Posts Tagged ‘България’

България била зле? Нищо подобно

Posted on: август 6th, 2018 by МИГ No Comments

„България – страната на инвеститорите“ – под това заглавие ТВ-канал Euronews наскоро излъчи много оптимистичен репортаж за главоломния прогрес на българската икономика

„Българската икономика се развива главоломно. Все повече чуждестранни фирми откриват свои офиси в страната. В същото време български компании завладяват чуждите пазари. София – модерната, пулсираща столица на България – се превръща в икономически метрополия на Балканите.“ Това се казва в репортаж на новинарския канал Euronews.

Измерено в числа, икономическото развитие на България изглежда така: През 2017 г. брутният вътрешен продукт на страната бе 50,4 милиарда евро, а икономиката отбеляза растеж от 3,6 процента. За същата година чуждестранните инвестиции се увеличиха с 3,8 процента, а износът на стоки донесе близо 26 милиарда евро. Какво се крие зад този успех, пита се в репортажа на Euronews?

Кой инвестира в България?

Репортерското любопитство отвежда журналинста Апостолос Стайкос най-напред в българския клон на френската компания за видеоигри „Юбисофт“. Офисът в София е открит през 2006 г., много преди България да стане толкова силен магнит за чуждестранни инвестиции. През 2006 г. работните места в софийския клон са едва 11, а днес са се разроили до 195. „Смятаме, че може да продължим да се развиваме“, казва директорът Иван Балабанов. „България има добра образователна система и добра инфраструктура, когато говорим за ИТ-сектора. В този бранш най-важни са хората. Ако махнеш хората, остават само празни халета, компютри и кабели – нищо повече.“ Сред персонала на „Юбисофт“ София има испанци, италианци, американци и много българи.

Какво изнася България?

В репортажа си Стайкос ни представя и българската компания „Walltopia“. Създадена през 1998 г., фирмата е един от водещите производители на стени за катерене в света. „Walltopia“ е монтирала стените си в повече от 50 държави, а международният им екип от специалисти наброява 600 души.

„Всичко произвеждаме във фабриката си в Летница“ разказва Ирина Станева, инвестиционен мениджър на „Walltopia“. „Стремим се да контролираме всяка стъпка от производствения процес. Така осигуряваме високо качество. Това е много важно, когато работиш с фирми от целия свят.“

Станева вярва, че България е добро място за инвестиции. „В сравнение с други държави, тук почти няма бюрокрация. Освен това, данъците са по-ниски. Това създава благоприятни условия за бизнес“, казва тя за Euronews.

Човешкото бг-стадо се стриже и ще се стриже до голо

Posted on: юли 27th, 2018 by МИГ No Comments

Стадото се стриже и ще се стриже до голо – голям праз, че блее по форуми. Важното е да предъвка всякакви обещания и илюзии – като четирилистни детелинки, за да не се разрита.

1999 – смяна на касовите апарат

2011-2012 – смяна на касовите апарати

2018 – смяна на касовите апарати

Досега три пъти.

1999 – нов формат лични карти

2010 – нов формат лични карти

2019 – 2020 – предстои нов формат лични карти

Досега два пъти, предстои трети път.

1999 – нов формат автомобилни номера

2008 – нов формат автомобилни номера

2019 – въвеждане на нов формат автомобилни номера. В момента парламентът обсъжда промени в Закона за пътните транспортни средства. Според идеите отпадат буквите и на табелките ще останат само числа. Освен това ще се промени и формата на контролните талони.

Досега два пъти, предстои трети път.

Сега се въвеждат нови здравни книжки (цена на една 2 лв), които ще важат около 3-4 години. Нямам информация колко пъти досега са променяни (заедно с рецептурните книжки) и съответно закупувани от населението.

И т.н., и т.н.

Григор Лилов, Фейсбук

Вучич: Задминахме България по стандарт на живот

Posted on: юли 23rd, 2018 by МИГ No Comments

Изпреварихме България, средната заплата в Сърбия вече е 424 евро. С това се похвали сръбският президент Александър Вучич.

Той говори пред местните медии, след като посети строежа на нова болница. Бе запитан дали ще се стигне до предсрочни избори в страната, но самият той не видя основание за това, а един от доводите му е икономическият растеж, благодарение на който Сърбия вече е пред България.

„Не виждам причина за предсрочни избори, но ако огромен брой хора настояват за такива, ще ги получат. И ще ги спечелим. Защото ние извършихме най-тежките реформи. Нашата икономика напредва сериозно – безработица намалява, а заплатите и пенсиите – растат.

Средната заплата вече е 424 евро. Ако сравните – през 2002 г., когато средната заплата в Хърватия бе 700 евро, а в Сърбия само 146 евро, ще видите, че драстично намалихме разликата. Скоро средната заплата ще стане 465 евро. Намаляваме разликата с другите държави в региона. Задминахме България и Босна и Херцеговина. Албания и Македония също са зад нас. Ще достигнем и останалите. Следващите държави са Румъния и Унгария”, обяви сръбският президент.

България и Турция пречат на НАТО в Черно море

Posted on: юли 11th, 2018 by МИГ No Comments

НАТО се нуждае от стратегия за противодействие на Русия в Арктика и Черно море. Срещата на НАТО в Брюксел на 11-12 юли ще бъде много политизирана. Северноатлантическият алианс все повече се поляризира заради разногласията във връзка с механизмите за разпределянето на финансовата тежест, вноските на страните-членки и трансатлантическата солидарност.

Но членовете на НАТО не могат да позволят тези разногласия да застанат на пътя за разрешаване на „руския проблем“ – растящото напрежение с Москва, защото Кремъл изучава границите на допустимото в ескалацията с алианса и се опитва да го дестабилизира.

Перспективите за подобряване на отношенията с Москва са минимални, особено на фона на последните събития. След последното заседание на Съвета Русия-НАТО на 31 май /първото от октомври 2017 г./ и срещата на началника на ГЩ на Въоръжените сири на Русия с началника на щабовете на САЩ Джоузеф Дънфорд на 8 юни беше постигнато много малко. При това неотдавнашното утвърждаване на плана „4 по 30“, насочен към укрепването на войските на НАТО и повишаване на бойната готовност, който е дългоочаквано попълнение към архитектурата на алианса в Европа, ще накара Кремъл да се съпротивлява още по-силно.

От 2014 г. алиансът се адаптира и се концентрира върху действията на Русия в Източна Европа, по-конкретно в Балтийския регион и Полша. Споразуменията, договорени по време на Варшавската среща на НАТО през 2016 г., и по-конкретно така наречените 3D, засягащи „защитата, сдържането и диалога“ («defence, deterrence, dialogue» — бел. прев.), остават актуални и трябва да бъдат разширени. Но укрепването на източния фланг на НАТО е недостатъчно.

Беше постигнато много малко за изработването на съгласувана концепция относно това как да се защитават интересите на НАТО в Арктика и Черно море. Това предизвиква тревога, защото Русия все по-активно действа в двата региона, което се вижда и от такива примери, като провокационните маневри на летателните апарати, агресивната степен на бойна готовност на съединенията и непрекъснатата военна подготовка.

Арктика и Крайният Север

В Арктика и по-широкия регион, известен като Крайния Север, Русия проектира военна мощ, очаквайки конкуренция с граничещите тук страни, а също така с Китай.

Кремъл е написал своята Арктическа стратегия още през 2008 г., а във военно-морската доктрина от 2017 г. определи Крайния Север като стратегически важен регион. Русия увеличава там своето военно присъствие от 2014 г. за сметка на разгръщане на сили и техника – откриването на военни бази в Северен Сибир, на Нова Земя и Земя Франц-Йосиф, а също така за сметка на допълнителен брой учения и патрули, включително активност на подводния флот. Това влияе на търговските пътища и линиите на комуникация между Арктика и Северния Атлантик.

НАТО няма никаква подобна стратегия за Крайния Север: в неговата стратегическа концепция от 2010 г. регионът даже на се споменава, а дискусиите за Северния Атлантик не включват автоматично обсъждането на проблемите на Крайния Север. Създаването на ново обединено командване на силите на НАТО в Северния Атлантик през февруари тази година без отделянето на достатъчно внимания върху Арктика само потвърждава тази гледна точка. Освен това често се забравя Фареро-Исландската граница /линията за противоподводна отбрана на НАТО в Северния Атлантик между Гренландия, Исландия и Великобритания/, съединяваща Северния Атлантик с Арктическия регион.

Черно море

В Черно море Москва милитаризира Крим от момента на неговото присъединяване през 2014 г. Полуостровът беше преобразуван във военна крепост. Русия разгръща брегови системи за противовъздушна отбрана, надводни съединения и ударен потенциал на ВВС. На НАТО му се налага да се сблъска с неприятен факт – членовете на алианса България и Румъния фактически имат морски граници с Русия. Кремъл също така разчита на разделението между членовете на НАТО, имащи излаз на Черно море, особено между Турция и България. Двете играят противоречива игра с Русия, а техните разногласия са пречка за укрепването на НАТО в Черно море.
През октомври 2017 г. беше разгърнато съединение на НАТО в Румъния. Става дума за многонационална сухопътна, въздушна и морска групировка с численост 4000 военнослужещи, което е съпоставимо с една бригада. Това усили присъствието на НАТО в Черно море, но не представлява истинско средство за сдържане. Препоръки Тъй като НАТО няма ясна и единна стратегия за Арктика или Черно море, двата региона ще се сблъскат с по-високи рискове при по-нататъшно увеличаване на военния потенциал на Кремъл. Тези рискове включват ограничаване на свободата на достъп и провеждане на операции в тези спорни територии заради укрепването на противовъздушната отбрана и възможностите на Русия за нанасяне на превантивен удар. Рисковете от пропуски и тактически грешки също присъстват. Непреднамерен инцидент може да провокира катастрофална военна ескалация между Москва и Северноатлантическия алианс.

Следователно по време на срещата в Брюксел членовете на НАТО трябва:

1. Да поставят Арктика и Черно море в центъра на дневния ред, защото обстановката в областта на сигурността в двата региона се превръща в ахилесова пета за Северноатлантическия алианс. Целта е тези два региона да получат същата стратегическа тежест, както и източният фланг;

2. Систематично да се прилага концепцията „3D“ по отношение на Крайния Север и Черно море. Кремъл не трябва да вярва, че има там военно превъзходство или че достъпът на НАТО до тези региони може да бъде оспорен;

3. Да се развиват силите и средствата на НАТО за повишаването на военната мобилност и осведоменост за ситуацията, включително мисии за охрана на въздушното пространство, въздушно и морско патрулиране и разузнаване, противоподводни сили, средства на ПВО и система за брегова отбрана;

4. Да се обнови морската стратегия на НАТО 2011 в съответствие с последните събития;

5. За Арктика да се създаде специална арктическа целева група или в рамките на Северноатлантическия съвет на НАТО, или в качеството на самостоятелна част. В нея трябва да бъдат включени партньорите на НАТО Финландия и Швеция, а също така различните заинтересовани страни, които имат отношение към този проблем. Става дума за ЕС и Арктическия съвет. Ниското напрежение в региона трябва да бъде приоритет;

6. В Черно море трябва по-сериозно да бъде увеличено военно-морското присъствие, да се работи в тази посока заедно с Румъния в качеството на главна сила, а от България и Турция да се поиска да спазват съюзническите си задължения.

Матю Буле, Чатъм Хаус

Истината за разграбването на България

Posted on: юли 11th, 2018 by МИГ No Comments

Разграбването на златна България-I част. Според прогнози на геолози-специалисти България е втората държава след Полша в целия Европейски съюз по абсолютна стойност в добива на мед и трета, след Финландия и Швеция, по наличие на златни запаси.

Повече от десет години добивът на злато и благородни метали е в ръцете на чуждестранни компании, които източват националното богатство от България и сякаш този факт не прави впечатление на никое от последните четири правителства. Те управляват държавата от името на българския народ и го приспиват със сладки приказки, докато през границите ни изтичат тонове злато, сребро и всякакви цветни и редки метали.

Приспиват ни със сладки приказки от рода на България 2020, Европа 2020, превъзнасят евроблагодеянията от по няколко милиона като някакви несметни богатства и едва ли не като израз на специално отношение на Брюксел към нас, българите. В същото време тихомълком, под акомпанимента на тази приспивна песен

Огромни количества метали за стотици милиарди изтичат към по-богатата част от планетата

В Челопеч – едно от най-богатите находища на медно-златни руди в Европа, има 42 химични елемента. Не веднъж е ставало дума за приватизацията на големите индустриални предприятия. Този процес на смяна на собствеността у нас бе наложен шоково и под външен натиск.
kristalinageorgieva
Спомняте си за едно посещение на екип на Световната банка, в който участва и Кристалина Георгиева. Този екип отправя ултимативни условия на българското правителство за отпускане на заем от Световната банка. Парите са нужни на България, за да стабилизира икономиката си, а условието е приватизация на 50% от промишлеността, бързо и шоково.

Шоковата доктрина, тази рожба на Чикагския университет и по-специално на икономиста Милтън Фридмън е изпробвана в Латинска Америка – в Чили, Аржентина…Десет години по-късно, изпадналата под влияние на Фридрих фон Хайек, Маргарет Тачър налага приватизацията на обществените монополи във Великобритания и предизвиква вълна от недоволство.

През деветдесетте години приватизационната вълна залива Югоизточна Азия, Малайзия, Индонезия. Напомняме ви всичко това, защото България не е изолиран случай, тя, също като други държави, става жертва на колониални апетити. За да изпадне в тази зависимост обаче са необходими определени условия.

Първото е, земята ни да е богата. Според геолога, проф. Вълко Гергелчев прогнозните ресурси в България само на злато са около 20 000 тона. Среброто е също в такива трудно въобразими количества. Според една друга статистика България е втората държава след Полша в целия Европейски съюз по абсолютна стойност в добива на мед и трета, след Финландия и Швеция по добив на злато. В световен мащаб е 9-а по добив на мед и 20-а по добив на злато на глава от населението.

Представяте ли си? Тази малка държавица с територия от 110 хил. кв.км… В Челопеч – едно от най-богатите находища на медно-златни руди в Европа, има 42 химични елемента. Част от тях са стратегически суровини, а други са редки и скъпи метали.

Комбинатът в Пирдоп е изграден върху рудник, в който има 20 химични елемента, недобивани досега, сред които и злато. Ада Тепе, Брезник, Трън…и т.н. Кой знае за това? Малцина. Това е и второто условие, за да изпаднем в колониална зависимост. Да няма чуваемост за тези неща. Но ако преди тези неща не се знаеха, това беше, защото информацията беше засекретена. Достъп до залежите на благородни метали са имали само главните геолози, разработвали рудниците ни.

Днес информация за залежите от злато, сребро, мед или други елементи може да получи всеки, който попълни едно заявление. Така много чуждестранни инвеститори дойдоха и завладяха българските находища.
Според геолога проф. Вълко Гергелчев прогнозните ресурси в България само на злато са около 20 000 тона.

Опирайки се на прогнозите му, на металогенните карти и въобще на цялата информация, която е събирана десетилетия от няколко хиляди души специалисти геолози, инженери, няколко чуждестранни компании пробиха у нас и завладяха богатите ни находища. Защо? Защото някои им позволиха да го направят. Тези, които ние избираме, за да направят живота ни по-добър. Същите тези, които се кълнат всеки път, че докато управляват, ще се ръководят от обществения интерес. Кое общество обаче?

Обществото на българския народ или общоевропейското общество. Някой ще каже, ами то е едно и също. Едно и също, ама друг път.

Националният интерес няма нищо общо с общоевропейския

Когато екипът на Световната банка, воден от Гордън Хюз поставя условия за приватизация на 50% от националната промишленост, участието на Кристалина Георгиева в този екип не е в името на националния интерес, а в интерес на Световната банка.

Продажбата на МДК – Пирдоп на белгийска компания без пари и фрашкан догоре с продукция, няма нищо общо с националния интерес. Той има общо с европейския интерес и по-точно с белгийския. Да получиш комбинат, който добива мед, злато и сребро без пари срещу едно обещание за членство в Евросъюза, това не се случва и в приказките дори. Представяте ли си какво успиване е било…Новите собственици унищожават цяло технологично звено от този единствен по рода си и мащабите си за Балканите комбинат. И това е вече част от националния интерес. Но не българския, а белгийския национален интерес.

zlatorudnik
Умишленото снижаване на технологичното равнище на производство на този комбинат от новите белгийски собственици до ниво на суровинен доставчик е изцяло вече в интерес на Белгия.
Комбинатът в Пирдоп е изграден върху рудник, в който има 20 химични елемента, недобивани досега, сред които и злато.
Защото страната си подсигурява за десет години напред суровина от българските благородни метали, с която да захранва своето производство и да осигурява работа за своите граждани. А това че българските специалисти заети в производството на злато и сребро са принудени да напуснат след като старият цех за преработка на злато и сребро е закрит, това по никакъв начин не обслужва българския национален интерес. На белгийците не им трябва предприятие в България, което да произвежда злато и сребро за Лондонската метална борса. Защото златото и среброто ще бъдат български и белгийците ще трябва да делят с нас, българите, печалбата от продажбата.

Това не може да бъде част от националния интерес на Белгия. В интерес на Белгия обаче ще е комбинатът в Пирдоп да произвежда суровина, която да бъде преработвана в Белгия. И произведеното там злато и сребро няма да бъдат повече български, те ще бъдат белгийски. И като такива ще се продават на Лондонската метална борса.
Нима Кристалина Георгиева, която е написала учебник по микроикономика, който е издаван цели три пъти досега, не знае, че всяка следваща фаза в производството на стоките носи по-висока добавена стойност? Съмняваме се. Кристалина Георгиева просто не е работила за българския национален интерес. Правителството на Иван Костов, което осъществява сделката, също не е работело за българския национален интерес. Ако Костов и Александър Божков бяха работили за българския национален интерес, те нямаше да подарят комбината в Пирдоп на белгийците. Официалната му цена е 55 млн. долара. Но стойността на готовата продукция в него при продажбата и парите, които държавата отпуска за ликвидиране на екощетите зануляват сметката. Златната кокошка е харизана без пари за обезпечаване на европейското бъдеще на България. Чувал съм Иван Костов да споменава в свои изказвания, че членството на България в ЕС е заложено още по негово управление. Да, но на такава цена.

Приемствеността на политиците е в послушанието им пред Брюксел
Кристалина Георгиева, като част от екип на Световната банка, има личен принос в шоковото приватизиране на 50% от промишлеността у нас.

Приемствеността се споменава често от политиците на прехода. Приемствеността, която следват, независимо от политическата им окраска, е в послушанието им пред Брюксел. Приемственост в подчиняването на българския национален интерес на общоевропейския. Продажбата на медодобивния комбинат в Пирдоп на белгийците от правителството на Иван Костов е приемственост на ангажимента, който поема предишният кабинет пред екипа на Световната банка, в който участва и Кристалина Георгиева.

Затварянето на Първи, Втори, Трети и Четвърти блок на АЕЦ – Козлодуй от правителството на Симеон Сакскобургготски е приемственост на ангажимента, който поема България в меморандума от 1999г., подписан от кабинета на Костов и Гюнтер Ферхойген, еврокомисар по разширяването на ЕС. Приемственост има в последователното подновяване на договора за концесия на най-богатото ни златно находище в Челопеч от всички правителства. Находището в Челопеч се експлоатира от „Дънди Прешъс Метълс“-канадска минна компания, с проекти за златодобив в Челопеч и Крумовград.

dundee1
dundee2

Източник: http://www.24hgold.com .
На Костов, на Кобургготски, на тройната коалиция, на Бойко Борисов. Всички тези различни правителства подновяваха договора за източване на българските благородни метали в чужбина. Каква е причината за тази приемственост? Защо трябва да се следва тази икономическа програма, която превръща българската икономика в суровинен доставчик?

В един доклад на МС за структурната реформа, която се приложи у нас след средата на деветдесетте и през първото десетилетие на новия XXI век пише: „Незадоволителният ход на структурната реформа в България досега се дължи на няколко фактора. Първо, липса на политическа воля за оттегляне на държавата от управлението на предприятията. Второ, запазване на държавните монополи в ключови дейности , като енергетика, вноса на природен газ, производството на горива и суровини. Трето, слаба и непрекъснато изменяща се нормативна база на приватизационния процес. Четвърто, това е много важно – нестабилна политическа обстановка, която отблъсква чуждестранните инвеститори.

Защо си мислите им пречи на нашите бъдещи евросъюзници това, че държавата управлява в предприятията, че се грижи за обществените услуги и управлява в стратегически сфери от национално значение като енергетиката? Защо? Каква им е целта? Намирам отговора няколко реда по-долу: “ До края на 1998 г. да бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия. Производството ще бъде експортно насочено, така че висококачествени продукти с българска марка ще заемат своето място в европейския и в световния потребителски пазар. Големите предприятия ще бъдат собственост на корпоративни международни компании, които ще включат нашите заводи в световната икономическа общност.“ Такава е била визията на управляващите през 1998г. До известна степен тя се осъществява и днес.

Големите ни рудници са продадени 1 000 пъти под реалната им цена

Продажбата на МДК – Пирдоп на белгийска компания без пари и фрашкан догоре с продукция, няма нищо общо с българския национален интерес.

Предприятието, експлоатиращо рудник Челопеч, е приватизирано на сто процента. Днес то е част от голяма канадско-ирландско-австралийска фирма. Над 10 години то изнася в чужбина тонове злато, сребро и други редки елементи. Само че не изнася висококачествени продукти за световния потребителски пазар, както са ни приспивали през 1998г., а изнася концентрат, суровина, която се преработва на други места и едва тогава се превръща във висококачествена стока за потребителския пазар. Защо се случва така? Ами много просто. Ирландско-канадската компания, която купува предприятие „Челопеч Майнинг“ така и не инвестира в технология, която да преработва този концентрат, за да го превърне в стока. Много по-изгодно е за нея да го изнася като суровина.

