Сериозно напрежение се натрупва по върховете на държавния пътен сектор, след като според неофициална информация председателят на Управителния съвет на АПИ Александър Тодоров и изпълнителният директор на „Автомагистрали“ ЕАД Иван Кунев обсъждат възможността да подадат оставки

Твърди се, че причината е натрупано несъгласие с начина, по който регионалният министър Иван Шишков управлява част от процесите в пътния сектор, както и притеснения около решения, чието изпълнение се възлага на държавните структури. Най-чувствителната тема в последните месеци безспорно са ограничителните системи по републиканските пътища и начинът, по който държавата организира тяхната подмяна.

В спора вече се намеси остро и инж. Богдан Милчев – експерт по пътна безопасност, председател на Института за пътна безопасност и бивш началник на КАТ-София. Милчев от месеци атакува начина, по който държавата взема решения за мантинелите, като настоява първо да се определя рискът в конкретния участък, а след това да се избира техническото решение. „За да изберем каква мантинела да се постави, е необходимо да се направи оценка на риска“, заяви той още през юни. Според него липсата на такава оценка превръща огромните разходи в трудно защитими от професионална гледна точка решения.

Напрежението се изостри допълнително в началото на октомври. Институтът за пътна безопасност направи проверка на място на 36-ия километър на АМ „Хемус“, където „Автомагистрали“ работи по ограничителните системи. Публично бяха поставени въпроси има ли съгласуван проект, по каква инструкция се извършва монтажът и как е определено конкретното техническо решение за участъка. На 3 октомври Милчев влезе и в открит спор с представители на държавното дружество именно за начина, по който се извършват тези дейности.

Това е същата „Автомагистрали“, начело на която от лятото е Иван Кунев. Инженерът познава пътната система отвътре – между 2009 и 2024 г. е ръководил Областното пътно управление в Благоевград, а днес като изпълнителен директор носи пряка управленска отговорност за държавното дружество. Именно на „Автомагистрали“ МРРБ възлага важна роля при подмяната на ограничителните системи, след като предходната процедура за мантинели беше прекратена. Официалната позиция на министър Шишков е, че инхаус моделът в случая е временен инструмент, чрез който държавата трябва да реагира бързо, докато бъде намерено трайно решение.

Богдан Милчев гледа на същата схема по коренно различен начин. Той нарече мантинелите „корупционното елдорадо в пътната безопасност“ и постави въпроса защо държавата предвижда огромен финансов ресурс, без публично представена методология за риска и приоритетите. Пред БНР експертът атакува конкретно инхаус възлагането към „Автомагистрали“, като насочи вниманието към начина, по който дружеството ще доставя и монтира системите, след като самото то не е производител на мантинели.

От другата страна на спора Иван Шишков твърди, че предишните договори за ограничителни системи са довели до разходи, надхвърлящи първоначалните им стойности с близо 200 млн. лева. Регионалният министър обяви проверки на обществените поръчки, качеството на монтажа и отношенията между компаниите в сектора. Според него държавното дружество трябва да осигури преходно решение, докато системата бъде преструктурирана, а дейностите по мантинелите постепенно се интегрират в общата поддръжка на пътищата. Това е официалната позиция на МРРБ и тя рязко се разминава с оценката на Института за пътна безопасност.

В тази среда Александър Тодоров се оказва в особено деликатна позиция. Той оглави АПИ в края на май със заповед именно на Иван Шишков, а агенцията е възложителят, през който преминават основните решения за републиканската пътна мрежа. През последните месеци АПИ едновременно трябваше да урежда натрупани задължения към пътния сектор, да прекратява спорни процедури, да подготвя нов модел за ограничителните системи и да изпълнява политиката на МРРБ. Самият Шишков публично пое пряк контрол върху работата на пътната агенция, което допълнително скъси дистанцията между политическото и оперативното управление.

Милчев отдавна твърди, че проблемът не се изчерпва с конкретен директор. Бившият шеф на КАТ-София настоява за промяна на самия модел на управление на пътната безопасност и поставя под съмнение способността на АПИ едновременно да разпределя огромен финансов ресурс, да възлага дейности и да контролира резултата. Професионалната му биография включва близо две десетилетия в МВР, ръководство на Пътна полиция в столицата и докторска работа върху управлението на риска при пътнотранспортните произшествия. Именно от тази позиция той настоява спорът за мантинелите да бъде изваден от полето на политическите декларации и да бъде решаван чрез измерим риск, инженерни критерии и публичен контрол.

Дали натрупаното напрежение ще завърши с действителни оставки на Александър Тодоров и Иван Кунев засега няма официален отговор. Факт е, че двамата стоят начело на структурите, които трябва да превърнат решенията на политическото ръководство на МРРБ в конкретни договори, възлагания и строителни дейности. Ако информацията за готовността им да напуснат бъде потвърдена, това би означавало, че спорът вече не е само между министерството и външни експерти, а е достигнал до самото оперативно ръководство на пътната система.