Охранител на банков клон в Сливен забърка голям скандал, счупвайки ръката на клиент, срещу когото си позволил нагли агресивни действия. Пострадалият е Валентин Димитров, който се съгласи да разкаже пред БЛИЦ за случилото се.

Сливналията води битка с тежко заболяване. Димитров е онкоболен, а счупването на ръката му възпрепятства животозависещата му трансплантация на стволови клетки. Процедурата трябвало да започне идните дни, но засега се отлага. Агресивните действия на охранителя Д.Р. били провокирани от факта, че Валентин Димитров влязал в банката с медицинска маска.

Сливналията обаче спазвал предписанието на лекуващите го лекари, които изрично го предупредили да не остава без нея в затворени помещения. На охранителя обаче не му се харесало, че клиентът е с медицинска маска на лицето и му се нахвърлил, след което се стига до счупването на ръката на Димитров. По случая е образувано досъдебно производство.

Разказът на Валентин Димитров:

„На 17.05.2019 г. около 13:00 часа посетих банков клон в град Сливен, за да извърша плащане по кредитната си карта.

На входа бях посрещнат грубо от охранител на банковия клон. В идните дни ми предстоеше трансплантация на стволови клетки, тъй като боледувам от злокачествен рак на кръвта. Предвид това изрично бях предупреден да не влизам и да не оставам без медицинска маска в затворени помещения. Влязох в банката и охранителя с грубо отношение ми каза да напусна, защото не може да влизам с медицинската маска.

Отвърнах му с обяснения относно затова защо нося маска и учтиво помолих да бъда допуснат, за да извършва плащането, от което имах нужда. Грубото отношение на охранителя продължи и тогава помолих да бъда допуснат до кабинета на директора, за да обясня ситуацията. Интересно е, че в този момент охранителят ме допусна да обиколя етажите, за да търся директора. Намерих неговия кабинет, но той в този момент отсъстваше и реших още веднъж да се опитам да обясня на охранителя за своята нужда.

Отново не бях разбран и в този момент дойде негов колега – също охранител, и бях избутан извън клона на банката. Разговорите помежду ни продължиха в същия тон и настроения и внезапно един от тях ми каза, че има белезници – заплаши да ме закопчае и че ще ме заведе в ареста на полицията. Приближи се плътно до мен, опирайки нос в нос, тогава внезапно и безпричинно изви ръката ми.

Изпитах неописуема болка и паднах в миг на земята, викайки за помощ. Охранителят стоеше на своето място и ми казваше да изчезвам и да не правя скандали пред хората, да не симулирам, и то без да обърне внимание на причинената травма. В продължение на около един час никой не се спря и не се опита да ми помогне може би поради факта, че охранителят втълпяваше на всички, че симулирам, както по–късно излъга същото и дошлите органи на реда. В рамките на един час лежах на земята със счупена ръка. Дойдоха органи на реда, един от които се опита да ме изправи и той не повярва, че ръката може да ми бъде счупена.

Продължавах да лежа на земята. След това дойде линейка, която също беше убеждавана, че ми няма нищо. Медиците ме откараха с линейка в Окръжна болница Сливен, където след извършените изследвания се установи счупена ръка, която се нуждае спешно от оперативна намеса с поставянето на имплант. Ръката беше гипсирана и на следващия ден постъпих по спешност в Пирогов, където ми беше извършена сложна операция с поставяне на пирон.

Създалата се ситуация възпрепятства моята животозависеща трансплантация на стволови клетки, която процедура трябваше да започне два дни по-късно. Това обезсмисля моето четири месечно лечение на агресивна химеотерапия, която се понася твърде тежко от всички пациенти.“