Posts Tagged ‘БНБ’

Квесторите получили указания от Искров да фалират КТБ

Posted on: май 12th, 2015 by МИГ No Comments

Разпитите на квесторите са фундаментални за разкриване истината за КТБ и затова препоръчвам на главния прокурор Сотир Цацаров те да не се провеждат пред един прокурор, а от група прокурори и да се запише казаното за поръчителите им. Това каза в студиото на Нова телевизия Кольо Парамов.

Според него, квесторите са получили указания от Иван Искров да фалират КТБ. „Знае се, че всички, които са ходили в къщата на Цветан Василев са записани на камерите и в един момент той ще извади тези записи”, каза още финансистът. Той беше категоричен, че всичко за исканията на тези хора от политическия и бизнес елит на България са знае и е записано, за собствено спокойствие на банкера.

Парамов беше категоричен, че е имало поръчение да се фалира банката, за да се попречи на Бойко Борисов да направи второто си правителство. „Има високопоставени политици, които са зависими от Василев и искат само той да се махне далеч от България”, твърди той.

Парамов поиска да се промени Закона за банковата тайна и да излезе цялата истина за вложителите в КТБ и техните отношения с Цветан Василев.

БНБ се разграничи от квесторите на КТБ

Posted on: май 11th, 2015 by МИГ No Comments

Квесторите на Корпоративна търговска банка никога не са искали от БНБ, съответно БНБ никога не е издавала предписания за извършване на предоговаряне под каквато и да било форма на влогове на КТБ с нейни клиенти.

Това заявяват от Българска народна банка (БНБ) по отношение на действията на квесторите на КТБ. По-рано днес Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство за умишлена безстопанственост срещу квесторите Елена Костадинчев и Станислав Лютов.

От БНБ заявяват, че квесторите на банка, поставена под специален надзор, упражняват самостоятелно своите правомощия в рамките на действащото законодателство, освен когато Българската народна банка издава задължителни предписания към тях.

„С решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор от 20.06.2014 г., на КТБ изрично е било забранено да извършва банкова дейност, включително каквито и да било платежни операции между сметки на клиенти. Единствените операции, които са били разрешени на банката с решение на УС на БНБ от 15 август 2014 г., са платежни операции за целите на погасяване на кредити със средства на кредитополучателя, негови съдлъжници или поръчители.

Намаляването с административен акт на лихвите по депозити в банка, поставена под специален надзор, не касае договорния процес между страните, в който се предоставят взаимно договорени привилегировани лихвени условия и не прави влоговете с привилегировани лихвени условия гарантирани влогове. Посочената позиция е потвърдена с решение на УС на БНБ и УС на ФГВБ от ноември 2014 г. и изпратена писмено на квесторите на КТБ“, заявяват от Централната банка.

От прокуратурата днес съобщиха, че разследването срещу Елена Костадинчев и Станислав Лютов е за това, че в периода месец ноември 2014 г. до 26.03.2015 г., в качеството им на длъжностни лица – квестори, умишлено не са положили достатъчни грижи във връзка с възложената им работа – запазване на повереното им имущество на банка „КТБ“АД. От това са последвали значителни щети за банката, престъплението е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Разпоредено е да се установят всички договори, сключени с банката при преференциален лихвен процент и изплатените суми по тях, в нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност. Ще се разпитат като свидетели депозантите, получили средства от привилегированите депозити и всички длъжностни лица, имащи отношение към този процес. По досъдебното производство ще се изиска цялостната документация, отнасяща се до освобождаването на средства по договорите и самите договори. Възложено е назначаване на съдебно-финансова експертиза.

БНБ ще се намесва веднага в закъсали банки

Posted on: май 10th, 2015 by МИГ No Comments

БНБ ще може да се намесва по-рано, ако някоя банка закъса или е близо до нарушаване на изискванията за капиталова адекватност. Това предвиждат промени в законите за кредитните институции и за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, наложени от нова евродиректива.

Чрез предлаганите изменения, които са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на финансите, се разширяват правомощията на БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) да прилагат нови и допълнителни мерки за ранна намеса при проблеми в кредитните институции, опериращи в България. Така компетентният орган може да назначи временен управител в банка или инвестиционен посредник, когато прецени, че това е необходимо за подобряване на финансовото състояние на съответната институция или за преодоляване на допуснатите нарушения. При назначаването на временен управител, БНБ може да му възложи той да работи съвместно с управителния орган на банката или пък изцяло да поеме функциите му.

Държавата в лицето на БНБ ще може да се намесва по-активно и при преструктуриране на банките. В такъв случай назначеният от Централата банка временен управител отново ще може да заменя изцяло функциите на официалния управителен орган на кредитната институция. Чрез измененията в законодателството извънредният управител на банката ще може да се заеме с преструктурирането й като алтернатива на производството по несъстоятелност, в случаите, когато обявяването във фалит би застрашило обществения интерес и би представлявало заплаха за финансовата стабилност в страната.

Самото преструктуриране ще цели постигане в ускорен срок на резултати по отношение разпределянето на загубите между акционерите и кредиторите, като се запази финансовата стабилност и се ограничат загубите за данъкоплатците.

Предложените от финансовото министерство промени в законодателството предвиждат и създаването на нов Фонд за преструктуриране на банките (ФПБ), който ще се управлява от ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Дали и кога ще могат да се ползват средства от новия фонд, ще решава БНБ като орган за преструктуриране на банките. В законодателните изменения се предвижда ФБП да разполага със сума, равна на 2% от размера на гарантираните депозити в българските банки. Натрупването на средствата ще става постепенно за срок от 10 г. след влизането в сила на промените в закона.

