Posts Tagged ‘банка’

Банкова служителка откраднала 1 млн. лв. от клиенти

Posted on: ноември 27th, 2019 by МИГ 1 Comment

38-годишната специалистка от отдел „Банкиране на дребно“ в клон на българска банка във Варна е задържана до 72 часа с постановление на дежурния прокурор в Окръжната прокуратура във Варна, съобщава прокуратурата. Невена Й. е привлечена като обвиняема за длъжностно присвояване на близо 1 млн. лева, като голяма част от сумата са от влогове на вложители в банката. Престъплението е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Средствата са били превеждани на мъж от Монтана, с когото банковата служителка се запознала в интернет. За трите години виртуална връзка Невена Й. изпращала с колети по куриерска фирма присвоените средства. Освен тях тя и баща й изтеглили кредити, които също били изпратени на мъжа, както и средствата от влоговете на двамата й родители. Първите средства, които изпратила на своя виртуален приятел, били лични.

Между банкерката и мъжа от Монтана, който се представял в разговорите в интернет като Мирослав Михайлов, не е имало нито една среща на живо. Това не е истинското име на мъжа, на когото Невена изпратила общо 970 000 лева за трите години връзка в интернет и социалните медии.

Пред разследващите Невена обяснила, че средствата били нужни на нейния интернет приятел, за да реши финансови проблеми с лихвари. Тя разполагалала само с три негови снимки. Парите изпращала на името Сергей, който бил уж негов братовчед.

Образуваното досъдебно производство ще установява как са били присвоени суми от  срочните влогове на клиенти на банката, как са били изпращани, а и получавани от човек, който по лична карта е с други имена, твърди още държавното обвинение.

Окръжната прокуратура във Варна ще внесе искане за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ във Варненския окръжен съд на обвиняемата Невена Й.

Адвокат Цветан Цанев, който стои зад отвличането на БАДР, е прал венецуелските пари в Инвестбанк

Posted on: февруари 13th, 2019 by МИГ No Comments

Инвестбанк е банката, през която са минавали парите на Мадуро, за които сигнализираха американските служби. Сметките са на името на адвокат Цветан Цанев, който е замесен в трафик на каптагон през 90-те, бизнес с Коза Ностра с диаманти в Африка и стои зад Булгаргеомин ДЗЗД, отвлякла либийския танкер БАДР. Биволъ потвърди информацията от два независими източника от България и от чужбина.

Цветан Цанев има тесни бизнес връзки с ръководството на Инвестбанк, които отдавна са осветени от Биволъ, но очевидно се ползва с височайши протекции. Знак за това е, че и сега той не е задържан, а главният прокурор Сотир Цацаров се опита да оневини Инвестбанк, която е трябвало да сигнализира на ДАНС за съмнителните сметки.

През 2015 г. Биволъ и OCCRP участваха в мащабно международно разследване на IRPI/ANCIR за бизнеса с диаманти на италианската мафия в Южна Африка и Зимбабве. В него редом с мафиотския бос Антонино Месикати Витале се появяват като “европейски инвеститори” добре известни български лица – трафикантът на каптагон от времената на ДС Цветан Цанев и банкерката от Инвестбанк Димитрийка Андреева, представляваща “омански инвеститор”.

Разследването вдига завесата за връзката между “оманските пари” в Инвестбанк и парите на ПГУ на ДС, откраднати от външнотърговските дружества, прикритие за наркотрафик и трафик на ценности. Мафиотски бизнес с протекцията на престъпната комунистическа държава, който днес логично си намира допирни точки с класическата италианска мафия и корумпирани режими като този на венецуелския диктатор Мадуро.

Тази година идентифицирахме Цветан Цанев и като движещата сила зад Булгаргеомин ДЗЗД, която отвлече танкера БАДР с помощ от действащи полицаи от специалните части и нанесе сериозни репутационни щети на българската държава. Въпреки огромния скандал, Прокуратурата се задоволи да повдигне обвинение на ЧСИ Тотко Колев и игнорира изцяло данните, че Булгаргеомин ДЗЗД е използвала фалшиви документи, за да обсеби танкера.

Лош кредит, ЧСИ и как да действаме в тази ситуация

Posted on: януари 10th, 2019 by МИГ No Comments

Лошите кредити са нещо модерно в България, за което не се шуми много. В условията на криза те ще стават все повече. Предвид кредитната експанзия последните години и очакваната криза е добре да се подготвите по-отрано. Най вече с предварителна информация.

Най-добрата защита е предварителната информация

Последните 10 години от банковата криза насам, законодателство и съдебната практика доста се развиха. Както можете да предположите законодателството се затегна, а ЧСИ станаха едни от най-заможните хора в България. Достатъчно е да влезете в един техен офис и ще разберете за какви средства става въпрос. Всичко това е дошло от собствениците на лошите кредити.

В този ред на мисли, най-добрата стратегия срещу лош кредит и ЧСИ си остава предварителната информация. Когато изпаднете в просрочие имате ограничено време за реакция. После идва ЧСИ и запорира всичко. Точно тези 3-4 месеца са разликата между лъскавия офис на ЧСИ и вашите пари, които биха го платили.

В този ред на мисли предварителната консултация е от изключителна важност, а разликата между цената за среща с консултант и хонорара на ЧСИ е несъизмерима. Дори на пръв поглед ще забележите разликата в лукса на офисите. От вас ще зависи на кого колко ще платите.

Точно поради тази липса на предварителна информация и специализирано законодателство в полза на банки и ЧСИ, почива успехът на последните.

Логиката на лошия кредит от гледна точка на банката и ЧСИ

В последните години лошите кредити стават все по-изгодни за банките. В тази насока се променя и законодателството. Това ще рече, че с настъпването на следващата криза, все по-трудно ще се преговаря с банка. Нейната изгода все по-често ще се свързва с лошия кредит, а не с новоотпуснатия. На този принцип работят към днешна дата всички бързи кредити. В оценката им на риска все по-често се включва изискването за собствен имот или поръчител с такъв.

ЧСИ и банките са икономически свързани. Ако не сте имали лош кредит, няма как да знаете, че само определени ЧСИ работят с дадена банка. Както и нотариуси. Уж всички са лицензирани от държавата, но не всяко ЧСИ може да работи с Пощенска банка например. Оставам на вас да решите защо е така. Знайте само, че в крайна сметка ЧСИ се наема от банката, а парите за неговия хонорар излизат от вашия джоб.

Какво да правите при лош кредит?

Стратегията ви зависи изцяло от времето с, което разполагате. Най-много ще успеете да спасите, ако потърсите помощ още в първия момент, когато усетите, че забавяте вноска. Тук е моментът в който ще получите и цялата предварителна информация за това какво следва и какво трябва да се направи. Ако имате късмет и съветникът ви е в час, може да не се стигне изобщо до предсрочна изискуемост. Но това зависи от много фактори. Във всички случаи е по-евтино да имате тази информация, колкото се може по-рано.

От изключително значение е, да познавате процедурата на ЧСИ и банката. Кое запорират първо, кога инициират публични продажби и как се осуетяват те.

Ето няколко общо съвета при лош кредит, валидни в повечето случаи

1. Потърсете среща със специалист още при първото просрочие.

2. Не дръжте големи суми по банковата си сметка.

3. Помислете за сметка в друга банка. Сметката в банката титуляр се запорира веднага, без съдебно решение или намеса на ЧСИ.

4. Помислете какви наследства чакате. Трябва да вземете мерки преди да ги получите.

5. Помислете какво да правите с недвижимите имоти на ваше име и най-вече как.

6. Проучете добре как работи вашата банка и каква е процедурата на ЧСИ. Това също е информация, която трябва да очаквате от специалиста.

7. Когато изпълните горните точки и получите необходимата информация, можете вече да се срещнете с банката и да преговаряте. Значително по-евтино е така.

Важно е да знаете, че това не е вярно! – „…кредитните консултанти Тихомир Тошев и Деян Василев се обединиха около тезата, че лоши кредити не се опрощават…” (коментари на двамата експерти в студио на БНТ – бел. ред.).

