Интервю с лидера на българската опозиция Асен Василев за причините за протестите, перспективите за осмите парламентарни избори за пет години и бъдещето на страната му.

ТОМАС РОЗЕР

Българското правителство подаде оставка преди седмица, както се искаше. Защо продължавате да призовавате вашите поддръжници към протести?

Асен Василев: 80 процента от населението подкрепя протестите, които принудиха правителството да оттегли първоначалния си проект за бюджет. И сега то се опитва дори след оставката си да го реализира през задната врата чрез допълнителен бюджет. Това показва, че хората зад тях не са чули призива на народа. Затова хората продължават да излизат на улицата, за да им кажат: Стига вече.

Като финансов министър дълго време подготвяхте България за еврото. Не са ли протестите малко преди неговото въвеждане неудачен момент?

Протестите нямат нищо общо с еврото. Всички подготовки вървят по план и България ще влезе в еврозоната на 1 януари.

Един проруски опозиционен политик вече поиска след оставката на правителството въвеждането на еврото да бъде отложено.

Това е абсурд. Няма път назад и нищо, което да застрашава въвеждането на еврото.

Добре, да говорим за протестите. Как си обяснявате, че толкова много хора излизат на улицата срещу сега подалото оставка правителство?

Хората искат страната да се управлява по различен начин — и накрая хора като (лидерът на ГЕРБ) Бойко Борисов или (лидерът на ДПС) Делян Пеевски да изчезнат от българската политика. Защото това правителство нямаше какво да казва. Всички решения се вземаха от тези двама джентълмени.

И защо проектът за бюджет предизвика такива масови протести?

Още при увеличението на социалните осигуровки в бюджета за 2025 г. средствата бяха разпределени несправедливо. Служителите в службите за сигурност получиха 50-процентно увеличение на заплатите, докато тези в здравеопазването или в образователния сектор практически останаха с празни ръце. Сега беше планирано ново увеличение на осигуровките, също за да се вкарат повече средства в съмнителни банки, които кредитират близки до правителството фирми.

Бюджетните въпроси са сложни и рядко електризират масите. Какво казвате на критиката, че протестите се управляват чрез умели ТикТок кампании?

Проектът за бюджет беше последната капка, която преля чашата на възмущението. Имаме завладяна съдебна система, която не изпълнява задълженията си, и главен прокурор, който е нелегално на длъжност. Имаше политически арести на длъжностни лица от нашата партия. Това бяха и са причините хората да излязат на улицата — а не ТикТок.

Вашите критици твърдят обратното.

В София преживяхме най-голямата демонстрация от 1990 г. насам с над 150 000 души. В Пловдив имаше 50 000 души на улиците, хиляди в повече от 25 други градове. ТикТок е само един начин да обясним ситуацията на по-младите поколения, които не използват класическите медии.

България вероятно предстоят осми парламентарни избори за пет години. Какво очаквате?

Нуждаем се от мнозинство в парламента, тоест 121 депутати, за да проведем необходимите реформи и да спрем корумпирания модел на управление на Бойко Борисов. Защото точно този модел доведе до това България все още да е една от най-бедните страни в ЕС.

Според проучванията вашата коалиция ПП-ДБ може да разчита на ръст, но ясни мнозинства не се виждат. Не се ли опасявате, че България отново ще се вмъкне в безкраен цикъл от предсрочни избори и смени на правителства?

Изборната активност напоследък беше много ниска и беше само 34 до 35 процента. Сега се очаква активност от 55 процента или може би дори 60 процента. Това означава, че този път почти два пъти повече граждани и гражданки ще гласуват. И те сигурно няма да гласуват за Бойко Борисов.

Очаквате ли президентът Румен Радев да се яви със собствена партия?

Засега президентът се явява като президент. Ако подаде оставка и се кандидатира на изборите, ще го третираме като политически опонент.

Въпреки че България преживя много турбулентни години политически и много смени на правителства, икономиката се развива относително добре. Как обяснявате противоречието? Имунна ли е икономиката на политиката?

Не, това има връзка и с факта, че бюджетните планирания от 2021 до 2024 г. бяха реализирани от мен и моя екип. Това стабилизира икономиката огромно. Въпреки усилията ни да компенсираме икономиката за по-високите цени на енергията, да стимулираме вътрешното потребление и да повишим пенсиите, не допуснахме дефицитът да надхвърли трипроцентната граница и държавният дълг остана на 24 процента — един от най-ниските в Европа.

От присъединяването през 2007 г. България се счита за най-бедния член на ЕС. Кога това ще се промени?

При индекса за благосъстояние AIC на домакинствата в ЕС през 2024 г. вече изпреварихме Унгария и Латвия. Ако продължим сближаването с темповете на конвергенция от последните години, можем да достигнем средния БВП на глава от населението на страните от ЕС за дванадесет години. В случай че се върнем към темповете на конвергенция от първите ни 15 години в ЕС, когато партията ГЕРБ имаше думата, този процес обаче може да продължи 36 години.

България е от 18 години в ЕС, от една година пълноправен член на Шенген и от 1 януари на еврозоната. Какво още липсва на вашата страна?

Европейската интеграция е завършена. Сега трябва да решим нашите вътрешни проблеми. Трябва да реформираме съдебната система — и да се погрижим страната да се управлява по начин, от който всички да имат полза, а не само двама души (имат се предвид Пеевски и Борисов, бел. ред.), които действат като мафиотски гангстери.