Министърът на правосъдието Данаил Кирилов пак се засегна – този път от рубриката „КапиталНО“ на „Капитал“, където беше публикуван пасаж от сатира на д-р Тони Филипов от Reduta.bg. През септември Кирилов се засегна от подмятания във „Фейсбук“, свързани с успеха му на изпитите в юридическия факултет на Софийския университет, и публикува дипломата си.

Цитатът от Филипов, който е стигнал до министъра и е предизвикал презрението му, гласи: „Тъкмо си помислих, че златната ера на гигантите на мисълта е отминала и няма вече рамене, на които да стъпя, се появи явлението Дани Кирилов – извънредно бутиково издание на интелектуалната бижутерия, мисловно излишество на политическия интелектуален мизансцен, tabula rasa за всяко интелектуално длето, лютвиместана на правосъдието. Докато Цецо и Цецка ръсеха мисли като пудра захар, при Дани Кирилов те се изливат като шкембе чорба. Колкото по-дълбоко гребеш с черпака, толкова повече карантия излиза. Наслада за всеки мисловен махмурлук.“

Поводът за текста на Тони Филипов е поведението на правосъдния министър, докато водеше двете заседания на Висшия съдебен съвет за избора на Иван Гешев за главен прокурор. Заради тона и репликите му съдии от цялата страна поискаха извинение от Кирилов, но той отказа да им се извини.

В отговор на публикациите в Reduta.bg и в „Капитал“ Кирилов публикува в неделя вечерта следното откровение във „Фейсбук“, което публикуваме едно към едно:

„Не знаех… пропуснал съм надменните патетични оплаквания на автор с псевдоним д-р Тони Филипов, натрапващ себе си като неоспорим анализатор от най-висш ред, единствен обективен познавач и изследовател на политическата и правната ни реалност. Признавам, не ми е бил интересен с арогантно презрителното пристрастно и деформирано крещене за възхищение, или заради усърдието да припечели нещо от омраза и празни спекулации. Не съм разбрал цели 12 дни за неговото ревностно озлобление…

Дори, когато преди 3 дни „Капитал“ Капитално го е цитирал, пак не съм разбрал.

Преди малко в Южния парк ме пресрещна колега и ми даде сгънат, омачкан, скъсан лист от това капитално издание и ми каза: защити се, моля те! не оставяй калтаците да пируват!

Аз няма да се защитавам! Тези не са ми равни, защото нямат достойнство и чест! Те не калят мен, калят собствените си противни и алчни мутри. Ще чакам мъдрото действие на Провидението!

Няма да ги съдя за обезщетение, нито за обида и клевета! Няма да диря парите им или да искам да им се приложи наказание …. те искат Вашето възхищение, нека да им дадем ПРЕЗРЕНИЕ!

А съденето би било много лесно при тази безразборна маса от измислици и „грешки“ , защото протоколът от цитираното заседание е публичен и всеки от Вас може да го свери: „синтактичният анализ на морфемите“ е изказване на … г-жа Марчева и не е адресирано към любимата им Дишева, а думите ми за тайминга са „да запълнят тайминга на протестите“. Друго е нали, да запълниш и да заплатиш!?

Няма да разоръжавам тяхното озлобление, нека се опиянят достатъчно и добре от него. А като им дойде махмурлукът, да не посягат към шкембе чорбата, защото ще се окажат с измамни очаквания и желания за черпака и за карантията.“