От kendov.com
ДРАФТИС – Кредитни консултанти

Банките спечелили към края на май 526 млн. лева

Posted on: юли 1st, 2017 by МИГ No Comments

През май ликвидните активи на банките се увеличават с 1.6% до 30.5 млрд. лв. Коефициентът на ликвидност, изчисляван по методиката на БНБ, е висок 37.87%, съобщава БНБ.

Спрямо края на април общите активи на банковата система се увеличават с 0.4% до 93.4 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) възлиза в края на май на 55.1 млрд. лв. и бележи намаление през отчетния месец с 0.1%, което е повлияно от продажби на кредити. Спад е отчетен в заемите за нефинансови предприятия (с 263 млн. лв.) и за сектор държавно управление (с 38 млн. лв.).

Увеличават се кредитите за домакинства (със 193 млн. лв.) и за други финансови предприятия (с 36 млн. лв.). Депозитите в банковата система нарастват с 0.6%, до 79.7 млрд. лв. Увеличение има при нефинансови предприятия (с 478 млн. лв.) и при кредитни институции (с 66 млн. лв.), а намаление – при сектор държавно управление (с 44 млн. лв.), други финансови предприятия (с 31 млн. лв.) и домакинства (с 27 млн. лв.). Към 31 май 2017 г. натрупаната печалба на банковата система възлиза на 526 млн. лв. (при 502 млн. лв. за същия период на 2016 г.). Разходите за обезценка на кредитите и вземанията за първите пет месеца на 2017 г. са 207 млн. лв. (при 276 млн. лв. година по-рано).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на май 2017 г. е 11.9 млрд. лв. През месеца той е намален с 0.5% главно поради разпределяне на дивиденти.

Собствениците на ДСК и „СИБанк“ искат да купят ОББ

Posted on: декември 9th, 2016 by МИГ No Comments

Задава се първата за последните години голяма сделка по окрупняване на банковата собственост у нас.

Че предстои процес на концентрация на собствеността преди няколко месеца заговори и управителят на БНБ Димитър Радев. В края на септември той предупреди, че в следващите месеци могат да се очакват новини по тази тема.

Става дума за продажбата на четвъртата по големина банка у нас – ОББ, за която вече са подадени две оферти, съобщи „Ройтерс“, позовавайки се на свои източници от банковия бранш.

Предложенията за покупка са от страна на белгийската „Кей Би Си Груп“ – собственик на „СИБанк“, и унгарската „О Те Пе Груп“ – собственик на „Банка ДСК“.

Според източниците на агенцията сделката трябва да стане до края на годината. Собственикът на ОББ – „Националната банка на Гърция“, смята да продаде дъщерния си трезор в България като част от плана си за преструктуриране, договорен с гръцките регулаторни власти.

Активите на ОББ са в размер на 7.1 млрд. лв. към края на септември, а счетоводната й стойност – 1.32 млрд. лв.

Преди дни извънредно общо събрание на банката гласува за разпределението на дивидент в размер на 260 млн. лв., натрупан от печалбата на банката през последните години. Според експерти от банковите среди целта на този ход е дивидентът да бъде разпределен преди продажбата, като най-вероятно той ще бъде изваден от цената на сделката.

След разпределението на средствата капиталовата адекватност на трезора остава висока – 20%, обявиха от ОББ.

Банките пак въвеждат нови такси

Posted on: септември 23rd, 2016 by МИГ No Comments

Банките продължават да въвеждат допълнителни такси, с които товарят клиентите си. Най-новите примери са такси за обработка и обслужване на запор, алармираха юристи от Българския финансов форум (БФФ). „Тези такси са въведени отскоро. Чрез тях не само че не се предоставят реални услуги, но на практика се налага такса за част от правосъдната дейност“, коментира адвокат Валентина Иванова, зам.-председател на БФФ.

