Posts Tagged ‘бюджет 2026’

Дянков: Радев е прав, България да се извини на Брюксел за неверния дефицит за 2025 г.

Posted on: септември 17th, 2026 by МИГ No Comments

Разраства се политическото напрежение около вероятността за ревизия на бюджетния дефицит на България за 2025 г. Официално през пролетта Евростат завери дефицит в размер на 3.5% от БВП, който без разходите за отбрана, които се приемат за изключение, е 2.9%, а това е в рамките на допустимото. На 21 октомври обаче Евростат трябва да обяви окончателните данни.

Ако правителството на Румен Радев подаде ревизирана информация и си признае, че България умишлено е крила разходи миналата година, например за строителство, Евростат може да ревизира данните и това да има имиджови щети за страната. Макар и в друг мащаб, голям скандал с бюджетната статистика имаше с данните на Гърция преди голямата криза в еврозоната преди около 15 години.

Дянков: Съмнявахме се, че нещо не е наред

Според председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков, който е и бивш финансов министър на ГЕРБ, премиерът Румен Радев е прав, че правителството на Росен Желязков не е декларирало верен дефицит пред Евростат за 2025 г. Това заяви самият той в интервю за БНТ в четвъртък сутринта, предаде Mediapool.

„Премиерът Радев е прав. Могат да се направят такива одити, това е напълно законно. Те трябва да се направят от Сметната палата. На базата на тези одити Министерството на финансите и Националният статистически институт трябва да се обърнат към Брюксел и да кажат: „Извиняваме се, намерихме някои грешки“ и на тази база Евростат да промени техните сметки за бюджета за 2025 г. Те, между другото, вече се съмняваха и още в края на 2025 г. знаеха, че нещо не е наред“, каза Дянков. По думите му ще се стигне до официален дефицит за 2025 г. от порядъка на 5% от БВП.

Дянков разясни, че дефицитът е понижен счетоводно по две основни схеми – като не са издавани навреме фактури за свършена работа в Агенция „Пътна инфраструктура“ и като е започвано строителство, без изобщо да е подписван договор. По сметки, цитирани от Дянков, това е довело до занижаване на дефицита за 2025 г. с около 1.4 млрд. евро.

„Във Фискалния съвет ние се съмнявахме, че това се случва, защото не излизаха сметките за инфраструктурно строителство. Но се оказа, че дори МФ не знае точната сума. Защо? Защото всъщност няма договори. Договорите ги знае някой в АПИ, в Министерство на транспорта. Дори ти да се опиташ да направиш одит, затова Сметната палата трябва да влезе, говориш с човек по човек – вие какво почнахте, какво разбрахте, кой ви каза“, посочи Дянков.

Радев: Балонът се спука

Темата с „финансовите гимнастики“ на предходните правителствата заради влизането в еврозоната бе една от централните за Румен Радев още като президент, когато той защитаваше тезата, че България не е готова да приеме еврото. Веднага след като влезе в Министерски съвет, той заяви, че България е „лъгала“ за дефицита за 2025 г.

По изчисления и реални данни към Европейската комисия дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната (референтният за еврозоната дефицит е за 2024 г., б. р.). А тази година дефицитът ще бъде още по-голям, тоест балонът се спука“, каза Радев на 29 май след европейската си обиколка тогава и срещи с Европейската комисия, на които по неофициална информация премиерът е повдигнал темата за готвена ревизия на дефицита.

Малко по-късно правителството на Радев предложи, а мнозинството му в Народното събрание гласува бюджет за 2026 г. с дефицит от 5.7% от БВП, в противоречие със Закона за публичните финанси, а България влезе в процедура по свръхдефицит.

Теменужка Петкова: Тече манипулиране на данни в АПИ

Точно обратните тези на твърденията на Румен Радев защитаваше опозицията от ГЕРБ и „Продължаваме промяната“. Бившият финансов министър Теменужка Петкова многократно призоваваше Румен Радев „да не си служи с лъжи и с неверни интерпретации на определени факти и данни“ и повтаряше, че дефицитът за 2025 г. е нотифициран от Евростат и е в рамките на допустимото.

