Posts Tagged ‘бай ганьо’

Денков агитира преди балотажа в София: Избираме между будителите и бай Ганьо и Андрешко

Posted on: ноември 1st, 2023 by МИГ No Comments

Премиерът Николай Денков, който е представител на ПП-ДБ, май направи тънка предизборна агитация в началото на днешното правителствено заседание. В частта, открита за медиите, той поздрави българите по повод Деня на народните будители. Това бил празник, който ни обединява чрез имената на Иван Рилски, Кирил и Методий, патриарх Евтимий, нашите герои от Възраждането и Освобождението, на които трябвало да благодарим.

„Това, което сме ние българите, се дължи и на техните дела. Да благодарим и на един министър на просвещението, който преди 101 години е видял колко е важна ролята на тези символи, примери, които ние трябва да носим в душите си – министъра на просвещението Стоян Омарчевски, който е предложил на Народното събрание и е било прието това да стане официален национален празник на България. Наред с това, се оказва, че отново трябва да си припомним и други събития от този период; през 1895 г. един друг будител в малко по-различно време – Алеко Константинов, написва своята, за съжаление, все още актуална творба „Бай Ганьо прави избори“. Бъдещето на България зависи от това кой избор ще направим – дали ще следваме примера на нашите будители, или, примерно, на бай Ганьо и Андрешко. Много се надявам да направим правилния избор“, каза Денков.

Ключов балотаж ще има тази седмица в столицата София. Явяват се кандидатът на ПП-ДБ и „Спаси София“ – бизнесменът Васил Терзиев, и номинираната от проруски, социалистически и комунистически партии Ваня Григорова. Риториката на последната е свързана със защита на „малкия човек“. Вчера, донякъде изненадващо, тя бе подкрепена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който е сравняван с бай Ганьо.

Всичко е точно, д-р Барбутис

Posted on: март 11th, 2020 by МИГ No Comments

Преводачът от български д-р Коста Барбутис поднесе „хиляди извинения“ за грешката си с корицата на гръцкото издание на „Бай Ганьо“ от 2019 г., където се оказа ликът на министър-председателя Бойко Борисов. Д-р Барбутис, както предполагаха мнозина, използвал изображение от интернет, на което смятал, че е актьорът Георги Калоянчев, изиграл емблематичната роля във филма на режисьора Иван Ничев от 1991 г. То обаче се оказало, че е колаж, направен още през 2013 г. от популярния в българския сегмент на фейсбук майстор на такива композиции Иво Ангелов. Сега книгата на издателство „Одос Панос“ ще бъде изтеглена от пазара, за да бъде преработена корицата й, вероятно без лика на Бойко Борисов.

В своето обяснение Барбутис пише, че „незнаещият (историята на изображението-б.а.) много трудно би могъл да отличи лицето на Борисов от лицето на Калоянчев в едноименната роля“. Тук уважаемият преводач не е съвсем прав. Лесно може да се отличи лицето на Борисов от това на Калоянчев. Напращялата, та чак лъскава физиономия на министър-председателя, е доста различна от образа на големия ни артист, пък дори и във филма отпреди почти 30 години.

Но, виж, когато става дума за „едноименната роля“, е напълно възможно да стане грешка, защото има моменти, когато премиер-министърът е

неотличим от героя 

на Алеко Константинов. И без да подозира Коста Барбутис е направил вярна грешка. От десетина година насам Бойко Борисов е обект на саркастични забележки кажи-речи всеки ден. И в социалните мрежи, и в интернет-пространството, и макар и във все по-малкото на брой опозиционни медии, той е обект на критика и присмех не само заради управленските си действия, но и най-вече заради недодялания му изказ, поведението му, отношението към околните, това, което най-напред се набива на очи.

Борисов е благодатен обект и на карикатуристите, защото типажът му предразполага към това. Колективното съзнание отдавна го сравнява с Бай Ганьо, рисува го като Бай Ганьо, шаржира го, колажира го от години насам и в този смисъл грешката на преводача Барбутис е направо неизбежна. Още повече, че е направена от човек, който не следи перипетиите на карикатурния образ на Бойко Борисов, който има свое собствено развитие.

