Posts Tagged ‘БНБ’

БНБ отново спира помпата на имотния балон

Posted on: декември 17th, 2021 by МИГ No Comments

БНБ увеличи отново антицикличния капиталов буфер, който е ключов показател за оценката на банката за риска пред икономиката на страната.

През септември БНБ обяви, че от октомври догодина банките трябва да увеличат буфера от половин на един процент от рисковите експозиции.

Със сегашното решение Централната банка ги уведомява, че от януари 2023 буферът се покачва до 1,5%.

Анонсът на мярката идва много по-рано във времето, за да се осигури предвидимост на средата.

“Кредитите за домакинства, особено жилищните заеми, нарастват с ускорени темпове“, коментират от БНБ.

При сегашните нива на реалните лихвени проценти има предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при потенциално влошаване на икономическата среда, смятат от Централната банка.

Банките спечелиха 1,1 млрд. лв. за 9 месеца!

Posted on: октомври 30th, 2021 by МИГ No Comments

Банковият сектор отчете 1.1 млрд. лв. печалба към края на деветмесечието на годината. Печалбата расте с 55.6% спрямо отчетената за деветмесечието на 2020 година.

Банките са заделили значително по-малко провизии. Според данните на БНБ разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 401 млн. лв. и размерът им е по-нисък с 227 млн. лв. или 36.2% спрямо този за деветте месеца на 2020 година. Друг фактор за положителния резултат е, че нетните приходи от такси и комисиони през деветмесечието на 2021 г. са с около 150 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.

Собственият капитал в баланса на банковата система през третото тримесечие на 2021 г. нараства с 247 млн. лв. до 16.3 млрд. лв. с приноса на увеличената печалба през периода.

БНБ отчита и спад на необслужваните кредити. „Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември е 5.399 млрд. лв. (при 5.513 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6.44% (при 6.72% в края на юни)“, посочват от централната банка.

В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване с 2.2 млрд. лв. до 73.7 млрд. лв. Увеличават се вземанията от домакинства с 1.0 млрд. лв., от нефинансови предприятия с 979 млн. лв., отги финансови предприятия – със 174 млн. лева.

Депозитите в банковата система нарастват през тримесечието с 3.9 млрд. лв. до 113.3 млрд. лв. Основен принос има увеличението на привлечените средства от бизнеса и домакинствата – съответно с 2.4 млрд. лв. и с 665 млн. лева.

Отношението на ликвидно покритие към 30 септември е 281.9%. Към 30 септември 2021 г. активите на банковата система възлизат на 132.7 млрд. лв., като спрямо края на юни се наблюдава увеличение с 4.2 млрд. лв. (3.3%).

БНБ слага край на имотния „балон“

Posted on: септември 23rd, 2021 by МИГ No Comments

Притеснена от бума на ипотечните заеми, Българската народна банка предприе мерки за ограничаване на кредитирането. Управителният съвет на централната банка реши да увеличи от догодина нивото на т.нар. антицикличен капиталов буфер към кредитните рискови експозиции на банките от 0,5% на 1%. Това е мярка, която цели банките да имат достатъчно резерви да покрият загубите от заеми, които длъжниците не могат да погасяват. По правило буферът се увеличава, когато се налага да се „охлади“ нездравословно бърз и голям ръст на кредитите, пише „Сега“.

А наблюденията на БНБ са, че кpeдитнaтa aĸтивнocт е прекомерна, като притесненията са най-вече за жилищнитe ĸpeдити. „Haблюдaвaнитe тeмпoвe нa ĸpeдитeн pacтeж cъздaвaт пpeдпocтaвĸи зa yвeличeниe нa зaдлъжнялocттa и зa нaтpyпвaнe нa риcĸoвe, ĸoитo мoгaт дa ce пpoявят в нapacтвaнe нa oбeмa нa нeoбcлyжвaнитe ĸpeдити пpи eвeнтyaлeн cпaд нa иĸoнoмиката“, посочва в мотивите си централната банка.

По последни данни за първите седем месеца на годината ръстът на новоотпуснатите кредити у нас е над 7% спрямо миналата година, като за жилищните ипотеки увеличението е с над 15%.