„Не е хубаво премиерът Радев да започва своя път в изпълнителната власт с неверни интерпретации и с откровени лъжи. Що се отнася до твърденията му за манипулации на данните за влизането на България в еврозоната, това категорично не е вярно“, каза още през май Теменужка Петкова.

В последните седмици тя на два пъти алармира, че разполага с вътрешна информация, че „в резултат на дадени устни указания от страна на Министерство на финансите, в момента в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се създават документи, на базата на които се цели прехвърляне на разходи от 2026 г. в 2025 г., т.е. целта е дефицитът за 2025-а година да бъде увеличен за сметка на този скандален дефицит, който беше приет с противоконституционния закон за държавния бюджет за 2026-а година от 5.7%“.

От Министерството на финансите категорично отрекоха нападките, които са по повод на течащите одити на Сметната палата в АПИ, Министерството на финансите и социалното министерство, възложени от Народното събрание.

Служебният финансов министър Георги Клисурски също твърдеше, че дефицитът за 2025 г. е този, който е нотифициран от Евростат, макар да са заварени неразплатени разходи. Бившият финансов министър от „Продължаваме промяната“ Асен Василев също защитаваше тезата, че България не е манипулирала данните за дефицита и че във всеки един момент в министерствата има неразплатени фактури.

Гълъб готви свиване на дефицита до 3,8%

Posted on: септември 15th, 2026 by МИГ No Comments

До 15 октомври правителството ще представи рамката и основните параметри на Бюджет 2027, като една от водещите задачи пред кабинета е свиването на дефицита от 3,8% до нивата, изисквани от Маастрихт. Това обяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, който потвърди, че бюджетната процедура вече е започнала.

Министерството на финансите е изпратило указания до всички ведомства и първостепенни разпоредители, за да бъдат спазени сроковете по подготовката на финансовата рамка. Донев посочи, че държавата вече е осигурила необходимия дълг за разплащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него изпълнението на бюджета през тази година ще има пряко значение за параметрите на следващия. Причината е, че част от предвидените разходи зависят от реализацията на инвестиционните проекти на държавата и общините. Финансовият министър заяви, че кабинетът ще търси възможности за консолидация на разходите.

Важен фактор ще бъде изпълнението на капиталовата програма. Донев обясни, че ако министерства и общини не успеят да реализират заложените проекти в рамките на 2026 г., съответният разход ще се измести през 2027 г. Това означава, че при подготовката на новия бюджет ще трябва да се отчете и натрупаното неизпълнение от настоящата година. Именно инвестиционните разходи са сред перата, при които сроковете за реализация имат пряко отражение върху бюджетното салдо.

Средносрочната бюджетна прогноза вече предвижда дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г. Правителството трябва да намери начин да ограничи разходния натиск, без да прекъсва финансирането на основните държавни политики и инвестиционните проекти. Пред финансовото ведомство стои и задачата да съобрази рамката с процедурата за прекомерен дефицит, в която България се намира.

Финансовият министър вече даде заявка, че кабинетът ще търси по-строг контрол върху публичните разходи и по-ефективно управление на държавните средства. Сред обсъжданите мерки са ограничаване на неефективните разходи, по-добро усвояване на европейските средства и промени в администрацията. Предстоящата бюджетна процедура ще покаже кои от тези намерения ще намерят конкретно отражение в числата за 2027 г.

Вицепремиерът направи изявлението си в първия учебен ден, който посрещна в 35-о Средно езиково училище „Добри Войников“ в София. Самият Донев е бил ученик в учебното заведение. След тържественото откриване на учебната година той се очаква да отговори и на журналистически въпроси по актуални финансови и икономически теми.