Средствата ще се набират чрез вноски от банките, опериращи у нас, независимо дали са регистрирани в България или работят чрез клонове. Общата сума, която ще трябва да постъпи в новия фонд, ще се определя от БНБ за всяка година. Централната ни банка ще решава и какъв да бъде размерът на вноската от всяка кредитна институция. Предвижда се при нужда да могат да се събират и извънредни вноски.

Искров нагъл: Медиите предизвикаха банковата криза

Posted on: април 30th, 2015 by МИГ No Comments

През втората половина на юни банковият сектор бе изложен на сериозен ликвиден натиск, ескалирал от публикации в средствата за масова информация, интернет и от електронни съобщения, свързани със състоянието на определени банки. Това се посочва в годишния отчет на БНБ за 2014 г. Припомняме, че средата на миналата година масовите тегления на депозити доведоха до срива на Корпоративна търговска банка (КТБ) и поставянето на банката и дъщерната й ТБ „Виктория“ под специален надзор. Спред Централната банка именно намесата на БНБ запазили стабилна банковата система, въпреки медийния натиск.

„Запазването на банковата стабилност бе основното предизвикателство през втората половина на 2014 г. Капацитетът на изградените в банките ликвидни и капиталови буфери, целенасочено изисквани от БНБ през годините, беше тестван в реална стресова ситуация. През втората половина на юни банковият сектор бе изложен на сериозен ликвиден натиск, ескалирал от публикации в средствата за масова информация, интернет и от електронни съобщения, свързани със състоянието на определени банки. Последвалият значителен отлив на депозити от Корпоративна търговска банка АД (КТБ) и дъщерната ѝ банка ТБ „Виктория“ ЕАД доведе до изчерпване на ликвидността им и преустановяване на разплащанията им. По искане на ръководствата на КТБ и на ТБ „Виктория“ двете банки бяха поставени под специален надзор съответно на 20 и на 22 юни 2014 г.“, пише в доклада на БНБ.

По искане на ръководствата на КТБ и на ТБ „Виктория“ двете банки бяха поставени под специален надзор съответно на 20 и на 22 юни 2014 г.

В доклада се посочва още, че кредитите с просрочие над 90 дни, в това число и тези над 180 дни, намаляват през миналата година с 502 млн. лв., стигайки до 9,4 млрд. лв. Техният дял в брутните кредити, без тези за кредитни институции, на банковата система намалява леко до 16,75% в края на периода.

Поради продължаващо обезценяване нетната (балансова) стойност на заемите с просрочие също намаля – до 4.7 млрд. лв. в края на 2014 г., а делът им в нетните кредити се понижи до 9,39%, отчитат от Централната банка.

И през 2014  г. се запази засилващата се тенденция при степента на покритие с обезценка на кредитите с просрочие над 90 дни (в т.ч. и над 180 дни). То се подобрява до 59,1% при 52,5% година по-рано.

В доклада се посочва, че инвестициите в ценни книжа и в краткосрочни пласменти са били предпоставка за доброто качество на активите, различни от кредити. Вложенията в банки са останали с нисък риск. С нарастването на българските държавни облигации, с 1,5 млрд. лв. през годината, в края на 2014 г. те са достигнали 64,1% от портфейла с ценни книжа. Делът на емитираните от чуждестранни емитенти книжа намалява до 31,1%, а този на капиталовите инструменти – до 2,5%.

В края на 2014 г. одитираната печалба на банковата система бе 711 млн. лв., като спрямо 2013 г. е отчетено увеличение с 207 млн. лв. Коефициентът на възвръщаемост на активите бе 0,85%, а показателят за възвръщаемост на капитала – 7,15%, отчитат от БНБ.

Платежните системи на страната функционират ефективно и осигуряват непрекъсваемост на потока от плащания.

Друг фокус през годината бе управлението на кредитния риск. Нивото на кредитите с просрочие над 90 дни отбеляза благоприятна динамика, а покритието им с обезценка се подобри. Качеството на активите, различни от кредити, остана добро, се посочва в доклада. Силата и качеството на регулаторния капитал бяха адекватни на рисковете, на които кредитните институции бяха изложени. Капиталовата база на банковата система остана на нива, значително по-високи от минималните изисквания.

В края на 2014 г. броят на банкнотите в обращение бе 396.7 млн. на стойност 11,355 млрд. лв. Средната по стойност банкнота в обращение възлезе на 28.63 лв. Разменните монети в обращение бяха 1,779 млрд. бр. на обща стойност 225.5 млн. лв. Средната по стойност разменна монета в обращение бе 0.13 лв.

В доклада от БНБ посочват още, че през втората половина на юни банковият сектор е бил изложен на сериозен ликвиден натиск, ескалирал от публикации в средствата за масова информация, интернет и от електронни съобщения, свързани със състоянието на определени банки.

„Коефициентът на ликвидни активи на банковата система (съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите) достигна 30.12% в края на декем- ври 2014 г. като резултат от допълнителните изисквания и прилагането от страна на БНБ на макропруденциални мерки. Общата капиталова адекватност на системата бе 21.95% в края на 2014 г., а адекватността на капитала от първи ред –19.97%“, посочват от Централната банка.

Дълговете на България вече са над 90% от произвеждания БВП

Posted on: април 28th, 2015 by МИГ No Comments

Брутният външен дълг в края на февруари е повече от 38,6 млрд. евро или 90,6% от брутния вътрешен продукт, отчитат от БНБ на своя сайт.

В този показател се включват задълженията на всички сектори, не само държавния. Спрямо февруари миналата година има увеличение с 4,5 на сто, но спрямо края на 2014-а година се отчита намаляване с близо 3 на сто. В края на 2014-а година общият брутен външен дълг на всички сектори е бил повече от 39,7 млрд. евро.