Пред МДК- Пирдоп през 1997г. е имало възможност за технологично обновление и преработка предимно на местни концентрати, включително и челопешкия. Японската мегакомпания „Мицубиши“ предлага да направи това, като самата тя ще инвестира 80% от средствата. Българското правителство обаче казва: „Не“ под натиск от Световната банка.

Предприятието е подарено на белгийци, за да им се подмажем да ни приемат в ЕС. Построяването на предприятието в Челопеч е струвало на държавата някога около 1 млрд. долара. Медодобивният комплекс в Пирдоп, който е създаден по-късно, за да преработва медния концентрат до медни аноди и катоди, е струвал на държавата около 3 млрд. долара. Останалите големи рудници „Асарел -Медет“ и „Елаците мед“ също са стрували на държавата по около милиард. Шест млрд. долара държавна инвестиция в индустрията, 6 млрд. долара събирани от нашите майки, бащи, баби и дядовци, са продадени за не повече от 6-7 млн. долара. 1000 пъти по-евтино, 1000 пъти под реалната им цена./първоначална публикация, Аларма, 24, януари, 2014

Към:Дънди Прешъс Метълс и далаверите със златото на България, II част

Аларма

Готова ли е България за еврозоната?

Posted on: юли 8th, 2018 by МИГ No Comments

Проф. Иван Ангелов, член-кор. На БАН

Какво е eврозоната? Това е групата страни членки на ЕС, способни за най-бърза и мащабна икономическа, финансова, социална и всякаква друга интеграция. Това е икономическото и политическото ядро на ЕС, неговият интеграционен елит. Всички страни членки на ЕС би трябвало да са готови за такава интеграция. Това беше казано и на България на 1 януари 2007 г. То обаче е възможно само ако ЕС беше икономически еднородна общност. С други думи, еднакво развити и конкурентоспособни икономики, функциониращи в условията на общия европейски пазар.

ЕС беше такава общност, докато обединяваше 12-15 европейски страни. С присъединяването на източноевропейските страни, на Кипър и Малта ЕС престана да е еднородна общност. Превърна се в разнородно механично обединение на

бедни и богати държави

с различни икономически и други интереси, функциониращи в условията на единен общ пазар. Различните интереси обаче пораждат икономически и други противоречия, които прерастват в конфликти. Тези конфликти водят в крайна сметка до разпадането на подобни изкуствени обединения. Рано или късно това ще се случи и с ЕС. Нищо не може да спаси такава крехка общност, защото липсва най-важната спойка – общността на интереси. Известно е, че и в икономиката, и в политиката няма вечни приятели и вечни врагове. Има само вечни интереси. А интересите са трайни, само ако имат стабилна икономическа основа. В настоящия си състав ЕС няма такава основа.

Напоследък се заговори усилено за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС и НАТО. Нашето правителство дори го превърна в свой приоритет по време на ротационното си председателство. Тези страни са още по-изостанали в икономическо, финансово, социално и институционално отношение и от най-изостаналите сегашни членки на ЕС – България и Румъния. Това означава внасяне на допълнителни проблеми, противоречия и бедност в обедняващия ЕС.

Между страните от Западните Балкани има остри политически, национални, териториални, религиозни и други конфликти от много десетилетия и дори от векове. Правени са много опити за разрешаване на тези конфликти. И все безуспешни, защото корените им са дълбоки. Те бяха обявени сега за приоритет на ротационното българско председателство на Европейския съвет. А България се опита да ги превърне в приоритет на Европейския съюз. Нашето правителство не може да разреши собствените си все по-остри икономически, социални и други проблеми, но се опитва да направи непосилното – да разреши балканските и дори европейските проблеми. Една страна на хаоса, корупцията и беззаконието се опитва да въведе ред и законност в съседните си страни!

Как се случи това чудо! Как една малка, слаба, периферна държава, като нашата, успя да убеди ръководителите на тези страни за няколко месеца да се ръкуват и прегръщат! И произтича ли нещо реално от ръкостисканията и прегръдките? Щеше ли да стане това,

ако не се дирижираше зад сцената от американските власти

за да блокират традиционното влияние на Русия, а сега и опитите на Китай, за влияние в този регион. И въпреки американската помощ и голямата медийна шумотевица не е постигнат реален прогрес в икономическата интеграция на тези страни, освен форсираното набутване на някои от тях в НАТО. Достойно за съжаление е, че главният местен изпълнител на този антируски и антибългарски стратегически сценарий се оказа Бойко Борисов!

Ускореното приемане на тези неподготвени и бедни страни в ЕС ще увеличи още повече разнородността на общността. Ще прибави нови различия в интересите, нови конфликти и нови центробежни сили. Защото слабите икономики на западнобалканските страни няма да устоят на конкуренцията на силните западноевропейски икономики. Ще последват много фалити на предприятия в Македония, Албания и други страни от региона, увеличение на безработицата, масова емиграция, още по-голямо обедняване. С други думи – това, което се случи в България и други източноевропейски страни през последните десетилетия. Силните западни икономики ще успеят да се защитят, дори ще спечелят.

България обаче ще загуби

залята от десетки хиляди търсещи тук работа отчаяни бедни хора от съседните страни. То ще направи ЕС още по-крехък и нетраен. Ще ускори неговото разпадане. Това ще се дължи частично и на приноса на българското правителство през последните 6 месеца. Не знаеха ли ръководителите на ЕС в 2004, 2007 и следващите години, че източноевропейските кандидати не бяха готови и че с приемането им се нарушават критериите от Копенхаген? Знаеха, разбира се – и тогава, и сега, че се допускат такива нарушения, че икономическите критерии за приемане в ЕС се подменят с политическа целесъобразност, но целта на правителствата на Америка и техните западноевропейски съюзници е да блокират влиянието на Русия и Китай на Балканите и да продължат военно-политическото ограничаване на Русия. Освен че създава допълнителни икономически противоречия в ЕС, тази политика на Запада усложнява още повече политическия климат в Европа, и с това дестабилизира допълнително ЕС. Тази дестабилизация ще се отрази и върху нас.

През последните 2-3 години се заговори с още повече тревога за различните интереси в ЕС, за бъдещото развитие на общността, за необходимостта всички страни членки да се движат с еднаква скорост в интеграционния процес.

Движение на страните членки в ЕС с една скорост никога не е имало и не може да има при сегашния икономически разнороден състав на общността. Развитите и слабо развитите; бедните и богатите; конкурентоспособните и неконкурентоспособните страни не могат да се интегрират успешно с еднаква скорост. Това не се е случвало никъде в Европа и в други региони на света. Доказателство за това е и формирането на различни икономически, финансови, институционални и други образования в рамките на ЕС за смекчаване на негативните последствия от предишни грешки при приемането на нови членове. Такива са еврозоната, Банковият съюз, споразумението от Шенген, механизмът за контролно наблюдение (мониторинг) на България и Румъния и т.н.

Самото наличие на еврозоната с по-строги икономически, финансови и други правила на функциониране и допускането в нея само на най-подготвените членки на ЕС е потвърждение за това. Признава се официално способността на едни страни членки да се интегрират по-бързо и по-дълбоко и неспособността на други да го правят.

Ние сме поставени в най-слабата периферна група

И не без основание. В самото начало бяха определени няколко номинални критерия за допускане до ERM II – т.нар. чакалня. Тези критерии са: ниска инфлация до 1,5-2,0%, бюджетен дефицит до 3% от БВП, публичен дълг до 60% от БВП, стабилен валутен курс, ниски лихви. Страната кандидат би трябвало да престои в чакалнята поне две години, за проверка на способността й да спазва критериите. Едва след това може да бъде допусната до пълноправно членство в еврозоната.

Дългогодишният опит показа, че номиналните критерии се постигат по-лесно, но не са доказателство за стабилна и силна икономика, способна за бързо развитие и интегриране. Междувременно условията в Европа се промениха след приемането на договора от Маастрихт през февруари 1992 г. Ръководството на Европейската централна банка се убеди, че е необходимо предварително членство в Банковия съюз, в рамките на който да се проверява действителната стабилност на банковата система на страните кандидати. Фалитът на КТБ у нас и настоящата комедия с така наречения съдебен процес срещу виновниците го потвърждава.

Дори и банковите среди на ЕС и Европейската комисия се убедиха, че наред с номиналната е необходима и реална конвергенция: по БВП на човек от населението, по средно равнище на доходите и потреблението, по умерено доходно разслоение, по достатъчно висока производителност и конкурентоспособност и т.н. Ръководните среди в ЕС и в Западна Европа бяха разтревожени от мащабите на престъпността и корупцията в повечето страни кандидати, от неефикасността на съдебните им системи и т.н. България спазва номиналните критерии, но е все още много далече по реалната конвергенция, която сега се счита за най-важна. И това е основателно.

Ако трябва да бъдем строго обективни, българската икономика и страната ни като цяло не отговаря на изискванията за присъединяване към еврозоната. Най-бедната и най-дезорганизирана държава, с най-остри социални и други конфликти, с най-голяма престъпност и корупция, не може и няма право да поучава другите на ред и законност като член на елитната група, наричана еврозона. Ако можеше, тя трябваше да въведе ред в собствения си дом през изминалите 28 години. При сегашната ситуация

шансовете ни за присъединяване клонят към нулата

Ръководството на еврозоната не ни приема дори в чакалнята. Желателно е българските власти да разберат това и засега да не подават молба за приемане в ERM II. В Европейската централна банка, в самата eврозона и в Европейската комисия ще оценят сегашно кандидатстване от наша страна като недостатъчно премислено, като неспособност да оценяваме реалната обстановка. Това ще навреди на професионалния и на политическия престиж на България, който и без това не е много висок в тези среди. Той се разминава силно с куртоазните театрални прегръдки и целувки на някои политици. Продължаващият мониторинг е доказателство за това.

Европейският съюз е изправен пред големи реформи през следващите години. Назрели са остри противоречия, които налагат такива реформи. На тази тема има различни публични изявления от ръководители на ЕС и на големите западноевропейски държави. През идущата година предстоят избори за нов Европейски парламент, които се очаква да променят съществено неговата политическа физиономия. Засега никой не може да опише бъдещата институционална структура  на ЕС, в това число и на еврозоната.