Държавната хазна на червено с 2,2 млрд. евро: Пенсии, заплати и инвестиции натиснаха бюджета

Posted on: септември 1st, 2026 by МИГ No Comments

Държавната хазна приключва първите седем месеца на 2026 г. с дефицит от 2,201 млрд. евро, или 1,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт, показват окончателните данни на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма. Между януари и края на юли държавата е събрала 26,347 млрд. евро, но разходите вече достигат 28,549 млрд. евро.

Приходната част се движи нагоре с 11,2% спрямо същия период на миналата година, докато сериозен натиск върху бюджета оказват пенсиите, възнагражденията, здравните плащания и инвестиционните разходи. Данните показват и подобрение спрямо края на юни, когато дефицитът беше 2,416 млрд. евро.

Най-стабилният източник на средства в хазната остават данъците и осигурителните вноски. За седемте месеца от тях са постъпили 21,076 млрд. евро, което представлява 54,8% от планираното за цялата година и 80% от всички приходи по КФП. Спрямо същия период на 2025 г. данъчно-осигурителните постъпления са нараснали с 1,753 млрд. евро, или 9,1%. Неданъчните приходи вървят в обратна посока и намаляват с 443,6 млн. евро до 3,084 млрд. евро, като Министерството на финансите свързва спада основно с по-ниските дивиденти от държавните предприятия.

Сериозен принос за приходите през юли идва от Европейския съюз. Помощите и даренията достигат 2,187 млрд. евро и са с 1,336 млрд. евро повече спрямо първите седем месеца на миналата година. Само през юли Европейската комисия преведе на България 896,1 млн. евро по четвъртото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Именно това постъпление помогна дефицитът да се свие спрямо отчетеното месец по-рано ниво.

От другата страна на сметката разходите продължават да растат. Към края на юли те са 28,549 млрд. евро срещу 25,890 млрд. евро година по-рано, което означава увеличение с близо 2,66 млрд. евро. Министерството на финансите посочва няколко основни причини – индексацията на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г., по-високата минимална работна заплата от началото на тази година и допълнителното увеличение на възнагражденията с натрупаната през 2025 г. инфлация. Ускорява се и инвестиционното харчене по Общинската инвестиционна програма и проектите от Плана за възстановяване.

Нелихвените разходи вече възлизат на 27,237 млрд. евро и са с 9,4% над отчетените година по-рано. От тях 24,125 млрд. евро са текущи разходи, а капиталовите плащания достигат 3,094 млрд. евро. Осезаемо се увеличава и цената на обслужването на държавните задължения – лихвените плащания са 649,7 млн. евро, което е със 261,7 млн. евро повече спрямо края на юли 2025 г. Така само за седем месеца вече са извършени 61,3% от планираните за цялата година лихвени плащания.

Фискалният резерв в края на юли достига 8,526 млрд. евро. От тази сума 8,040 млрд. евро са депозити на фискалния резерв в БНБ и търговски банки, а други 485,8 млн. евро представляват вземания от европейските фондове за сертифицирани разходи, аванси и други плащания. За сравнение, към края на юни резервът беше 6,882 млрд. евро, което показва осезаемо увеличение само за месец. Годишната бюджетна рамка за 2026 г. е изградена при планиран дефицит от 3% от БВП.

Кандидат-президентът Йотова няма да наложи вето на бюджета на ПБ

Posted on: юли 29th, 2026 by МИГ No Comments

Президентът Илияна Йотова съобщи, че обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г., което означава, че няма да наложи вето. Бюджетът се обнародва с указ на президента в официалния вестник, за да влезе в сила. Опозиционните ПП и ГЕРБ дадоха да се разбере, че подготвят жалба в Конституционния съд (КС) срещу бюджета.

Решението си държавният глава сподели в изявление от президентството. Йотова каза, че над 3 милиарда евро не са разплатени, а около 1 милиард няма да влязат в приходната част на бюджета, защото вече са прибрани авансово. „Сега обаче настъпи моментът за плащане на старите сметки“, каза държавният глава. Според нея, ако наложи вето, това „би поставило под още по-голям риск финансите на държавата“, която е единствената в Европа, работеща в такива условия във финансово отношение.

Що се отнася до твърденията, че разпоредби на бюджета са противоконституционни, тя обяви, че основания за това няма. Йотова се позова на мнението на правния си екип и на получени становища от „едни от най-големите експерти-конституционалисти в страната“. „В настоящия момент общественият интерес е свързан с възстановяването на нормалния бюджетен процес и функционирането на държавата“, смята президентът.

Йотова на практика затвори темата като каза, че усилията на държавните институции вече трябва да се насочат към работата по бюджета за 2027 г., която да започне през август. В него тя очаква да види реформи или поне индикации за такива, гаранции за финансовата и социална сигурност на гражданите и предпоставки за икономическото развитие на страната.

Общо 69 становища по темата са постъпили в президентството, като в 4 от тях са били предложени мотивирани искания за налагане на вето. Йотова каза, че многократно повече били призивите към нея „час по-скоро този частичен бюджет да влезе в сила, защото нито една система, организация, фирма, не може да приеме собствения си бюджет в момента и да направи елементарно планиране“.

Бюджет 2026 е окончателно приет със свръхдефицит от 5.7%

Posted on: юли 24th, 2026 by МИГ No Comments

арламентът прие на второ четене рамката на държавния бюджет за 2026 г. с планираните приходи, разходи и трансфери и дефицит от 5,7 %. „За“ гласуваха 125 народни представители от „Прогресивна България“, против бяха 84-ма от останалите парламентарни групи – ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. Нямаше въздържали се.

Отхвърлени бяха предложенията на опозицията за промени в приходната и разходната част на законопроекта за държавния бюджет за тази година. Депутатите приеха бюджетите на съдебната власт, Народното събрание, администрацията на президента, Министерския съвет, Сметната палата, Конституционния съд, Омбудсмана, отделните министерства, държавни агенции и комисии.

Отхвърлени бяха и предложенията на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ за допълнителни средства за увеличение на ученическите стипендии. Вчера при дебатите по законопроекта от трите политически формации призоваха за увеличение на ученическите стипендии, чийто минимален размер от 21 лева или 10 евро е определен през 1999 г.

Не беше прието и при прегласуването предложението на Румен Миланов („Прогресивна България“) и група народни представители от други парламентарни групи за увеличаване на бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ с над 2 млн. евро, необходими за следгаранционна поддръжка на оперативна техника, за доставка на оперативна техника и осигуряване с технически средства и за основен ремонт на административния комплекс от сгради на ДАТО в София.

Одобрени бяха бюджетите на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, както и бюджетите на общините.

Депутатите приеха окончателно минималната работна заплата в държавната администрация да остане 620,20 евро и да бъде поет нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро за 2026 г.

От 1 август 2026 г. индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък, предвиждат приетите текстове.

Съгласно приетия бюджет на държавното обществено осигуряване за 2026 г. от 1 август държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт заплащат личните си осигурителни вноски в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40.

От 1 август средномесечният доход за получаване на еднократна помощ при бременност и на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година става 466 евро. От същата дата средномесечният доход за получаване на детски надбавки в пълен размер до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на детето, е 415 евро. Средномесечният доход за отпускане на детски надбавки в размер 80 на сто от пълния размер на помощта е 415,01 евро до 466 евро включително.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е в размер на 2,6 млрд. евро. Максималният размер на държавния дълг към края на тази година не може да надвишава 37,7 млрд. евро, реши парламентът.

Депутатите приеха още Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да определя проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в приложение № 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за които няма възможност за осигуряване на финансиране по програми, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, при определени условия.

Лидерът на ПП Асен Василев поиска прегласуване с аргумента, че току що управляващите от „Прогресивна България“ са дали власт на министъра на регионалното развитие еднолично да решава на кои общини ще плати, еднолично да променя вече подписани договори с общините и еднолично да решава дали въобще ще им бъде платено и кога, вместо да има списък с проекти. Той посочи, че това е връщане назад. Въпросните текстове обаче бяха приети и при прегласуването.

Закриват Комисията по досиетата през бюджета

Posted on: юни 24th, 2026 by МИГ No Comments

Правителството на Румен Радев намери начин да закрие Комисията по досиетата. Това ще стане през закона за държавния бюджет.

Забутана в преходните разпоредби на проекта на закона за държавния бюджет норма предвижда зам.-министър председателят без портфейл Иво Христов „в срок до 15 септември 2026 г. да разработи предложение за нормативни промени за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и преминаване на дейността ѝ към Държавна агенция „Архиви““.

В закона за бюджета Иво Христов не е упоменат поименно, а като вицепремиерът, който отговаря за стратегическото развитие и координацията на политики. Самият Христов беше сложен от президента Румен Радев като член на Комисията за дискриминация, преди да го направи и вицепремиер в правителството си, вече като премиер. Разпоредбата за Комисията по досиетата е отбелязана като параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета.

Бюджет 2026: 5,7% дефицит и нов дълг до 30,1% от БВП до края на годината

Posted on: юни 24th, 2026 by МИГ No Comments

Дефицит в размер на 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) и ниво на дълга от 30,1% от БВП са заложени в бюджета за 2026 г., изготвен от Министерството на финансите, стана ясно по време на брифинг на вицепремиера и ресорен министър Гълъб Донев.

„Целта ни е през 2028 г. бюджетният дефицит да бъде до 3% от БВП. Първата стъпка към финансово вразумяване е чрез сегашния бюджет чрез редица мерки, за да постигнем свиване на прогнозния дефицит от 7,4% на 5,7% от БВП“, каза Донев. Той посочи, че ще бъде приложен балансиран подход за свиване на разходната част и осигуряване на темпото на приходите.

5,7% дефицит се равняват на малко над 7,200 млрд. евро дефицит, обясни Донев. Дългът към края на годината се предвижда да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП.

За да покрием дефицита от 5,7% от БВП до този размер трябва да бъде изтеглен нов дълг, се разбра от думите на Донев. Как ще бъде теглен, зависи от моментното състояние на финансовите пазари. „Това, което прие Народното събрание по т.нар. удължителен закон, беше фиксирано до 3,8 млрд. евро. Тези 3,8 млрд. евро всъщносът представляват до 3% от БВП. До достигане на размера от 5,7% от БВП, това са някъде около 2,2 млрд. евро“, каза Донев.

Заложените в бюджета приходи са в размер на 49,561 млрд. евро, а разходите – 56,800 млрд. евро.*

Мерки в разходната част

„Искам ясно да възразя срещу спекулациите и апокалиптичните предсказания. Колкото и да е сложно, правителството неотклонно ще спазва един политически принцип: няма да отнемаме права и няма да намаляваме доходи. Може да изглежда трудно изпълнимо, но е възможно, ако се подхожда компетентно, добронамерено и отговорно“, каза Донев.

Той потвърди, че от 1 август 2026 г. заетите по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт ще започнат да плащат лични осигурителни вноски. Първоначално това ще бъде в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40, както е в частния сектор. Допълнително се предвижда разработването на подобен механизъм от 2027 г. за поемане на личните осигурителни вноски в размерите за останалите категории лица.

Предвижда се обаче компенсиране на възнагражденията, за да се запази постигнатият нетен доход. Ще бъде изработен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, който ще влезе в сила от 2027 г.

Ще бъдат преразгледани и заплатите на т.нар. изборни длъжности, които се индексират на база средната работна заплата или чрез колективен трудов договор, от което ще бъдат спестени 564 млн. евро за 2026 г. Ще бъдат ограничени заплатите и на директорите в бордовете на държавните предприятия и в предприятия с над 50% държавно участие. Там те ще бъдат ограничени до заплатата на президента на България.

„Допълнителен ефект върху разходната част ще окаже и онези обществени поръчки, които са оценени като рискови, носители на корупционен риск. Там са близо 500 млн. евро, които няма да бъдат включени за финансиране през бюджета за 2026 г.“, каза още Гълъб Донев.

„Колкото и да е важно днес да затегнем коланите, правителството планира допълнителни разходи за здравеопазване, образование, култура. Ще продължи реализацията на инвестиционната програма за общините“, подчерта финансовият министър.

За тази година са предвидени 600 млн. евро допълнително за покриване на задължения по общинската програма.

Мерките за повишаване на приходите

Планира се повишаване на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. на 2300 евро, като от това повишение се очакват малко над 90 млн. евро приходи. Ще бъдат повишени и минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии с 5%, считано от 1 август. Така се очаква да бъдат събрани 40 млн. евро допълнително.

От 1 август 2026 г. ще има 30% увеличение на винетните такси и разширяване на тол системата. Това ще допринесе с 53 млн. евро към бюджета според изчисленията на финансовото министерство.

Предвижда се и повишение на приходите от хазарт чрез облагане на печалбите от хазартната дейност с 10% на участниците в тези игри, като очакваният ефект е 100 млн. евро. Заместник-министърът Людмила Петкова уточни, че под „участници“ се имат предвид посредниците.

„Мерките, които отбеляза преди малко министър Донев, са част от цялостен пакет за повишаване на бюджетните приходи в краткосрочен и средносрочен план. Това, което беше отбелязано по отношение на събираемостта, мерките в областта на хазарта и сивата икономика са малка част от всички мерки, които се предвиждат“, каза Людмила Петкова. Сред мерките за борба със сивата икономика са повишаване на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск, засилване на контрола върху електронната търговия и дигитален контрол върху цялата верига на доставки за горива.

Относно хазарта е предвидено блокиране на плащания от и към нелегални хазартни оператори, включително и да бъдат блокирани самите сайтове на нелегалните оператори от мобилни оператори, интернет доставчици. Сивият сектор в хазарта е около 40%, обяви Петкова.

Капиталовите разходи за 2026 г. се предвижда да бъдат в размер на 9,360 млрд. евро – над 4 млрд. евро държавно финансиране и останалите – европейско финансиране, в това число и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Към края на 2026 г. минималният размер на фискалният резерв се очаква да бъде 2,6 млрд. евро. Заложената в бюджета годишна инфлация е в размер на 3,6%.

Според прогнозите на финансовия министър дългът през 2027 г. ще достигне 44,7 млрд. евро, което представлява 33,2% от БВП и 50,5 млрд. евро за 2028 г., което е 35,2% от БВП на страната.

За сравнение, в бюджета, предложен от кабинета „Желязков“ с финансов министър Теменужка Петкова, беше заложено държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г., с максимален размер на дълга, който да бъде поет през 2026 г., до 10,4 млрд. евро. Именно тези параметри на бюджета доведоха до многохилядни протести, след които правителството на Росен Желязков подаде оставка.

По-рано днес премиерът Румен Радев обвини предходните правителства за ситуацията с публичните финанси, като заяви, че основното предизвикателство пред правителството не е самият размер на дефицита, а промяната на модела на бюджетиране, наложен през последните години.

Процедурата по свръхдефицит

Вицепремиерът обяви, че прогнозираният за годината ръст на икономиката е от 2,9%** и той не е достатъчен за компенсиране на разходите.  Относно процедурата по свръхдефицит на Европейската комисия срещу България Донев посочи, че „това е реалният дефицит, който се получава, като се наложат всички параметри и числа по бюджета“. По думите му за ЕК е важно да бъдат представени мерки, които водят към намаляването му до 3% от БВП.  Ако покажем, че имаме реално снижение на нетните разходи през съответен период от време и покажем устойчива тенденция за намаляване на тези разходи, ЕК ще прекрати процедурата срещу България, каза Донев.

*Данните се разминават с публикувания по-късно от Министерството на финансите проектобюджет. Според него размерът на приходите през 2026 г. е 49,615 млрд. евро, а на разходите –  56,807 млрд. евро.