Измерен спрямо края на 2014-а година, брутният външен дълг на държавата намалява с около 450 млн. евро. Въпреки това спрямо февруари миналата година задълженията са доста по-големи, а в отчета все още не е отбелязана новата емисия на външните пазари от повече от 3 млрд. евро, както и погасяването на дълга, изтеглен в края на миналата година основно заради проблемите в КТБ.

С повече от 2 млрд. евро се е увеличил брутният външен дълг в сектор държавно управление през февруари спрямо година по-рано. Към края на отчетния период задълженията са над 5,5 млрд. евро.

Искров за видеото с Цветан Василев: Това е опит за натиск!

Posted on: април 24th, 2015 by МИГ 2 коментара

Във връзка с излъчен видеоклип в предаването „Господари на ефира”, че управителят на БНБ няма да се поддаде на каквито и да е опити за натиск и отклоняване на общественото внимание и във всичките си действия се е ръководил от върховенството на закона. Никакви събития от неофициален характер, сред поканените на които е бил и управителят на БНБ, не са влияели и няма да повлияят на принципната и последователна позиция на централната банка.

Това се казва в становище на БНБ по повод скандалния клип, който бе излъчен снощи.

Хората на Иван Искров допълват, че БНБ ще обжалва в законовия 7-дневен срок решението на Софийския градски съд от 22 април 2015 г., с което съдът обяви Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност, в частта, в която съдът е определил за начална дата на неплатежоспособност 6 ноември 2014 г. – датата на вземане на решение от УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ.

Позицията на Централната банка е, че като начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена датата 30 септември 2014 г., когато КТБ е отчела отрицателен собствен капитал и отрицателна капиталова адекватност в своите финансови и надзорни отчети. Както е известно, когато собственият капитал на банка е отрицателна величина, Управителният съвет на БНБ задължително отнема лиценза й, което е направил със своето решение от 6 ноември 2014 г. на база отчетите на банката към 30 септември 2014 г.

БНБ ще обжалва решението за фалит на КТБ

Posted on: април 24th, 2015 by МИГ No Comments

БНБ или прокуратурата ще обжалват посочената от съда дата за неплатежоспособността на КТБ – 6 ноември 2014 г. и ще настояват за 30 септември. Със съдебното решение за фалита на банката, обявено в сряда, на практика се узаконяват всички прихващания и цесии преди 6 ноември 2014 г., когато БНБ отне лиценза на КТБ.

Централната банка ще настоява като дата за обявяване на банката в неплатежоспособност да се определи 30 септември, а не както реши съдът.

Денят на фалита е ключов, защото той определя кои цесии и прихващания са законни. По неофициална информация няма сделка, която да бъде атакувана и развалена, ако сегашното съдебно решение остане в сила. След 6 ноември 2014 г. нямало цесии и прихващания. Така на практика съдът одобрява цесии и вземания на хората с депозити над гарантирания минимум от 100 000 евро.

По закон синдиците могат да атакуват сделки като прихващания и цесии, направени след датата на фалита, ако те поставят едни кредитори в привилегировано положение спрямо други или пък увреждат масата на несъстоятелността.

От БНБ обясниха пред Медиапул, че имат 7-дневен срок да обжалват решението на Софийския градски съд, с което официално бе обявен фалитът на КТБ и 6 ноември бе посочена като дата на неплатежоспособността й. Централната банка все още не е взела решение дали да подаде жалба.

Междувременно Фондът за гарантиране на влоговете назначи временните синдици на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев за постоянни. Името на Ангелчев се оказа в списъка на синдици, които са били агенти на Държавна сигурност.

Комисията по досиетата обяви данни за сътрудничество на 8 от общо 26-те имена в списъка. Сметната палата пък ще провери банковия надзор в БНБ. Решението взе бюджетната комисия вчера по предложение на Мартин Димитров от Реформаторския блок.

Спекулации: Велчев и княз Кирил Преславски спрягани за шеф на БНБ

Posted on: април 18th, 2015 by МИГ No Comments

Димитър Радев е разколебан дали да приеме предложението да стане управител на БНБ, пише „Банкер”. Политическите сили в парламента вече се оглеждат за други кандидатури за този пост, ако Радев реши да откаже. Спрягали се имената на сегашния председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков, на бившия финансов министър Милен Велчев и дори на княз Кирил Преславски. Той бе до баща си Симеон Сакскобургготски по време на възхода му на изборите през 2001-ва. Работил е в сферата на инвестиционното банкиране.

Преди време бе служител на „Лиймън Брадърс“ – банката, която през 2008-а се сгромоляса с гръм и трасък и даде началото на глобалната финансова криза. Но както е тръгнало, нищо чудно в близките седмици да чуем, че сред кандидатурите е и друг от синовете на Симеон Сакскобургготски – княз Константин Асен Видински. И той има банкерска биография – работил е за банките „Ротшийлд“ и „Барклейз“.

Според някои депутатите, Димитър Радев не е отказал номинацията за управител на БНБ. Но е възникнал правен проблем. Не е ясно – ако сегашният управител подаде оставка през април или май, дали избраният на негово място човек ще бъде с нов шестгодишен мандат, или ще трябва да довършва мандата на Искров, който изтича на 10 ноември. И да се надява след това да бъде преизбран.

При такава несигурност едва ли ще се намери кандидат, който при сегашната финансова и политическа конюнктура в страната да се съгласи да заеме мястото на Искров само за няколко месеца. И да заложи на благоволението на парламентарните партии, че след това отново ще гласуват за него.

При това положение най-вероятно е изборът за гуверньор да бъде отложен за началото на юли. А избраният от Народното събрание заместник на Искров да встъпи в длъжност през ноември. Тогава ще бъде избран и подуправител, отговарящ за управление „Емисионно“, защото мандатът на Калин Христов също изтича. Това обаче не пречи той да бъде номиниран и да се гласува отново той да заеме този пост.

Новият управител ще трябва да посочи и кандидат за вакантното място на подуправител, отговарящ за „Банков надзор“. И по този въпрос спекулациите ще са много, тъй като до този момент за него също няма безспорна кандидатура. Най-малкото защото новият управител, който и да е той, трябва да си каже тежката дума за главния банков надзорник. Все пак само гуверньорът има право да предлага на Народното събрание човек за този пост.

При подбора на кадър за тази позиция може да възникне и друг проблем, отново политически. Не е тайна, че депутатите са замислили да правят законови промени, засягащи отговорностите в УС на БНБ като цяло и в структурата и във функциите на управление „Банков надзор“ в частност. Без да е ясно какви ще са тези промени, приемането на поста на подуправител, отговорен за надзора, ще е доста рисково начинание за всеки, който реши да се натовари с този ангажимент.

Гласят Димитър Радев за шеф на БНБ

Posted on: април 11th, 2015 by МИГ 1 Comment

Съветникът в Международния валутен фонд Димитър Радев в фаворит за поста управител на БНБ, съобщава “Капитал”. Той е дал съгласието на управляващите да бъде назначен на позицията. Неясно е кога точно и дали Радев сам ще избере екипа си.

В края на март финансовият министър Владислав Горанов изрази надежда до края на април БНБ да има нов управител. Той спомена, че се водят преговори с няколко души, включително служителите в Международния валутен фонд (МВФ) Димитър Радев и Николай Георгиев.

Управляващите са отправили първо предложение до Радев, който е пътувал до София преди около две седмици и е склонил на предложението, така че разговорите с Георгиев не са се задълбочили.

Димитър Радев има 21-годишна кариера в Министерството на финансите. Бил е заместник-министър на Димитър Костов (настоящ подуправител в БНБ), а също и на Муравей Радев от правителството на Иван Костов. Напуска министерството при избирането на Милен Велчев. От 14 години работи в МВФ. Постът му до голяма степен е свързан с това, което е правил в България – да предлага техническа помощ на държавите в криза при управлението на държавните финанси.

В тази област са и множеството му публикации. Според експерт от Вашингтон позицията му в МВФ се равнява на директен пратеник на Кристин Лагард за страни от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток и Африка.

Председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов коментира, че ако новият гуверньор на БНБ дойде от чужбина, той няма да може да бъде свързван с политическия живот в страната. Ако пък новият управител на БНБ е специалист от България, то той ще е по-добре запознат със ситуацията тук.

Сметната палата погва БНБ и КФН

Posted on: март 29th, 2015 by МИГ No Comments

Сметната палата може да направи одит на надзорната дейност на БНБ, каза в интервю за предаването „Неделя 150“ на БНР новият председател на Сметната палата Цветан Цветков.   „Не бих се ангажирал с одит на КТБ. Тя е извън обхвата на Сметната палата. Но Палатата може да провери БНБ и това как тя изпълнява своите функции, включително и надзорните си функции, но частна банка няма как да провери. Законът е много ясен и категоричен. Очертава обхвата на Сметната палата и няма как да излезем от него“, каза Цветков, който бе назначен на поста само преди четири дни.

Цветков също така обяви, че институцията му може да провери и как публичната администрация влага парите си. „При едни одити на общините, министерствата и агенциите може да се провери как те боравят с паричните средства, с които разполагат – как ги съхраняват, къде са ги вложили, дали са ги вложили само в една-единствена банка, което е огромен риск, дали са ги вложили в няколко банки, след това при какви условия са ги вложили в тези банки. Това е една от задачите на Сметната палата – как се управляват публичните финанси“, добави шефът на ведомството.

Цветков заяви, че един от приоритетите на Сметната палата ще бъде как различните регулаторни и надзорни органи в страната изпълняват функциите си: „Ако те не изпълняват ефективно своите функции, ще изпаднем в ситуацията с КТБ. Това ще бъде приоритет в работата на Сметната палата. След един одит бихме могли да направим своите изводи и оценки“.

Председателят на ведомството подкрепи идеята за създаване на специализиран орган, който да проверява политиците за разминаване между декларираното и реалното им имущество:  „Може би трябва да се промени законодателството и да се даде възможност за проверка на произхода на средствата и имуществото“, каза Цветков.

Според него „дали политиците имат някакви други имоти, дали ползват  някакви други имоти, които не са на тяхно име, дали децата им учат в скъпи университети, дали пътуват в чужбина и отсядат в скъпи хотели са праблеми извън правомощията на Сметната палата“.“Просто трябва да се създаде специализиран орган, както е направено в Румъния например“, каза Цветков.

БНБ с нов управител до края на април

Posted on: март 27th, 2015 by МИГ No Comments

Министърът на финансите Владислав Горанов се надява БНБ да има нов управител до края на април. Преговаря се с няколко души, сред които са и работещите в Международния валутен фонд (МВФ) Димитър Радев и Николай Георгиев, съобщи финансовият министър Владислав Горанов в кулоарите на парламента.

„Когато имаме координирана позиция с партньорите, подкрепящи правителството, а защо не и с опозицията, ще предложим кандидатурата за обсъждане в Народно събрание“, каза Горанов.  По думите му за правителството е важно БНБ да е предвидим партньор, а за политическите партии – в държавния трезор да работят професионалисти, които да не допускат повече „такива неблагоприятни стечения в банковата система“.

Отговорът на Горанов идва ден след рождения ден на гуверньора на Централната банка Иван Искров, който преди това призова депутатите от временната комисия за КТБ бързо да му изберат заместник като подарък за рождения ден.

Иван Искров беше многократно призоваван да подаде оставка след затварянето на КТБ през юни 2014 г. С аргумента, че не може да остави банката без ръководство в такъв тежък момент, Искров обеща да подаде оставка, когато парламентът избере негов наследник. Мандатът на управителя на БНБ изтича през октомври.

Проучването на кандидатите

Въпросът кой да застане начело на БНБ е достатъчно сериозен, за да му се отдели достатъчно време, каза Владислав Горанов.  „Ще проучим внимателно хората, а и държавата за съжаление не разполага с безброй подготвени хора, които могат да заемат тази длъжност“, допълни той.   Двамата известни кандидати към момента са били бивши заместник-министри на финансите, но от години живеят в САЩ и работят за МВФ.

Димитър Радев е роден на 12 юли 1956 г. В момента ръководи мисия за техническа помощ на МВФ за т.нар. „тежки“ държави от Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток и Африка.  Кариерата му започва нала във финансовото министерство през 1980 г. Той е бил директор на „Финанси на областите и общините“, главен директор на управление „Бюджет“. В годините от 1992 до 2001 г. е заместник-министър на финансите и отговаря за бюджета и държавните разходи.

През 2007 г. правителството го предложи за заместник- управител на Банката за развитие на Съвета на Европа – най-старата междудържавна финансова институция. Основана е през 1956 г. като Фонд за социално развитие, а на 1 ноември 1999 г. е преобразувана в банка.

Другият кандидат е Николай Георгиев, който е роден през 1965 г. в Бургас Той е завършил Университета за национално и световно стопанство със специалност „Макроикономическо планиране“. Има магистърска степен по икономика от университета в Делауеър и докторска степен от университета в Мериленд.

За кратко през 2000 г. и 2001 г. Николай Георгиев беше заместник-министър на финансите по предложение на тогавашния финансов министър Муравей Радев. След това беше харесан от МВФ и стана представител на България в централата на фонда.  Георгиев е работил и в изследователския отдел на Световната банка. През 2007-2009 г. той отговаря за ЮАР, след което оглавява мисията на фонда за Молдова. Според последните съобщения, на 5 март тази година той оглави мисията на фонда за Украйна.

БНБ е напечатала с 13% повече банкноти през 2014 г.

Posted on: март 26th, 2015 by МИГ No Comments

По данни на БНБ в края на декември 2014 г. парите в обращение са достигнали 11 586.9 млн. лв. За едногодишен период спрямо края на декември 2013 г. те банкнотите са нараснали с 1 333.2 млн. лв., или 13.00%, докато през предходния едногодишен период (декември 2012 г. – декември 2013 г.) са регистрирани нарастване от 703.8 млн. лв., или със 7.37%.

През четвъртото тримесечие парите в обращение са нараснали с 966.2 млн. лв., или с 9.10% в сравнение с края на третото тримесечие. Нарастването им е с 2.12 процентни пункта по-високо от достигнатия ръст през същия период на 2013 г. Увеличение на парите в обращение в рамките на разглеждания период беше регистрирано през ноември (2.42%) и декември (6.99%). По-високото търсене на банкноти и монети е характерно за този период на годината и е свързано с нарастване на потребността от налични пари през коледните и новогодишните празници.

Номиналната стойност на банкнотите от 50 лева в обращение в края на 2014 г. е в размер на 3993.0 млн. лв., което им отрежда най-големия дял (35.17%) в общата стойност на банкнотите в обращение. С най-малък дял е стойността на банкнотите от 2 лева – 0.75. С най-голям дял в броя на банкнотите в обращение в края на 2014 г. е купюрата от 20 лева – 32.23%, като в края на 2014 г. в обращение са 127.8 млн. броя банкноти от тази купюра.

За едногодишен период делът на банкнотите в обращение по брой е нараснал при купюрите от 50 и 100 лева съответно с 0.66 и 0.40 процентни пункта. В края на декември 2014 г. броят на тези купюри в обращение им отрежда дялове, както следва: 50 лева – 20.13% и 100 лева – 9.54%. За същия период е намалял делът на броя на банкнотите в обращение при купюрите от 2, 5, 10 и 20 лева, съответно с 0.42, 0.23, 0.25 и 0.06 процентни пункта. Дяловете на тези купюри в обращение в края на 2014 г. са съответно 10.75% за банкнотата от 2 лева, 5.63% за банкнотата от 5 лева, 20.71% за банкнотата от 10 лева и 32.23% за банкнотата от 20 лева.

През четвъртото тримесечие на 2014 г. в Националния център за анализ (НЦА) на БНБ са задържани общо 321 броя неистински български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо предходното тримесечие задържаните през четвъртото тримесечие неистински банкноти са по-малко със 169 броя, или с 34.49%.

От общия брой на задържаните през четвъртото тримесечие на 2014 г. неистински български банкноти най-голям е делът на купюрата от 20 лева (51.40%), с относителен дял от 0.000129%, спрямо общия брой на банкнотите от тази купюра в обращение в края на 2014 г. Дяловете на неистинските банкноти от купюри 10 и 50 лева са съответно 30.84% и 16.20% от общо задържаните неистински банкноти през четвъртото тримесечие, а тези от 2 и 5 лева са 5 броя, с общ дял от 1.56% от всички задържани през разглеждания период неистински банкноти. През четвъртото тримесечие в НЦА не са регистрирани неистински банкноти от купюра 100 лева.

Искров нагъл – иска да му намерят наследник до рождения ден

Posted on: март 24th, 2015 by МИГ No Comments

Шефът на БНБ Иван Искров мина всякакви граници. Той постави ултиматум на депутатите да му намерят наследник на поста до рождения му ден – вдругиден.

„Няколко месеца ви чакам – изберете управител. Направете ми подарък – вдругиден имам рожден ден. В момента, в който ми покажете, че сте готови да изберете управител, съм готов веднага да се оттегля. Но прекалено много обичам БНБ и страната си, за да предизвикам хаос“, обяви той на заседанието на парламентарната комисия за КТБ.

Той обяви, че вината му за фалита на банката и последващите действия на квесторите от БНБ не можела да се доказва от народните избраници. „Нося лична отговорност и затова съм тук. Оставка се подава от гузност или от страх. Не изпитвам нито гузност, нито страх“, отсече Искров и с това даде да се разбере, че няма намерение да си тръгва от поста.

По време на изслушването Искров припомни, че с решение на Народното събрание през 1997 година и приемането на нов Закон за Българската народна банка се приема, че колективната безотговорност е свършила лоша работа и се преминава към пряка индивидуално отговорност. Така за надзора върху банковата система се предоставят „независимо и самостоятелно“ правомощия на подуправителя на БНБ и шеф на „Банков надзор“, като от тогава БНБ спазва тази разпоредба, настоя Искров.

Попитан за сигнали за неправомерни действия от страна на дирекция „Банков надзор“ към БНБ, той призна, че преди години е имало такъв от неправителствена организация на база публикация в медиите. „Не мога да отговаря какви са били проверките, защото не е в моите компетенции“, добави той и посочи, че не си спомня за други външни сигнали. „Имаше проверка по линия на ЕК по отношение на държавните депозити. ЕК извърши проверка и тъй като финансовия министър е ресорен, тогава под ръководството на Симеон Дянков беше извършена проверка и се представи отговор на правителството и процедурата беше прекратена“, разказа Иван Искров.

Искров даде безумно обяснение защо крие списъка на банковите синдици

Posted on: март 17th, 2015 by МИГ 1 Comment

След като от дълго време БНБ упорито отказва да обяви кои са експертите, които е одобрила за банкови синдици, преди минути от институцията дадоха следното безумно обяснение за ревниво пазената тайна – списъкът бил секретен, защото съдържат не само имената на синдиците, но и техните ЕГН-та и адреси, телефонни номера и прочее защитени по закон лични данни.

Всъщност никой не е очаквал от централната банка да публикува ЕГН-та и адреси – имената на избраните експерти са напълно достатъчни и няма никаква логика те да бъдат секретна информация.

БНБ проговаря едва сега по темата, и то само защото депутатите се готвят да я задължат да публикува списъка на банковите синдици покрай останалите законови промени, които се подготвят заради „аферата КТБ“. Вместо обаче най-накрая да разсекретят имената на експертите, които могат да поемат фалирали банки и да защитят максимално интереса на кредиторите в производството по несъстоятелост“, централните банкери се оплитат в нелепи оправдания и за пореден път вредят на престижа на институцията.

Ето какво ни съобщават Иван Искров и колегите му:

„Във връзка с постъпили запитвания относно списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банка в несъстоятелност, воден на основание чл.44, т.2 от Закона за банковата несъстоятелност, Българската народна банка съобщава следното:
По установена още от 1998 г. практика списъкът съдържа освен имената на лицата също така данни за техните адреси, телефонни номера и друга информация, представляваща лични данни по смисъла на Закона за защита личните данни. По своя законов статут този списък не е публичен (за разлика например от регистъра на лицензите и разрешенията, воден по реда на чл. 34 от Наредба № 2 на БНБ).
Актуализираният списък е изпратен на Фонда за гарантиране на влоговете с писмо от 22 октомври 2014 г., с което БНБ е изпълнила своите задължения по този въпрос.“

Депутатите взеха на мушка БНБ, КФН и ДАНС заради банковата криза

Posted on: март 5th, 2015 by МИГ No Comments

Скандалът около КТБ най-сетне влезе в дневния ред на парламента. Вчера депутатите създадоха анкетна комисия, която да проучи действията на държавни институции и органи, които е трябвало да противодействат на източването на банката. Управляващите ясно дадоха да се разбере, че на мушката им ще попаднат основно БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН) и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), които отдавна са обект на тежки критики за подхода им към миналогодишната криза.

Под предложението за създаване на комисията се подписаха най-видните фигури от почти всички депутатски групи – Цветан Цветанов (ГЕРБ), Михаил Миков (БСП), Лютви Местан (ДПС), Радан Кънев (Реформаторския блок) и др. „Източването на КТБ, довело до фалита й, е най-мащабната финансова измама в новата история на България.

В резултат бяха изразходвани близо 4 млрд. лв., средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в едно с допълнителни средства и от държавния бюджет, за изплащане на защитените депозити, а много вложители изгубиха безвъзвратно депозирани в тази банка средства“, пишат вносителите. И сочат като своя цел проследяването адекватността на действията на централната банка и КФН. Депутатите ще търсят отговорност и от ДАНС, която е трябвало да предотврати източването на КТБ.

Раздор сред управляващите създаде липсата на готовност у ГЕРБ да предложи свои хора за членове на комисията. Затова попълването на състава й бе отложено за следващата седмица.

Банките спечелили 121 млн. лв. за месец

Posted on: февруари 27th, 2015 by МИГ No Comments

Към края на януари печалбата на банковата система е 121 млн. лв., или с 48 млн. лв. повече спрямо същия месец на 2014 г., показва отчетът на БНБ за състоянието на българската банкова система. Така печалбата на финансовите институции е нараснала с 252% за година.

Заради свитото потребление през първия месец на 2015 г. депозитите от граждани и домакинства се увеличават със 779 млн. лв. (1,9%).

Увеличават се и ликвидните активи на банковата система, които към 31 януари достигат 23,7 млрд. лв. и са с 1,5 млрд. повече, отколкото в края на 2014 г. Това се дължи главно поради увеличението на средствата по разплащателни сметки. По този начин коефициентът на ликвидност, на банките, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, се повишава до 31,8%. Към края на 2014 г. показателят беше 30,12%.

Не настъпват негативни промени в нивото и остротата на кредитния риск, като разходите за обезценка на активите в края на януари са 13 млн. лв., показват данните на БНБ.

Банковите сметки влизат в единен регистър

Posted on: февруари 21st, 2015 by МИГ No Comments

Всички банкови сметки на български граждани ще бъдат вкарани в единен регистър. Целта е НАП и другите ведомства, които трябва да събират бюджетните приходи, да могат да правят бързи справки в кои банки и по колко сметки имат длъжниците.

Данни за наличните пари по сметките няма да се „показват“, а електронният регистър ще се води от БНБ. Това съобщи вчера министърът на финансите Владислав Горанов в отговор на въпрос на депутата Велизар Енчев за действията на българските финансови институции срещу укриване на средства на български граждани в чужди банки. Наскоро в рамките на скандала „СуисЛийкс“ стана ясно, че 74 лица, свързани с България, държат 380 млн. долара в швейцарската HSBC Private Bank.

Горанов обясни вчера, че в момента при разследване на пране на пари или на други нарушения съответните служби изпращат отделни запитвания до всяка от българските банки. Събирането на информацията обикновено отнема месеци, а междувременно настъпват промени и данните се оказват остарели. „Затова обмислям сериозно и ще предложа законодателни промени, които да въведат по аналог на централния кредитен регистър – централен регистър в БНБ с информация за това всеки български гражданин къде и колко броя сметки има“, обясни финансист №1. Подобна идея лансира преди седмица и главният прокурор Сотир Цацаров.

Според експерти обаче мярката едва ли ще доведе до значително подобряване на събираемостта на държавните вземания. „Не трябва да се очаква поразителен ефект. Повечето схеми за укриване на средства са елегантни и умни“, коментира Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“. Ползата ще е за администрацията, която ще може да запорира сметки по-бързо или пък да изисква свалянето на банковата тайна в по-кратки срокове.

Според председателя на банковата асоциация Левон Хампарцумян ще е много трудно данните от различни информационни системи да се съберат в една. „Те не са стандартизирани. Синхронизирането на 2 информационни системи създава трудности, а камо ли на 30“, коментира пред  Хампарцумян.

Оповестяването на предложението породи и въпроси около защитата на личните данни на гражданите. „Създаването на единни регистри ражда рискове от течове на лични данни“, коментира пред „Сега“ икономистът Георги Ангелов. Той обясни, че ако се прави подобна система, тя трябва да стъпи на базата на кредитния регистър, който е работещ.

Министър Горанов обясни, че няма данни за тайни сметки на българи в швейцарски банки. През 2010 г. тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов обяви, че очаква данни от Германия, която получи диск с информация за сметки в Швейцария. Уговорката отпреди почти 5 години е била германските власти да уведомят българските си колеги, ако в хода на своите разследвания се натъкнат на български граждани в списъците, които притежават. „Такава информация досега не е постъпвала“, каза вчера Горанов.

„Към настоящия момент информация за български граждани, притежаващи банкови сметки в Швейцария, се получава от НАП по силата на споразумение от 2007 г. между Европейската общност и Швейцария“, обясни още министърът. Ако българите с швейцарски сметки не искат самоличността им да бъде разкривана, те плащат данък върху лихвите от депозитите си според швейцарските закони. След това данъчните в Швейцария превеждат сумите на българските си колеги. За 2013 г. по тази процедура по сметката на НАП са преведени около 900 000 лв. „Информация за 2014 г. ще получим през 2016 г.“, посочи Горанов. Той добави, че българските данъчни получават информация за хората със сметки в Швейцария само ако те са се съгласили самоличността им да бъде разкрита, за да не им бъде удържан данък в Швейцария. От 1 януари пък действа нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и Швейцария. Тя дава възможност на данъчните да искат информация за това дали българи имат сметки в Швейцария, но само при положение че срещу тях се водят разследвания за укриване на данъци. „Досега България не е отправяла запитвания за банкова информация до Швейцария на основание посочената клауза, тъй като тя се прилага за данъчни производства, стартирани не по-рано от 1 януари 2014 г.“, обясни Горанов.

Негарантираните депозити намаляха с близо 1 млрд. лв.

Posted on: февруари 10th, 2015 by МИГ No Comments

С над 906 милиона лева са се свили негарантираните влогове на домакинствата над 200 хиляди лева в края на 2014 г. в сравнение с началото на годината. Това показват изчисления на базата на последните данни на БНБ за депозитите и кредитите, разпространени вчера. Най-много са намалели депозитите, които са точно над границата на защита – от 200 до 500 хиляди лева. Те са се свили с 419 милиона лева. Влоговете между 500 хиляди лева и 1 милион са намалели със 169 милиона лева за година, а тези над милион – с 318 милиона лева.

Същата е тенденцията и при фирмените депозити. За една година влоговете над милион са се свили с над 919 милиона лева, а тези между 500 хиляди лева и 1 милион – с 69 милиона лева. В същото време общият размер на депозитите в банките се увеличава. Ръстът за 2014 г. е с 1.465 милиарда лева. Той обаче идва изцяло от спестяванията на домакинствата, които са пораснали с над 1.566 милиарда лева за година въпреки изваждането на КТБ от статистиката през ноември 2014 г. Фирмените депозити пък са се свили със 101 милиона лева през изминалата година.