Ако преди години Борисов бе основно подиграван заради огромния му „Аз“, заради егото му, дори имаше книжка „Аз, Бойко“ с игривата анотация: „В тая книга съм разказал сичко за сички неща. Ей тва кълбо, къде го виждате на снимката, съм го направил с тия две ръце…“, то в последните години нещата се промениха. Борисов вече е рисуван все по-груб, изглежда все по-ръбат, карикатурите му не толкова осмиват реалния образ, колкото предупреждават читателя. Образът е трансформиран в нещо заплашително.

Същото е и с „Бай Ганьо“. Ако в първия разказ на Алеко Константинов се смеем над Байганьовите простащини в Европа, над косматата (в днешно време я епилират) гръд, пореща като параход басейна в банята, то в последните произведения по темата като „Бай Ганьо журналист“ хич не е смешно. Там например се появява фигурата на „Ганьо Балкански, редактор-стопанин на вестник „Народно величие“. Редактор-стопанин. Зловещо словосъчетание, навяващо мисли за управител на ферма за едри нелетящи, неводоплаващи птици с големи трътки.

Аналогията със сегашното време 

е потресаваща. Пътят от дангалашкия европейски прощъпалник на Бойко Борисов до настоящото мисирково състояние на българските медии, обгрижвани от редактора-стопанин отне десет години на днешното българско общество.

Така грешката на д-р Барбутис се оказа закъсняла. Трансформацията на образа от комичното към трагичното е завършила. Ухиленият образ от корицата вече не отразява съдържанието. Не, че ние не сме разобличавали това, което имаме като министър-председател, ако влезем в речника на бившата му дясна ръка Цветан Цветанов. Правено е хилядократно, но пусто, когато от чужбина, па макар и неволно, оприличат Бойко Борисов с Бай Ганя, звучи по по-друг начин. Нали има един лаф, че все от чужбина ги научаваме важните неща, че все ни е нужно това чужбинско огледало да си видим физиономията или пък мутрата…

Чуват се гласове, че гръцкото издателство извършило провокация срещу България, че ще има чутовен дипломатически скандал, че издаването на книгата с тази корица е едва ли не шамар за българския народ. Няма такова нещо. Ако има скандал, то той е в това, че Бойко Борисов е вече десет години на власт. Ако има провокация, то тя е срещу здравия разум на българския народ. В ролята на провокаторите са представители на същия този народ. Ако тази корица е шамарът, то какво да кажем за дипломатическите депеши, в които името на Борисов се свързва с наркотици, за публикациите в чуждия печат, които го свързват с подземието, за последния случай с разследването в Барселона. То е цяла шамарена фабрика. Попадането на Борисов върху корицата на „Барба Ганьос“, както звучал на гръцки, е неизбежна случайност. Самосбъдващо се пророчество. А нали е казано, че никой не е пророк в собственото си отечество.

Но все пак защо Бойко Борисов е оприличаван в колективното безсъзнателно именно с Бай Ганьо? През 1937 г. литературният критик Иван Мешеков публикува студията „Алеко Константинов – реалист и гражданин“. В нея той дава вероятно най-точното определение на генезиса на явлението Бай Ганьо. Мешеков пише: „У бай Ганьо,

изплувал на повърхността като гнусна пяна 

след Освобождението, живеят рабът и тиранинът едновременно, т.е. гешефтарят, експлоататорът на себеподобните си, на простия народец…“

Познахте ли образа? Чувствате ли го съвременен? Виждате ли го всеки ден? Нима след 1989 г. пак не изплува на повърхността „гнусната пяна“. И още: „Той е идеален, т.е. типичен, носител на масовата, примитивна психология, движена от първичните инстинкти. Оттук той е „положителен, практичен“ в житейската си мъдрост, консервативен елемент в обществото, изобщо пречка на прогреса…“

Типажът е пред очите ни – „положителен, практичен“ в житейската си мъдрост“. Ето някои примери за тази мъдрост, нравеща се на консервативната част от обществото. За произхода и намеренията Си: „Аз съм дете на народа, ще действам много брутално“. За образоваността Му: „Баба, Бог да я прости, като направеше домат, краставица, чушка, морков, направи една такава купа със салата, ми всички витамини от Менделеевата таблица ги има там“. За знанието Му на чужди езици: „Като се говори бавно, разбирам какво се казва, но на тези, които искат да ме чуят, ще кажа: „Чуя ли „Конграчулейшънс, Борисов“, не слушам нататък“. За правната Му култура: „Не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции…“ За съратника Му: „Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш“. Интересно, дали още мисли така? За бюджета Му: „За всяко милионче жива мръвка се откъсва от мен“. За фантазиите Му: „Ако бъда избран за кмет, за две години София ще заприлича на Мюнхен и Виена.“

За претенцията Му

„Колкото и да ми е неприятно това, което се случва в САЩ, Италия и Испания, управлението на тези държави трябва да приеме българския модел“. За протестите Им: „За кое протестират? Че правим магистрали, детски градини, че градим България, че всеки ден това, което правим, е факт?“

Алеко е изобразил Бай Ганьо във всякакви ипостаси, но дори на него не му е хрумнало да напише: „Бай Ганьо министър-председател“. Но отдавна се знае, че действителността е по-страшна от всяка авторска фантазия. Бай Ганьо уби своя автор през 1897 г. Гениалният Илия Бешков нарисува петдесет години по-късно една от най-страшните сцени в българското изкуство. Пак негова е и рецензията за произведението на Алеко: „Ние се смеем над тия мрачни страници, но от тях не лъха ни милост, ни любов, нито каква да е надежда…“ И днес така. Гледаме го, слушаме го, смеем се, но ни милост, ни любов, нито надежда се усеща у тая власт. И няма нито една причина, поради която да чакаме дали историята ще се повтори като фарс и Дете на народа ще пробва да убие създателя си. Отдавна сме в етапа на трагедията. И тя не е гръцка.

Георги Георгиев, Дума

Смях! Гръцко издателство обърка Бойко Борисов с Бай Ганьо

Posted on: март 8th, 2020 by МИГ 3 Comments

Образът на генерал-лейтенант Бойко Методиев Борисов грее от рафтове и витрини на книжарници в цяла Гърция, а също и в Кипър. Но съвсем не, защото съседите ни са издали книга от него – нито пък книга за него. Става дума за класическо произведение на българската литература.

Ликът на нашия премиер – с автентична усмивка, добавени балкански мустак и юнашки калпак, на фона на Народното събрание, е на корицата на ново издание на „Бай Ганьо” от Алеко Константинов на гръцки език.  Изданието е от октомври 2019 г., има и подзаглавие, което може да се преведе като „Невероятни истории за един съвременен българин”

Анотацията на издателството „Одос Панос” също е любопитна:

„Бай Ганьо (Барба Ганиос) илюстрира истинската историческа трагикомедия на времето (1880 г.), която възниква от бързото движение на социалните слоеве на новоосвободената страна и силното желание „да настигнем другите“. Традиционното и новото, патриархалното и модерното, съществуват едновременно и честите им конфликти водят до комични изненади, недоразумения и грешки”.

Благодарим на издателството, че въпреки снимката и думата „съвременен” в подзаглавието, в анотацията е уточнило времето – 1880-те. Иначе човек би могъл да се обърка, че става дума за наши дни.

Костас Барбутис, преводачът на „Бай Ганьо”, е учил в България през 70—те години, съставител е на антологии на българската поезия, самият той пише поезия и проза и трудно може да бъде подозиран в съпричастие към странната подмяна.

Най-вероятна версия е, че в нежеланието си да плаща авторски права за корицата, сравнително малкото издателство е решило да потърси подходящо изображение в интернет. И така е попаднало на колажа на Иво Ангелов от 2013 г., който е доста популярен в социалните мрежи.

Предстои да видим  официалната реакция на българските власти, отговорът на гръцките и обяснението на издателството.

