Ден след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изненадващо обяви, че настоява зам.-министрите и областните управители да се назначават от кабинета “Желязков” след приемането на Бюджет 2025, депутатът Божидар Божанов се усъмни дали с този си ход Борисов не запазва във властта зам.-министри на Делян Пеевски, назначени в служебната власт и изпълняващи в момента тези функции.
Борисов държи назначения на Пеевски?
„След признанието на Пеевски миналата седмица, вече е недвусмислено, че той е назначавал втория ешелон в кабинета „Главчев“. Областни управители със сигурност, а и заместник-министри. Сега Борисов казва на коалиционните партньори – няма да назначаваме областни управители и заместник-министри, поне докато не мине бюджетът (т.е. март)…Дотогава всички, назначени от Главчев, разбирай Пеевски, остават на постовете си.“, написа Божанов във фейсбук.
И след това директно заподозря, че Борисов „държи всички назначения на Пеевски да останат“. „Може би затова текстът за „ограничаване на влиянието на Пеевски“ е отпаднал от коалиционното споразумение. Борисов държи всички назначения на Пеевски да останат и ползва това за натиск срещу коалиционните си партньори. А Пеевски театрално се разграничава от кабинета, докато атакува основно опозицията (ППДБ).“, написа Божанов.
Преди 10-ина дни Делян Пеевски за първи път призна, че има назначени областни управители в служебното правителство на Димитър Главчев и дори ги призова незабавно да подадат оставки. След “призива” му областните управители на Шумен, Търговище и Хасково подадоха оставки. Става въпрос за Бейнур Ахмед, Гюрсел Хасанов и Мехмед Атаман. Изпълних волята на нашия лидер Делян Пеевски и депозирах оставка“, коментира, например тогава областният управител на Хасково Мехмед Атаман.
Отлагането на назначенията до март
Преди ден Борисов настоя през фейсбук назначенията на мнозинството да започнат след приемането на бюджета. Самият бюджет се очаква да бъде представен от финансовия министър Теменужка Петкова на 14 февруари.
„Категорично настоявам назначенията на новото правителство да започнат след приемането на държавния бюджет за 2025 г. Става въпрос за заместник-министрите и областните управители“, написа Борисов.
Теменужка се разбърза след заповедта на Борисов
Министърът на финансите Теменужка Петкова спешно е изискала от министерства, ведомства, НОИ, НЗОК, общините и др. първостепенни разпоредители с бюджетни средства да дадат отчет за поети и фактурирани ангажименти за разходи, които обаче не са разплатени през 2024 г., съобщиха от Министерство на финансите, като уточниха, че информацията е необходима, за да се направи точна преценка какъв е бюджетният дефицит за 2024 г. на начислена основа. Целта на изисканата информация била изготвянето на проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., както и да бъде направена точна предварителна оценка на дефицита на начислена основа за 2024 г., който е един от Маастрихтските критерии за приемане на страната в еврозоната.
Съобщението идва след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в събота обяви, че има манипулации на бюджетните данни – поети начислени разходи през 2024 г. не са разплатени, за да се докара дефицита до 3% от БВП, и са прехвърлени за разплащане през 2025 г.
Новият финансов министър Теменужка Петкова вече обяви, че ще представи нов проектобюджет за 2025 г. до 14 февруари, като в момента една от задачите на финансовото министерство е да направи преглед на капиталовата програма на правителството, включително и общинските проекти – кои от тях са стартирали, по кои са направени авансови и междинни плащания и какви суми трябва по тях да се разплатят през 2025 г. Затова е странно днешното съобщение на МФ, че едва днес Петкова е изискала тази информация.
Ето какви данни иска спешно финансовият министър от министерства, ведомства, НОИ, НЗОК, общините:
1. Начислените задължения към доставчици в страната и чужбина за капиталови и за текущи разходи в т.ч. просрочени задължения, в т.ч. лихви;
2. Поетите ангажименти за капиталови и текущи разходи от предходни години, включително и 2024 г., извършени и документирани със сертификати, протоколи или други документи, приети от възложителите и предстои издаването на фактури от доставчиците или изпълнителите;
3. Поетите ангажименти за капиталови и текущи разходи от предходни години, включително и 2024 г., на проектен принцип, за които дейността е отчетена и изпълнена, но не е разплатена до края на 2024 г.;
4. Общият размер на невъзстановения данъчен кредит към 31.12.2023 г., 31.03.2024 г. и 31.12.2024 г. от Националната агенция за приходите.
Впечатление прави, че се иска информация за невъзстановеният данъчен кредит към края на 2024 г., след като на 31 януари МФ публикува тази информация в отчета за изпълнението на бюджета за декември. В този отчет се казва, че дължимите суми, подлежащи на възстановяване към 31.12.2024 г. са в размер на 56,8 млн. лева.
По повод различни спекулации в публичното пространство, Министерството на финансите подчертава, че публикуваните на 31 януари 2025 г. данни и информационен бюлетин за изпълнението на бюджета за 2024 г. са на касова основа, който не е предмет на оценка по отношение на критерия за членство в еврозоната.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
