Вярвам, че сте чували израза „мехлем за душата“. Е, новината, че американците спират финансирането на българския гей парад, за моята душа е мехлем. Това мероприятие е сред най-уродливите неща, които богатото човешко въображение може да мисли. То е още по-гадно с това, че в него не участват хора с някакви социални или личностни проблеми, не участват хора, подложени на тормоз (напротив, подложени са на всевъзможни привилегии от отракани в усвояването на грантове НПО), най-сетне не участват идеалисти, които излизат в подкрепа на някаква кауза. Участват два вида хора: хонорувани активисти и патологични ексхибиционисти, копнеещи за внимание.

Всъщност американците спират и много други финансирания. Браво! Много хубаво правят, защото повечето от тези финансирания не са със съвсем благородна цел. Въпросът обаче не е защо спират тези нечистоплътни плащания, а защо години наред са ги извършвали. Защо Щатите са „помагали“? Какво са си купували? Износ на цивилизация, насаждане на идеология, смазване на нормалността, неутрализиране на естествения нравствен закон?

Пък и макар едни пари да са спрени, прайд може и да има, защото други не са. Тези ги финансират и от други места. Но поне вече официално се обяви каква е схемата и всички знаят (не че преди не знаеха) как става тая работа – срещу заплащане. Ето това е ценното – да се види ясно и недвусмислено, че всяка от този род „чиста“ и „идеалистична“ гражданска позиция се заема срещу заплащане – е, не на кретените, които избиват комплекси и търсят внимание, но със сигурност на организаторите и вдъхновителите.

Търпеливо чакам да излезе наяве и да се докаже, че механизмът при протестите (например „Мутри вън?“) е абсолютно същият. За да не ми се репчат пияниците, дето бяха блокирали Орлов мост, и да ми се правят на романтични поборници. Спомням си, че тогава, като ги помолих публично да свият своя шатър и да се разкарат изпод прозорците на прадядовата ми родна къща (нищо че не живея там), Веселин Калановски щеше жив да ме изяде. Тогава той, също като мен, беше член на творческия съвет към Дирекция „Култура“ на Общината, само че от страна на умнокрасивитета, докато аз представлявах БНТ. И вероятно е участвал активно в работата на този съвет – не знам, защото посетих само първата му сбирка и после реших, че нямам време и нерви да се занимавам с финансирането на хепънинги, инсталации и пърформанси в тази клета София, която ту диша, ту издиша.

Таман. Таман ще видим сега кой е готов да развява безплатно щраусовите си пера и мрежестия  си чорапогащник безплатно, от убеждения, от единия идеализъм. Вярвам, че ще се намерят и такива, но ще има ли кой да ги поведе? Ще има ли благо НПО, което да им подаде човечна ръка?

На мен обаче ще ми е много по-драго, ако спрат кранчето на онази плеяда посредствени медии, които години наред бяха ангажирани да прокарват „правилния курс“, да обслужват някакви ляво либерални химери. Гей парадът даже може да е полезен, защото показва в изчистен вид уродливостта, втвърдява нормалните хора срещу нея, лекува всичките им колебания. Докато медиите и платените коментатори са по-вредни.

И тук не става дума само за американското кранче. Надявам се да спре и руското кранче, от обратната страна, защото и там се вършат безобразни манипулации. И то от твърде интелигентни хора, професионалисти. Не знам каква е ползата за идеологията и пропагандата, но виждам страничните ефекти. От едната страна голи мъже карат в града велосипеди, обличат се в кожени корсети и въртят космати задници. От друга страна майки са извели бебетата си, облечени в мънички униформички от Втората световна война с петолъчици и георгиевски лентички, и ги тикат пред себе си в колички с формата на танкове. От една стана превръщат християнски храмове в бардаци, молове и жилищни сгради. От друга страна, в други храмове, изобразяват в стенописите, наред със светците, държавните, политическите и военните ръководители. И пишат върху бомбите „Христос Спасител“, което се моля да е фалшива новина.

Очевидно журналистиката, особено в страна като нашата, не може да се самоиздържа. Абсолютно независими могат да бъдат само някакви неангажиращи коментатори като мен, които формират доходите си по съвсем друг начин. Истински медии обаче с новини и всичко останало без пари не стават. На нашия малоброен и беден поради бутиковостта на езика пазар, от реклами не могат да се издържат, нито пък от такси, нито от дарения. Могат от държавата като трите т.нар. „обществени“ медии и дотук. Останалите разчитат на финансиране, срещу което продават пропагандни услуги.

Да, знам, знам. Има и прилични медии, в които, въпреки че по някакъв начин, отвътре или отвън, са решили въпроса с финансирането си, свободата и истината все още са на почит. И ако не беше така, едва ли щяхте да четете текстове като този, който четете в момента. И слава Богу, че е така! Но кранчетата, кранчетата са нещо друго. Тях е добре от време на време да ги затварят, че иначе няма да се разминем от проститутки на словото. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов-Сула