Поне 2923 българи са получили месечен доход от трудови правоотношения над 100 000 лв. през 2025 г., показват данни на Националната агенция за приходите. Статистиката разкрива и още по-впечатляващи възнаграждения – през нито един месец от годината хората със заплата над 500 000 лв. не са били по-малко от 32.

Още по-тесен кръг достига месечни доходи над 800 000 лв. Броят на тези лица не пада под 19 през отделните месеци, а през декември, когато традиционно се изплащат и годишни бонуси, достига 135 души.

Данните на НАП показват и огромни годишни данъчни основи от труд. Петте най-високи за 2025 г. са в размер над 30 млн. лв., като отчетената стойност е с около 5 млн. лв. по-висока спрямо предходната година.

Приходната агенция обръща внимание и на данъчния ефект при изплащането на изключително големи заплати. Според НАП възнагражденията се признават като разход на предприятието и така намаляват неговата печалба. В същото време над максималния осигурителен доход не се дължат допълнителни осигурителни вноски.

От НАП посочват, че при много големи суми разликата между облагането като трудов доход и разпределянето на печалба като дивидент създава данъчно предимство. Данъкът върху доходите на физическите лица е 10%, докато при печалба и последващ дивидент се прилагат корпоративен данък и данък върху дивидента.

Затова агенцията планира през 2027 и 2028 г. ревизии и проверки за риск от скрито разпределение на печалба чрез изплащане на големи заплати на свързани лица. На другия край на статистиката през 2025 г. постепенно намалява броят на хората с трудови доходи между минималната работна заплата и 2000 лв. В началото на годината те са били близо 732 500, а в края ѝ броят им е спаднал до около 662 400 души.