вродена ориентация в света е приблизително толкова, колкото и процентът на хората с рижа коса – около 4-5%.

Ако ембрионът е момче и е на възраст 6-8 седмици, и получава достатъчно мъжки хормони, ще израсне обикновен мъж. Но ако този ембрион в добавка към традиционно мъжкия хромозомен набор (т.е. към двойката XY) получи повишена доза женски хормони (например като следствие от стрес, генетични особености, хормонално лечение на майката в момента на зачеването и в ранния стадий на бременността), това момче може да стане мъж, на когото ще са присъщи известни особености на женско мислене и поведение. Ако в тези хормони е имало явен излишък, ще се получи човек с женски мозък по структура, но в мъжко тяло (тъй като получените хромозоми са мъжки). Когато порасне, той най-вероятно ще стане хомосексуалист или транссексуален.

Смята се, че 80-85 на сто от мъжете имат мъжко мислене, а у 15-20 на сто умът е в известна степен феминизиран. Много от последната група получават неправилна сексуална ориентация. Неправилна, защото за тях тя не е вродена, генетично обусловена, а придобита.
Затова процентът на биологичните гейове е 4-5, а на реалните хомосексуалисти и бисексуални е много по-голям. Около 10% от жените имат мъжка нагласа на ума.