Миналата седмица корупционерът и председател на ДПС Делян Пеевски сложи край на политическата кариера на Йордан Цонев като го отстрани от зам.-председателския пост в партията. Посочената официално причина е фактът, че не депутат, въпреки че на последните парламентарни избори водеше депутатските листи във Варна и Велико Търново. Така 69-годишният политик излезе в пенсия. 

Но кой е политикът, известен повече с прякора си Данчо Ментата?

Йордан Кирилов Цонев е роден на 5 октомври 1956 г. в добричкото село Карапелит. Това е един от малкото ранни биографични факти, които фигурират официално.

Останалото – детството, средното образование, първите години в живота му – се губи между неясноти и разкази, характерни за поколенията, израснали в късния социализъм, когато в официалните биографии трябваше задължително да присъства, че произхожда „от работническо семейство, незасегнато от мероприятията на народната власт“. В противен случай вратите за успех в живота тогава се затваряха рязко.

Говори се, че като дете и ученик Цонев е прекарал значителна част от годините си във Варна. Според различни, неофициални свидетелства именно там завършва средното си образование. Както често се случва с биографиите на политици от старото поколение, липсват достъпни документи, които да дадат категоричен отговор, но самата упоритост на този слух е важен маркер – че в общественото съзнание Цонев е свързан с морския град още преди да се появи в публичността на Бургас.

Официално е известно, че след завършването на училище той продължава образованието си във Варна, в тогавашния Висш институт за народно стопанство „Димитър Благоев“, където получава висше образование по икономика и организация на строителството. Университетската среда през онези години е била своеобразна школа по тактика: в системата всеки се научава да оцелява, да се адаптира, да се движи леко и предпазливо. По думите на негови съвременници, Цонев не е бил сред най-гръмогласните студенти, но е бил наблюдателен, ориентиран и умеещ да се позиционира – качества, които по-късно се превръщат в негова политическа подпечатаност.

Слуховете около казармата му са още една мистична нишка в биографията му. Широко разпространено е твърдението, че той е служил в Малко Търново – едно от най-пограничните и изолирани места в страната по соц време. Там, в атмосфера на постоянна военна тревога, граничарска дисциплина и студен вятър от Странджа, разказват, че младият Цонев се включил в художествената самодейност на пограничното градче . Хора, служили там през онези години, разказват, че той се отличавал с чувство за ритъм, изявявал се в рецитаторски групи и имал склонност към сценично присъствие – нещо, което по-късно помага в политическия живот.

През втората половина на 80-те години, когато социализмът започва да се пропуква, Цонев вече е в Бургас. Там работи като крупие в казиното на емблематичния хотел „България“, пише местното издание „Флагман“.

В онези години казиното на „България“ беше средище на всички ранни сенки на прехода – комарджии, мутри, партийци, както и бъдещи бизнесмени и политици. Да работиш там означаваше едно: да наблюдаваш внимателно, да знаеш кога да мълчиш и кога да се усмихнеш.

След 1990 г. този тип социален капитал се оказва решаващ. Цонев влиза в политиката в началото на прехода като общински съветник в Бургас от СДС (1991–1995 г.), където оглавява ключова комисия по финансите. Политическата му кариера набира скорост: през 1997 г. става депутат от СДС, поема бюджетната комисия и се утвърждава като един от най-влиятелните хора в сферата на финансовата политика. Когато вътрешните борби разтърсват СДС, Цонев е изключен. Мнозина тогава го смятат за човек, който „пада на крака“ — не защото е непременно харизматичен лидер, а защото е изключително добро стратегическо животно. През 2005 г. той се присъединява към ДПС – партия, чиято политическа инфраструктура пасва на неговия стил: дисциплина, йерархия и вътрешна коалиционна логика. Там Цонев изгражда най-устойчивата си позиция – до тази седмица.