Българската прокуратура действа колебливо и понякога затруднява работата на МВР, заяви вътрешният министър Иван Демерджиев след серия от срещи на високо равнище във Вашингтон. Той потвърди, че американските институции вече разполагат с документи и доказателства, свързани със санкционирани по глобалния закон Магнитски лица и с предполагаеми опити ограниченията да бъдат заобикаляни.

„Българската прокуратура е доста колеблива в действията си – понякога действа, понякога не действа, понякога все още ни затруднява“, коментира Демерджиев. Думите му идват в момент на остър институционален и политически спор около действията на ГДБОП, използването на резервационни данни за пътувания и проверките на лица, свързвани със санкционирани български граждани.

Вътрешният министър проведе разговори в Държавния департамент на САЩ с Томас Динано. Основна тема са били възможностите България да се включи в американски програми за подпомагане на охраната и управлението на границите.

По думите на Демерджиев други държави вече използват подобни механизми, докато България досега не е проявявала активен интерес. След срещите във Вашингтон страната ни е заявила готовност за по-тясно сътрудничество, включващо обмен на опит, технически решения, обучения и съвместни операции.

Разговорите са обхванали охраната на сухопътната граница с Турция, сигурността на пристанищата и контрола по българската морска граница. Демерджиев посочи, че обстановката в Черно море е станала по-сложна заради войната в Украйна и новите рискове пред корабоплаването и критичната инфраструктура.

Втората основна линия на посещението е свързана със санкциите Магнитски. Българската делегация разговаря с представители на американското Министерство на правосъдието, включително с прокурори, които се занимават с финансови престъпления и опити за избягване на ограничителни мерки.

Демерджиев съобщи, че американската страна е получила не само информация, а и документи. Според него материалите се отнасят както до санкционирани лица, така и до хора и структури, за които има данни, че им помагат да запазят контрол върху имущество, компании или финансови средства.

Министърът не разкри имената на засегнатите физически и юридически лица, нито конкретните сделки, които се проверяват. Той подчерта, че не става въпрос само за политически твърдения, а за данни, които според МВР могат да бъдат проверени от компетентните американски органи.

Предаването на документите не означава автоматично образуване на наказателно дело, налагане на нови санкции или признаване на твърденията на МВР за доказани. Американските институции трябва самостоятелно да оценят материалите и да решат дали са налице нарушения на законодателството на САЩ.

Демерджиев е предупредил събеседниците си, че според него съществува опасност част от българските институции да не съдействат достатъчно активно. Именно в този контекст той отправи критиката си към прокуратурата и изрази надежда, че случаите ще останат във фокуса на американските правоохранителни органи.

Посещението в САЩ е продължение на проверките, започнали в България около частните пътувания и разходите на санкционирани лица. В началото на юли Демерджиев представи пред парламента данни за стотици полети, извършени с частни самолети, и постави въпроса кой ги е плащал и дали посочените цени са реални.

Вътрешният министър заяви, че трябва да бъде установено дали определени хора и дружества формално придобиват или плащат активи, които в действителност се използват или контролират от санкционирано лице. Подобни съмнения трябва да бъдат доказани чрез договори, банкови преводи, счетоводни документи и данни за реалното ползване на собствеността.

На 10 юли МВР изпрати в Народното събрание справка за проведена оперативно-издирвателна дейност на ГДБОП. Документът беше поискан от депутати заради спора около проверката на санкционирани по Магнитски лица и достъпа до резервационни данни на пътниците.

От ДПС отговориха с поредица от сигнали. Партията поиска Софийската градска прокуратура да провери дали МВР е продължило да събира информация за народен представител без необходимия прокурорски надзор и дали данните са предоставени на чужда държава по установения ред.

Депутати от ДПС сезираха и американската Служба за контрол на чуждестранните активи срещу Демерджиев. Те твърдят, че са използвани неправомерно ресурси на ГДБОП, ДАНС и системата за резервационни данни на пътниците. Това са обвинения на политическата формация, които не са потвърдени с окончателен акт на прокуратурата или съда.

Демерджиев поддържа обратната позиция – че информацията е получена по законов ред и че МВР е длъжно да проверява произхода на средствата, собствеността и финансовите връзки около лица, срещу които са въведени международни ограничения.

Санкциите по глобалния закон Магнитски са американски ограничителни мерки и сами по себе си не представляват присъда по българско наказателно дело. За да бъде потърсена наказателна отговорност в България, трябва да бъде установено конкретно престъпление по националното законодателство и вината да бъде доказана пред съд.

Мерките на САЩ обаче имат сериозен практически ефект, защото ограничават достъпа до американската финансова система и създават риск за банки и компании, които извършват сделки със санкционирани лица или им помагат да прикрият собственост и плащания.

Затова спорът вече не е само дали МВР разполага с информация. Основните въпроси са как е събрана тя, кои институции имат право да я използват, има ли доказателства за заобикаляне на санкциите и ще последват ли реални разследвания в България или в Съединените щати.

Думите на Демерджиев за колебливата прокуратура допълнително изострят конфликта. Докато вътрешният министър очаква американските органи да разгледат материалите, прокуратурата у нас е сезирана да проверява дали собствените му действия и тези на подчинените му служби са били законосъобразни.