Може с увереност да се каже, че бъдещият ЕС ще бъде различен от настоящия. Сигурно е, че интеграцията на две или повече скорости ще се признае като неизбежна реалност и ще се институционализира във вътрешната структура на ЕС. Може да се предполага, че най-развитите 8-10 страни членки от Западна Европа и Скандинавието ще формират елитната група, способна за най-бърза и мащабна интеграция. Част от настоящите членки на еврозоната навярно ще отпаднат от тази група. Няколко други средно развити страни членки може би ще формират втора група, способна за интеграция със средни възможности по скорост и мащаби. Това ще са страните със втората скорост. И накрая, няколко най-изостанали страни членки, предимно от Източна Европа, ще формират групата с най-ограничен потенциал за интеграция. Това ще са страните с трета скорост. Ние сигурно ще бъдем в тази група. Ако тези предположения се потвърдят, евентуална българска кандидатура за еврозоната

сега ще звучи несериозно

Първо, защото никой не знае какъв ще е характерът на групата елитни страни, нейните функции, права, отговорности, скорост, мащаби на интеграция и т.н. Това би означавало да скачаме със затворени очи в неизвестността. Да влизаме в елитна общност, която още сега заявява, че не ни желае в своите редове. Второ, би граничило с авантюра, която би учудила нашите партньори в ЕС. Ако наистина ни поставят в третата група, което е много вероятно, настоящите ни претенции за първата група биха предизвикали раздразнение от странното поведение на нашите власти. Такива претенции биха демонстрирали нашата неспособност за що-годе реална самооценка, при положение че все още сме под режима на контролно наблюдение (мониторинг) от Европейската комисия вече 11 години. Те не ни вярват и затова ни контролират, а ние ще претендираме за техния елит!

Странно е да се чува от хора като Сергей Станишев, че „с приемането на еврото влизаме в „А“ отбора на ЕС“. В „А“ отбора на ЕС се влиза с по-развита икономика, по-висока производителност, по-добро качество на живота, а не с административно решение.

България е най-ощетена от схемата на Германия

Posted on: юли 5th, 2018 by МИГ No Comments

България, Италия и Гърция са трите държави, които с най-голяма сила ще усетят последствията от приемането на споразумение за връщане на мигрантите от границите на Германия, предложено от германския вътрешен министър Хорст Зеехофер, каза Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи и дългодишен дипломат в арабския свят в предаването Бизнес старт на Блумбърг България с водеща Живка Попатанасова.

„Ако наистина се постигне това споразумение (б.р. то вече е факт) и мигрантите се върнат в точката на първоначалната си регистрация, означава, че България, Италия и Гърция ще трябва да приемат всички тези мигранти, които първоначално са се регистрирали и влезли през граничните пунктове. Това означава, че ще се увеличи броя на мигрантите, върнати от Германия в България. /…/ Това означава, че нелегалната миграция, каналджийството ще се засилят, тъй като мигрантите ще пробват всички възможни начини да стигнат до Германия. Не на последно място това споразумение застрашава и Шенген“.

Той продължи:

„Най-големи потърпевши от тези споразумения, които иска да подписва Германия, ще бъдат България, Гърция и Италия. Дали Австрия, Чехия, Полша, Швеция, Дания подпишат такива споразумения няма значение. Първите пунктове, където ще се регистрират тези мигранти, ще са в нашите три държави. Така че, доколко ние ще се съгласим да подпишем е първата тема.

И второ, до колко имаме капацитет мигрантите да бъдат приемани“. Керемедчиев добави, че би трябвало да има и финансови параметри, ако се стигне до споразумение, защото това са допълнителни разходи за приемащите страни. По тази тема нищо конкретно не казват нито Меркел и Зеехофер, нито българските им колеги Борисов и В.Радев.

Паднахме под 7 милиона!

Posted on: юли 3rd, 2018 by МИГ No Comments

Най-скептичните прогнози за демографските тенденции у нас продължават да се сбъдват. Вече официално населението на България падна под 7 милиона души. Това се случи точно в 14 часа 07 минути 03 секунди на 29 юни и бе отбелязано в брояча на населението в света от Департамента по икономически и социални въпроси към ООН. За по-малко от 29 г. реформи, България загуби 2 млн. души без война!

През април в доклад за демографските процеси от НСИ алармираха, че населението ще падне под 7 милиона към края на текущата година. Това обаче се случи не след 8, а след 2 месеца. „Всеки ден намаляваме с 220 души, или 9 души на час, като това намаление в действителност е минус 13 етнически българи и плюс 4 цигани (-9=-13+4). Което означава, че българите намаляват с 13 и стават малцинство, а циганите се увеличават с 4 и стават мнозинство в Отечеството ни. А ние сме най-бързо намаляващата нация в света“, коментира новината пред в. Труд акад. Петър Иванов, шеф на демографския институт към БАНИ.

Мащабите на пагубната тенденция могат да бъдат онагледени с числа. Населението на България започва да намалява след настъпилите промени през 1989 г..

Най-голям е бил броят на българското население точно преди 30 години през 1988 г., когато населението на страната е било 8 986 600 или почти 9 милиона души. Това означава, че за три десетилетия населението се е стопило с 2 милиона души. От 1990 г. естественият прираст на населението вече е отрицателен. През същата година населението в страната е намаляло с 3428 души. Преди само едно десетилетие, през 2007 г. населението на страната е било 7 640 240 души.  Към края на 2017 г. населението у нас вече е било 7 050 034, като е намаляло в сравнение с предишната година с 51 825 души.

Това е приблизително броят на хората, с които страната намалява във всяка една от последните години. Т.е. каквито и тенденции да настъпят през следващите месеци, България вече има под 7 милиона души население.

Иначе, в изготвения през април  доклад за демографските процеси на България до 2040 г., представен от правителството представи на парламента, се казва, че населението на България ще намалее с нови 20-25% за следващите 20 г. до 2040 г. Докладът, изготвен от БАН, подчертава, че дори раждаемостта у нас да се увеличи рязко и за дълъг период от време, това няма да е достатъчно за увеличаване на населението, а ще се стигне просто до задържане на спада.

Отрицателният прираст на българското население се дължи главно на два фактора – ниската раждаемост, по която сме на челните места в ЕС, и високата смъртност, по която пък сме абсолютен „лидер” в общността. За това пък са виновни лошото здравеопазване и ниските пенсии значи: лошото управление.

Третият по важност фактор е емигрирането от страната. Според данните на НСИ през 2017 г. 31 586 български граждани са заминали да живеят в чужбина, но в същото време други 25 597 българи са се завърнали в страната. В исторически план в момента раждаемостта в България е на едно от най-ниските си нива, откакто се води статистика. Броят на живородените деца е бил по-нисък само през 1997 г.

България умира в буквалния смисъл

Posted on: юли 3rd, 2018 by МИГ No Comments

Населението на България е вече под 7 милиона души, сочат данните на Департамента по икономически и социални въпроси към ООН. Акад. Петър Иванов, шеф на демографския институт към БАН, коментира така новината: „България е в клинична демографска смърт, тя умира…ние сме най-бързо изчезващата нация в света!“.

Забележително е, че според преброяване на населението от 1946 г. в страната тогава е имало 7 029 349 души, а през 1985 г. числото им нараства на 8 948 649 души. Оказва се, че за последните три десетилетия населението на България се е стопило с два милиона души – демографски показатели, по-лоши и от периода след Втората световна война.

Тази новина е в състояние да провокира ожесточени дискусии по ключови въпроси на съвремения световен порядък.

От една страна, причините за тежкото, да не кажем катастрофално, обезлюдяване на България са съвсем очевидни – и имат директно връзка с Европейския съюз, доколкото този процес е пряко следствие от „европейския избор“ на страната, коментира в свои анализаторски материал руската медия „РИА Новости“.

Процъфтяващата до неотдавна в аграрно и промишлено отношение България беше буквално оглозгана, благодарение на политиката на ЕС с нейните квоти, субсидии и строги регламенти. Всичко това доведе до унищожаването на практически всички конкурентноспособни предприятия в България и пълен крах на икономиката, което, от своя страна, повлия фатално върху демографските процеси: масова емиграция на работоспособното население, спад на раждаемостта и т.н.

С подобни проблеми се сблъскват почти всички страни от периферията на ЕС и дори желаещите да се присъединят. Особено осезаем е този процес в постсъветското пространство: От Прибалтика до Украйна.

Сигурно някой би възразил, че не точно Русия е в правото си да сочи с пръст проблемите на България и да се възмушава от Европа, при положение, че тя самата има сериозни демографски проблеми. Нещо повече, тази година се очаква влошаване на демографските показатели и интересът към българските проблеми е като да сочиш сламката в чуждото око.

Трябва да признаем, че този „някой“ е до голяма степен прав. Макар Русия да не е загубила, като България, една четвърт от населението си – демографските й проблеми са добре известни. В Башкортостан, например, в периода от януари до май тази година са се родили със 759 бебета по-малко, в сравнение със същия период на миналата година, а в Удмуртия броят на новородените е намалял с 525. Русия наистина се плъзга към прогнозирания демографски срив, породен от катастрофално ниската раждаемост през 90-те години – поколението, което сега навлиза в детеродна възраст. Текущите социално-икономически проблеми, разбира се, също оказват влияние върху демографското поведение на гражданите.

Трябва да кажем, че всякакви коментари за влошената демография в България (или Русия), без да се държи сметка за световните тенденции, са несериозни, тъй като целият развит (и голяма част от недотам развитият) свят се сблъсква с крайно сложни проблеми в тази област, свързани със застаряването на населението, спад на раждаемостта и т.н. Така че проблемите на Латвия, Япония, България, Франция, Русия и десетки други страни имат общи основания. Просто в разните държави местната специфика налага своя отпечатък, който води до различни резултати. Така например, целенасочената мащабна политика за внос на мигранти в Европа цели да реши проблема със застаряването на населението и съкращаването на работната сила в страните от Запада, в резултат на което демографската статистика демонстрира доста по-добри показатели в „стара“ Европа, отколкото в страните от източната периферия на ЕС.

Подобна гледна точка също е обяснима. Кризата действително е от глобален мащаб и във всяка страна се проявяват различните й вариации.

Но има една принципно важна тънкост: съществува непосредствена връзка между дълбочината на кризата и степента на суверенитет на отделните страни.

Така например, страните, които са напълно подчинени на висшестоящи структури (като България или Литва спрямо ЕС или Япония спрямо Щатите) се сблъскват с много по-сложни демографски проблеми, отколкото тези, които се опитват да водят самостоятелна политика.

Причините са очевидни. Дъговидните илюзии от периода на разцвет на либералния глобализъм повехнаха и стана ясно, че зад тях се крият неоколониални практики, с които доминиращите държави източват ресурси от подчинените страни, както природни и икономически, така и човешки. Впрочем, България е най-яркият пример в това отношение: с разорена икономика и бягащо на запад население, като така помага на „стара“ Европа да си реши демографските проблеми.

Може да се спори доколко удачно и правилно беше решението за приемането в ЕС на огромни маси мигранти от Африка и Близкия Изток, но не можем да отречем, че ръководството на Съюза действаше напълно съзнателно, опитвайки се да реши стоящите пред него проблеми с числеността на населението, влагайки политическа воля и ресурси за провеждането на тази кампания.

Подобно е положението и с Русия, която стои най-добре в това отношение измежду европейските постсъветски страни (изключение правят само държавите от Средна Азия). Мерките, които предприемат руските управляващи за решаването на този проблем също са широко известни – от привличане на мигранти до стимулиране на раждаемостта.

Но най-важното е, че Москва разполага с необходимата степен на суверенитет, за да реализира тези мерки, което постепенно започва да дава резултат, независимо от всички трудности и негативни фактори.

Впрочем за България (както и за останалите страни, преживяващи тежка демографска криза) има рецепта, чрез която тя може да пречупи ситуацията и да спре процеса на собственото си „умиране“. Трябва „чисто и просто“ да си възвърне националния суверенитет.

Но имат ли управляващите в страната такова желание, и което е по-важно – възможност да го направят, остава открит въпрос.

Газпром: Газът по „Турски поток“ може да мине през България

Posted on: юни 29th, 2018 by МИГ No Comments

Природният газ по втората отсечка на „Турски поток“ в началото на 2020 г. може да премине през газотранспортните системи на България, Сърбия и Унгария. Това съобщи президентът на „Газпром“ Алексей Милер, цитиран от Интерфакс.

България, Сърбия и Унгария са взели решение да развиват газопреносните си мрежи за родължение на „Турски поток“, уточни шефът на руския газов гигант.

Днес не мога да посоча точната дата, но абсолютно точно и първата, и втората отсечка на газопровода ще бъдат пуснати в експлоатация до края на 2019 годна, каза той.

„Газпром“ започна строителството на морския участък от „Турски поток“ през май 2017 г. Морският участък на тръбопровода ще премине по дъното на Черно море до брега на Турция. Неговата дължина е 930 км. От там ще бъде продължена сухопътната отсечка до границите на Турция със съседните държави, посочва ТАСС.

Проектът за газопровод „Турски поток“ предвижда строителството на газопровод, състоящ се от две отсечки всяка с капацитет по 15,75 милиарда куб.м. Първата ще снабдява със „синьо гориво“ турските потребители, а втората е предназначена за задоволяване на нуждите на страните от Южна Европа и Балканите.

Даже китайците с рисковите си капитали предпочитат да инвестират в африкански страни, но не в европейска България

Posted on: юни 25th, 2018 by vrusev No Comments

Какви чужди инвестиции, какъв интерес към България. Това чудо вероятно скоро няма да се повтори след периода преди кризата и измамата, че бившият монарх Сакскобургготски ще поведе България в посока на възход.
Уж имаме стабилна икономика в растеж, а и китайците, които се чудят къде да си вложат парите си в рискови зони ни заобикалят. Предпочитат Африка.
Дъното на чужди инвестиции от 560 млн. евро за 2017 г. задълбава още по-надолу.
Дeфицитът нa пpeĸи чyждecтpaнни инвecтиции пpoдължaвa дa e cpeд пpитecнитeлнитe пoĸaзaтeли зa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa пpeз пocлeднитe няĸoлĸo гoдини.
Oт нaчaлoтo нa 2018 гoдинa пo oтнoшeниe нa тoзи пoĸaзaтeл ce зaбeлязвa нe пpocтo cлaб тeмп, a oceзaeм oтлив нa чyжди ĸaпитaли oт бългapcĸия пaзap. Meждy янyapи и aпpил мeceц oт cтpaнaтa ca излeзли влoжeния нa cтoйнocт oт 161 милиoнa eвpo, пoĸaзвaт дaнни нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa (БHБ), цитиpaни oт в-ĸ „Ceгa“. Ако потате НСИ или Българската агенция за инвестиции, те сигурно ще изкарат други данни, които ще са дискусионни.
От БНБ oтчитaт cвивaнe c близo 50 нa cтo нa пpeĸитe чyждecтpaнни инвecтиции зa пъpвитe чeтиpи мeceцa нa гoдинaтa в cpaвнeниe cъc cъщия пepиoд нa пpeдxoднaтa.
Дaннитe пoĸaзвaт oщe, чe в иĸoнoмиĸaтa ca влезли 113 милиoнa eвpo дo ĸpaя нa aпpил пpи 229 милиoнa eвpo зa 2017 гoдинa. Haй-гoлям oбeм нa тeзи влoжeния идвaт oт Xoлaндия, Pycия и Гepмaния.
Cпopeд изчиcлeниятa нaй-гoлям oтлив нa дялoв ĸaпитaл oт Бългapия имa пpи инвecтитopитe oт Унгapия и Итaлия. (Припомняме, че централите на две големи банки, опериращи в България са в тези две страни). Πpи пъpвитe paзмepът нa изтeглeния ĸaпитaл възлизa нa 103 милиoнa eвpo, a пpи втopитe – нa 43 милиoнa eвpo.
Cпaд имa и пpи peинвecтиpaнaтa пeчaлбa, ĸoятo зa пъpвитe чeтиpи мeceцa нa гoдинaтa e 19 милиoнa eвpo или близo тpи пъти пo-мaлĸo в cpaвнeниe c гoдинa пo-paнo.
Πpи инвecтициитe в нeдвижими имoти нa пъpвo мяcтo ca тeзи oт Pycия, изчиcлявaни нa 2,1 милиoнa eвpo, cлeдвaни oт Kaзaxcтaн и Изpaeл.

Ще признаем ли македонска нация заради НАТО? Ще станем ли „буцефалисти”?

Posted on: юни 19th, 2018 by МИГ No Comments

Со решението ке го якнеме идентитетот македонски”, каза в тържествено обръщение Зоран Заев, премиер на спорната като наименование държава Македония, досега БЮРМ, занапред (може би) Северна Македония.

„Македонски язик, македонски народ, македонец, македонка, защитени и заякнати, еднаш засекогаш. Стоиме исправени пред нашите гордости – пред Кирил и Методий, Климент и Наум, Крсте Петков Мисирков, пред Гоце Делчев, пред Блаже Конески, Кочо Рацин”, нарежда още Заев… „Нема веќе меѓународни договори во кои се избегнува македонскиот язик. Решаваме вековно прашање. Свои сме на своето и тоа конечно e признато од сите наши соседи, од Република Грция и од меѓународната заедница…” (в цитатите е заменена буквата ј, която се използва в измисления македонски език, на който се пише „јазик”,  „Кирил и Методиј” и т. н. И който език не съществува преди Втората световна война).

С две думи – споразумението с Гърция за името на държавата, с което се отваря път за членство на (Северна) Македония в НАТО, там го разбират като признаване на македонски език, македонска нация.

България досега е проявявала толерантност към Македония, като към малко братче, което нещо не е на себе си. Призна я като държава. Подари й танкчета (правителството на Иван Костов). Полугласно призна и македонски език. А тия дни Екатерина Захариев го призна и открито. То няма и начин – измисленият език е като неприличен диалект на българския, със сръбски заемки. Писмено и говоримо не се разбира добре, нужен е официален превод на преговори, документи. Навремето президентът Желю Желев каза, че признава македонска държава, ама македонска нация и език – не.

Сега за македонска нация българските официални власти мълчат, ама след това споразумение какво ще кажат? В Македония всеки жест на България го разбират като признаване на тяхната измислена нация, история, език и т. н. И продължават антибългарската си политика, независимо дали леви или десни партии, всичките са обединени около македонизма, сърбоманската доктрина на югокомунизма. Зоран Заев е назначил антибългаристи в смесената комисия за изглаждане на въпросите от историята. Техни представители отсега заявяват, че корекции на историята няма да има.

Да, Заев декларира, че няма териториални претенции (каквото България е декларирала отдавна). Но за принадлежност на българи от Пиринския край към македонската „нация” и към историята Заев има претенции. И не само Заев, а и неговите политически противници. Всичките са македонисти и продължители на пропагандата от времето на Югославия. Фалшифицират историята и си присвояват исторически личности. „Редактират” им биографиите и делата. Властта у нас си затваря очите. За разлика от Гърция, която въобще не се притеснява от НАТО и ЕС, за да си отстоява интересите, каквито и да са те.

Ще признае ли България македонска нация, заради приемането на Македония в НАТО? Редно беше поне в някакво интервю или изявления български представители да отвърнат на обръщението на Заев. Вместо това външната министърка на България демонстрира лигави жестове при посещението си там и говори само за НАТО.

И ако сега българин изрази скептицизъм за споразумението с Македония и недоволство от тамошния шовинизъм и коварство, какво се случва? Дежурните евроатлантици у нас веднага го обявяват за враг на ЕС, НАТО, ценностите на цивилизацията, и за агент на КГБ…

Още малко и официално ще станем „буцефалисти” – тоест, македонски шовинисти, по името на коня на Александър Македонски. Македонизмът е като душевно заболяване. Трябва ли да се правим, че го няма?

Коментар във „Фейсбук“

Меркел пада заради нас?

Posted on: юни 19th, 2018 by МИГ No Comments

Заради незапознатото с европейската и световната политика българско председателство, чрез което канцлерът на Германия Меркел се опита да пробута плана си Добре дошли за бежанците, тя е на път да изгуби правителството и партията си.

Причината е, че бе принудена, за да създаде кабинет да клекне на условието на постоянните си партньори по коалиция ХСС за твърд курс към мигрантите. Но след старта на мандата се опита да ги финтира през нас, сякаш си има работа с наивници. Баварската партия има регионални избори в своята Свободна държава – част от федералната република, на есен и няма избор, освен да се бори за каузата си.

Водачът Зеехофер, който е и ресорен вътрешен министър, заради което се отказа от поста на премиер в провинцията, с цел да гарантира изпълнението на ангажимента на Меркел, е най-разочарован и стана ясно, че не желае повече да работи с нея. Изтегляне на ХСС значи не просто падане на правителството, но и разгром на ХДС на Меркел. Където също се чуват масови освирквания на канцлера:

За да се опита отново да излъже хората си, Меркел поиска и получи отсрочка чак на 28 юни свиква уж спешна среща на върха на ЕС, на която не е ясно дали изобщо ще бъдат канени държави като България, в последен опит да си даде време за маневри и заблуда на противника. В туит Тръмп я подигра като констатира, че „лидерството на Германия няма доверието на народа“. И пусна снимка как Ангела му се кланя.

„В политиката често се стига до подобна развръзка: когато тлее твърде дълго, недоволството все повече расте и накрая може да изригне в рамките на броени мигове. От самото начало ХСС беше против миграционната политика на Меркел – още когато през 2015 година тя отвори границите и пусна бежанците от Унгария. Но не е само ХСС – също в партията на Меркел ХДС има немалко политици, при които чашата на търпението вече прелива. В своите избирателни райони те виждат с очите си как се топи поддръжката за либералната миграционна политика на Меркел.

А и противопоставянето вече надхвърля рамките на бежанската политика. Подгонени от изборните успехи на Алтернатива за Германия, ХСС и части от ХДС се разплащат с канцлера и с цялата система Меркел”, коментира дори държавната немска медия Дойче Веле.

„Дер Щандарт“: Русия никога не е изпускала България

Posted on: юни 4th, 2018 by МИГ No Comments

Големият брат от другия бряг на Черно море никога не е изпускал България от сферата си на влияние, пише австрийският „Дер Щандарт“ и изброява белезите на една зависимост, която продължава вече десетилетия, коментира „Дойче веле“.

