20.12.2018 | 0:01
Имуществото на БЕХ ще отиде залог само за проекта „Турски поток“, който е безсмислен
„Булгартрансгаз“ и БЕХ в крайна сметка ще фалират

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Все още неосмислили съобщените от министър Теменужка Петкова информации, първо, че „Булгартрансгаз“ е на финала за създаване на борса за търговия с природен газ, и второ, че ще строи 485 километра нови тръби и компресорни станции за „Турски поток“, или както го обясни министър Петкова, изграждането на трасето за газов хъб „Балкан“, та все още не проумели тези новини, дойде трета от Брюксел, че ЕК глобява БЕХ с дъщерните му дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ със 77 милиона евро за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура у нас в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Как се свързват или взаимно изключват тези новини, поканих за анализ Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Добър вечер, г-н Станчев.
Красен Станчев: Добър вечер. Краткият отговор е, че това, което стана известно като решение на ЕК, е бъдещето на всички останали проекти в тази област.
Водещ: Тоест няма бъдеще?
Красен Станчев: Нещата стават по-сложни. Това, което днес става ясно, е, че българската Комисия за защита на конкуренцията от нейното създаване от март 1991 г. досега не е спазила елементарни правила за контрол върху пазара поради простата причина, че става дума за държавни дружества. Що се отнася до „Южен поток“, както и да се нарича по-нататък, дали ще бъде „Турски поток“, дали ще бъде газов хъб „Балкан“ и т.н., той има същата функция, каквато имаше процедурата по даване на права на „Газпром“ за строителство на тази тръба, която новият „Южен поток“ иска да използва от периода до 2014 г. Тоест онова, което се случва, е да не се използва съществуваща инфраструктура, която е от Турция към Европа и минава през Южна България, а от Турция да се построи нова тръба до Варна и да се използва северната тръба, която беше замислена и като „Южен поток“ от „Газпром“. Което означава, че количествата, които ще бъдат договорени с „Газпром“, независимо от това дали ще бъдат доставени или не, ще запушат тази северна тръба и съответно няма да може да бъде използвана тази северна тръба от доставчици, от хора и компании, които добиват газ в Румъния, в румънския шелф или в българската акватория на Черно море. Което означава, че всъщност добивът и доставката на газ от тези алтернативи на „Газпром“ се оскъпява, така че да не може да бъде използвана. Което ще доведе до ново дело за злоупотреба с господстващо положение. Но това не е всичко. Онова, което се случва още, е, че „Булгартрансгаз“ обявява търг за доставки на строителни и разни други такива услуги, без да е тестван пазарно самият модел на този проект. Според мен обективно той не може да излезе печеливш, но така или иначе основният проблем е друг. И той е, че активите на „Булгартрансгаз“ са някъде около 300 милиона лева, а те ще трябва да платят услуги, които са между 2,5 и 3 млрд. Което означава, че вероятно някой друг ще финансира: или бюджетът, или инвеститорът, респективно доставчика „Газпром“ ще инвестира това нещо. Това означава, че „Булгартрансгаз“ и БЕХ в крайна сметка ще фалират. А тяхното имущество, имуществото на БЕХ е някъде около 4 млрд. лева, като сложите и бъдещи плащания по „Марица изток“ 2, ТЕЦ-а, вероятно разполагаемите активи на БЕХ са някъде около 3 млрд. лева. Тоест всичките тези пари отиват като залог само за един проект, който е безсмислен и вероятно е оспорим от гледна точка на европейското законодателство, както в понеделник става ясно.
Водещ: Парите още ги няма, интересът към проекта е неясен. На какво се дължи тази предколедна газова еуфория?