Вижте 10-те най-вредни български поговорки

Posted on: август 29th, 2016 by МИГ No Comments

Българският фолклор е безкрайно богатство, чиято стойност никога не бихме оспорили. Трудно обаче можем да сме безкритични към някои от любимите ни поговорки, сред които блестят крайно вредни максими. Глупостта се предава с поколения и се съхранява като национално богатство. С подобни мъдрости се изживява и един ограничен български лучен животец, който е за всеобща диагноза. Ето кои са 10-те най-вредни български поговорки, от които колкото по-бързо се отървем, толкова по-добре.

1. Преклонена главица, сабя не я сече

Най-големият български шедьовър, обобщил в едно изречение цялата ни народо психология. Ниско самочувствие, робска нагласа, угодничество, поглед надолу към обувките, мълчание и преклонение – ето ни в целия ни блясък. Мъдростта на 500-те години робство, вкарана в действие и по-дълготрайна от всичко друго. В добавка може да прибавим и не по-малко опасното „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“ Народният мъдрец е казал: Стой си, където си, и мирувай. Несправедливостта не е твоя работа. Бунтът е за ненормалници. Бъди наведен и мълчи. Нещата колкото и да са зле, ще се разминат. А ако после съвсем се влошат, нищо, още повече ще наведем главица. Няма сабя, която да може да достигне толкова ниско, колкото нашият врат. А, и да не забравяш – срещу ръжен не се рита! Изобщо!

2. Много хубаво не е на хубаво

Едва ли има нация, която толкова упорито отказва да приема сполетялото го щастие. Хубавото е съмнителна работа. То е дошло някак неестествено и те е сварило неподготвен. Какво да го правиш сега, като сте останали само двамата – ти и хубавото? Понамирисва тая работа… Многото хубаво е капан за наивници. И като един истински българин трябва постоянно да го наблюдаващ с присвито око. Още две поговорки влизат в умопомрачителен синхрон с тази. Едната – че „Всичко хубаво си има край“, а другата: „Всяко чудо за три дни“. Ако приказките завършват сci „Заживели доволни и щастливи до края на дните си“, българският щастлив финал е винаги един кратък тридневен семинар, от който бързо и отрезвително трябва да разтърсиш глава и избягаш, за да се гмурнеш отново в любимата отвратителна действителност. Бъди българин и не вярвай в щастието! То е нещо, което се случва на другите, само и само да те дари с шанса да завиждаш.

3. Музикант къща не храни

Добре, че „Бийтълс“, „Цепелин“ и „Пинк Флойд“ не разсъждаваха така. В България обаче музиката, и изобщо изкуството, е изумително лековат начин да си пропилееш живота. Човекът, който се е отдал на подобни занимания е „развей прах“, който „лети в облаците“. Той е напълно чужд на концентрираната в изискванията на бита скотска българска душевност. Музикантът е онзи глупак, който се мъчи да свири, докато ти предвидливо правиш буркани за зимата и през цялото време си знаеш, че ще набиваш парени чушки през декември, докато онзи вятърничавият се чуди какво да прави. Пада му се! За лека компенсация служи „Който пее, зло не мисли“. Един вид – споко, музикант ли е, той е безобиден наивник, няма да имаш проблеми с него.

4. Дума дупка не прави

Силата на думите е преувеличена! Това, че светът е създаден с „В началото бе словото“ не засяга българите или поне тяхното начало. Езикът не е важен. Бихме искали да грухтим, но сме ограничени от природата, която ни е връчила толкова сложно нещо като думите и ни е оставила да се оправяме с тях. „Око да види и ръка да пипне“ – това е важното, друго няма. Каквото и да ми говориш, аз не те слушам: ти по-добре ела и ми го дай в джоба, пък така най-добре ще се разберем. Обещания? Те са, за да бъдат нарушавани.

Разбира се, в цялото това пренебрежително отношение към думите се е появил и един чувствителен човек, който е казал и обратното: че „Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя“. Айде сега! Какво се прави тоя на обиден, ще му мине, ние сме свикнали да се псуваме по цял ден, той какво се втелява. Ако наистина го праснем по главата надали така ще мисли. Раната си е рана. Я да пробваме!