„Те си имат собствено товарно пристанище, хиляди паметници и дори държавен глава, който цял живот е летял руски изтребители. Инвестират тук толкова много, колкото в никоя друга източноевропейска страна (с изключение на Беларус), държат в джоба си поне четири от петте фракции в Народното събрание, а повечето възрастни хора в тази страна направо си припадат по тях. Да, руснаците са стъпили здраво в България. Поне 400 хиляди от тях притежават имоти по българското Черноморие, в планинските курорти или в столицата София. България е портата на Русия към ЕС“ – така започва статия на австрийския „Дер Щандарт“, озаглавена „Българската привързаност към големия брат Русия“.

Българите и Големият брат

Авторът Маркус Бернат пише, че макар от 2004 България да членува в НАТО, а от 2007 да е част и от ЕС, Големият брат от другия бряг на Черно море никога не е изпускал страната от сферата си на влияние.“Всяка информация, която се обсъжда в София, няма как до три часа да не бъде на бюрото на Владимир Путин“, е цитиран да казва бившият правосъден министър и лидер на партия „Да, България“ Христо Иванов. По неговите думи, политическата сцена в България се дели не на ляво и дясно, а на проевропейски и проруски лагери.

Енергийният сектор е най-важното стратегическо и икономическо поле за действие на руснаците в България. „Газпром“ покрива нуждите на страната от природен газ, а „Лукойл“ доставя нефт през собственото си пристанище в Бургас. И след като го преработи в гориво, го продава в собствената си верига от бензиностанции в цялата страна. „Росатом“ пък планира изграждането на следващата атомна електроцентрала в България. Този проект ту напредва (когато социалистите от БСП дойдат на власт), ту буксува (когато управлява дясноцентристката партия на Бойко Борисов), пише авторът на статията.

Самият Борисов маневрира доста предпазливо между Брюксел и Москва. Твърди се, че повечето български политици имат бизнес интереси с Русия, но симпатиите за Путин сред широки слоеве от българското население са политически капитал, който се опитват да осребрят както социалистите, така и националистите, коментира австрийският журналист и продължава: „Докато несгодите обикновено се приписват на Запада и на прехода към дивия капитализъм, в колективното съзнание на българите Русия си остава Големият брат, помогнал им да се освободят от турско владичество и да положат основите на бъдещата си независимост. После, в годините на социализма, България живееше в икономическа симбиоза със Съветския съюз, а днес българите виждат в Путин лидера, който не се церемони с Брюксел и Вашингтон.

Ново сближаване

В България Москва може да разчита на социалистите от БСП, на партията на бизнесмените ДПС и на нейния олигарх Делян Пеевски, на дясноекстремистката партия „Атака“ и на популистката формация на бизнесмена Веселин Марешки, който иска да организира референдум за излизането на България от НАТО. А фактът, че премиерът Бойко Борисов не подкрепи новите западни санкции срещу Русия заради отравянето на Сергей Скрипал, със сигурност истински е зарадвал Кремъл. С други думи: двустранните отношения отново набират скорост, а разногласията от 2014 г. около замразяването на проекта „Южен поток“ очевидно са забравени“, пише в заключение австрийският журналист Маркус Бернат.

Русия третира Германия и Франция с респект, а България – с презрение

Posted on: май 28th, 2018 by МИГ No Comments

Проблемът е, че Русия третира Германия и Франция с респект, а България – с презрение. От 1989 г. насам Русия неизменно третира България като невярна бивша съпруга, която трябва да страда вечно за своята измяна. Тази мачистка политика може и да се харесва на някои в Кремъл, но е глупава. В действителност, има разлика между Радев и Борисов. Радев е подкрепен от истинските русофили в България, а те са измежду най-бедните, докато Борисов разчита на платените русофили, изключително влиятелни в българския бизнес и определено най-богатите.

Анализаторите се чудят как да интерпретират визитите в Русия на българските Президент и Премиер-министър. Радев беше там на 21 май, а Борисов отива на 30 май. Ди Велт написа, че България се обръща към Русия в знак на недоволство от препятствията, които ЕС поставя пред нейното приемане в Еврозоната и Шенген. Руският Независимая газета отива още по-далеч, той вижда про-руски уклон, след като Борисов каза не на румънската инициатива за създаване на Черноморски флот под егидата на НАТО (историята е от юни 2016).

Официално България остава лоялен член на ЕС и НАТО. И разбира се, че е. Още повече, че България е наред в ротационното председателство на ЕС. Освен това България не е единствената страна от ЕС, която изпраща в Русия най-високопоставените си лица тези дни – Ангела Меркел беше там, също и Еманюел Макрон. И двамата опитват да придвижат амбициозните си икономически планове, същото се опитва да направи и България, на по-скромно ниво.

Тогава, какво не е наред?

Проблемът е, че Русия третира Германия и Франция с респект, а България – с презрение. От 1989 г. насам Русия неизменно третира България като невярна бивша съпруга, която трябва да страда вечно за своята измяна. Тази мачистка политика може и да се харесва на някои в Кремъл, но е глупава. Както каза бившият външен министър Соломон Паси, ако това продължи, Русия ще отблъсне и последния останал български русофил.

Българската преса, която като цяло се подчинява на различни поляризирани издателски линии, описва визитата на Президента Радев като опит да се съботира Премиера Бойко Борисов. Вторият човек в управляващата партия ГЕРБ Цветан Цветанов, обвини Радев, че подкопава ЕС и НАТО, отивайки в Русия „посред евро-председателството на България“. Очевидно не е имал представа, че и Борисов отива в Русия. Нито Борисов е имал представа, че отива. Той е поискал такава визита в телефонен разговор с Путин на 3 март (Националния празник на България), но е получил отговора на 21 май, по време на разговорите на Радев в Русия.

По правило, доминираните от Пеевски издания търсят да очернят Радев и да възхвалят Борисов. Това, което те обаче отказват да признаят, е че по отношение на външната политика разликите между двамата са почти нищожни. (Това не беше така с бившия Президент Росен Плевнелиев, който беше винаги готов да излезе на война с Русия).

Борисов и Радев са идеологически близки, не защото говорят помежду си (всъщност те не говорят). Това е така, понеже четат еднакви дипломатически и разузнавателни доклади, и ги интерпретират по еднакъв начин. И двамата идват от системата – Радев от армията, Борисов от вътрешните сили. За Радев, както и за Борисов, случаят Скрипал, химическите атаки в Сирия или натискът за MH17 звучат подобно на обвиненията срещу България за атентата срещу папа Йоан Павел II. Между другото, България никога не получи извинения от ЦРУ за тези фалшиви обвинения.

В действителност, има разлика между Радев и Борисов. Радев е подкрепен от истинските русофили в България, а те са измежду най-бедните, докато Борисов разчита на платените русофили, изключително влиятелни в българския бизнес и определено най-богатите.

Защо Русия покани и Радев, и Борисов? Една от причините е, че напоследък Кремъл се опитва да създаде впечатление за трескава дипломатическа дейност, а втората е, че руските дипломати знаят как да експлоатират българските разногласия, за да подготвят брифовете си преди Путин и Борисов да седнат заедно. Какво ще излезе от визитата, ще бъде нашият следващ коментар.

Георги Готев

ЕС не подкрепи Борисов за хъба „Балкан“. България сменя курса

Posted on: май 25th, 2018 by МИГ No Comments

„Какво стои зад българския завой в енергетиката“ и ще може ли София да поправи поразваленото сътрудничество с Москва, пише в днешния си брой в. „Независимая газета“, цитиран от БТА.

Според вестника московските анализатори не проявили особен ентусиазъм по повод посещението на българския президент Румен Радев в Русия тази седмица, защото са „донякъде разочаровани“ от действията на българските власти, „погребали през 2009 г. руския проект „Южен поток“, на който Москва възлагаше специални надежди“.

Дошъл на власт през 2009 г., премиерът на България Бойко Борисов „взе да се отказва от съвместните проекти с Русия с мотива, че те застрашават българската екология, суверенитет и цивилизационен избор. При все че всъщност, посочват експерти на Московския център „Карнеги“, България прояви европейска солидарност, разчитайки, че в отговор ЕС ще й помогне да си уреди газовите проблеми“, пише изданието.

Според „Независимая газета“ Борисов обаче е променил представата си за енергийното бъдеще на България, след като няколко години е обсъждал с европейските лидери своя проект за Балкански газов хъб, събиращ „петрол от най-различни доставчици“, но не е получил подкрепа за осъществяването му.

Очертава се България „да смени своя курс, що се отнася до енергийните, а и не само до енергийните проблеми“, смята всекидневникът. Той напомня, че София „не подкрепи инициативата на Румъния да се формира в Черно море постоянна флотилия на НАТО и не експулсира нито един руски дипломат след опита за отравяне на Скрипал във Великобритания“. Освен това България „отложи покупката на нови изтребители от някой свой съюзник в НАТО, затова пък поднови преговорите с Москва за ремонт на МиГ-овете си на стойност 40 милиона евро“.

Изданието вижда тук „известно разочарование на българските политици от сътрудничеството с ЕС и НАТО“. Според Московския център „Карнеги“ българското общество и политическият елит са „много разочаровани от това, че честно и старателно са следвали изискванията на евроатлантическата солидарност, ограничавайки връзките с Русия, но не са получили от Запада никакво обезщетение за тъй отговорното си поведение“.

„Независимая газета“ дава за пример проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, след който Западът оставил България „сама със скъсани договори, международни арбитражни процеси и изплащане на обезщетение“.

Заев показва среден пръст зад гърба на Борисов

Posted on: май 19th, 2018 by МИГ No Comments

Двете най-големи партии в Македония, лявата СДСМ (на власт в момента) и дясната ВМРО-ДПМНЕ, въпреки привидни разлики, са единни в антибългарските си нагласи и разбирания за македонската история, продължават всеки по свой начин националните идеи на югокомунизма и развиват македонизма. Но заради политическите противопоставяния между тях пострада статуята на Кьосето (Андон Лазов Янев-Кьосето, македонски войвода от началото на миналия век, чийто паметник в Скопие е премахнат защото се противопоставя на македонизма и сърбоманството, макар официално властите да изтъкват други причини – бел. ред.), а има опасност да пострадат паметници и на други исторически личности. Македонският министър на културата Роберт Алагьозовски е назначил комисия, която, ще се занимава с това дали има нужда от съществуване на Музея на ВМРО (построен от бившата власт на ДПМНЕ) в Скопие. Той има още две имена:  „Музей на македонската борба за държавност и самостоятелност и на жертвите от комунистическия режим“.

Едва ли има нужда да напомняме, че във въпросната комисия, членуват няколко „прикрити“ антибългари, сред които е и споменавания тук, Златко Теодосиевски, както и един отявлен българофоб, какъвто е не съвсем психически уравновесения Александър Литовски, ползващ смешната (от 60-те, 70-те и 80-те години) югокомунистическа реторика, с особено присъствие на думата „върховисти“ в нея.

Пропагандата на ДПМНЕ-Вальево

фалшифицираше идентичността на Тодор Александров, на атентатора на революционната организация Андон Лазов Янев-Кьосето, на историческото ВМ(О)РО – и в Музея на ВМРО, и в документални исторически филми. Затова някои българи от България се зарадваха, че хора близки до СДСМ разкривали били истинската идентичност на определени личности и периоди, на които общото им е българският цвят. Но това е много наивно мислене, което не взема предвид целта на разкриването на истинската идентичност на отделни исторически личности и организации. Тези българи от Република България, които не живеят в света на полемиките с „македонистите“ (и/или с членовете на ДПМНЕ-Вальево), около това – какво е било ВМ(О)РО, би трябвало да разберат рафинирания и подъл нациболшевишки антибългаризъм на лица като: Мирослав Гърчев; Стоян Андов; бившия шеф на македонската секция на фондацията „Отворено общество” Владимир Милчин; Златко Теодосиевски; националният координатор за влизане на Македония в НАТО Стево (Коминтерна) Пендаровски; ужким изследователя на политическата лингвистика и действителен адвокат на югославските исторически фалшификации Ненад Живановски; смешният борец за човешки права Жарко Траяноски; ждановистите, желаещи да забраняват присъствие на местни хора с българско самосъзнание в македонските медии – трагикомичният граждански активист Никола Наумоски, който е шеф на кабинета на настоящия скопски кмет; експосланикът в България и Великобритания Георги Спасов, който е и бивш министър на правосъдието в правителството на антибългарина Бранко Цървенковски и агент на тайните служби на Югославия; тук е и самия кмет на град Скопие, екстремно арогантният Петре Шилегов, койтое внук на беломорски бежанец от Воденско, жител на скопския квартал Бутел и деклариран българин, и др. Според споменатият кмет на Скопие например е голям  проблем и предателство е, че македонският гражданин (Васил Пишев от ДПМНЕ-Вальево), с български паспорт и със заявена българска идентичност (и на родителите си), има хотел в Благоевград.

Гръцкият вестник „Катимерини“ неотдавна изказа притеснения, като публикува статия за някакво сближение и

оформяне на ос София-Скопие

В главите на средностатистическия привърженик на управляващия в Македония СДСМ, сближението, ако изобщо е желано, не е във вариант извън югославските разбирания. За какво сближение тогава говорим?! Дали сближението е в думите на македонския премиер Зоран Заев, казани неотдавна, в интервю за бТВ: „Ние, делът на тази историческа Македония, която е в България, го признаваме като български дял и тук няма никакви дилеми. Ние наричаме този дял, Пирински, защото Пирин е най-голямата планина, но там живеят граждани на България, някои от които се чувстват македонци и това е тяхно право. И нямаме никакъв такъв проблем.“ На пръв поглед, коректно изявление, с (не много ясно видим) намек, че днес малко хора в Пиринска Македония се чувстват като македонци по народност, повечето се чувстват българи, а по-рано, не е било така. Историческия разказ на югомакедонизма не е засегнат в изявлението на Заев. Щом не е говорил за историята във въпросното изявление, значи, оставил е всеки да си мисли като и дотогава. Средностатистическия български гражданин по един начин, а средностатистическия македонски гражданин – по друг начин. А, точно там е спора между двете държави, заради който, се наложи подписване Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, включващ комисия за история.

Заев напуска екстремното звучение на пропагандата, традиционна за югомакедонизма, но с уважаването на днешната реалност, без да влиза в историческия разказ (създал спора). Той само приглася на най-мекия вариант на същата пропаганда, и то при пълно съзнание, че в в настощата геостратигическа обстановка, не може нищо друго да каже. За да не рискува загуба на подкрепа и/или атаки от по-екстремистките представители на същия исторически разказ, какъвто е неговия. Приспособява се към международната обстановка и на факта, че България е далеч по-силна и по-влиятелна в момента от нежелаещата да разчисти с негативните следи от своето югославско наследство Македония.

Колко сме далече от истинско сближение, най-добре свидетелства една неотдавнашна статия, публикувана по повод още едно отдалечаване – това е последният

срамен жест на България,

предложението на нейното външно министерство т. нар. бизнесмен Йордан Камчев да бъде български почетен консул в Щип, отговарящ и за околните места и градове в тази част на Източна Македония. Камчев беше сочен като главният перач на пари (а може би и още е?) на заподозряния в огромни престъпления връх на пирамидата на македонската власт на ДПМНЕ. В близкото минало, Камчев фигурираше и като собственик на (междувременно фалиралата) медийна компания „Медия Принт Македония“, която имаше няколко, постоянно излъчващи гнусна антибългарска пропаганда вестници и сайтове.

Трудно е да се повярва, че дори и една „бананова“ република, с пълна липса на достойнство в нея, би си позволила това, което си позволи България – представител на един брутален антибългарски режим да бъде неин почетен консул, обвиняван също и в пране на пари. Но може би точно Камчев е днешното истинско корупционното и корумпирано лице на държавата (не на Родината!) България!? Защо да се сърдим, когато неговото назначаване, ни сблъсква с реалната, а не с някаква напарфюмирана действителност?!
Йордан Орце Камчев е и бивш подпредседател на младежката организация на т. нар. СДСМ и кандидат за депутат на тази партия, на изборите 1998 година – очевидно последователен с влизанията му в различни партийни схеми – само и единствено, от алтруистични мотиви…

В статията, за която иде реч, публикувана на 27 април т.г. в списанието „Фокус“ (анти-ДПМНЕ позициониран скопски седмичник) по повод назначаването на Камчев за български почетен консул в македонската държава, главният редактор Зоран Жоро Димитровски, извършва поредна гавра с българското културно-историческо наследство в Македония. Статията е озаглавена нарочно на книжовен български: „Бай Бойко, защо слагаш таралежи в гащите на Заев?“. Жоро Димитровски пише и за някаква „дългостолетна кавга“ (между България и Македония!?), след която, Борисов, като български министър-председател, признал съществуването на македонски език (макар и според македонската конституция, както в скоби, подчертава Зоран Д.).
Това е бягство от истинското съдържание на спора между двете държави.

В македонските медии непрекъснато тече тази гавра с определено културно-историческо и езиково наследство, и със здравия разум. Конформизмът на Жоро Димитровски е потвърждение на тезата, че българо-македонското сближение, както и сближението на всяка една от тези две страни (особено на едната!) с историческите факти, все още е твърде далече. Затвърдяването на такова мнение е резултат не толкова от написаното от редактора Жоро Димитровски, ами от факта, че самият той (тъй като имам честта лично да го познавам) не вярва в написаните думи за „дългостолетна кавга“ и не смята, че обособени македонска народност и език е имало преди средата на 20 век. Неговият конформизъм е принуден да се съобразява с настроенията на мнозинството жители на Македония, както и с разсъждаванията на огромната част симпатизанти на управляващия СДСМ.

Паметник, на който Кьосето е с кама в ръката, не трябваше „да бъде поставен пред сградата на висш съдебен орган“, нито може да се оправдае екстремната суровост на тази историческа личност, без разлика за времето, в което е действал въпросния атентатор на ВМ(О)РО. Но, тука става въпрос за нещо друго – има

мобилизация на антибългарска основа

Само една от многото манифестации е отстраняването на въпросната статуя – което, минава със срамно и недостойно мълчание от страна на България. А Република Македония подписа с нея Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество на 1 август миналата година. Изключение прави само последната реакция на българския евродепутат от ГЕРБ, Андрей Ковачев, който публично изрази своето несъгласие с изявлението на македонската министърка на образованието и науката Рената Дескоска, която на 8 април т. г., в интервю за Радио „Свободна Европа“ беше казала: „Няма да променяме учебниците по история и география. Не сме започвали такива процеси, нито някой официално ни е попитал“. Сегашните македонски власти щяли само да поправят някои грешки в македонските учебници по физика и химия, както каза Дескоска.

Последната новина е за избора на членове на македонската част от смесената българо-македонска комисия за решаване на спорните точки в образованието и историята. За комисията са предложени: Драги Гьоргиев, като председател на македонската секция, българофобът Ванчо Гьоргиев и споменатия Александър Литовски. Зоран Заев още веднъж си прави майтап, не само с (блаженото незнание на) на Бойко Борисов, ами и с историческите факти, както и със здравия разум.

Както казват някои наблюдатели тук: „Литовски в комисията, е същото като да сложиш педофил за директор на детска градина“. С Литовски и с двамата Гьоргиеви – Драги и антибългаринът Ванче, който е близък до ДПМНЕ-Вальево, ясно е, че комисията няма да заработи. Искрено съжалявам, че най-вероятно няма да има преки предавания от заседанията на смесената българо-македонска комисия по образователните и историческите въпроси. Голям смях щеше да падне.

Заев се изгаври с Борисов

Македонският премиер получи българската подкрепа за интегрирането на страната му в ЕС и НАТО, след като подписа Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България, който, задължава създаване комисия за изглаждане на спорните въпроси, касаещи историческите тълкувания в образованието. Обаче, в тази комисия, от македонска страна, има поне трима човека, от които не може да се очаква никаква обективност.

На една панихида за Мара Бунева, по време на управлението на старото ВМРО-ДПМНЕ и министър-председателя Любчо Георгиевски (тогава много жадни за директорски функции хорица, посещаваха тези панахиди), Ванчо Гьоргиев възкликна – „Еве ги, идат бугарите“, визирайки двамата мои приятели, просташки, гласно, с омраза. Тогава той беше на някакъв пост на помощник на министъра в Министерството на образованието.
Заев получи българска подкрепа, след като с едната ръка подписа договора, който включва комисия за история, а като че ли с другата ръка, същевременно, зад гърба си, направи жест, стискайки палеца, между показалеца и средния пръст.

Ако не може друго, поне България или само Бойко Борисов, в качеството на български министър-председател, трябва да има позиция, по въпроса за исторически разказ в Македония на югокомунистическа, антибългарска основа от страна на управляващия СДСМ на неговия колега Зоран Заев, с когото често се прегръща.

Сега България под ръководство на ГЕРБ, и лично Борисов, не декларират такава позиция. А преди реагираха често (много пъти остро и националистически), когато трябваше и когато не трябваше, по време на предишната власт на ДПМНЕ-Вальево. Явно, имат интерес – може би същият, който ги накара да назначат „бизнесмена“ Орце Камчев за почетен консул? Или?

—-
Виктор Канзуров

Борисов проспал цяла година да защити превозвачите ни в ЕС

Posted on: май 16th, 2018 by МИГ No Comments

Обвиненията на бизнеса и на опозицията, че българското правителство не е защитило енергично и навременно интересите на нашия транспортен бранш в ЕС, се оказаха основателни. Кабинетът „Борисов“ тепърва ще представи своите конкретни предложения по Пакета за мобилност, който засяга фирмите за международни превози. А болната тема се поставя от година.

Становището на България е било изготвено тези дни и ще бъде представено от премиера Бойко Борисов на днешната среща на върха в София, обясни вчера министърът на транспорта Ивайло Московски. Според него на 8 юни се очаквало Съветът на министрите на транспорта да излезе с позиция по компромисните предложения на България за пакета „Мобилност“, станал популярен и като закона „Макрон“.

От месеци транспортните ни компании алармират, че предвижданите от Брюксел мерки да се плаща на шофьорите според тарифите в страните, през които преминават, както и задължителните седмични почивки, ще ги натоварят финансово и ще ги изтласкат от европейския пазар. „България трябваше да реагира много по-рано, за да се стигне до това положение, значи много сме закъснели“, коментира вчера Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи. Днес на протест в София и още 10 града излизат 120 000 камиона.

Критики към властта, че е проспала цяла година, без да защити българския транспортен сектор, отправиха и от БСП. Депутатът Георги Свиленски изнесе данни от стенограми от миналата година, които разкриват, че тогавашната позиция на управляващите за пакета „Мобилност“ е била съвсем различна от тази, която премиерът Борисов изложи преди дни пред превозвачите. „Твърдим, че на заседание на съвета по транспорт в ЕС, в присъствието на министър Московски, когато е разглеждан пакетът за мобилност, всички държави са си казали своите препоръки. Нашите мълчат и няма изказвания от българска страна. Стенограмата го доказва“, заяви по Нова тв Свиленски.

Вместо да обясни защо едва сега България формулира своите предложения, Московски обвини БСП, че употребява политически темата и предложи на депутата Свиленски той да продължи преговорите в ЕС. „Мога да го упълномощя за това, щом смята, че ние не можем да се справим“, направи се на интересен министърът. Той обясни пред журналисти, че винаги е изказвал българската позиция в двустранни срещи с европейските си колеги. Очевидно е, че това не е било достатъчно.

Московски с половин уста призна, че България вероятно ще пропусне златния шанс да наложи решение на проблема в полза на българските тираджии, докато е председател на ЕС. Той обясни, че ако на 8 юни, когато е Съветът на транспортните министри, не бъде приет т.нар. общ подход, с който всички да се съгласят с нашите предложения, темата ще остане за следващото председателство. То обаче се поема от Австрия, която се очаква да застане зад позицията на Франция, по чиято инициатива се предприемат новите правила за работещите в транспортния бранш.

Според Московски има големи неясноти как точно ще бъде прилаган законът „Макрон“ и как ще се осъществява контролът. Едно от най-големите затруднения е заплащането след 7-ия ден в чужбина. ЕК изисква за всеки ден в командировка да се плаща надница според тарифата в съответната държава. „От ЕК предлагат шофьорите да си носят фишовете за работната заплата, за да се осъществява контрол, но този фиш е на български език. Означава ли това, че трябва да се превежда на всички езици, през които минава камионът? Ние самите също ще трябва да упражняваме този контрол. Кой контролен орган у нас и на какъв език ще гледа фишовете за заплатите на датчани, шведи, балтийци?“, пита Московски.

Не е ясно и по каква методика ще се определя възнаграждението – на базата на часова ставка или минимална работна заплата. „Ако един български превозвач е 15 дни във Франция и 15 дни в Германия и ако вземем минималната часова ставка в тези страни, то тогава се получава 6400 евро заплата. Кой взима такава заплата?“, сметна Московски.

Другият неясен проблем бил дали рестрикциите спрямо шофьорите от ЕС ще се прилагат за трети държави. В противен случай превозвачи от Украйна, Молдова, Турция, Беларус, Русия, Иран ще се възползват и ще изместят европейските транспортни компании.

Както стана ясно България дори не среща подкрепа от останалите най-засегнатите от плана „Макрон“ държави в ЦИЕ. Чехия Полша и Словакия например нямали проблеми с броя седмици, в които трябва да се върнат в държавата. Техният основен пазар са Германия и Австрия и камионите със стоки дотам се връщали за един ден. Най-засегнати са страни в периферията на ЕС като България, Румъния, балтийските страни.

Унгария изригна: България е роб на Германия!

Posted on: май 16th, 2018 by МИГ No Comments

Българското председателство очаквано също се провали в опита си за постигане на споразумение по висящия въпрос за квотите за преразпределение (релокация) на бежанците. Унгария е отхвърлила плана и обвинила София, че се опитва твърде сериозно да удовлетвори интересите на Германия, съобщи изданието „Политико“.

България представи своя план на последната среща на посланиците в ЕС. Той цели да затвори бездната между Гърция и Италия, които поемат огромна част от тежестта на бежанската криза, и Унгария и Полша. Двете Централноевропейски държави отказват да участват, в която и да е система за задължителна приемане на бежанци. Планът на България предвижда страната от ЕС, в която бежанците попаднат първо, да поеме отговорност за тях за срок от пет години след вземането на „финалното решение“ дали им се предоставя или не бежански статут. Досегашното предложение бе за срок от 10 години, а Италия настояваше за 3 години. В дискусиите по предложението за 10-годишния период „значителна група от страни членки обявиха ясно, че този период е твърде дълъг и няма как да стане основа за компромис, докато други енергично подкрепиха предложението“, се казва в мотивите към проекта за решение, предложен от България. С този аргумент България предлага двойното намаляване на този срок.

Изданието цитира дипломати, които разказали неофициално, че терминът „финално решение“ също е бил отворен за дебат, защото законодателството в различните държави членки е различно. България предлага преразпределението на бежанците от една в друга държава членка да е задължително само при настъпването на изключителни обстоятелства. Когато българският посланик представи новия план, той „изтъкна, че предложението взима предвид всички досегашни линии на поведение на всички страни членки, но унгарците отговориха, че тази работа представя интересите на само една страна членка – Германия“, разказва европейски дипломат, присъствал на срещата, цитиран от „Политико“. Други двама очевидци са потвърдили размяната на тези реплики. „Беше цивилизован и дипломатичен разговор… и унгарците не споменаха поименно Германия, но беше ясно, че… те (унгарците) обвиняват тях (българите), че са роби на Берлин“, разказва един от дипломатите. Унгарските дипломати отказали да коментират срещата пред изданието, но официални лица от други страни обяснили, че България е направила всичко по силите си, за да намери решение на въпроса.

Спорът между посланиците показва колкото трудно ще е за европейските лидери да достигнат до консенсус на срещата в Брюксел през юни, която е посветена на бежанската реформа. Процесът може да бъде затруднен още повече от реалната възможност в Италия да се формира правителство на популистите от „Пет звезди“ и десните евроскептици от „Лига“. „Ние се нуждаем от Италия, но не знаем с коя Италия точно ще разполагаме“, разказва дипломат от Северна Европа. Ако не се стигне до консенсус по въпроса, реформата може да бъде приета с гласуване на мнозинството в ЕС, което на свой ред носи риск от разделение по оста Изток-Запад.

За ЕС България е страна второ качество

Posted on: май 14th, 2018 by МИГ No Comments

За ЕС България е страна второ качество, това обявява зам. председателят на българския парламент Явор Нотев за проправителствената руска медия „Известия. Ру”.  Интервюто е публикувано на 11 май в книжното издание на медията, а днес се завъртя и в електронната му версия.

Нотев отчита като грешка присъединяването на България към ЕС и НАТО: „Решението за присъединяване към НАТО бе взето в много кратко време…В същото време в България не се проведе референдум за НАТО. Между другото, както и по отношение на присъединяването на страната към ЕС. И това дава основания да се твърди, че не всички българи са убедени, че членството във военно-политическия блок е единственият правилен начин… Разбира се, днес е нереалистично да очакваме, че България ще може да се оттегли от НАТО в близко бъдеще. Нашата партия обаче редовно повдига този въпрос и заявява необходимостта от постепенно преминаване към неутралност.

Освен това настояваме настоящите ни съюзници да плащат за използването на нашите военни бази. За съжаление, САЩ не плащат нито стотинка. Освен това в исторически план имаме сложни отношения с Турция, която е най-голямата държава-членка на НАТО в Европа. България не е в много удобна ситуация, когато нашата сигурност зависи от Анкара.”

Зам. председателят на парламента критикува остро и официалната външна политика на България. Тя се диктувала от Европейския съюз, но политическа партия „Атака” винаги  подкрепяла  възстановяването на традиционно близки отношения с Русия във всички сфери на дейност.

„Страните ни са свързани с историческа, културна и духовна близост. Сега повече от всякога е необходимо да се развиват българо-руските търговски връзки, тъй като нашата икономика страда много от санкциите, предписани от Брюксел. Възобновяването на двустранните отношения ще бъде глътка кислород за България, което ще допринесе за развитието на икономическия потенциал на страната ни. А икономическата стабилност може да даде на София повече доверие във външната политика. Освен това все още сме посещавани от голям брой руски туристи, много от които купуват имоти на брега на Черно море.

Много пъти съм ходил в Русия, знам добре откритата и искрената позиция на руския народ, който е близо до нас. Всичко това ни дава надежда, че братските отношения между нашите държави не са загубени и ще бъдат възстановени”, казва Нотев. Той изтъква, че благодарение на „Атака”, София не е изгонила руски дипломати заради случая „Скрипал”.

„След инцидента започнахме публична дискусия и получихме широка подкрепа от българската общественост. Хората разбират, че е неприемливо да бъдат изгонени официалните представители на други държави, без да има доказателства на ръка”, аргументира позицията си Нотев. На въпрос как България се справя с емигрантския проблем, Нотев отбелязва, че през изминалата година потокът от бежанци през България е намалял, което е дало известно спокойствие на населението.

Но последните действия на Вашингтон и неговите съюзници можели отново да спрат тази положителна тенденция и да възобновят потока на мигрантите към Европа. Нотев визира като негативна причина  ракетните удари на Съединените щати, Франция и Великобритания на територията на Сирия, нанесени на 14 април 2018 г. По думите му такива действия са абсолютно неприемливи, те създават допълнително напрежение и забавят процеса на уреждане на конфликта в региона. Нотев изтъква, че стабилността на Сирия е изключително важна за България.

И смята, че София не трябва да е солидарна със страните, които нанесоха ракетни удари и са предприели такива крайни мерки без предварително одобрение от страна на техните съюзници.Зам.-председателят на българския парламент коментира и темата за емиграцията на българи в чужбина, която според него е много болезнена за  обществото.

„Младите хора решават проблемите си, когато отиват в чужбина. Там те се опитват да получат образование и да намерят работа. Липсата на пълноценно население се усеща в страната все повече и повече. Ние губим специалисти, …ние сме лишени от най-ценния ресурс – човека”. Причината за това бил моделът „Европа на две скорости”, на който „Атака” се противопоставяла. Проблемът бил, че малка група страни се развивали по-бързо от останалите. Нотев обаче, не казва на руските читатели, че младите българи бягат в САЩ и развитите европейски държави, и никой от тях не поглежда към Русия. След визитата на Нотев преди две седмици в Крим, интервюто  му сега в руска медия е поредното доказателство за разнобой в управляващата коалиция и по отношение на външната политика на България.