Увеличаване на ипотечното кредитиране при все по-намаляващи лихви е съпроводено и от непрекъснат ръст на цените на жилищата, основно в големите градове. Това е повод за опасения от пореден имотен балон след финансовата криза през 2008-2009 г. Цените на жилищата у нас годишно нарастват с около 7%, дори и през 2020 г., когато през второто тримесечие имотният пазар бе напълно замрял. За първите 6 месеца на тази година ръстът в цените на жилищата е 5%.

Според брокерите обаче по-бърз темп на поскъпване на недвижимите имоти се наблюдава основно в някои квартали в големите градове, където предлагането е ограничено.

„Опозиционната“ партия на Трифонов напира да смени шефа на БНБ

Posted on: август 20th, 2021 by МИГ No Comments

Парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри правилата за избор на управител на Българската народна банка. Според правилата, лансирани от „Има такъв народ“, издигането на кандидати ще се случва в много съкратен срок – три дни от приемането на процедурата в пленарна зала. Отхвърлени бяха предложения за по-разумни срокове, например седемдневен, какъвто предвиждаше процедурата, когато през 2015 г. за управител бе избран Димитър Радев.

Все още не е ясно дали тази процедура ще бъде завършена в рамките на 46-ото Народно събрание, което може скоропостижно да бъде разпуснато, тъй като почти няма надежда за сформиране на правителство в този мандат.

Още в 45-ия парламент от „Има такъв народ“ повдигнаха темата. Тогава Пламен Данаилов от ИТН предложи да започне изготвянето на процедурни правила за избор на управител на БНБ. В предишния случай останалите партии отхвърлиха идеята на ИТН за старт на процеса по избор на управител на БНБ. Основният аргумент срещу нея бе, че подобни процедури в парламент с предизвестен край не се започват, защото се създават рискове, които може да прераснат в кризи.

Мандатът на Димитър Радев изтече на 15 юли, но законът позволява той да ръководи централната банка до избора на нов гуверньор.

Сега от ИТН използваха този аргумент, за да запазят сроковете в процедурата. Първо бившият финансов министър и настоящ депутат от ГЕРБ Кирил Ананиев поиска удължаване на сроковете, в които партиите да предложат свои кандидатури. „Не избираме краставичар, а правим важен избор за трудна и отговорна позиция“, аргументира се Ананиев.

Председателят на Бюджетната комисия Любомир Каримански отговори, че повече от три месеца парламентът е в процедура, за да се търси подходящият човек.

Подкрепи го съпартиецът му Пламен Данаилов. „Процедурата можеше да бъде открита още на 15 април, затова смятам, че е нормално всички политически сили да са готови с предложенията си. Ако това сега ги изненадва, по зле за тях“, мотивира се той.

В крайна сметка бе прието групите в парламента да издигнат своите кандидати в срок от 3 дни след одобряването на процедурните правила в пленарна зала. Кога приемането им ще залегне в програмата в пленарна зала обаче не е ясно.

Засега няма индикации, че Димитър Радев ще бъде издигнат за втори мандат. В медиите се тиражира името на Любомир Каримански като кандидат на ИТН. Може да се прибегне и към издигането на някои от сегашните подуправители.

Банките надуват имотния балон с евтини кредити

Posted on: юли 23rd, 2021 by МИГ No Comments

С над 14% се увеличават жилищните кредити на годишна база, като достигат почти 13 млрд. лева. Това показва статистиката на БНБ към края на юни, публикувана на 23 юли. Ускорение се наблюдава и спрямо месец май, когато бе отчетено 13.4% годишно увеличение.

Според последните данни на централната банка средният лихвен процент по жилищните заеми е 2.75%, като за година е паднал с 0.10 процента.

В съобщение от 22 юни БНБ посочи, че запазва антицикличния капиталов буфер на ниво от 0.5 процента. По-любопитното обаче бе, че в мотивите към решението си централната банка подчерта, че е взела под внимание и допълнителни фактори, които са фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда. БНБ уточни също, че „наблюдаваните високи нива на кредитна активност в сегмента на жилищните кредити биха могли да се разглеждат като източник за натрупване на потенциален кредитен риск.“

Като цяло кредитите за бизнеса и гражданите в края на юни са 67.376 млрд. лева и се увеличават на годишна база с 6.4 на сто. Растежът се обуславя от кредитите за домакинствата, които към шестмесечието достигат 27.112 млрд. лв. и спрямо година по-рано се увеличават с 10.4 процента. Освен жилищните заеми, по-солиден ръст отчитат и потребителските кредити –  те възлизат на 12.602 млрд. лв. и се увеличават с 9% спрямо юни 2020 година.