Красен Станчев: Ами трябва да се вземе решение да се пусне търгът от „Булгартрансгаз“, което трябва да стане до 21-и декември, както в понеделник също разбрахме от едно интервю на госпожа Петкова. Що се отнася до старите неща или до това, с което вие започнахте, газова борса и т.н., тези неща са по-скоро, не знам и аз как да го нарека, те са по-скоро за заблуда на общественото мнение. Защото възможно е да имате търговия с газ тогава, когато имате природен газ. Тъй като до момента всички български проучвания са или блокирани, или отложени, всички алтернативи са или блокирани или отложени, то такава борса просто пожизнено не може да се случи дори само поради това обстоятелство. Но има и други важни обстоятелства. Може да нямате природни ресурси, примерно тогава, когато се формира борсата за стоки в Лондон, никой няма идея, че Обединеното кралство ще има природен газ, това започва да се развива чак 70-те-80-те години, а дотогава това е основната борса на нефт и природен газ. Защо е така? Защото имате управление на закона, защото имате достатъчно концентрация на финансови институции, които могат да финансират всички сделки, и защото имате платформа, която прозрачно търгува всичките тези договори. В България това нещо пожизнено не може да възникне в обозримо бъдеще.
Водещ: Г-н Станчев, защо държавна дъщерна компания ще се занимава с газова борса?
Красен Станчев: Същата е историята със стоковите борси в Амстердам и Ротердам, само че в един малко по-ранен период. Същата е историята, да речем, с Истанбулската стокова борса, същата е историята с всички останали стокови борси. Вие трябва да имате, първо, управление на закона, а второ, прозрачна търговия и трето, контрол върху тази прозрачна търговия от независими източници и едва тогава идва възможността физически да разполагате с някакъв ресурс, независимо дали е злато, сребро, платина, петрол или природен газ.
Водещ: Попитах ви защо държавна дъщерна компания ще прави газова борса, както в случая обявяват за „Булгартрансгаз“.
Красен Станчев: Не мога да кажа.
Водещ: Това го съобщи министър Петкова.
Красен Станчев: Не, не, аз не мога да кажа какъв е аргументът в името на всичко това, защото аргументът срещу това е, че в крайна сметка всичките стокови и фондови борси възникват по естествен начин, тоест от договори между свободно плаващи доставчици и купувачи.
Водещ: Ние какъв газ ще продаваме? Нямаме наш, виртуален ли ще търгуваме? Откъде ще дойде?
Красен Станчев: Възможно е да се търгува и виртуален, но този виртуален също трябва да бъде доставен като право на продажба на определени лица, които трябва да имат известна биография в тези сделки. Примерно, в България аз знам трима души, които са се занимавали с такова нещо, и то доста опосредствено, не са работили директно на такава борса. Тогава, когато нямате, така да се каже, човешки капитал, който може да задвижи такова нещо, това е съвсем илюзорно. Тоест има поне 4-5 аргумента, като се почне от управлението на хора и се стигне до липсата на хора и традиция в това отношение, а борсата е институция, която създава доверие. Тогава, когато нямате нито един от тези фактори, то тогава доверието не може да възникне. Не знам дали знаете, но девизът на Лондонската борса е: „Думата ми е мое задължение“. Сделките на борсата се сключват, примерно на фондовите, но и на стоковите борси даже по-бързо, те се сключват за период от около 30 секунди, не повече и това между другото се регулира понякога от закон. Да речем, на Нюйоркската борса сделките не трябва да се сключват по-бързо от 32 секунди. Онова, което е важно, е, че вие може да вземете бързо решение тогава, когато сте сигурен, че онова, за което сте се договорили, ще се осъществи. Тоест някой ще ви плати или ако не плати, вие ще може да му вземете онова, което е обещал, че ще плати. Това е страшно важно. Тоест без управление на закона не може да имате борса никъде по света.
Водещ: Тази седмица министър Петкова съобщи, че предстои да бъде подписан меморандум за сътрудничество с Централния европейски газов хъб, компанията, която оперира на борсите за природен газ в Австрия и Чехия. Въпросният газов разпределителен център не получава ли и не разпределя ли газ само от Русия? Тоест следователно и ние ще приемем неговото ноу-хау за руски газ.
Красен Станчев: И да, и не. В смисъл, дотолкова, доколкото газовата инфраструктура на Централна Европа е свързана, и това е така от 1995 г., тоест не е от оня ден и е свързана със западноевропейската. Между другото това се отнася и за електроразпределението, далекопроводи, подстанции и т.н. в търговията с електричество, това е възможно да се очаква, че тези институции, които там са създадени, са по-готови да търгуват с всякакъв вид енерия, в смисъл на произход, включително и природен газ. Докато това не е така за България. И друго, ако има такъв меморандум за сътрудничество, той ще бъде меморандум за сътрудничество и той ще казва две неща: когато ни дадете нещо, ние ще го продадем.
Водещ: Каква разликата между борса и хъб? Тоест борсата, за която говори министър Петкова, от хъба „Балкан“, за който говори премиерът?
Красен Станчев: Разликата е като между тенджера и ядене. Вие може да имате тенджера да сготвите нещо, но тогава, когато няма какво да готвите и не знаете дали има готвач, то тогава тенджерата няма да служи. Още повече пък ако нямате какво да сложите. Може да искате да направите супа, но пак трябва да сложите нещо в тенджерата.
Водещ: Освен с газ от „Турски поток“, хипотетично ако приемем, че тръбата въпреки всичко мине през България, с кого друг би могъл да търгува хъбът във Варна? Откъде да дойде друг газ там, след като руската газ по трасето ще го запуши?
Красен Станчев: По принцип е възможно да дойде природен газ от различни посоки. Въпросът е, ако въпросният хъб е във Варна, по какъв начин стига съответният природен газ до Варна? Има няколко пътя. Единият да се направи тръба под Черно море, другият е румънски и български доставчици, съответно производители на природен газ или добиващи природен газ да закарат природен газ до Варна, и третият е с кораби да се минава през Босфора, съответно канала покрай Босфора, който все пак ще бъде изграден в обозримо бъдеще, и да се кара до Черно море, което това последното, вероятно, а и първото, тоест тръбата под Черно море, оскъпява много целия процес на доставка. Тоест на точка А на доставката, тоест въпросния хъб, всичко това ще бъде доста скъпо. Защото това е нов проект, не се използва съществуващата инфраструктура, която е Трансбалканският газопровод, и затова, защото не се използва съществуваща инфраструктура, се увеличава цената. Защото тогава, когато се използва нещо, което е вече налично, то тогава добавката в разходите е пределно ниска. Тоест нямате строителни разходи. И друго нещо е много важно. В цялата тази опера с големите проекти, независимо дали става дума за „Южен поток“, или „Турски поток“, както сега се нарича, или става дума за АЕЦ „Белене“ и т.н., това създава обща несигурност на финансовата среда в България и това не е добре за икономиката и за хората.
Водещ: За съжаление, очевидно операта не е за три гроша. Колко ще струва изграждането на бъдещото трасе на „Турски поток“ през България и какви ще са печалбите от него за страната? Питам за линейната тръба и за компресорните станции.
Красен Станчев: По-скоро има разходи, отколкото печалби в обозримо бъдеще. И тези разходи са добре преценени. Тоест когато нямате пазарна проверка, тоест не сте обявили: ако в някакъв момент в обозримо бъдеще има един-какъв си продукт, който аз ще ви го продам по еди-как си, вие на каква цена бихте го купили? Това става дума в дадения случай за природен газ. Вие тогава не знаете и не може да сметнете, какви биха били печалбите. Това, което вие със сигурност може да сметнете обаче в момента и смятам, че тази сметка на „Булгартрансгаз“ е относително точна, са разходите. И те са между 2,5 и 3 млрд. лева.
Водещ: Които „Булгартрансгаз“ ги няма.
Красен Станчев: Ами, вижте, ако ви искам пари назаем и ви искам, да речем, 100 лева, а вие знаете, че имам 10 лева доход и сте отговорен към собствения си портфейл, ако може така да се каже, вие тогава нямате да ми дадете 100 лева, след като знаете, че аз имам 10 лева годишен доход и не мога да ви ги върна в обозримо бъдеще.
Водещ: Тоест и елементът романтика тука няма да проиграе?
Красен Станчев: В общи линии сиренето е с пари, даже между приятели.
Водещ: Е, да, то е безплатно в капана за мишки. Това е ясно, това го знаем. И нашият капан за мишки в случая е загубата на газопреносната система плюс двете енергийни дружества, така ли? БЕХ и „Булгартрансгаз“.
Красен Станчев: И НЕК. И водните централи.
Водещ: Нещо не ни излиза сметката.
Красен Станчев: Те са в активите, те са в активите на БЕХ.
Водещ: На този етап така завършваме разговора. Ще следим да видим, какво ще предприеме правителството в тази изключително, на мен поне ми изглежда, нелогична и объркана ситуация.
Красен Станчев: Ами аз не бих искал да съм лош пророк, дано всичко това не се случи.


1 коментар

  1. Дедо каза:

    Станчев до сега по безсмислени лакърдии от твоите ина ОПГ то няма .

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране