Политическата версия за скандала в Струмяни вече не се крепи само върху подозрения за провокация, а и върху кадровата линия в ОДМВР-Благоевград, която свързва отстранения директор Илия Тупаров с бившия висш ръководител в МВР Георги Кандев.

Тупаров не е назначен лично от Кандев – формалната заповед е на тогавашния вътрешен министър Емил Дечев, но именно Кандев го представя пред състава на дирекцията на 2 март 2026 г. Днес името на Кандев е част от подготовката за президентските избори като очакван кандидат за вицепрезидент до Андрей Гюров, двойка, около която ПП и ДБ заявяват подкрепа. На този фон депутатът от „Прогресивна България“ Стефан Белчев вече говори открито за „класическо активно мероприятие“ около отвеждането на Гергана Петрова.

Тъкмо поведението на униформените остава най-трудната за логично обяснение част от случилото се. Кадрите показват физическо принуждаване, белезници и отвеждане към полицейски автомобил в ситуация, при която служителите отлично виждат камерите около себе си и няма как да не съзнават последиците от всяко свое действие. Редът при подобна намеса не се определя от импровизацията – Законът за МВР допуска физическа сила и помощни средства само при абсолютна необходимост, като намесата трябва да отговаря на конкретната обстановка, характера на нарушението и поведението на лицето. Самият вътрешен министър Иван Демерджиев впоследствие призна, че реакцията на полицаите е „превишила необходимите действия“, и освободи Тупаров, след като директорът не е докладвал своевременно за случая.

Именно тази нелогичност стои в центъра на съмненията, които източници на Флагман.бг от ПБ изразиха още в петък вечерта. Според тях трудно се намира рационално обяснение защо служители, които знаят, че са снимани и са наясно с риска от тежки дисциплинарни последствия, биха избрали толкова демонстративен подход спрямо жена, която на разпространените кадри не изглежда да представлява непосредствена опасност. Източниците допускат, че полицаите са били мотивирани или насочени по линия, различна от обичайната оперативна преценка на място. Публични доказателства за предварително политическо координиране засега няма, но кадровата предистория в Благоевград и последвалото признание на МВР за прекомерна реакция оставят политическата версия във фокуса.

Стефан Белчев отиде по-далеч и обвини Петрова, че съзнателно е потърсила конфронтация с НСО и полицията, за да изгради пред камерите образ на жертва. Според депутата бедствието и посещението на премиера Румен Радев са били превърнати в терен за личен и политически пиар, а медийният интерес към задържането е изместил темата за помощта за пострадалите. Категоричността му се сблъсква с официалната оценка на вътрешния министър, който часове по-рано постави отговорността и върху собствените си служители. Така от управляващата партия идва теза за умишлена провокация, докато ръководството на МВР признава, че действията на терен са преминали необходимата граница.

Официалното обяснение на МВР и НСО остава различно от разказа на Петрова. Според двете институции тя е направила многократни опити да навлезе в охранявана зона и не е представила поисканите документи, поради което полицията е била потърсена за съдействие при установяването на самоличността ѝ. Петрова твърди друго – по думите ѝ малко по-рано цивилен полицай е получил данните ѝ от снимка на личната карта в телефона, записал е ЕГН и самоличността ѝ е била проверена, след което тя е продължила по пътя си. Именно разминаването между тези две версии е сред обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени при разпоредената от премиера Румен Радев проверка на действията на МВР и НСО.

Случаят има и втори епизод, който засега остава по-слабо осветен от задържането на Петрова. В социалните мрежи се разпространиха кадри с възрастен мъж по време на същото посещение, като на записа той заявява, че е болен и отказва да изпълни полицейско разпореждане. Публичната информация за основанието, продължителността и крайния резултат от това задържане остава недостатъчна. Проверката, разпоредена след скандала, трябва да установи кой е дал конкретните разпореждания на терен, с каква информация са разполагали служителите и дали физическата сила и белезниците са отговаряли на законовото изискване за абсолютна необходимост.