Политологът проф. Александър Маринов в интервю за радио „Фокус“:

– Сделката с ЧЕЗ се проточва. Ще продължат ли протестите и до какво ще доведат? Как оценявате ефективността на обединения протест на Движение за радикална промяна „Българска пролет“, политическа партия „Възраждане“ и БСП?
– То е малко като орел, рак и щука. Значи, всъщност не е орел, рак и щука, ами „Българска пролет“ и „Възраждане“ са две малки, но автентични партии, автентични антисистемни партии. Между другото, „Възраждане“ постигна изключителен успех на последните избори, защото успя с нищожни ресурси да се пребори за над 1%. Тоест, за тези две партии протестът е логичен, естествен, и според мен, те биха могли да разширят своя потенциал. Аз лично смятам, че БСП допусна грешка като веднага (да не се изразявам грубо) се присъедини към този протест. Допусна грешка и в известен смисъл рискува да не се осъществи възможността да се получи естествен непринуден протестен глас. Защото сега, разбира се, в един по-късен етап БСП очевидно като основна опозиционна партия не може да страни, да стои в страни, но това прибързано, хайде все пак ще се изразя грубичко – присламчване, не беше добро решение. Иначе, аз смятам, че в страната има огромен протестен потенциал, огромен! Той не е случаен. Той се дължи на достигналите фрапиращи мащаби пороци на управлението, не само конкретни грешки, а порочни начини на управлението, и наистина в известен смисъл ние седим на буре с барут. Пак има известно подценяване, пак има пренебрежение – какво толкова, няма нищо, хората са апатични. Не, не, спомнете си 2013 година, тогава също започна с подценяване и си спомняте как завърши всичко. Така че потенциал има. Тези две партии са способни да мобилизират по-големи възможности, стига да не се натъкнем на познатите опити да се обуздае, обхване, яхне, използва и т.н. протестната вълна.

– С какво да си обясним, че протестът, обявен срещу сделката с ЧЕЗ, се превърна в протест срещу Истанбулската конвенция? Само с това, че правителството я оттегли, или защото на говорителите на протеста някак си не им се влиза в същността на казуса „ЧЕЗ“? Нямаше аналитично изказване.
– Е, то на протест трудно се прави аналитично изказване.

– Говореше се пропагандно.
– Ние тепърва ще чуем. Вижте, причината е, че се насъбраха в едно кълбо, в една купчина се насъбраха най-различни поводи за недоволство. По една линия текат емоционалните политически морални импулси срещу Истанбулската конвенция, а казусът „ЧЕЗ“ е в процес на ставане. Ние още не сме видели кулминацията на този скандал. Ние още не знаем всичко, а аз съм убеден, че повечето неща ще се разберат. Така че има една аморфност, има известна хаотичност – да, без съмнение е така, но това подсказва, че протестът на този етап все още е достатъчно спонтанен, което не е лошо. Иначе появят ли се листчетата с опорни точки, знаете накъде отиват нещата.

– Сделката с ЧЕЗ се очертава като многосезонен сериал, нещо като „Дързост и красота“ в роден вариант. От чешка страна твърдят, че българското правителство е било запознато с подробности по нея включително и с крайния купувач. Българско правителство отрича. Говори се за 9-месечен срок за внасяне на парите. Налице е пълна неяснота за техния произход. Не е ясно, и след сделката как ще се изплаща заема по сключването, откъде ще дойдат средствата за инвестиции в мрежата. Въпросът е: има ли потенциал казусът „ЧЕЗ“ да доведе до падане на правителството?
– Да, без съмнение. Аз лично не смятам, че това ще бъде някакъв дълъг сериал. Според мен, ще бъде кратък сериал, много драматичен, с много бърза ескалация. Първо искам да кажа, че този скандал няма прецедент, защото той вече е международен скандал. Аз си направих труда, тъй като имам приятели, колеги в Чехия, помолих, те ме информират редовно всеки ден почти. Там лавината нараства – вече се включват най-различни медии и се изнасят най-различни становища. Очевидно, че първо, чешкото правителството, каквито и конфликти да има с ЧЕЗ, то защитава националните си интереси. Така че чешкото правителство няма да играе в полза на България, и оттук нататък няма да прикрива някои, как да се изразя – много нескопосано скроени версии и алибита. Чета чешкият зам.-министър, от чийто имейл ужким е изпратен прословутия поверителен документ, твърди, че не е изпращал нищо, председателят на Надзорния съвет на ЧЕЗ обявява, че е абсурд да сътрудничи на българското правителство, тъй като ЧЕЗ води арбитраж, съди се с българското правителство. Днес вече и в нашите медии излезе, просмука се тази информация, че в договора на продажба на ЧЕЗ е включена клауза, според която купувачът се ангажира да сътрудничи на ЧЕЗ в процеса на арбитража, тоест, да сътрудничи срещу българската държава. И най-накрая става ясна оферта, която хвърля светлина върху възможен сценарий. ЧЕЗ казва: Да, разбира се, ние ще се съгласим да допуснем българското правителство да стане собственик, но ако то изплати голяма част от нашите претенции, за които се съдим на арбитража. И тук виждате, че възникват вече нови съмнения при положение, че въпрос на време е да излязат по-убедителни доказателства, че тук всичко се е знаело за тази сделка. Досега ние разсъждаваме чисто хипотетично и логично, че няма как да се случи това нещо в България и да не знаят върховете на държавата. Но това ще се докаже и оттам нататък ще последват много неприятни изводи. Така че този скандал по мащаба си, според мен, не е нашенски скандал само. Разбира се, всичко, което вие изброихте е „любопитно, интересно и притеснително“, защото виждаме, че институциите упорито, упорито – дебело подчертавам – не желаят да се заемат със същината на проблема. Не желаят. Някои се обясняват, някои дори се оплакват, че са заплашване, както е случая с председателя на КЕВР, четвърти, пети, ето, казахте и прокуратурата. А всичко около тази сделка е толкова съмнително, че просто плаче, просто крещи за изясняване. В края на краищата какво лошо има в изясняването? Ако нещата са наред, това само ще укрепи позициите на, да кажем, на купувача, а и ще даде една легитимност на поведението на държавата. Обаче, ако не са наред, трябва бързо да се вземат мерки, защото ще стане беля и скандалът ще се разрасне. Така че аз лично смятам, че този скандал няма да продължи дълго време, той ще избухне, и честно казано, аз не смятам, че правителството ще може да се задържи.

– Проф. Маринов, обединеният протест, ако можем така да го кажем днес, не бе ли сондаж за стартиране на ново гражданско движение в стил фронт срещу правителството?
– Според мен, може би е сондаж, но той не е един-единствен сондаж или сондаж от един-единствен източник. Първо, казахме в България има голям протестен потенциал. Към него се опитват да се домогнат най-различни стари, нови и проектирани субекти. Това е ясно. Второ, разбира се има изкушения, включително у системните партии, у тези, които са във властта или са в легитимна опозиция, те също някак си искат, ако могат да обсебят част от този протестен потенциал, което е доста странно, да не кажа абсурдно. И трето, имате малки партии, които години наред са се заявявали като протестни партии, които се опитват на примера на други европейски страни да видят дали няма да могат да привлекат по-голяма подкрепа, по-голямо внимание. Тепърва ще видим, дали ще могат, дали имат такъв капацитет, дали ще получат доверие, дали ще могат да проявят съответната тактическа зрялост и прочие. Всички сега сондират, както вие се изразявате, наблюдават с широко отворени очи и се опитват да видят своето място, своята изгода. Имаме спомените и поуките от 2013 г. и 2014 г., да видим този път как ще се развият събитията.

– На коя от управляващите формации първа няма да ѝ издържат нервите – на ГЕРБ или на Патриотите и ще хвърли престилката, образно казано?
– Може и престилката да се каже, да.

– Въздържах се от други метафори.
– Да. Положението е критично, поради натрупването на най-различни фактори. Ето, вижте днешните ексцесии при Патриотите. Те не са от вчера, но са свързани с поразяващата уста на един политик. Това вече са допълнителни фактори, които ние не можем да предвидим. При цялото ни въображение няма как да предвидим довечера или утре сутринта какво ще каже Валери Симеонов. Нямаме толкова силно въображение. Така че при Патриотите нещата са силно разклатени, но на ГЕРБ също не им е лесно. Не им е лесно, защото според мен има хора в правителството, които са наясно със сериозността на положението. И аз много пъти тези дни си гледам снимката на вицепремиера Дончев и на министъра на финансите Горанов от двете страни на госпожата от Пазарджик…

– Как ви изглежда този кадър, извинете?
– Двамата са много, как да кажа, да използвам израза на премиера, те са в състояние на дискомфорт. Хич не са спокойни, хич не са уверени. Чудят се какво да приказват. Цари един общ хаос в правителството, всеки говори различни неща, в парламентарната група и т.н., противоречат си, опровергават се, бъркат се. Така че при ГЕРБ проблемът е по-сериозен, защото те са структура, която е свикнала на желязно централизирано управление, винаги се чака какво ще се каже на върха, а там вече вижда се, че върхът започва да се ослушва, защото и той самият не знае какво да говори. Така че не мога да ви кажа, къде първо ще се пропука. Според мен ще има някакъв верижен ефект и аз го очаквам много скоро.

– Вървим ли към президентско движение?
– Нямаме още такива симптоми. Въпреки че ние сме склонни да разглеждаме тази хипотеза само в един от вариантите, както много често задаваме въпроса и на мен ми го задават – ще прави ли Радев своя партия? Това е само един от вариантите.

– То може да бъде движение, не е задължително да е партия.
– Да, движение, каквото и ще да е. Но имайте предвид, че може да се случи и нещо друго, а именно едно възникващо ново движение отдолу, неангажирано с досегашните партии и други структури, да реши да припознае Радев като свой лидер, съдейки или разчитайки на неговата популярност, на неговите качества и т.н. Той, разбира се, може да отклони или да не приеме официално такова предложение, но представете си, че възникне едно движение, което в един момент ще се обърне към него, например, с предложение да го подкрепи за следващ мандат. Така че не непременно всичко трябва да се режисира, да се оркестрира в сградата на „Дондуков“. Има процеси в България, както казахме, има протестен потенциал, има някакви опити за организиране, но българският протестен потенциал все още няма лидер или лидери, автентични лидери. Никой от сегашните известни политици или публични фигури не може да претендира да оглави такъв радикален протест срещу статуквото по простата причина, че всички тези публични фигури са част от статуквото. Така че има различни варианти. Повтарям, аз за момента не съм забелязал никакви знаци, никакви сигнали Радев да мисли или да действа в тази посока.