За над 30 години отразяване на политически и икономически теми, никога не съм бил свидетел на подобен случай на продължителна, лицемерна, разрушителна и притворна некомпетентност – и не говоря за Алексис Ципрас и СИРИЗА. Докато щетите се увеличават, вече е в ход опитът за пренаписване на историята на отвратителния провал на Европейския съюз спрямо Гърция.
В понеделник (29 юни) председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви не пресконференция, че е бил предаден от гръцкото правителство. Институциите кредитори показаха гъвкавост и потърсиха компромис, каза той.
Последното им предложение не включвало намаляване на заплати нито на пенсии, подчерта Юнкер. По думите му това бил пакет, създаващ “по-голяма социална справедливост”. Ципрас заблудил гърците за искания на кредиторите. По преговорите имало напредък. Можело лесно да бъде постигнато споразумение, ако Ципрас не бил провалил преговорния процес рано в неделя, обявявайки референдум.
Какъв възмутителен куп дезинформация. Откакто тези преговори започнаха преди пет месеца, и двете страни направиха компромиси, но Ципрас отстъпи много повече от кредиторите. Той най-вече бе готов да склони на повече бюджетни икономии – огромна отстъпка от негова страна.
Последното предложение на кредиторите наистина включваше малко благоприятни цели за първичния бюджетен излишък от първоначалните изисквания, но все пак настояваше за строга (и ирационална) бюджетна политика. Кредиторите обаче отказаха да направят отстъпки по молбата на Атина при сегашните преговори да бъде обсъдено намаляване на дълга, абсурдно настоявайки, че това е въпрос за по-късно. Вчера Ципрас направи най-отчаяния си досега опит да придвижи въпроса.
Далеч от всякакво желание за компромис, доминиращите гласове сред кредиторите, най-вече германският министър на финансите Волфганг Шойбле, който изглежда често е човекът, вземащ решенията, настояват, че нищо не подлежи на обсъждане. Вече започнатата програма трябва да бъде завършена и толкова.
Да, програмата бе неуспешна. Не, тя не би постигнала устойчивост на дълга. Разбира се, беше безсмислено жизненият стандарт на гърците да се срива още повече. Това какво общо имаше? Според Юнкер последното предложение не съдържало искане за намаляване на заплатите. Нима? В предложението се посочва, че “системата на заплатите” трябва да бъде модернизирана, включително чрез “намаляване на натиска при разпределянето на заплатите (в държавния сектор)”.
На пръв поглед намаляването на натиска включва съкращения. Ако кредиторите призоваваха натискът върху заплатите в държавния сектор да бъде намален във възходяща посока, може би трябваше да го пояснят. Все едно, увеличаването на ДДС, за което кредиторите настояват, означава намаляване на реалните заплати както в държавния, така и в частния сектор. Колкото до това, че няма да се намаляват пенсиите – кредиторите поискаха поетапно спиране на нови облекчени условия за ранно пенсиониране и т. нар. солидарни плащания за най-бедните пенсионери. Това са съкращения.
Кредиторите поискаха и много повече. Нали помните, че гръцката икономика е на колене? Жизненият стандарт се срина, а безработицата е 25 %. Сега прочетете документа, в който е изложено предложението, и вижте дали в него е отразен напредъкът в “социалната справедливост”, който Юнкер подчерта на пресконференцията.
Все още обаче не съм споменал най-голямата дезинформация. Забелязвайки за първи път, че в границите на Гърция има европейски граждани, Юнкер се обърна към тях по въпроса за референдума, насрочен за 5 юли. Гърците ще трябва да отговорят на въпроса дали приемат предложението, представено от кредиторите. Предложение, което между другото според кредиторите вече не е на дневен ред. “Не (на предложение, което вече не съществува) ще означава, че Гърция казва “не” на Европа”, поясни Юнкер. Вотът ще определи “дали гърците искат да останат в еврозоната”, допълни френският президент Франсоа Оланд.
Глупости.
Няма съмнение, че гърците искат да останат част от евросистемата, въпреки че ми е все по-трудно да разбера защо. Ако Гърция излезе от тази система, няма да бъде защото гърците са решили да напуснат. Причината ще бъде, че Европа е решила да ги изрита. Това не е просто игра на думи. Няма причина, законова или логическа, дефолт на Гърция да налага излизане от еврозоната.
Европейската централна банка дърпа спусъка, избирайки (моля, забележете: избирайки) да откаже да предоставя услуги като кредитор от последна инстанция на гръцката банкова система. Това е, което направи тази седмица. Това е причината за затварянето на гръцките банки и което скоро ще принуди гръцките власти да започнат да издават паралелна валута под формата на дългови разписки (т. нар. книжа Ай Оу Ю (I owe you – IOUs) – от англ. език “аз ти/Ви дължа”).
Една наистина независима ЕЦБ, готова да направи каквото е необходимо, за да защити евросистемата, би обявила, че ще продължи да снабдява гръцките банки с ликвидни средства. Ако се преценява, че гръцките банки с течение на времето ще бъдат неплатежоспособни (което все още не се е случило), то това също не би трябвало да провокира излизане от еврозоната. Европа има необходимите пари и механизъм за спасяване на банки, който би позволил да бъде поет контрол върху банките и те да бъдат рекапитализирани.
Тези възможности са изключени, тъй като предполагаемо аполитичната ЕЦБ позволява на европейските финансови министри да я използват като чук, за да изтръгнат бюджетни признания от Гърция. Никой никога не си е представял, че правителствен дефолт в Европа би диктувал изхвърляне от еврозоната. Дори самото съществуване на подобна възможност основателно би било прието като фатален дефект в дизайна на системата.
Ако гърците гласуват с “не”, излизане на Гърция от еврозоната е вероятно. Обаче ако това се случи, то причината няма да е, че Гърция е избрала да напусне. Причината ще бъде, че Европейският съюз и неговата политизирана централна банка са избрали да наложат излизането от валутния съюз като наказание.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране