„Водещите политици на страната скачаха от една криза на друга, импровизирайки с поредната стратегия, но те рядко следваха последователен курс. Някои обвиняват за това Белия дом, но реалната причина е много по-надълбоко. Тя се крие в разногласията сред външнополитическия елит по въпроса за това кой – Русия или Китай е основен съперник на САЩ“, твърди авторът, който е специалист по проблемите на геополитиката.

Същността на стратегическото планиране се гради върху това много точно да се определи противникът. По време на Студената война враг номер едно беше, разбира се, Съветският съюз и всички усилия на Вашингтон бяха насочени към намаляване на мощта на Москва. Когато СССР се разпадна, САЩ съсредоточиха усилията си върху противопоставянето на няколко „престъпни държави“. След 11 септември 2001 година президентът Джордж Буш обяви „глобална война срещу тероризма“, която предвиждаше дългогодишна кампания против ислямските екстремисти и техните привърженици в света.

Оттогава САЩ оценяват всяка страна по принципа „който не е с нас, е против нас“ и настъпва хаос. Военни операции, окупация, нападения, война на дроновете – всичко това се редуваше едно след друго, докато изведнъж Вашингтон не откри, че Китай, използващ своята растяща икономическа мощ, за да увеличи влиянието си в света, и Русия са „започнали да заплашват съседите си“, пише Клеър.

Авторът е особено впечатлен от безпорядъка в стратегическото мислене на администрацията на сегашния президент Барак Обама.

Анализирайки външната политика на САЩ през последните години, Клеър твърди, че „вариантите за 2016 година могат да се характеризират или като мрачни и хаотични, или дори по-лошо“. Едва ли някой ще се чувства добре от тази политика, освен, разбира се, американският военнопромишлен комплекс.

„Страна без съгласуван план за отстояване на своите национални интереси е, извинявайте, нищо. Нещо по-лошо, ние [САЩ] можем да се окажем страна, която ще съществува вечно на ръба на кризата под постоянна заплаха от ядрена война“, завършва статията си професор Клеър.