„Тя има два ориентира – ББ и медийния облик. И третият е егото“, това пише Румен Петров – настоящ посланик в Алжир за външния министър Екатерина Захариева в чат с бизнесмена Пламен Бобоков.

От разпространена от прокуратурата нова кореспонденция между русенския бизнесмен и президентския секретар Пламен Узунов изскочи и името на Румен Петров – бившия съветник по въпросите на Близкия изток и Северна Африка на МВнР с министър Екатерина Захариева, който в момента  оглавява мисиите на България в Алжир и в Чад.

„От експертизата е видно, че в периода 2018-2020 г. на П.Б. е предоставяна информация от потребители MVnR-Rumen Petrov и Prezident-Pl. Uzunov. Същата вероятно им е станала известна в качеството им, съответно на съветник по въпросите на Близкия изток и Северна Африка на заместник – министър-председателя и министър на външните работи (до 18 декември 2018 г.) и на секретар по правните въпроси и антикорупция на президента“, пише прокуратурата.

На 19 декември м.г. Бобоков и Петров обсъждат пост на външния министър Екатерина Захариева в Туитър. „Там просто има хора, които интриганстват и ѝ създават целенасочено определени настроения. Днес я подхванах от рано. Тя има два ориентира – ББ и медийния облик. И третият е егото. Така, че ако това са лостове за въздействие…“, пише Румен Петров на Бобоков.

Преди това, на 20.08.2018 г. държавният служител MVnR-Rumen Petrov изпраща на бизнесмена П.Б. съобщение с текст „оценка” и прикачен текстови файл, съдържащ информация за фирми и предприетите действия към онзи момент по казуса с танкера „Бадр”. Към онзи момент все още не се е разгорял международният скандал с отнемането на кораба, заради който Либия инициира среща на ниво постоянни представители в ООН и обвини българската държава в пиратство.

На 29.09.2018 г. MVnR-Rumen Petrov изпраща на П.Б. под формата на снимки определение на Върховен касационен съд от 29.01.2018 г., свързано с казуса с танкера „Бадр”. Минути по-късно снимките на определението са препратени от П.Б. на Prezident-Pl. Uzunov.

На същия ден MVnR-Rumen Petrov изпраща на П.Б. текстови съобщения със следното съдържание: „Според един мой приятел, много печен адвокат, който погледна развитието на делото във ВАС – шансовете за положителен изход на делото в полза на либийците са много ниски, тъй като ВАС също ще гледа само процедурата без да изследва първопричината (фалшивия ипотечен договор). Според него адвокатите на либийците е трябвало да атакуват това основание (ипотечния договор) в отделно наказателно дело в криминалния съд” и „Имам основание да му вярвам, защото той е много печен адвокат”.

В отговор на горното П.Б. посочва: „ще видим”.   На 06 юни 2019 г. бизнесменът пише: „Привет Румба! Да напомня, че чакам предложение за Абуджа!!!!“.

На това получава SMS с текст: Здравей, не съм забравил, но не е лесно да се намери човек, който би могъл да отговори на очакванията ти и да върши работа. Трябват ми ден-два още да видя кой къде е“.

Името на Румен Петров се появи още в първите чатове между Бобоков и Узунов, като тогава прокуратурата смяташе, че той е уреждан за посланик в Алжир, а след това действително е бил назначен с указ от президента Румен Радев.

Посланикът е дългогодишен дипломат от кариерата, а понастоящем освен посланик в Алжир е и наш първи посланик в Чад. За 30-годишната история на дипломатическите отношения между България и Чад 58-годишният Румен Петров е първият български официален представител, акредитиран в тази важна африканска страна. Седалището му обаче е в Алжир – също една от влиятелните страни в Северна Африка, богата на нефт, газ, руди, манган.

Петров дълги години работи в Триполи, където пък в момента не можем да имаме работеща дипломатическа мисия заради усложнената обстановка в държавата. Той е и последният ръководител на мисията ни в Либия преди падане на режима на Муамар Кадафи. Именно към Либия и към петролните й находища Пламен Бобоков проявява силен апетит, а посланикът ни в Алжир може да работи и в Либия. Бобоков има бизнес интереси и в Нигерия, където също е предложил кандидат – Жоро Кираджиев. Той е одобрен от президента Румен Радев и за него се чака агреман от Нигерия.

Във Външно министерство Румен Петров е смятан за един от най-добрите познавачи на Арабския свят. Кариерата му преминава в българските мисии в Близкия изток и Северна Африка, а в дирекциите на министерството е работил в отделите за Арабския свят. Той е една от основните фигури на т.нар. тиха дипломация по отношение на гръмкия СПИН-процес срещу нашите медици в Либия.

Именно тогава името на дипломата нашумя. От 1999 г. – годината на арестуването на д-р Здравко Георгиев и на петте български медицински сестри в Бенгази до 2004 г. – Петров е заместник-ръководител на посолството ни в джамахирията и съветник по политическите въпроси.

По време на кризата с медиците техни роднини обвиниха Румен Петров, че като наш висш дипломат в Либия в началото на кризата не е уведомил навреме властите в София за незаконния арест и така е загубил ценно време. Освен това дипломатът бе критикуван, че не е протестирал пред либийското ръководство за изтезанията на българските граждани и това е описано в една от книгите на сестрите.

Адвокатът на медиците Владимир Шейтанов дори бе протестирал срещу Петров във Външно министерство в София, обвинявайки го в торпилиране усилията на защитника да помогне на медиците. И нещо повече – Шейтанов настояваше българският дипломат да свидетелства пред съда в Бенгази, че нашите медици са били изтезавани, защото самият той при среща с тях бил видял следите от насилие по телата им. Но Румен Петров отказал, защото се страхувал за живота си в Либия, като дал пример, че полски дипломат там, свързан с успешното освобождаване на арестувани заедно с нашите медици негови сънароднички, загинал при съмнителна автомобилна катастрофа.

Самият Петров никога публично не коментира СПИН-процеса.

В същото време той изигра важна роля при успешното разрешаване на случая с българския лекар д-р Атанас Кръстев, арестуван по обвинение в шпионаж от бившия режим в Триполи.

Румен Петров беше и сред организаторите на евакуацията на българските граждани от Либия при избухването на гражданската война през 2011 г.