Бях изпаднала в тропическо безвремие под палмите и една приятелка ме извади от унеса с интервюто на Тулупа. Все едно кокос ми падна на главата. Това е проклятието на интернет… дразнителите ще те намерят и в рая.

Изгледах го на части, защото наведнъж щях да повърна от свръхдоза наглост. После се окопитих и осъзнах, че да се връзваш и анализираш полюциите на патологичен лъжец е толкова глупаво и безмислено. Както е и доста детинско да очакваш Явор Дачков да избухне като в някой от среднощните си гневни постове.

На психопат просто не бива да се дава трибуна, форматът “интервю” е невъзможен. Той ще овъртоли в лъжи всеки и никой не може го спре да плещи: мене ме уважават и Сорос и Тръмп, и принца крал, и Орбан ми се обадИ да ми каже колко съм готин.

Това е един подпухнал ояден с народни пари стар кърлеж, който само трябва да бъде смачкан. И тук идва големият грях на добрите сили, защото те така и не събраха истински сили да му бръкнат в нощното шкафче с кюлчетата, а му се натискаха в скута. И той самият ни се смее в лицата: къде са ви корупционните скандали.

Най-тъжното е, че само другият набъбнал кърлеж може да го канцелира, а ние сме в капан. За Америка сме твърде далеч и твърде незначителни, нямаме петрол, за да ни прати някой хеликоптер да ни “освободи” от тия телеса. Че Тръмп е забравил за него още 5 минутни след срещата им е повече от ясно.

По ред обстоятелства общувам с експат общността от стратегически посолства, които ми разказват как Тулупа броди като наритан въшлясал помияр и никой не го поглежда дори. Това ни е без малко най-дълго управлявалият премиер, това ни е лидерът на 21 век. Остава само плахата надежда, че хората вече наистина не издържат, а младото поколение просто не го лови тази честота.

Ще трябва кротко да изчакаме чисто биологичния процес на обновление и деня, в който някой ще изсипе туловището му от джипката пред Правителствена болница и вече няма да има кой да го оплаква, защото лели ГЕРБ отдавна ще са измрели.