Пробутват ни късометражен римейк на филма „Добрият, Лошият и Злият“… Само че не е уестърн, а медийно и политическо препиране на Ахмед Доган. Няма вариант, в който Доган да бъде положителният, добрият герой в родната политическа действителност, каквито напъни се правят оттук-оттам.

Умно-красивите и политическото им представителство усърдно са се заели с тази роля, дефинирайки конфликта Пеевски-Доган като борба между „злия“, който им беше коалиционен партньор и „добрия“, който над тридесет години трови политическия живот в България с етническата си, а по-късно и корпоративна, партия… Прави впечатление, че активни пропагандатори в препирането на Доган са прокопиевите медии. Откога разградскаста „десница“ заобича тъй силно философа от с. Дръндар и защо ли?

Няма добър в битката за наследството на ДПС. Наистина е изкусително за либералите в момента да вземат страната на Доган на принципа „врагът на моя враг е мой приятел“. Обаче това е форма на типичното им политическо късогледство. Няма вариант, в който ДПС е добра и отговорна партия. Това е корпорация, основана на етнически вот, която се управлява не от политически принципи, а от финансово-икономически интереси и зависимости. И точно заради това Доган е в много трудна ситуация, защото на тая плоскост Пеевски е доста по-изкусен играч от него. ППДБ би трябвало да го знаят от първо лице, нали управляваха с Пеевски, който, по думите на Лорер, се променил за добро.

Архитектът на тази конструкция (Доган) като нищо ще падне жертва на собственото си творение – тук въпросът е „кой е повече ДПС“? Доган или Пеевски? Въпросът е резонен, защото в днешния си вид ДПС е по-скоро система, механизъм на Пеевски, а не старото ДПС на Доган. Едно е сигурно – на тази етническа партия трябва да й се сложи край. Няма по-зловредна структура, оставила болезнен отпечатък в най-новата ни история. И може би сме точно на прага на една трансформация, в която ДПС може и да не просъществува. Колкото по-бързо, толкова по-добре. С това ще се затвори една грозна страница на т.нар. преход, а доста феодални дерибеи (както стана популярно напоследък) ще останат безпризорни.

Прави обаче впечатление, че освен ППДБ някак глас в защита на Доган надават и от Възраждане. Прокуратурата удряла Доган, казал Костадинов… И? Като е Доган, да е недосегаем ли? Да продължаваме в същия стил още три десетилетия? Рано или късно всяко начало има и край.

Едно е ясно – ДПС е анахронизъм, тумор от старо време и мястото му е в историята. Уж либерална формация, а евфемизъм за най-отвратителния крепостен строй, в който държи цели региони и изсмуква публични ресурси като кърлеж. А Доган се докара до тук, защото много отдавна и той, и кликата му се самозабравиха до степен да си повярват, че ще яздят все така цялата държава, размахвайки етническата карта…

Доган не е добрият герой, колкото и да се мъчат да ни го прожектират в момента като такъв.

Вариантите за избор на нов служебен премиер не са толкова много. Това обясни пред БНР Геновева Петрова, социолог от „Алфа рисърч“.   „Очакванията са на същата позиция да бъде назначен отново господин Главчев. Не мисля, че самата процедура ще има силно влияние по отношение на това как ще се развият политическите процеси“.

Евентуалната смяна на Рая Назарян на председателския пост в на НС беше повече интрига, отколкото действие, което можеше да доведе до различно развитие на събитията, посочи още социологът в предаването „Преди всички“.

Петрова обърна внимание и на констатацията на президента, че при назначаване на представителите на длъжностите, от които биха могли да се избират служебни министър-председатели, професионализмът вече няма да е водещ критерий.

„Трябва да се вземе урок от целия процес – и с конституционните промени, и с конфронтацията между партиите, и с конфронтацията между институциите“.

Не мисля, че ни очаква много силна политическа кампания, прогнозира тя.

„Това, което имаме като предпоставки, не очертава много по-добра среда за предстоящата кампания. Хората вече са изключително разочаровани от политическите партии. Очакванията ми са, че активността ще продължи да пада. Самите партии също не изглеждат в добра форма. В редица от тях има вътрешни противоречия“.

Няма да бъдем свидетели на две ДПС-та на предстоящите избори, смята още Петрова.

