Икономистът Георги Ангелов изчисли, че цените на тока за бита всъщност могат да бъдат намалени. Според него държавата разполага с достатъчно механизми и ресурси за това. Ангелов е поредният експерт, който показва колко несъстоятелен е гласуваният току-що от Народното събрание мораториум. Ето какви аргументи посочва икономистът в профила си във Фейсбук:

Първо, цената на пазара „Ден напред“ е рекордно висока, но домакинствата не са на този пазар – те се снабдяват с ток по дългосрочни и средносрочни договори с фиксирана цена. А който има дългосрочен договор с фиксирана цена, не се влияе от дневната цена на пазара.

Второ, цената на тока за домакинствата и за бизнеса включва субсидия за производителите на ток по дългосрочни договори (т.нар. такса „задължение към обществото“). Но в момента пазарната цена на тока е много по-висока от цената по дългосрочните договори, така че субсидията трябва да отпадне – и съответно такса „задължение към обществото“ трябва да изчезне (поне докато цените „ден напред“ са толкова високи).

Трето, в момента пазарната цена е два пъти по-висока от фиксираната цена по дългосрочните договори, по която НЕК купува ток от американските ТЕЦ-ове (и от повечето ВЕИ централи). Ако НЕК бяха умни, щяха да натоварят докрай американските централи, да купуват техния ток по 260-300 лева на мегават и да го продават на пазара на двойно по-висока цена, реализирайки огромна печалба. Тази печалба трябва да се върне обратно на потребителите – под формата на отрицателна такса „задължение към обществото“. НЕК обаче не го прави, американските централи работят на минимална мощност и НЕК пропуска да реализира печалби от стотици милиони.
Четвърто, в момента цените на въглеродните квоти са рекордно високи – държавата, която ги продава, реализира милиардни приходи, които влизат във фонда СЕС –  „Сигурност на електроенергийната система“  (по оценка на КЕВР се очакват 2 млрд. лева приходи от тези квоти). ЕС позволява да се използват приходи от квоти за компенсиране на потребителите.
Пето, в същия фонд СЕС влиза 5% такса от всички производители на ток. Поради повишените цени тази 5-процентна такса сега носи много повече приходи от преди.
Шесто, има само един компонент, който дърпа цените нагоре,  и това са мрежовите такси – т.е. таксите за ползване на мрежите високо, ниско и средно напрежение (ЕСО и ЕРП). Тези такси трябва да се вдигнат, защото ЕСО и ЕРП купуват скъп ток за технологичните си разходи от пазара „ден напред“. Тези мрежови такси не са толкова значителни, че да „изядат“ намаленията, които могат да се направят по горните точки.
Така че е напълно възможно цената на тока за домакинствата в момента да се запази или дори леко да намалее и няма нужда от никакви мораториуми, смята Георги Ангелов. Той дава отговор и на въпроса защо вместо да приложи всички тези възможности, КЕВР предложи вдигане на тарифите. Защото регулаторът иска да вземе повече пари от потребителите на ток и с тях да субсидира цените на парното (в т. нар. когенерации както „Топлофикация София“, която произвежда и електро- и топлинна енергия. „Така че в случая няма нищо пазарно в предложението за вдигане на цената на тока, то е израз на желанието за кроссубсидиране на цената на парното. Логично е токът леко да поевтинее, а парното да поскъпне (заради скъпия газ)“, коментира експертът.

Той изтъква и друг важен факт – производителите на ток в момента реализират свръхпечалби, десетки пъти по-високи от нормалните (свръхпечалбите са поне 2 милиарда лева за три тримесечия). Тези свръхпечалби влизат под една или друга форма в държавния бюджет (данъци, такси, дивиденти и пр.). С част от тези средства може да се компенсират топлофикациите за скъпия газ, така че да не се налага да вдигат цената на парното и на газа за домакинствата, разсъждава Георги Ангелов.

„КЕВР трябва да вземе  решение на цената на тока, без да субсидира парното (съответно токът леко ще поевтинее), а правителството да използва част от свръхпечалбите, за да запази цената на парното (по същия начин, както се попомага бизнесът със 110 лева на мегават час). Не е толкова сложно, изисква се минимална степен на координация между институциите“, категоричен е икономистът.