На важната среща в Аахен, президентът Макрон сметна за нужно да прекрати илюзиите на Борисов и други лидери в Централна и Източна Европа, че някой ще чака или приеме Борисовите варианти за европолитика без реформи, без съдържателна промяна в сферата на свободата на медии и върховенството на закона.

Или че заслугите му за Западните Балкани са търгуем актив срещу приемане без реформи. Ето конкретният цитат : “Така е, Бойко – ще вървят напред заедно евро държавите, които спазват общите правила и искат веднага бързи реформи. (…) Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки, в последния възможен момент”

Вижте мрачния вид на Борисов на срещата с Меркел. Да, действително има различия между Германия и Франция, но те не касаят общото им тотално несъгласие с мимикрията на демокрация и реформи в Източна Европа. Обръщайки се на малко име, няма как премиерът да се прави, че не се отнася за него и за България.

Докато ГЕРБ и Борисов се чудят как вместо реално да променят България в посока към по-близка интеграция с ЕС – еврозона и Шенген, да залъгват западните лидери с прегръдки, пиар и тодорживковски хитрини, накрая Макрон дръпна чертата – право куме в очи. Трябва действително да не си в час, за да си мислиш, че като те заливат с любезности – “моя приятел Бойко” и прочие, нямат точна представа какво става у нас.

А сега разтълкувайте казаното от един от видните герберци – които често пиари от тяхно име – депутатът Биков, който не вярвал на класацията на “Репортери без граници” и пряката отговорност на управляващите, включително за монопола на Пеевски. Колко са адекватни от ГЕРБ на предизвикателствата на времето и дали могат да изведат България до спасителен бряг?

Ето това е моята основна надежда за промяна на политическата ситуация. Натискът на ЕС и спихването на илюзиите. По-европейска и атланитческа алтернатива на това правителство няма да дойде от ляво или от повече проруски партии, а от нормалните демократи – там където ГЕРБ очевидно не може да свърши никаква работа – нито да влезем в Еврозоната, нито в Шенген, нито в банковия съюз, защото олигархичният модел на управление ни отвежда в периферията. Но нормалният бизнес, всяка българска компания има нужда от повече Европа в България.

Медиите разбира се, ще осигурят нужния комфорт – или няма да предадат казаното от Макрон, или ще кажат че се отнася за други, а не за нас, или ще дадат кадри от прегръдки и потупвания по рамото.