Бойко Борисов от няколко дни си изяснява дипломатическите отношения със Сърбия след коментар за Косово, който сръбските медии извадиха от контекста, размахаха го най-безотговорно, което пък възбуди техния външен министър. Ивица Дачич реагира остро, викна и посланика ни в Белград да му трие сол на главата. И Бойчето взе дипломацията в свои ръце – с текста, контекста и всичко необходимо!

А контекстът е следният. Борисов коментира общата външна политика на ЕС и каза, че испанецът Жозел Борел ще изразява позицията на целия съюз, който признава Косово, а не позицията на Испания, която не признава Косово. Това е нормален коментар, обаче сърбите са чувствителни на тема „Косово“ и се разбълбукаха. Борисов се ядоса и ги почна с дипломатическата гьостерица.  След няколко дни совалки ББ се озова в Босна и Херцеговина, където съвсем подпали моторетката на дипломатическото си вдъхновение. Следват пасажи от изказванията му в Босна.

***

Бойко Борисов, България: „…Чухте на Ана какво й казах, на сръбския премиер относно Дачич. Тя беше там, когато говорих (за Косово). Нищо не се впечатли, щото аз и нищо не казах. Казах същото, каквото и днеска. Сега ги предупредих пак! Ако някой утре си позволява да ми вика посланици, вече ще се скараме! Защото – ето! – резултатите от всичко, което надробяват! И понеже другите не искат да ви го кажат, ще ви го кажа аз. ЕС значи не само европейски фондове, не само милиарди евро, не само да ти построят инфраструктура – метро, пречиствателни станции, магистрали, жп линии, конкурентоспособност – значи отговорност! Значи предвидимост… И им казах просто да спрат да се оплакват! Да се обърнат към себе си, да се стегнем и да си подредиме Балканите! (…)

Няма напрежение. Ма то няма напрежение! Аз сега вътре й казах: Ана, що не излезе сега Ивица да ми благодари, когато поканих на 13 юни – помня, че ми беше рожденият ден – сръбските дивизиони да стрелят с нашите ракетни системи, да тренират. Тея дивизиони, които стреляха по НАТО! Кой би си го позволил? Разбира се, България, защото имаме авторитет. И никой не ни се скара, и никой не ни се сърди. Техният военен министър стоеше до моя военен министър. Викам – тогава къде беше да изкажеш няква благодарност?! А сега – чул-недочул – вчера си позволява да ми вика посланика и да ми каже, че ми било поведението неприемливо! Той сега ще види какво е неприемливо поведение!!! Той сега ще види! Аз зор от него нямам. Довчера говорех с най-добри думи. Но след кът си го е позволил – докът сега не ми каже „извинявай, Бойко“ – просто нито (президентът) Вучич, нито (премиерът) Ана ме интересува кво ше кажат! Те го оставиха (Дачич) да си разиграва коня! Добре! Щом така са преценили! Щом така са преценили – добре! 

***