„Тази част от симпатизантите на Движението, които бихме могли да определим като автентични привърженици, ще се мотивират, доколкото се чувстват заплашени, че някой се опитва да открадне тяхната партия. Дали обаче самото движение би могло да постигне отчетливо по-висок резултат – смятам, че не. Другото крило също има подкрепата на една немалка част от техните гласоподаватели“.

Възможно е, дори при по-ниска активност, тежестта на отделните партии в НС да бъде различна, прогнозира социологът.

Едва ли вече ДПС ще бъде това, което беше досега – партийна структура, генерирала много повече власт, отколкото пропорционално ѝ се полага. До степен да наложи модела на управление в страната и да управлява дори когато формално не е в управлението.

Как ДПС стана това, което е

Защо една партия от „втория ешелон“ получи толкова главна роля? Първо, защото преодоля конституционните пречки и се състоя като типична етническа партия – тоест, с „пленен електорат“, който гласува не по избор, а по принадлежност. А ги преодоля, защото поне в началото никой не смееше да ѝ каже нищо заради чувството за вина към турците в България, предизвикано от насилствената смяна на имената им, която бе предприета от комунистическия режим. Така ДПС стана партия на етническо малцинство, към което при това мнозинството изпитва угризения. В резултат именно турците у нас олицетвориха колективната жертва на комунизма след падането му.

Не ми и хрумва да подценявам ужасите, преживени в т.нар. Възродителен процес, но не по-малко ужаси комунистите причиняват и на други групи от българското общество. Да споменем само съпротивителното движение на горяните от 40-те и 50-те години на миналия век, включило активно около 10 000 души, половината от които са избити. Голямата част от тях са селяни, тръгнали на въоръжена борба, защото са им взели земята, която е не само средство за препитанието им, но и елемент от социалната им идентичност, подобен на името или родовата памет. За тези жертви обаче се мълчеше, защото комунистическият режим беше свален, но не и преименували се комунисти. А те бяха склонни да се разграничат и дори да осъдят т.нар. Възродителен процес, за да се забравят останалите им репресии. И върху почвата на тази забрава да никнат бурените на соцносталгията, така че да стане възможно 35 години по-късно за най-високото отличие на държавата – орден „Стара планина“, да бъде предложен последният жив от комунистическото Политбюро.

Дясната опозиция, тогава във формата на СДС, чиято цел беше страната да се интегрира към западните демокрации с присъщата им политика на толерантност към малцинствата, на свой ред чувстваше потребност да заяви съпричастността към българските турци заради причинените им от комунистите страдания. Бенефициер на общата загриженост и подкрепа обаче бяха не толкова самите турци, колкото партийната структура, декларирала, че ги представлява – ДПС. Това откри пред Движението перспектива да трупа власт от сигурния вот на малцинството и от готовността за компромиси на мнозинството. А председателят Ахмед Доган, успял да персонализира заслугата за промененото отношение към етноса му след падането на комунизма, да се радва на вътрешнопартиен култ към личността.

Депесарският шут

В началото на прехода ДПС застана рамо до рамо със СДС в антикомунистическия сегмент на политическия спектър и изглеждаше, че оттук нататък те ще са естествени партньори. Но стана тъкмо обратното: десните ги чакаше не един „депесарски шут“. ДПС пряко или косвено подтикваше свалянето и дискредитирането на всички правителства с тяхно участие – от първото на Филип Димитров до последното в „сглобката“ с ГЕРБ. Това оставяше съмнения, че ДПС играе двойна игра и че генеалогията му през ДС отвежда към КГБ, чийто замисъл е с партии балансьори да поддържа руското влияние в политиката на страните от бившия съветски блок. Съмненията се подклаждаха и от голямата наситеност със сътрудници на ДС в Движението, както и от изказвания на Доган, също агент на ДС, попътни на въжделенията на Путин, като например последното му новогодишно обръщение.

Задачата на партията балансьор е не да управлява сама, а без договорки с нея да не може да се управлява, което предполага придобиване на невидима, включително и криминогенна власт, по-силна от тази на официалните институции. Самият Доган повдигна завесата, за да се види какви са ѝ методите: „мутренски подходи за заплашване“, „отнемане бизнеса на хората с прокуратурата и полицейските служби“, „страхова психоза“… Разбира се, ДПС настояваше, че е балансьор в съвсем различен смисъл – като гарант на етническия мир, каквато роля не може да му се отрече, но заедно с това тя бе алиби за други, далеч не така патриотични роли.

Например за икономизирането на политиката и превръщането на партията в корпорация, която да върти мащабен бизнес с държавни ресурси. Отново от Доган научихме, че тъкмо той „разпределя порциите на фирмите в държавата“, а около партията му има „обръч от фирми“ и „в това няма нищо лошо“. Етническото алиби му позволяваше да изрече на глас онова, което другите политици не смееха, защото смятаха за „срамната тайна“ на прехода. Тя се състои именно в очертания в откровенията на Доган модел на управление – олигархичен по същността си и номенклатурен по предисторията си, за промяната на който само демократичната десница продължава реално да търси начини. Затова и острата политическа схватка на прехода е между нея и ДПС („Проклятието на България“), независимо кой управлява.

„Феноменът“ Пеевски

От доста време вече персонален знак за този модел не е Ахмед Доган, а Делян Пеевски, когото Христо Иванов описа пред ДВ като „човек, наследил администрирането на империята от страх, компромати, зависимости и корупция на ДС, който смята българското правосъдие, службите и регулаторите за своя бащиния и е готов да предизвика всякакви катаклизми на неимоверна обществена цена, само и само да запази позициите си“. Вижда се приликата между думите на Иванов и днешните критики на Доган към Пеевски, въпреки че до вчера го наричаше феномен и нямаше нищо против да се ползва от феноменалните му услуги в икономизирането на политиката.

Раздорът между двамата може наистина да е заради грубите методи на Пеевски, компрометиращи хладнокръвната пресметливост на Доган и репутацията му на „политически старейшина“. Но по-вероятно изглежда, според „бръснача на Окам“, Доган и приближените му да са се почувствали заплашени от „новия“ Пеевски, който за разлика от „стария“ напусна невидимата власт и седна на първата банка в парламента, за да решава бъднините на държавата от името на ДПС, устремен към лидерския пост в Движението и напълно пренебрегнал другия съпредседател, специално назначен от Доган, за да укротява амбициите му. Обратно на очакването да се скрие съвсем, Пеевски сякаш се роди публично от и заради санкционирането му по закона „Магнитски“. Реши да покаже, че за него той не важи, нито в страната, нито дори в Европа, като спешно („напук“ на американците) придобие колкото може повече видима власт. И се захвана да движи закони и коалиции, да печели избиратели, да кани посланици, да се представя за най-ревностния евроатлантик.

Дали с последното „пресоли супата“ и получи „московски шут“ (ако са верни подозренията за руски генезис на Движението), или Доган е решил да го изгони от сараите си по собствена инициатива – това няма особено значение. Защото, така или иначе, войната между двамата започна да променя мистифицирания образ на ДПС като някаква непрогледна отвън политическа лаборатория, в която се забъркват съставките на българския преход по рецепта, известна само на Доган и на малцината приближени. Партийното тяло на Движението се разхерметизира и вече е в режим на неконтролирано падане.

Доколкото основната битка на демократичната десница за смяна на модела е именно с ДПС, тя има основание да вижда шанс в новата ситуация там. Стига, разбира се, да не затъне пак в пазарлъци и компромиси, с които сама да лиши позицията си от исторически мащаб и автентичност.

Дойче Веле

Все още председателят на ДПС Делян Пеевски отново контролира официалния сайт на партията.

Откакто започна конфликтът между него и почетния председател на ДПС Ахмед Доган, сайтът на няколко пъти бе прекрояван.

Първо се започна с изтриване на всички новини, свързани с председателя на ДПС Делян Пеевски. Последваха още две смени – ДПС -Пеевски си върна пресцентъра и активира алтернативен сайт – dpsbg.eu, след което ДПС-Доган отново успя да поеме контрола над сайта, като качи писмото от Доган, с което той иска оставката на Пеевски, и блокира останалата му дейност.

Сега съобщението от Ахмед Доган е свалено, а новините за Пеевски отново са качени.

Алтернативният сайт на Пеевски в момента изглежда по същия начин като основния пресцентър.