Данните показват, че кризата с КТБ е направила хората по-предпазливи, но не е довела до намаляване на темпа на спестяване. Част от големите депозити са раздробени на по-малки и разпределени в различни банки. Парите, изплатени по гарантираните влогове в КТБ, също са останали в банковата система. Към края на декември спестяванията на домакинствата са общо 39.26 милиарда лева. Само месец по-рано статистиката отчете спад на този вид депозити заради изключването на КТБ. Тогава те бяха спаднали до 35.54 милиарда лева, но нивото им се възстанови само за седмици.

Домакинствата са влагали най-много в депозити точно под гарантирания максимум от 196 хиляди лева – между 100 и 200 хиляди лева. През миналата година депозитите в този размер са се увеличили със 17.6%, или с над 719 милиона лева. Само за последното тримесечие те са нараснали с над 137 милиона лева. Пак в този диапазон – от 100 до 200 хиляди лева, е и най-големият ръст на фирмените депозити. За година той е 14.3%, или 176 милиона лева.

Депозитните милионери пък са намалели със 70 само за 3 месеца – от септември до декември, и вече са 615. Само преди година те бяха 734. Така към края на 2014 г. по сметки над милион в наши банки се пазят 1.471 милиарда лева. Преди година в такива сметки имаше общо 1.790 милиарда лева.

Според статистиката на БНБ кредитите в банковата система са намалели с 5.261 милиарда лева за последното тримесечие на 2014 г. Това обаче се дължи основно на изваждането на КТБ от статистиката през ноември. Кредитният портфейл на банката възлизаше на 5.3 милиарда лева.

Шефът на „Банков надзор“ Нели Кордовска е изтеглила парите си от КТБ ден преди да затвори банката

Posted on: февруари 2nd, 2015 by МИГ No Comments

Нели Кордовска, изпълняващата длъжността подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, е изтеглила спестяванията си от Корпоративна търговска банка (КТБ) ден преди банката да бъде поставена под специален надзор и затворена за 6 месеца. Информацията за това публикува в блога си „Финансови смислици“ журналистът Мирослав Иванов. Там е поместено и бордерото за изтеглената сума – 64 195 евро, а датата на него е 19 юни 2014 г.

На 20 юни БНБ обяви, че поставя КТБ под специален надзор. Два дни преди Кордовска да изтегли парите си, централната банка публикува съобщение, в което успокои, че банковата система, включително и КТБ, „е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“.

Нели Кордовска1

В деня, в който е изтеглила средствата си от КТБ, Кордовска вече е изпълнявала длъжността подуправител на БНБ, ръководещ „Банков надзор“. Титулярът Цветан Гунев е отстранен от длъжност, се припомня в публикацията. Това поражда съмнения за използване на вътрешна информация и конфликт на интереси.

От публикувания документ се вижда, че изтеглената сума е в рамките на гарантираните по закон вложения от 100 000 евро и Кродовска можеше да я получи и след отнемането на лиценза на КТБ. В деня, в който Кордовска е получила средствата, и други вложители панически се опитваха да спасят парите си от КТБ. За разлика от високопоставения служител на БНБ обаче, над 250 000 граждани и фирми не успяха да вземат гарантираните си пари и се наложи да чакат 6 месеца, докато лицензът на банката бъде отнет, а средствата бъдат изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Миналата седмица стана ясно, че по сигнал именно на Кордовска прокуратурата е разпоредила проверка във в. „Капитал“. Поводът е материал за КТБ, публикуван от изданието след затварянето на КТБ, в който според Кордовска се разкрива банкова тайна.

Емигрантите са най-големите инвеститори в България

Posted on: януари 5th, 2015 by МИГ No Comments

Българите от чужбина остават и през 2014 г. едни от най-големите инвеститори в икономиката ни. От януари до октомври м.г. гурбетчиите са изпратили на близките си в родината 725 млн. евро. Сумата е същата като през идентичния период на 2013 г., сочат дан-ните на БНБ. За цялата година парите от тях са били 850 млн. евро.

Очаква се в отчетите за 2014 г. пратените от емигрантите средства да доближат 1 млрд. евро. Статистиката на БНБ обхваща само банковите преводи, но не отчита сумите, пратени по познати.

Същевременно преките чужди инвестиции за първите десет месеца на 2014 г. са 804,9 млн. евро, което е 2% от БВП, показва статистиката. За същия период на 2013 г. те са 1,31 млрд. евро.

Средствата, които нашенците зад граница пращат в България, нарастват всяка година. За 2008 г. са били 693,6 млн. евро, през 2009-а – 717,7 млн. евро, а през 2012-а – 800 млн. евро. В същото време чуждите инвестиции намаляват. През 2008 г. бяха 6,727 млрд. евро, през 2009 г. са 2,436 млрд. евро, а през 2012-а – 1,480 млрд. евро.

Парите, които емигрантите пращат, имат солиден принос за развитието на икономиката. Чрез тях се съживява търсенето, вътрешното потребление, стимулира се покупката на имоти, обясняват експертите.

Българите в Испания са 174 388 души, в Германия – 100 302, в Италия – 55 378, 16 760 са в Холандия, а 20 791 – в Белгия. Това сочат последните данни на Евростат. Сънародниците ни във Великобритания са 85 080, в Кипър – около 40 000, и в Австрия – 14 827. Ежегодно близо 50 000 заминават като сезонни работници в Гърция. Заедно с тях в южната ни съседка работят постоянно около 125 000 българи.