5. Една птичка – пролет…

Виждаш човек, целеустремен, погълнат от кауза, идея или занимание. Странна работа – той наистина е отдаден на някакво поприще, а не е като теб да си мухлясва сладко-сладко. Е, вдигаш рамене… Една птичка пролет не прави! Къде е тръгнал, нищо няма да промени тоя, не вижда ли, че е сам в цялата работа, разсъждава умно простият българин. Когато Джон Ленън пее „You may say I’m a dreamer. But I’m not the only one“, не е знаел, че винаги по всяко време има един тъп българин, който мисли тъкмо обратното: че колкото повече си мечтател, толкова повече си сам.

6. Крушата не пада по далеч от дървото

И кръвта вода не става! Човек, колкото и да се опитва, е осъден в най-добрият случай да повтори грешките на родителите си. Промяната не съществува, а всички сме едни постоянно репродуциращи се щампи, патриархално осъдени да наподобяват максимално семействата си.

Да се чудиш изобщо защо хората в България се размножават при положение, че резултатът така или иначе ще е един и същ. Може да си станал ИТ специалист, да си заминал да учиш в Лондон, или пък да си натрупал стотици книги в библиотеката – не ми се прави, същия си като дядо си! Одрал си му кожата!

7. Ден година храни и бели пари за черни дни

Принципно, нямаме нищо против. Действително е така. Лошото еq че това мислене води до трайни увреждания при хората, които действително разчитат на „деня-година“. Най-адекватният пример са безбройните изнудванки по българското Черноморие, които гледат да ти свалят кожата от гърба, понеже такава им е „сезонната работа“. А в добавка към тази поговорка е и събирането на „Бели пари за черни дни“. Която също е особено интересно – неминуемо се предполага, че черните дни ще настъпят и още как! Не си харчи парите за екскурзии, хубаво вино, срещи с приятели! Ще дойдат черните дни и тогава ще съжаляваш за онова лято, в което си си позволил да отидеш в Париж. Поне да си беше купил боб с кренвирши на консерви, че да не даваш грешни пари, знаеш ли как отива бързо еврото…!

8. Мълчанието е злато

Ето я, златната максима. Отваряй си очите на чекрък, но устата – въобще! Сократ е казал: „Заговори, за да те видя“. Българинът обаче е предпочел да остане невидим. Словото е риск за безумци. Мълчи си и кротувай. Впрочем, по този повод има едно стихотворение „Когато те дойдоха“ на Мартин Нимьолер. Ти обаче не си го чувал, защото любимият ти роман е „Под игото“.

9. Учи, за да не работиш

Особено изречение, загатващо за амбивалентното отношение на българина към образованието. То е начин да прецакаш системата и ако може да се уредиш в офисче, вместо да бъркаш бетона. Който учи, не го прави, за да усвои някакви знания, а за да разбере как да прецака другите, дето наистина трябва да бачкат. Ученето, по парадоксален начин, е най-прекият път към мързела. Разбира се, има и един по-лесен вариант, резюмиран в „Не могат да ми плащат толкова малко, колкото малко мога да работя“.

10. Недей да откриваш топлата вода

С каквото и да се захване българинът, той вече знае, че е бил изпреварен. Някой е открил топлата вода и само си губиш времето, ако се пробваш на свой ред. Има по-умни, по-кадърни нации, които са истински откриватели, ти къде си тръгнал бе човек. Я спокойно. Пий една студена вода и недей да търсиш топлата.

11. Дървен философ!

Желязната самозащитна реакция. Когато срещнеш по-умен човек, който далеч надминава интелектуалните ти способности, той неминуемо се превръща в дървен философ. Чието сладкодумие са „врели-некипели“. Дървеният философ е всеки, който се интересува от неща, различни от това да лежи под москвича в летен следобед и да вари ракия в казана. С него не може да се спори, понеже той постоянно ти напомня за безсилието ти да кажеш две думи на кръст. Дървеният философ си губи времето с четене на книги, но всички знаем, че „лозето не ще молитва, а мотика“. Изобщо, не си ли отруден, нещастен човечец, обигран в „парата-джобата“, нищо не си разбрал от тоя свят.