Текстът е препубликуван от „Дойче веле“.

От едно десетилетие в Европа обикаля призракът на популизма. Особено в източната и югоизточната част на ЕС се наблюдава подем на сили, смятани за откровено популистки. А още по-прецизно би било да се каже следното: в този регион – от Полша до България и страните-кандидатки за еврочленство от Западните Балкани – почти без изключение, на власт дойдоха политици, които ако не управляват авторитарно, то най-малкото гледат на демокрацията и нейните институции с презрение и насмешка. И пропагандират националистическа, отчасти етническа политика на идентичност и суверенитет, като под това идеологическо прикритие си изграждат свои системи на корупция и клиентелизъм.

Нещо става в Източна Европа

Това развитие стана възможно най-вече заради многото поредни кризи, които ЕС преживя през последното десетилетие и половина. Възходът на управници като унгарския премиер Виктор Орбан предизвика голяма загриженост сред привържениците на демокрацията и правовия ред, но и силно разколебаване.

Много европейски интелектуалци са изпълнени със съмнения, пряко или косвено поставят под въпрос либералната демокрация, проекта за европейско единение и дори универсалния характер на човешките и гражданските права. Говори се даже за ново разделение между Изтока и Запада, за нова Желязна завеса, деляща уж различните манталитети и традиции.

Всеки, който трайно и внимателно наблюдава развитието в Източна Европа, няма как да не забележи, че повечето от тези наблюдения са неточни, повърхностни, погрешни дори. Защото три десетилетия след краха на комунистическите диктатури страните от Източна Европа сякаш се намират на прага на нови промени: през последните две-три години почти всяка държава в региона бе разтърсена от значими граждански протести срещу авторитарни и корумпирани управници. Във всеки случай Източна Европа е в момента онази част от Стария континент, в която хората по най-настойчив начин се ангажират в името на демокрацията и върховенството на закона.

Поводите за протести бяха и си остават разнообразни – възмущение от конкретни случаи на злоупотреба с власт или просто дълго наслоявано недоволство. Всички те обаче имат един общ знаменател: хората искат свобода, равни шансове и законност. Искат да могат да изказват свободно мнението си, без да се страхуват от неприятности. Настояват за равноправно третиране в сфери като здравеопазването и образованието и се противопоставят срещу привилегиите за отделни избраници. Искат право и закони, които да важат еднакво за всички, а не проядено от корупция правосъдие и безнаказаност за силните на деня, които се обогатяват за сметка на обществото.

Последните примери за такива протести са от България и Черна Гора. В България вече повече от два месеца десетки хиляди протестират срещу управлението на премиера Бойко Борисов. В чужбина Борисов има имиджа на проевропейски политик. В действителност обаче в България той изгради режим, който засенчва дори антидемократичното и антиевропейско развитие в Унгария и Полша. И сега българите настояват за коренна промяна – към повече демокрация и законност.

Разочарование от мълчанието на Европа

В същото време хората не само в България, но и в цяла Източна Европа са дълбоко разочаровани от факта, че европейски политици и дипломати редовно си затварят очите за протестите, не спират да си имат взимане-даване с властимащите в региона и почти винаги отказват срещи с представители на гражданските движения там. Хората в региона са разочаровани, че Брюксел и Берлин не забелязват недоволството им от един живот в система, която ги потиска и унижава, отнемайки им правото на свободно и достойно развитие.

Да, в много части на Централна и Югоизточна Европа днес отново се иска смелост, за да изразиш мнението си, за да излезеш на протест, дори за да гласуваш свободно и независимо. Затова нека по достойнство оценим хората в региона, които се борят за промяна в своите страни. Те са истински пример за подражание. И са заслужили вниманието и подкрепата на цяла Европа.