Близо 12 години след завръщането у нас, една от осъдените в Либия по т.нар. „СПИН процес“ българска медицински сестри дочака справедливост: Нася Ненова осъди на първа инстанция в Софийския градски съд девет от своите и на колежките си мъчители.

Служителите на Главно следствено управление на Джамахирията, сред които и един генерал, да платят на Ненова 500 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 26 617 лева за имуществени, постанови съдия Вергиния Мичева, съобщи сайтът „Де Факто“.

Това е единственото от петте дела, заведени от медицинските ни сестри, увенчано с благополучен финал засега. Две от делата – по исковете на Кристияна Вълчева и на Валентина Сиропуло, са прекратени от СГС. Останалите две – по исковете на Снежана Димитрова и на Валя Червеняшка, все още са висящи.

Процесът срещу българските медици в Либия години наред бе челна новина в тв репортажите и по вестникарските страници. Факт е обаче, в България научихме за случващото се с нашите съграждани в Джамахирията със закъснение.

Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж бяха арестувани в Триполи през 1999 г. с обвинения всякакви, включително и за заговор срещу Джамахирията, както и за заразяването на над 400 либийски деца с вируса на СПИН.

Впоследствие към тях е присъединен и съпругът на Кристияна Вълчева д-р Здравко Георгиев.

Първоначално в България изобщо не бе известно за извършените арести, още по-малко за тежките обвинения срещу наши граждани, въпреки опити на служители от мисията ни там да бият камбаната. После всички разбрахме. Последваха и международни реакции.

След „закъснението“ българската позиция все пак бе категорична – медиците ни са изкупителна жертва на режима „Кадафи“, търсещ виновни за СПИН-заразата. За Либия отпътува и екип юристи. Благополучният финал обаче надали щеше да се случи, без острите реакции на ЕС, правозащитни организации, ООН.

Станалото е лаконично обобщено в исковата молба на защитниците на Нася Ненова до българския съд: „От 16 май 1999 г. до 24 юли 2007 г., в продължение на 2755 дни Нася Ненова неколкократно е била изправяна пред съд и осъждана, но практически лишена от свобода без влязъл в сила съдебен акт“.

Сестрите са подложени на бой с тояги, увисване на вериги, пускане на ток пред заплахата да бъдат разкъсани от специално обучени полицейски кучета.

Нася Ненова – най-младата от медсестрите, е на 32 г. при ареста. Тя е най-жестоко изтезавана от всички и прави опит за самоубийство в затворническата болница. Медсестрата от Сливен разказа за ужасите на едно от съдебните заседания през 2001 г. И посочи поименно тези, които са я измъчвали.

Съдът обаче счете нейните признания за валидни, тъй като са направени пред три инстанции. И именно на тях бяха основани произнесените смъртни присъди.

Първият, потърсил сметка за изтезанията в Либия, е Ашраф Ал-Хаджудж, от 2007 г. български гражданин. Той завежда гражданско дело за непозволено увреждане пред граждански холандски съд в Хага. На 21 март 2012 г. този съд излиза с осъдително решение срещу девет високопоставени либийски полицаи, осъдени солидарно да заплатят на ищеца 750 000 евро обезщетение за нанесени материални щети и 250 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва по либийското право от 27.07.2011г. до окончателното изплащане.

Именно това решение е в основата на делата, заведени от сестрите в България. Отделно през 2009 г. петте български медицински сестри сезират Комитета по правата на човека към ООН с жалба срещу Либия за нарушаване на Международния пакт за граждански и политически права.

На свое заседание на 20 март 2012 г. Комитетът е приел за основателна жалбата на българските медици за нарушение на Пакта – че третирането им от либийските власти е представлявало изтезание и че не е било проведено своевременно, щателно и безпристрастно разследване.

Либия е отговорна за натрупване на нарушения на правото на справедлив процес, особено относно нарушението на правото за несвидетелстване срещу себе си, нарушението на принципа за равнопоставеност на страните, който е бил нарушен чрез неравен достъп до доказателства и експертни мнения, както и правото на жалбоподателите да разполагат с адекватно време и средства за подготовка на своята защита чрез липсата на достъп до адвокат преди започването на процеса, категоричен е комитетът. И задължава Джамахирията да предприеме действия за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще.