Норвегия загуби две дела в Европейския съд за правата на човека, заведени от чуждестранни майки, чиито деца са били отнети от социалните власти в Осло и пратени в приемни семейства за по-добри грижи. Полякиня и сомалийка доказаха, че практиката на държавата да се намесва в семействата може да противоречи на правото на личен и семеен живот съгласно чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека. Полякинята, посочена с инициалите А.С., ще получи 25 000 евро за морални щети, а сомалийката Мария Абди Ибрахим не е поискала парично обезщетение.
51-годишната А.С. се оплака, че норвежките власти не само са отказали да й върнат детето, но са й забранили да го вижда и дори са скрили от нея къде се намира, защото са смятали, че така то ще се чувства по-добре. Тя живее в Норвегия от 1988 г. През 2009 г. родила недоносен син след изкуствено осеменяване и щяла да го отглежда като самотна майка. Но здравни консултанти забелязали още в родилния дом, че детето е недоразвито, и препоръчали да остане в болницата. На четвъртия месец се обърнали към социалните служби, защото констатирали липса на връзка между него и майка му. Две години по-късно го дали за грижи в приемно семейство. Когато станало на 4 години, майка му си го поискала, но през 2015 г. градският съд отхвърлил молбата й, защото момчето се било привързало към приемните си родители, а по служебна преценка тя не можела да му осигури подходящи грижи. За да не разстройва детето си, й забранил всякакви контакти с него и запазил в тайна адреса му. Следващите съдебни инстанции отхвърлили апелативните й жалби и последната й надежда останал съдът в Страсбург.
36-годишната сомалийка Мария Абди Ибрахим през 2009 г. избягала в Кения, където родила син, когато била на 16 години. През 2010 г. пристигнала в Швеция, а оттам – в Норвегия, където има двама братовчеди, и поискала статут на бежанец. Отишла за помощ в хуманитарна институция „родител-дете“ и оттам уведомили службите за закрила на децата, че животът на бебето е изложен на риск. Така било отнето от майката и настанено в приемно християнско семейство. Майката се обърнала към съда, но той първоначално й позволил да го вижда само 6 пъти годишно по 1 час, а през 2015 г. Върховният съд окончателно й отнел родителските права. Не било уважено нейното искане да се запази контакт в интерес на неговите мюсюлмански културни и религиозни корени.
И двете решения се позоваха на позицията на Голямата камара на съда в Страсбург, която на 10 септември се произнесе по делото „Странд Лобен и други срещу Норвегия“ – също за отнето дете. Тогава България се конституира като трета страна по делото и изрази мнение, че трябва „да се полагат конкретни усилия за улесняване на събирането на семействата толкова скоро, колкото това е разумно допустимо, и че не е достатъчно само да се покаже, че детето е настанено в по-благоприятна (приемна – б.р.) среда за развитието си“.