Първата такса, до 30 лева, е еднократна и е за обработка на запор. Втората е месечна – за обслужване на запор, и е в размер на 8-10 лв. С тях банките излизат от понятието трето лице, което има задължения, и получават неочаквани за тях права и приходи, казва още адвокат Иванова, цитирана от БГНЕС. Според нея почти всички банки са въвели тези нови такси, за което членове на организацията вече са сезирали Министерския съвет, председателя на правната комисия в парламента и омбудсмана. От форума са на мнение, че трябва да се преразгледат гласуваните на първо четене промени в закона за платежните услуги и платежните системи и в текстовете да залегне принципът на изчерпателност на видовете такси, които банките имат право да събират.

Според Валентина Иванова банките се опитват по един или друг начин да си набавят допълнителна печалба. „За тях вече няма никакво ограничение за това как да го постигнат и имат подкрепата на банковото лоби на депутатите“, смята юристът. На практика около две трети от таксите не са за реални услуги – например такса „дебитен оборот“, която се плаща от няколко години, а не е ясно каква услуга точно покрива. Тя се удържа месечно от клиента, когато през сметката се извършват плащания, въпреки че отделно се плаща и за всеки превод.

„А какво означава таксата „поддръжка на сметката“? Каква е тази поддръжка, какво й поддържат, след като това се прави през софтуера? Когато е въведен софтуерът в банката, той е бил заплатен. Имаме годишна такса, от която се предполага, че разходът на банката е компенсиран. Защо следва да се плаща всеки месец тази такса поддръжка“, пита още адвокат Иванова. От организацията недоумяват докога банките ще вземат такси, без да предоставят реални услуги срещу тях.

Гръцки банки затварят клонове в България и Румъния?

Posted on: януари 14th, 2016 by МИГ No Comments

В очакване на промените в трудовото законодателство Гърция ще затвори 250 клона на банките си, което ще засегне основно България и Румъния, твърди атинският вестник „Вима“.

Изданието посочва, че след извършената трета рекапитализация на гръцките банки през последните три години, сега те ще се насочат към мерки за икономии, които ще включват съкращения на служители, закриване на клонове и закриване или продажба на техните дъщерни банки.

Според тези планове, до края на 2017 г. гръцките банки планират да намалят броя на служителите си с около 6 хил. души, които ще бъдат пенсионирани или уволнени. Ако тези планове се осъществят, броят на служителите в гръцките банки ще бъде намален наполовина в сравнение с периода преди избухването на финансовата криза.

Големи съкращения се очакват от „Национална банка на Гърция“ и банка „Пиреос“, която миналата година поиска държавна помощ за покриване на капиталовите си нужди.

Предвидено е и намаляване на банковите клонове в Гърция с около 10% от сегашните 2500 на 2250. Най-много съкращения ще има отново в „Пиреос“ и „Алфа банк“, които ще затворят над 200 клона в страната.

Мерките за строги икономии се очаква да обхванат и клоновете на гръцките банки в чужбина, предимно в балканските страни, което ще доведе до драстично намаляване на тяхната дейност извън територията на Гърция.

„Национална банка на Гърция“ и „Пиреос“ ще бъдат принудени да се оттеглят от повечето пазари, заради държавната помощ, която са получили през 2015 г. , посочва „Вима“, добавяйки, че Националната банка вече е подписала договор за продажба на клона й в Турция – „Финансбанк“.

Според вестника под удара на мерките ще попаднат клоновете на Националната банка в България и Сърбия, на „Юробанк“ в България, Румъния и Сърбия, на „Алфабанк“ в Румъния и на „Пиреос“ в България и Румъния.

Преструктурирането на клоновете на гръцките банки на Балканите може да бъде извършено чрез тяхното затваряне, продажба на други банки или с тяхното сливане. Като възможност за това се посочва примера с продажбата на клона на „Алфа Банк“ в България на българската „Пощенска банка“, която е собственост на гръцката „Юробанк“.

Освен това е възможно гръцките банки да инвестират в други сектори, каквато е инвестицията на „Алфа Банк“ в гръцкия хотел „Хилтън“.

Маскирани задигнаха 100 бона от банка

Posted on: януари 6th, 2016 by МИГ No Comments

Четирима маскирани задигнаха 100 бона от клон на „Булбанк“ в столичния квартал „Люлин“ 6, съобщи Нова тв.

Нападението станало, когато служителите започнали да броят парите. В офиса влезли двама, а други двама ги пазели отвън. Тези, които били вътре носели пистолет и нервно-паралитичен спрей. С него били напръскани някои от служителите.

Престъпниците взели 3-4 торби с пари. По неофициална информация става дума за около 100 хил. лв. Нападателите се издирват под дърво и камък. Цялата столична полиция е вдигната на крак. Обраният банков клон отворил врати само преди седмица.

Нещо странно става в столицата: Пенсионери масово теглят по 5-6 бона от банките

Posted on: януари 2nd, 2016 by МИГ No Comments

Нещо странно става в София! Възрастни хора идват в банките и масово теглят суми от по 5-6 хиляди лева, твърди bTV в свой репортаж, позовавайки се неофициално на банкови служители. От медията допълват,че има уговорка, макар и негласна, между банките и полицията, ако дойде възрастен човек да тегли крупна сума, да се провери дали той не е поредната жертва на телефонна измама.

От МВР и СДВР казват,че ако някой възрастен човек не се върже на телефонен измамник, му се звъни втори път. Този път от другата страна на слушалката е „служител на МВР“. Той обяснява на бабата или дядото,че е наясно,че са му звънели измамници. Бандата била локализирана, но трябвало още средства за разбиването и.

Униформените съветват и старите, и по-младите да бъдат внимателни, защото се очаквало да има нова вълна от „ало-измами“.

Пуснаха за продажба банка „Виктория“

Posted on: декември 8th, 2015 by МИГ No Comments

Синдиците на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ) започнаха процедура по продажбата на 100% от капитала на дъщерната й банка „Виктория“. Това става ясно от прессъобщението на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

В процедурата, разрешена от фонда на 7 декември, ще бъдат включени и всички вземания на КТБ към дъщерната й банка.

ТБ „Виктория“ е една от малките банки в държавата, чиито активи по последни официални данни на БНБ към края на септември 2015-а са 171.22 млн. лева. Собственият й капитал е 12.7 млн. лева. Особеното при нея е, че тя е собственост на обявената в несъстоятелност КТБ. Това не пречи на ТБ „Виктория“ безпроблемно да оперира на нашия пазар, но с известна специфика. Банката работи с ограничен ресурс и трябва да е много внимателна, когато поема кредитен риск, което допълнително свива операциите й. Важен момент в този план е, че тя дължи над 150 млн. лв. на затворената КТБ.

Всички тези обстоятелства до голяма степен предопределят стратегията при бъдещата продажба на ТБ „Виктория“. Ясно е, че синдиците на КТБ едва ли могат да разчитат да получат някаква висока цена за ТБ „Виктория“. Първо, защото тя няма големи пазарни дялове, които да увеличат привлекателността й, и второ – защото и без това банковият пазар е в застой. Следователно бъдещите купувачи няма да се разминат с наливането в нея на значително рефинансиране, което пък допълнително сваля цената.

Основната цел на продажбата най-вероятно ще е бързо да се върне рефинансирането, което ТБ „Виктория“ е взела от КТБ. Това значително ще увеличи парите по сметката на синдиците и ще им даде възможност да съставят първоначална сметка за разпределение, от която да платят поне част от задълженията на банката към гражданите и фирмите – нейни кредитори.

Исландия осъди 26 банкери за финансовата криза

Posted on: октомври 24th, 2015 by МИГ No Comments

До средата на октомври Исландия е осъдила 26 банкери на общо 74 години затвор за финансови престъпления, свързани с кризата, довела до фалит на страната през 2008 г., съобщи Iceland Magazine. Съдебните решения започват от началото на 2012 г., като по-голямата част от осъдените получават между 2 и 5 години затвор.

Последната „порция“ присъди беше за трима висши мениджъри от банката „Ландесбанки“ и двама от банката „Кауптинг“, както и исландският инвеститор Скули Порвалдсон.

Основни акционери в „Ландесбанки“ бяха бизнесмените Тор Бьорголфсон и баща му Бьорголфур Гудмундсон. Преди години Бьорголфсон развиваше сериозен бизнес в България, като беше собственик на фармацевтичната компания „Актавис“, БТК и Сибанк, с които се раздели преди да се разрази финансовата криза. Покрай „Актавис“ Бьорголфсон стана първият милиардер в Исландия, а баща му беше вторият. След краха на банковата система в Исландия „Ландесбанки“ беше одържавена, като в момента и двамата бизнесмени имат задължения към нея, но срещу тях не са завеждани наказателни производства.

Осъдените банкери са обвинени, че са манипулирали финансовите пазари след дерегулацията на сектора през 2001 г., която доведе до приватизация на местните банки. Последвалото натрупване на външен дълг, който в един момент достигаше 700% от БВП на страната, доведе островната държава до фалит. В момента Исландия изплаща дългове към Международния валутен фонд.

Сменяме банката с пенсионен фонд

Posted on: октомври 20th, 2015 by МИГ No Comments

Спестяванията – в пенсионен фонд вместо в банка. Така българинът реагира на топящите се лихви по депозитите. Постъпленията от осигурителни вноски в допълнителните пенсионни фондове са нараснали със 77% на годишна база за първото полугодие на 2015 г.

Това показва анализ на Уникредит Булбанк. Към края на юни средната годишна доходност от инвестициите във фондовете е 6,02%. Докато банковите лихви паднаха до 1,58% средно към края на август. Все повече млади хора заделят малки суми в доброволните пенсионни фондове – 72% от клиентите им са под 45 години, семейни и с ипотечен кредит. Средната месечна вноска, която клиентите правят в ДПФ, е 78 лв. Застраховките „Живот“ пък се радват на интереса на клиенти между 31 и 60 г.

Банките са спечелили 99 млн. лв. през август

Posted on: октомври 2nd, 2015 by МИГ No Comments

През август 28-те банки, опериращи у нас, са спечелили нови 98,8 млн. лв. Това е третата по големина печалба от началото на годината, след като в първия месец на 2015 г. секторът записа положителен финансов резултат в размер на 121 млн. лв., а през юли банките спечелиха 110,4 млн. лв.

Въпреки че печалбата се свива с около 10%, сравнена с предходния месец, резултатът през този август напълно покрива загубата от 87 млн. лв., която реализира секторът през същия месец на миналата година, съобщи investor.bg, позовавайки се на статистиката на Българската народна банка (БНБ).

През първите осем месеца на годината банките у нас са спечелили общо 712,5 млн. лв., което е близо 6 пъти повече в сравнение с положителния финансов резултат от 143,5 млн. лв., който отчете секторът през същия период на миналата година, като се вземат предвид резултатите на КТБ и Търговска банка „Виктория“. Тогава те бяха поставени под специален надзор, а БНБ публикуваше резултатите на системата си без техните данни. Ако резултатите на двата трезора не се включват, през осеммесечието на 2015 г. печалбата на сектора расте с 28% на годишна база.

Освен това има промяна в топ 5 на банките по размер на активите. Райфайзенбанк България измества Обединена българска банка от четвъртото място. Топ 3 остава без промяна – с УниКредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка начело. Със сигурност до края на годината ще станем свидетели и на други промени – най-малко след заявката на Пощенска банка да се превърне в четвъртата по големина у нас, след като затвори сделката за клоновата мрежа на Алфа банка.
Към края на август 2015 г. общата сума на активите в системата възлиза на 84,8 млрд. лв., като те нарастват с 335,6 млн. лв. спрямо края на юли. Нарастват и ликвидните активи на банковия сектор – с 456 млн. лв. в резултат от увеличените парични средства и търгуеми ценни книжа с нисък риск.

Собственикът на ДСК купува гръцки банки

Posted on: август 21st, 2015 by МИГ No Comments

Унгарската ОТП банк, която е собственик на Банка ДСК, е възможно да придобие някои от гръцките банки в България, Румъния или Сърбия. Това е заявил на брифинг в края на миналата седмица Ласло Бенчик, зам. главен изпълнителен директор на банковата група, цитиран от Ройтерс. Изявлението е направено в Будапеща след представяне на финансовите резултати на ОТП груп за второто тримесечие на годината. Ако това се случи, финансовата група може да разшири присъствието си в България, където вече притежава Банка ДСК – втората по големина кредитна институция в страната.

Наскоро Юробанк (Пощенска банка, която също е с известно гръцко участие) купи клона на гръцката Алфа банк у нас. След финализиране на сделката Пощенска банка ще стане четвъртата по големина банка в страната според размера на кредитната и депозитната си база. С гръцки собственици у нас са ОББ и Пиреос банк.

При представянето на резултатите на ОТП груп беше отчетено, че за второто тримесечие на 2015 г. компанията излиза на печалба от 137,6 млн. щатски долара (32,2 млрд. форинта) при загуба година по-рано от 153,1 млрд. форинта и 1,9 млрд. форинта за първото тримесечие на 2015 г. На брифинга е станало ясно, че причина за загубите е кризата в Русия и Украйна, където групата развива сериозен бизнес.

Маскиран с пищов сви 2 бона от банка

Posted on: август 13th, 2015 by МИГ No Comments

Маскиран млад човек нахлу въоръжен в банков клон на „Сосиете Женерал Експресбанк“ в центъра на Добрич по обяд и задигна пари.

Очевидци на грабежа разказаха, че видели млад мъж с качулка на главата, който избягал от банката, гонен от охраната, и в ръката си имал чанта. Малко по-късно от Апелативна прокуратура-Варна съобщиха, че разследването на банковия грабеж се води от Окръжна прокуратура в Добрич, като засега извършителят е неизвестен. Обирът е станал между 13 и 13.30 часа. Веднага след инцидента банката е затворена и щетата, нанесена на финансовата институция, се изяснява, но размерът на задигнатата сума не е голям, казват от Апелативна прокуратура. Веднага след инцидента полицаите хукнаха по следите на бандита. По непотвърдена информация обирджията е задигнал 2000 лева.

Видът на оръжието на обирджията в момента се изяснява, но не е бил играчка, заяви окръжният прокурор на Добрич Пламен Николов, който лично посети местопроизшествието. Банковият офис се намира до входа на хотел „България“ в центъра на Добрич. В съседство на другата страна на хотела се намира друг банков офис – този на банка ДСК, а срещу хотела  е клонът на ОББ. Разследващите се чудеха вчера защо обирджията е избрал точно този клон, след като паркингът на хотела е охраняем денонощно.

Мудис свали рейтингите на БГ банките ДСК и Райфайзен

Posted on: юли 3rd, 2015 by МИГ No Comments

Рейтинговата агенция „Мудис инвестър сървис“ (Moody’s Investors Service) днес понижи депозитния рейтинг на „Банка ДСК“ до Ba2/Not-Prime от Ba1/Not-Prime, както и на Райфайзен (България) ЕАД до Ba3/Not-Prime от Ba2/Not-Prime.

Мудис промени и перспективите им до „стабилна“, съобщи на сайта си рейтинговата агенция, цитирана от БТА. С днешните понижение приключва прегледът, започнал на 17 март 2015 година и последвал публикуването на новата методология на Мудис.

Банките спечелиха от фалита на КТБ, прибраха 374 млн. за 4 месеца

Posted on: юни 14th, 2015 by МИГ No Comments

„Ефектът КТБ“ се отрази на много икономически и финансови показатели на България, но печалбата на банките не е сред тях. Новите статистически данни на БНБ – към 1 май, показват, че банковата система е постигнала 374 млн. лв. печалба. Това е с 68 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година.

Дори смутната 2014 г. се оказа доста успешна за банковия сектор – като изключим групата „КТБ“. През миналата година печалбата на банковата система отбеляза втори пореден годишен ръст от финансовата криза насам, като 28-те трезора спечелиха малко над 746 млн. лв. Този резултат може да бъде надхвърлен през 2015 г., показват актуалните данни на БНБ за 4-те месеца.

