Това няма да видите в тукашните тенденциозни медии. Нито един от т.нар. „независими журналисти“ няма да покаже и разкаже за зверствата на киевските неонацисти и военнопрестъпници.

Подобни репортажи са ежедневие, а престъпленията на изверги като този, който прави самопризнания пред руския следствен комитет, са хиляди, но в западния демократичен печат за тези неща е абсолютно забранено да се споменава. Наложена е тотална цензура, за да не могат европейските народи да разберат, че фалират, защото правителствата им изсипват милиарди, помагайки на откровени нацисти и престъпници.

По същия начин гьобелсовата пропаганда в Третия райх е тръбяла и убеждавала, че Аушвиц е добро място за живеене с осигурени прекрасни условия за тези, които са имали нужда от превъзпитание по време на престоя си там.

Неслучайно тази година в Освиенцим се събраха опечалените потомци на строителите и надзирателите на концлагера, за да изкажат съжалението си, че бяха разгромени и се наложи истината за деянията на дедите им да излезе наяве. Зверства, за които днешна „обединена Европа“ и тези, които формално я представляват, не съжаляват. Едиствено им е мъчно заради претърпяното поражение и сега пак са тръгнали да търсят реванш и отново всичко ще свърши по идентичен на този от преди 80 години начин!

А тукашните подгласници и ревизионисти на нацизма, опитвайки се неусетно, на принципа на „прозореца на Овертон“, да го пробутват като нещо приемливо, само защото е с русофобска насоченост, отново се прицелиха в паметниците. Искат да рушат, да режат с флексове паметта на българина, да изчегъртат Русия и всичко свързано с нея от душата му, реабилитирайки човеконенависнически идеологии, героизирайки техните автори и онези, които са ги приложили на практика.

Истината понякога пътува бавно, но винаги пристига.

Ето на тези компрадорската шайка наместници помагат, и то от името и за сметка на българския народ.