Няма голям протест през последните години, зад който да не стоят Борисов и Пеевски.

Спомнете си епичните “битки за хляба” на миньори, зърнари, строители, полицаи – всички под общ знаменател: бюджетът, т.е другите български граждани да им дадат от техните данъци за тяхното Благо, вместо за собственото си Благо под формата на инфраструктура, зелено, уредено. В началото и Борисов имаше проблеми с постната пица, но научи как да решава проблемите – като направи шефовете на синдикатите от неговия отбор. И противници на всички други негови опоненти.

Това дълголетно вграждане в държавата на ниво общини, ведомства, синдикати, работодателски организации полека лека направи почти невъзможно управление без ГЕРБ. И ако се замислите – само корупцията придава някаква стабилност на системата от разпадане. Неслучайно стабилност и хаос са най-честите термини в устата на Борисов. Който не иска неговата стабилност, трябва да изстрада хаоса на Промяната.

Има някаква историческа закономерност. Държавите, които в миналото са били част от Османската империя имат най-слабите институции в Европа. Ако условно смятаме Гърция като най-добра след слабаците – то е само защото единствена избягна комунизма. Не повече.

Липсата на държавна традиция бе компенсирана в Царство България с фигурата на Царя – който реално въплъщаваше държавността. При комунизма бе генералният секретар на БКП, най-дълго Живков. А при демокрацията?

Такава фигура трябваше да е президентът, но с изключение на Петър Стоянов през 1997 г, който обърна отново курса на държавата на Запад, а на моменти се конфронтираше с Иван Костов – всички останали президенти направиха трагични компромиси с руското задкулисие у нас и се делегитимираха. А двамата червени президента дори направо се отчитаха на Кремъл.

Спомнете си Тройния Шлем на Гоце. А БОТАШ – който удивително цял ден никой в парламента не свърза с Русия, а само с Турция. Замислете се – ако Радев е смятал референдума за неконституционен, а накрая го поиска на 9 май – на какво се дължи това. Явно не е защото е решил, че е законен. Неговият политически проект прегоря, а и няма на хоризонта нови избори. Остава само единствената възможност.

Неудобството е, че заставайки с лицето си Радев ще носи отговорност за този акт. Отделно за БОТАШ. А подпис от Борисов и Пеевски няма никъде.

Но най-важното – Радев все повече разчита на заблудените по Русия, които обаче доста намаляха след началото на войната и само наливаните милиони оттам поддържат “огъня на съпротивата”. А Борисов и Пеевски имат целия бюджет да купуват лоялност. Включително политици-актьори като проруски партии, но под техния антипрокурорски чадър. Като антирадев контролен механизъм.

И така, Корупцията е днешния стабилизиращ фактор на остатъчната държавност. Тя прави коалиционни чудеса; невероятни обрати; дори 171 души в парламента за еврото. Защото българинът е практичен човек. И затова Радев ще се провали.