–Ще отложи ли пандемията амбициозните цели на ЕС за реализиране на „Зелената сделка“?

–Смятам, че пандемията от коронавируса няма да промени плановете на Европа за преминаването към нисковъглеродна икономика. Това беше ясно заявено на най-високо ниво. Дори виждаме, че финансовите средства, които ще се инвестират за преодоляване на последствията от настъпилата криза, ще бъдат насочени предимно в развитие на зелени енергийни проекти.

Имаше гласове, че изпълнението на Зелената сделка може да се отложи за по-добри време, но Европа взе решение да се опита да излезе от кризата по-силна и по-технологично развита. Това ще се случи като насочи ресурс за внедряването най-новите и екологични енергийни технологии. Предстои да видим как ще се случи това на практика.

–Какво беше COVID 19 за българската икономика и какви ще са последстията от неочакваната криза?

–Първо, не знам дали за този вирус може да говорим в минало време. По света случаите се увеличават. Да се надяваме всичко да заглъхва и да отминава. COVID 19 е голямо изпитание за всяка страна. Ние се справихме много по-добре от много по-развити от нас страни. Като цяло Европа претърпя тежък здравен и икономически удар. Последствията от стагнацията, свиването на производството и потреблението на глобално ниво тепърва ще оказват въздействие върху българската икономика и енергетика.

Мисля, че в бъдеще ще оценяваме какви точно икономически щети е понесъл ЕС и България. За жалост, това се случи, когато икономиката ни постигаше все по-добри резултати.

За да се върнем там, където бяхме преди пандемията, ще са необходими неимоверни усилия и на европейско и на национално ниво.

–А ако говорим за енергетика? Как се отрази пандемията на енергийния сектор у нас?

–Секторът издържа на напрежението, въпреки тежкия удар. Топлофикациите продължиха да подават топлоенергия. Централите не спряха да произвеждат електричество.

Не забравяйте, че специално при ТЕЦ-овете става дума за големи колективи със стотици работници, за които буквално светкавично трябваше да бъдат осигурени предпазни средства, специален режим на работа, строг епидемиологичен контрол, дезинфекциии и т.н. Според мен, колегите се справиха забележително до момента. Същото се отнася и до работата с абонатите по време на извънредното положение. В изключително кратки срокове бяха създадени условия пандемията да не се разпространява заради начина на плащане на сметки или заради отчитане на уредите. Само си представете колко офиса на топлофикациите трябваше да минат за един ден на друг коренно различен режим на работа.

–А има ли нещо, което буди тревога?

-Една класическа ТЕЦ с когенеративни мощности, освен топлоенергия, произвежда и електричество. Ниското потребление в цяла Европа доведе до рязък спад на цената на тока на енергийните борси и в един момент електрическата енергия се продаваше много под реалната си себестойност. Това е голям проблем за енергетиката като цяло. Създават се дисбаланси, които няма да могат да се преодолеят лесно.

Освен това, ако се повиши безработицата или намалеят финасовите възможности на българите като цяло, това се отразява на всяко едно търговско дружество, което доставя определена услуга на своите клиенти. Това особено се отнася за топлофикациите, които доставят услуга на над 600 000 абоната.

–А какво смятате ще се случи с големите енергийни проекти?

–Възможно е да има известно забавяне на някои от големите енергийните проекти, въпреки че работата по отношение на „Балкански поток“ и АЕЦ „Белене“ продължава. Все пак се надявам това да няма сериозно негативно отражение върху реализацията им, защото и двата проекта са много важни за страната ни. Дано в рамките на няколко месеца работата по тях да се ускори и те да се движат в срок. Като цяло мисля, че изпълнителната власт взе навременни мерки по време на извънредното положение и считам, че запазихме енергийния сектор стабилен.

Минахме през изпитание, което не сме очаквали. Очакват ни още трудни времена, но когато ние българите сме сплотени и отговорни, сме способни да се справим с всякакви предизвикателства.