Абревиатурите от заглавието означават Държавна агенция “Национална сигурност”, Национална агенция за приходите, Министерство на вътрешните работи, Комисия за противодействие на корупцията, Прокуратура на Република България – все различни, с различни принципали… Но има още много освен тях.

Няма как “клиентите” им – деребеите на Доган, да станат симпатични от това, че пред очите ни независими държавни служби с невиждан синхрон и сизифовски устрем въздават законност и справедливост, като им “вадят зъбите”.

Помните ли този израз?

“Боли ли, боли ли, като ви вадят зъбите?”

Идва от ДПС – и в частност от расовия им (тогава) представител и зам.-шеф на парламента Христо Бисеров, който се обръща към расовия (тогава) представител на ГЕРБ Цветан Цветанов. А какво дали боли? Преди това – след като пада от власт кабинетът “Борисов-1”, друг породист представител – Делян Пеевски, е обещал от парламентарната трибуна на Цветанов:

“Но аз няма да се занимавам с вас – правораздавателната система ще се занимава, г-н Цветанов, с вас.”

Няма да повярвате, но същия следобед прокуратурата започва “да се занимава”. В крайна сметка Цветанов години наред го разнасяха из съдебните зали като подсъдим по 3 различни дела (моля да не бъркате перверзията на това явление със симпатия у автора на тези редове – б.р.)

Е, дойде време ДПС да “вади зъбките” на ДПС. Политическата формация, която някак си винаги е оставала “под радара” на правораздавателната система (ако не броим разни бивши и регионални дребни “звезди” като Митхат Табаков).

Повтарям, че е невъзможно “доганистите”, или както там ги наречем – сега да станат за една нощ симпатични. Защото не са. Тези хора са точно част от от тумора, който е разхвърлял метастази навсякъде, отровил е самата тъкан на държавата (а на места и на гражданското общество), откраднал е милиарди, зачернял е съдби, “опрасквал” е – в стилистиката на едни записи за съдебната система… (Отделен въпрос на светоусещане е, че напоследък гледаме кадри как с откраднатото са си направили ужасно кичозни палати със златни джакузита).

Прокуратурата не успя да изчисти съмненията, че е маша, със смяната на името в секцията “Главен прокурор” на сайта си. Като гледам стартиралата на юруш процедура – едва ли и на 16 януари догодина ще изчисти тези съмнения. По-скоро да ги задълбочи.

За КПК изобщо не говорим – там още от Пламен Георгиев и Сотир Цацаров никога не е имало никакъв шанс за “изпиране” и за завоюване на трошица обществено доверие. А вчерашното гласуване в парламента в подкрепа на Антон Славчев само показва с какъв мащаб е “общият фронт”, който стои зад някои лица. А човекът, дето се казва, от днес почна да благодари за доверието – от сутринта, преследвайки “доганисти”. Безпардонно, без никакъв намек някой да се интересува от поне елементарното приличие – като изчака, да кажем, 3 дни!

Вчера службите опраскаха Ахмед Моллахасан – сочен за дясна ръка на Хасан Азис, управител на строителна фирма и шеф на предизборния щаб на явно “неправоверното” ДПС в Кърджали. Днес – кмета на хасковски Минерални бани Мюмюн Искендер. Преди това – Румен Гайтански-Вълка…

Някой би помислил, че в момента “туморът” се впива във финансовите потоци, които се очаква на 27 октомври да финансират онази изборна игра, която ДПС владее най-добре.

Докъде са възможностите на тумора? Какво е обхванал? Има ли изобщо резистентност срещу разсейките?

Виждаме как за едното от двете върховни съдилища  – ВАС, уви, вече може да се прогнозира как ще се произнесе в 9 от 10 случая – като например при сагите с регистрацията на ДПС-тата за изборите. Не е трудно всеки журналист да напише изхода специално на политическите дела предния ден – ей така, на интуиция.

Силите на порочното чудовище обаче стигат до абсурдни размери – понякога трагикомични:

Само да напомня, че когато един собственик на фирма за детски играчки изкара персонала си на протести срещу ГЕРБ и Иван Гешев, най-общо с тезата че “така не може повече”, решиха в един и същ ден да го проверяват няколко институции. Сред тях беше дори Институтът по метрология – или иначе казано “по мерки и теглилки”. Вероятно – да видят дали не мами с количествата плюш в мечетата. Накрая КЗК успешно глоби “Хиполенд” със 120 000 лв., затова че оттам провели интернет кампания за някакви продукти на марката Lego по такъв начин, че въвеждали в заблуждение клиентите.

Пример № 2. Когато Гешев – вече изпаднал в немилост, попадна в един кадър, че пуши в кабинета си, му пратиха РЗИ. РЗИ при главния прокурор на 4-тия етаж в Съдебната палата?! Няма откъде да проверя, но съм убеден, че няма втори такъв прецедент в съдебната, в хигиенната (и в нечистоплътната!) ни практика. Моля пак да не се бърка със симпатия към субекта… Целта, предполагам, е била или да запазят чистия въздух в храма на Темида, или просто да покажат, че могат да унизят и подиграят всекиго – защо не и главния прокурор.

Сегашното възмездие за изпадналите зад борда на “новото начало” депесари едва ли е нещо неочаквано и в никакъв случай не е нелогично, камо ли незаслужено.

Огромният проблем е в пътя, по който ги застига.

Проблемът е, че когато така се научи да работи една държавна машина, как да знаем и каква е гаранцията утре кого ще удари този юмрук?  Съставен от – както вече посочихме – неизброими свити институционални “пръсти”? И насочван в никой случай не от закона.

Да ви кажа, помня, когато в зората на демокрацията мутрите “честно и почтено” се избиваха едни други – излизаха с нунджако, бати, вериги, боксове, ако ситуацията го налага – с пистолети. И нека по-добрият победи. Сега дори не можеш в 99% от медиите да прочетеш – кой, аджеба, насочва гьостерицата, известна още у нас и като държава. Защото нали не се съмнявате, че някой ден тя ще застигне и този, който в момента си мисли, че я размахва?

Не знам само той знае ли го вече.

Тази порочна система е научена така да работи не от вчера. И ако ще да създадат не Европейска прокуратура (на която първият ѝ антикорупционен удар у нас беше един чиновник, който прибрал 5000 лв. лично на едно ОМВ край Пловдив)… Ако ще междугалактическа прокуратура да създадат – няма данни скоро това да свърши.

Защото героите: онези от двете страни на бухалката, онези от страната на силата и от страната “на булката”, от страната на застаряващите почетни председатели и на “новите начала”, може и да се сменят – развратената система остава развратена завинаги.

Или поне до полагането на неимоверно много усилия от неимоверно добре подготвени хора, неимоверно желаещи да го сторят. Или по-точно – нежелаещи това да продължава така.

Стефан Миланов, ClubZ