Според статистиката на централната банка активите на кредитните институции в страната ни са 85.1 млрд. лв., докато към края на април 2014 г. сумата на активите е била 86.4 млрд. лв. Това означава, че за година активите на банките (отпуснатите кредити за най-голямото перо), са намалели с 1.3 млрд. лв. Основната причина е известна – крахът на КТБ.

Гръцките банки в България „под карантина“

Posted on: април 18th, 2015 by МИГ No Comments

Няколко балкански държави, сред които и България, са поставили „под карантина“ филиалите на гръцки банки, за да минимизират щетите за собствените си финансови системи от евентуален „гръцки инцидент“. Това пише гръцкият в. „Катимерини“, цитирайки свои източници. Сред предприетите мерки е настояване местните филиали на гръцки банки да сведат до нула експозициите си в гръцки краткосрочни ценни книжа, облигации, заеми и депозити, както и да не прехвърлят средства към банките-майки.

Мярката е предприета от централните банки на България, Кипър, Румъния, Сърбия, Турция Албания и Македония. В България тя би трябвало да засяга трите банки с гръцка собственост – Обединена българска банка (четвъртата по големина банка у нас), Пиреос и Алфа банк.

Целта е както защитата на самите банки, така и минимизиране на опасността от зараза, в случай, че преговорите между гръцкото правителство и еврозоната за бъдещето на спасителната програма за закъсалата финансово Гърция не дадат резултат.

Преговорите между гръцкото правителство и кредиторите от еврозоната, Международния валутен фонд и Европейската централна банка не вървят добре. Това поставя под риск отпускането на последния транш от 7.2 млрд. евро от спасителния транш за страната. Без него може да се окаже, че правителството не може да плаща пенсии и заплати в обществения сектор. Това вероятно ще доведе до масово тегне на средства от местните банки. Държавата пък може да спре да изплаща облигациите си.

Засега няма потвърждение от Българската народна банка за наложената карантина на клоновете на гръцки финансови институции у нас. Според изпълнителния директор на Обединена българска банка Силиян Вътев, цитиран от Investor.bg, стремежът на всички банки с гръцки акционерен капитал, опериращи в България, е в максимална степен да ограничат негативното влияние от процесите в Гърция. Той добави, че за това роля има БНБ в координация с Централната банка на Гърция.

Деца, студенти, безработни с швейцарски сметки

Posted on: февруари 11th, 2015 by МИГ No Comments

Деца, студенти и безработни са сред българите със сметки в швейцарския клон на британската банка HSBC. Това пише „Стандарт“, който се позова на Джералд Уайлд, ръководител на международния консорциум на разследващите журналисти.

В рамките на скандала „СуисЛийкс“ сдружението огласи, че 74 лица, свързани с България, държат 380 млн. долара в швейцарската HSBC Private Bank.   „Разполагаме с всички имена, но няма да ги разгласим, докато не приключи разследването“, каза Уайлд.

Той обаче съобщи, че сред българите, изнесли милиони в периода 1988-2007 г., има много адвокати, инженери, мениджъри на фирми, търговски представители, бизнесмени. Необичайното е, че сред притежателите на сметки са внушителен брой студенти и непълнолетни. Дори такива, които са се обявили като „търсещи работа“.

„Има сметки на цели семейства, в които са включени и непълнолетни деца и тийнейджъри“, допълни Уайлд.
Шефът на разследващите журналисти посочи, че титулярите на сметки са от различни градове на България. В София има притежател на 7 млн. долара.

„Имате милионери във Варна, доста са от Пловдив, имате дори от Кюстендил и Свищов. Някои от притежателите на сметки са родени в България, но живеят в Израел, в Южна Африка и в Канада в момента“, каза още Уайлд.

Някои собственици на сметки са австрийци и германци, но са дали български адресни регистрации. „Има и от други националности, доста от Близкия изток, араби от Ливан и от Саудитска Арабия“, посочи шефът на разследващите журналисти. Доста от тях са родени в България или са с придобито гражданство. Ливанците са свързани и с ливанска банка в Кения, където имат специално обслужване.  Някои от сметките са открити през 2006 г., други може да са закрити, каза още Уайлд.