**Според пролетната макроикономическа прогноза на министерството растежът на икономиката се очаква да достигне 2,6% през 2026 г. 

ДБ: Прогресивна България предлага рекорден дефицит, сравним с този при управлението на Жан Виденов

Posted on: юни 24th, 2026 by МИГ No Comments

„Дефицит от 5,7% не е имало от времето на Жан Виденов. Това е много опасна плоскост: нарастващ дефицит, нарастваща инфлация и намаляващ растеж на икономиката. След всичко това ще последва повишаване на данъците, за да се овладее ситуацията. Това е опасният сценарий, който в момента създават от „Прогресивна България“.“

 Така народният представител от „Демократична България“ Мартин Димитров коментира представените от финансовия министър първи данни за държавния бюджет за 2026 г. Димитров е категоричен, че това е резултат от факта, че управляващите не представят достатъчно амбициозни мерки за съкращаване на разходите. „Няма адекватни политики за спиране на източването на бюджета, няма план за действие и реформи.“

Според съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов единствените реформи, които управляващите предлагат, са тези, които предложи опозицията, свързани с плащането на осигуровките от държавните служители. „За сметка на това още от 1 август се натоварва бизнесът с увеличение на максималния осигурителен доход.“

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев подчерта, че само преди половин година стотици хиляди български граждани излязоха по площадите и свалиха правителството на Росен Желязков, а една от основните причини за това беше безумният бюджет на ГЕРБ и ДПС.

 „На последвалите избори Румен Радев получи огромна подкрепа и сериозен мандат за адекватна икономическа и бюджетна политика. Нищо подобно не виждаме. Най-добрата година за смели реформи е първата година от всяко управление. Вместо реформи, виждаме още от същото“, заяви Мирчев.

Обрат: Борисов и Слави няма да подкрепят редовния бюджет, ще се гласува удължителният закон

Posted on: декември 17th, 2025 by МИГ No Comments

Управляващите се отказаха да приемат бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и проектобюджета за 2026 г.  ГЕРБ и „Има такъв народ“ дадоха извънреден брифинг в парламента, на който Деница Сачева и Тошко Йорданов обявиха, че двете парламентарни групи ще гласуват само удължителния закон.

Това се случва минути след като проектът за държавен бюджет за 2026 на кабинета „Желязков“ и на здравната каса изненадващо влязоха в програмата на парламента. Решението беше взето със 124 гласа „за“ от ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“, БСП, ИТН и двама нечленуващи в парламентарни групи.

От ГЕРБ и ИТН обясниха, че това гласуване е било „политически тест“ за представителите на опозицията, за да бъде показано, че на „Продължаваме промяната – Демократична България“ не ѝ пука за увеличението на заплатите на хората.

„Направихме своеобразен политически тест за това какво се случва в НС. Макар и с тъга, но от друга страна за радост, искахме да покажем истинското лице на колегите от ПП-ДБ. Нашите парламентарни групи не бягат от отговоност, а искат да покажат едно лицемерие, което бива представнео като морален облик“, заяви Деница Сачева.

Тя посочи, че дължителният бюджет ще бъде прие най-вероятно на две четения още днес. Ние ще го подкрепим. Подкрепихме и предложението на БПС, за които приемането на редовен бюджет за страната е последователен техен приоритет

Еврокомисията към Теменужка Петкова: Не лъжи с бюджета!

Posted on: ноември 25th, 2025 by МИГ No Comments

Европейската комисия предупреди за риск от несъответствие на бюджетните планове на България за 2026 г. с фискалните изисквания на Европейския съюз, съобщава БТА.

Европейската комисия представи на държавите членки икономическите си приоритети за 2026 г. В рамките на оценките на Европейската комисия страната ни е посочена в две ключови области. На първо място България е сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Според ЕК съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно на действащите европейски фискални изисквания.

Според европейските разпоредби в областта националните фискални рамки в ЕС представляват правилата, процедурите и институциите, чрез които държавите членки планират, изпълняват и наблюдават своите бюджети, включително фискални правила, средносрочни бюджетни рамки и независими фискални институции. От 2024 г. всяка страна трябва да подготвя многогодишен фискален план с определена траектория на разходите („net expenditure path“), който да гарантира устойчив държавен дълг и дефицит под 3 на сто от БВП. Съветът на ЕС одобрява тези планове, а държавите всяка година докладват напредъка си и спазването на правилата, включително при евентуални „escape clauses“ като отбранителни инвестиции.

Допълнително – в социалната част на анализа – България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.

Бюджет 2026 е абсолютна гавра с данъкоплатеца

Posted on: ноември 5th, 2025 by МИГ No Comments

Начинът, по който бе представен проектобюджет 2026, е неуважение към всички българи, които плащат заплатите на властимащите. В този бюджет няма нищо, което да видим. Не виждаме какво правим с администрацията, със сектор „Сигурност“. Върху свръхоптимистични прогнози слагаме още по-свръхоптимистични и нереални.

“Свикнахме на бюджети през март, през август, но сега има редовно правителство и промени в последния момент са абсолютно безобразие. Не бе направен дори опит за разговор какво можем да си позволим, какво правим с адиминистрацията, с отделните сектори. За пръв път от 20 години се вдига ставка на данък и това се анонсира от вчера за днес. Няма заявена нито една средносрочно заявена стратегия. Май само с изключение на образованието. Може ли човек с ума си да инвестира в такава среда?!”

Това коментира в студиото на предаването “(О)позиция” специалистът по публични финанси, бивш член на УС на БНБ и бивш зам.-министър на финансите Людмила Елкова.

“От това, което е заложено като приходи, нищо не е изпълнимо. И то вече се вижда от септемврийския отчет. В проекта всичко се върти около сакралното число 3% дефицит – и приходите, и разходите се въртят, така че това число да излезе. Преди да видим остойностени тези политики, трябва да ги чуем,” коментира Елкова.

Наред с липсата на политики според нея в рамките на подготовката на проектобюджета 2026 не е направен и никакъв опит за разговор какво може да си позволи държавата, какво да прави с администрацията, със секторите с непропорционално увеличение на заплатите. Този бюджет предизвиква ужасно много въпроси без отговор.

“В разходната част няма никакъв опит нещо да бъде съкратено, замразено, камо ли реформирано. Аз не съм очаквала, че при възнагражденията на отделни сектори ще има връщане назад, но очаквах да бъдат замразени. Това не се случва”, коментира Елкова. На фона на този отказ от оптимизиране в приходната част се вдигат осигуровки и данъкът върху дивидентите.

“Увеличението на ставката на данъка върху дивидентите, което се предлага, е първата ставка на пряк данък, която от 20 години насам се повишава. Тя се повишава с някакъв анонс в някакво интервю от вчера за днес и се оказва, че това всъщност е вярно. Ако си инвеститор и и гледаш тази процедура, ако иска някой да дойде да инвестира и попита какво се очаква, няма да има кой да му каже, защото яснотата я няма”, попита Елкова.

„Абсолютно ненормално е до публикуването на проектобюджета и данните за изпълнението на бюджет 2025 към септември последна новина на сайта на МФ да е от 21 октомври, за участие на заместник-министъра в заседание на ОИСР. Промените в данъчните закони на практика не са публикувани“, изтъкна Елкова.

Според нея от данните за изпълнението на бюджета за септември е ясно, че планираните постъпления няма да се изпълнят към края на годината. Върху тези оптимистични постъпления, които ще останат неизпълнени, проектобюджет 2026 добавя още оптимистични обещания, които няма да се изпълнят. „Има реален риск 2025 г. да приключи с дефицит, по-висок от 3%, защото третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, което се чака в последния момент, не е сигурно“, изтъкна още Елкова.

Бюджет 2026

Posted on: ноември 4th, 2025 by МИГ No Comments