България е загубила от спирането на проекта „Южен поток“, това не е било суверенно решение на страната ни, а загубените инвестиции в „Южен поток“ представляват цената за евроинтеграцията, която България плаща. Това е заявил руският президент Владимир Путин в в рамките на дискусията на Петербургския международен икономически форум, съобщиха от прессекретариата на президента Румен Радев.

В отговор Радев е заявил, че не може да се съгласи с твърдението, че суверенитетът на България е бил ограничен. „Южен поток“ не беше проект само на България, а европейски проект и решението е било общо, е казал държавният глава.

„България има дългосрочно сътрудничество с Русия в областта на енергетиката, което има стратегически измерения. Наблюдаваме дълбоки промени в енергийната и в частност в газопреносната инфраструктура и в резултат на тях България развива потенциал за бъдеща дистрибуция на природен газ към Югоизточна и Централна Европа“, е заявил Радев. В процес на развитие са общите енергийни  политики на ЕС, на който България е член и страната ни работи за изпълнение на заложените в тях цели – диверсификация и конкурентоспособност, е заявил той. Тези промени създават по-добри възможности за разширяване на присъствието  и на Русия на газовите пазари в Югоизточна и Централна Европа. „Всичко това налага да си отговорим на въпроса как в новите условия можем да продължим нашето стратегическо сътрудничество с Русия“, е коментирал Румен Радев.

Българският държавен глава отново е подчертал, че страната ни очаква да трансформира отношенията си с Русия в областта на енергетиката, в които ценовата политика е съществен елемент. Президентът Путин е заявил от своя страна, че цената на природния газ е обвързана с цената на нефта и е определил това като „справедлива цена“.

В рамките на дискусията на въпрос за ефекта от наложените на Русия санкции са отговорили президентът Румен Радев и министър-председателят на Словакия Петер Пелегрини. Българският държавен глава е посочил, че санкциите са метод с икономически средства да се променят политически позиции. От такива решения страда бизнесът, а те засягат освен страната, на която са наложени и страните които ги налагат. Често пъти санкциите не са ефективно решение, засягат широки слоеве на населението и създават негативен ефект срещу подобна политика. „България има негативен опит със санкциите срещу бивша Югославия, в резултат на които се появи черен пазар и организирана престъпност“, е припомнил още президентът Румен Радев.

„Устойчивото развитие не може да бъде изчерпано само с комплекса от амбициозни икономически, социални и екологични цели, разработени в Програма 2030 на ООН и залегнали в основните политики на Европейския Съюз. Преодоляването на предизвикателствата изисква всеобхватен подход, обединяващ широк спектър от инструменти – от политически до културни“, посочи по-рано президентът Румен Радев в изказването си на международния икономически форум в Санкт Петербург, предаде БНР.

Необходим е глобален консенсус срещу корупцията, която е придобила трансграничен обхват, подчерта президентът. Според него международно разбирателство е нужно срещу прането на пари и укриването на доходи и данъци, както и за ограничаването на офшорните зони. „Убеден съм, че тези проблеми са добре познати на всички политически лидери и тук е необходима единна воля“, каза президентът. Във втория ден от посещението си в Русия президентът Румен Радев участва в Международния икономически форум в Санкт Петербург.

След като вчера българският президент обсъди с руския си колега сътрудничеството между София и Москва в енергийната област, днес Румен Радев и Владимир Путин се включиха в обща дискусия в президентския панел в Международния икономически форум в Санкт Петербург. „Благодарих на президента Путин за поканата български президент, което се случва за първи път, да вземе участие във високия панел на един от най-авторитетните икономически форуми в света“, коментира Радев.

В дискусията участва и китайският президент Си Дзинпин, който подчерта, че страната му няма да развива икономиката си в ущърб на природата. До края на годината Пекин има намерение да създаде 11 милиона нови работни места.