Пореден скандален текст изскочи от преходните разпоредби на проектозакона за държавен бюджет. Според нова разпоредба фирмите ще могат да правят доброволни вноски към хазната в подкрепа на публични инвестиции. Иначе казано фирмите ще могат да правят директни дарения, при това на централния бюджет, който не е достатъчно прозрачен и се управлява от Министерския съвет. Не се предвижда никакъв лимит за сумите, които ще могат да се даряват и антикорупционни правила, които да гарантират, че срещу даренията не стоят насрещни облаги, пише в. „Сега“.

§ 4. (1) Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет.

(2) Вноските по ал. 1 се превеждат по сметка на Националната агенция за приходите, като внесените суми се признават за данъчни цели независимо от чл. 26, т. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане, при определяне на корпоративния данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане пропорционално за следващите три календарни години.

Проверка на „Сега“ потвърди, че подобен текст не фигурира в предходния проект на бившия служебен министър Людмила Петкова и се появява за пръв път в този проект. В момента няма никаква яснота за мотивите, с които се предлага промяната. Внимателният прочит на текста показва и че няма никакви гаранции, че няма да се отвори широка врата за корупция и конфликт на интереси.

Направените дарения към бюджета за подкрепа на публични инвестиции ще се признават за данъчни разходи извън съществуващия в момента списък, при който е позволено приспадането им. В момента законът за корпоративното подоходно облагане допуска приспадане за данъчни цели на дарения, направени към точно посочени получатели. За тези дарения освен изрично посочен бенефициент има и лимити. Така например за данъчни цели се признават суми в размер на до 10 на сто от печалбата, ако даренията са направени в полза детски градини и училища, социално слаби лица, БЧК и други. Най-големият лимит – за признаване на дарения в размер на до 50 на сто от счетоводната печалба, е за суми, дадени на НЗОК за лечението на деца.

В случая с доброволните вноски в централния бюджет лимит не личи да има, няма и никакви ограничителни условия при какви случаи могат да се правят така наречените вноски. За сравнение и най-дребните дарения в общините са регламентирани, като наредбата на Столична община например забранява даряване на пари, целящи заобикаляне на закона за обществените поръчки, такива, които в дългосрочен план предполагат получаването на облаги от дарителя, такива, които биха могли да повлияят на политиката на общината. В случая с даренията към централния бюджет не се предвижда никаква такава защита. Не е ясно и как точно си представят авторите на текста даряването за конкретна публична инвестиция.

Финансови експерти коментираха пред „Сега“, че основен принцип при приходите е нецелевият им характер. Появиха се спекулации, че законовата вратичка се отваря, за да може с дарения да се влияе върху бюджетното салдо при риск от надхвърляне на допустимия за еврозоната 3% дефицит.