110 преписки по молби за помилване са решени в разрез с правилата, по които е работила помощната комисия към вицепрезидента, докато постът се заемаше от Илияна Йотова – настоящ президент и кандидат за нов мандат. Това установи изданието „Сега“, след като се запозна с указите за назначаване и освобождаване на членовете на въпросната комисия от началото на първия президентски мандат на Румен Радев и Йотова през 2017 г.

Проблемът произтича от това, че от 1 ноември 2017 г. до 15 януари 2018 г. 5-членната комисия, чието съществуване и правила на работа са регламентирани с президентски указ, е била само с трима членове, нито един от които не е юрист – Юлия Бояджиева, Иван Букарев и Валентина Караганова. Правилата, действащи по това време изискват кворум от четирима души за заседание и приемане на решения. От публичните отчети на комисията се вижда, че в този период тя е заседавала 6 пъти и е решила общо 110 преписки. На практика след освобождаването на Ралица Илкова на 20 октомври 2017 г., кворумът пада до санитарния минимум, а 10 дни по-късно е освободена и председателката на комисията Ива Пушкарова. След освобождаването на Пушкарова на практика комисия няма. Тя не може да заседава и да взема валидни решения съгласно указа, който установява статута и правилата ѝ. Остава и без председател, който да организира работата ѝ, включително да поддържа комуникацията с други институции в процеса на събиране на доказателства и данни по преписките.

Тя отново „влиза“ в норма, след като на 15 януари 2018 г. с указ на Румен Радев са назначени Лидия Руменова и Момяна Гунева, като първата е посочена и за председател на комисията. Любопитно е, че Руменова има едва 5-години прокурорски стаж в периода на възродителния процес – 1981 – 1986 г. Професорът по наказателно право Момяна Гунева пък е част от комисията по помилванията по времето на двата мандата на Георги Първанов и Ангел Марин, когато помилванията ставаха на тъмно.

На 20 юли 2018 г. комисията получава и шести член – Любомир Божков. Правилата също са променени, за да бъдат нагодени към новата численост. Божков е освободен на 17 юни 2025 г.

Докато комисията е само с трима членове, са издадени 4 указа за помилване. Не е ясно обаче дали въпросните преписки са сред 110-те решени от незаконната комисия.

„Тези трима души не могат да вземат валидни решения и техните доклади са частни лични мнения, а не решения на Комисията по помилването. При липса на председател отговорност за спазването на указите носи главният секретар на президентството. Самата Йотова е получават доклади на несъществуваща комисия, по които се е произнасяла“, коментираха юристи, с които „Сега“ разговаря.

Според тях това поставя под въпрос законосъобразността на цялата последваща процедура по помилване. Това не засяга валидността на указите за помилване, но означава, че отговорността на Йотова се повишава, тъй като липсва колективно легитимно тяло, което да осигури предвидената в указа професионална експертиза.

„Върховенството на правото изисква органът, който установява правилата, сам да се подчинява на тях и да гарантира спазването им от създадените от него структури. Когато вицепрезидентът приема доклади и се произнася въз основа на дейността на комисия, която не може да формира валидни решения, възниква основателно съмнение дали тя възприема тези правила като задължителни ограничения на собствената си власт“, коментират юристи.

Дейността на Йотова по помилването влезе под светлините на прожекторите покрай случая на т.нар. петрички Ескобар – наркотрафиканта Огнян Атанасов. Вчера по случая трябваше да има парламентарно изслушване, но „Прогресивна България“ умишлено провали кворума и заседанието не се състоя.

Тактика

Илиана Йотова ще поиска прокуратурата да провери всички документи около помилването на Огнян Атанасов. Това заяви тя по БНТ снощи. „От името на президенството ще сезираме прокуратурата, защото това е органът, на който можем да предоставим документите – да проверят всички документи, които са ми предоставени“, каза Йотова.

По думите й „въпросът се поставя с лъжи и доста манипулативно“. „Дали записът (от камерите в затвора, на които се вижда как уж тежко болният Атанасов се бие с други затворници) е скрит от президентската институция е също въпрос“, смята тя. И отново повтори, че министър на правосъдието по това време е била Надежда Йорданова, а на здравеопазването – Асена Сербезова. „Нямам никакви съмнения, че те двете са си свършили работата“, посочи тя.

Когато избухна скандалът, Йотова обеща вътрешна проверка на президенството по въпроса. Не е ясно дали тя е извършена и какво е показала. Президенството отказва да даде и документите по случая, поискани от различни общественици по Закона за достъп до информацията.

Когато има прокурорски проверки, институциите отказват да предоставят информация за случаи от обществен интерес с аргумента, че само наблюдаващият прокурор има право да го прави. Т.е. информация по случая едва ли ще има преди края на изборите.