В същото време се забелязва забавяне на ръста при бизнес заемите. Кредитите за фирмите нарастват с 3.2% на годишна база, но при 4.1% годишно повишение, отчетено през май, като в края на юни достигат 35.563 млрд. лева.

Тенденциите за солидно трупане на депозити в банките се запазват и в края на шестмесечието на 2021 година. Според данните на БНБ депозитите на неправителствения сектор са 96.773 млрд. лв., като годишното им увеличение е 12.1%.

Депозитите на бизнеса пък достигат са 29.356 млрд. лв. в края на юни 2021 година. В сравнение със същия месец на 2020 г. те се увеличават с 12.9% при 12.5% годишно повишение през май.

Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 15.4% на годишна база и в края на месеца достигат 3.627 млрд. лева.

Влоговете на домакинства очаквано са най-солидни –  63.790 млрд. лв. Те се увеличават с 11.6% спрямо същия месец на 2020 г., като запазват годишния си ръст, отчетен през май.

Година след приемането на еврото цените в магазините ще са обявени и в левове

Posted on: юли 6th, 2021 by МИГ No Comments

Няма риск от изкуствено покачване на цените след въвеждането на еврото в България, обяви служебният министър на финансите Асен Василев, информира БНР. Той представи Плана за въвеждане на единната европейска валута, който вече е публикуван за обществено обсъждане.

Индикативният срок за въвеждането на еврото е януари 2024 година, а пет месеца преди тази дата и цяла година след нея, цените в магазините ще бъдат обявени и в евро, и в левове, обясни Василев.

Месец след присъединяването към еврозоната ще можем да плащаме и в левове, и в евро, обясни министърът. „И причината за това е, че ако го направим за шест месеца, ще трябва да се води двойно счетоводство от абсолютно всички, като се започне от баничарниците и т.н., което ще бъде лудница и за НАП и за баничарниците“, каза Асен Василев.

Шест месеца след въвеждането на еврото ще можем безплатно да обръщаме лева в единната европейска валута, а цяла година – да можем да сравним цените и в двете валути.  „Ако ви е струвал 5 лв. прахът за пране, примерно, да може да видите, че продължава да струва пак 5 лв., а не че някой покрай еврото е решил да вдига цената“, каза министърът.

Какъв ще бъде обменният курс на лева към еврото? „Точно както е записано в БНБ в момента“. А именно – 1,95583 лева за едно евро, потвърди Василев.

Какво ще се случи с лихвите по депозитите и кредитите? „Най-вероятно ще минат на нивата, които са текущите по евровите депозити и по евровите заеми“.

Планът е изготвен заради срока от 30 юни т.г., когато е трябвало да бъде готов, но трябва да бъде одобрен от Народното събрание.

БНБ се спаси от дело срещу Пеевски в САЩ

Posted on: юни 14th, 2021 by МИГ No Comments

Българската народна банка няма да бъде съдена по делото срещу Делян Пеевски във Федералния съд на САЩ за Южния район на Ню Йорк, въпреки че българският държавен банков регулатор е ответник в процеса. Това става ясно от отговор на Министерството на финансите на въпроси от в. „Сега“.

Става дума за дело, което се води от 2018 г. по щатския закон RICO (Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Law), насочен срещу организираната престъпност, занимаваща се с рекет, корупция и пране на пари. Искът срещу Пеевски, Първа инвестиционна банка, Българската народна банка и още 21 юридически и физически лица е заведен от фирмите „Рудерсдал“ ЕООД, „Ол Сийз Пропърти 2“ ООД, „Асет Мениджмънт“ ЕАД и адвокат Захари Томов. Делото е за измама с частна собственост.

Най-общо касае придобити през 2009 г. 1048 хектара земя край Балчик за 89 млн. евро. Според проекта, наречен „Силвър бийч“, върху земята е трябвало да бъде изграден нов мултифункционален жилищен комплекс на стойност 542 976 244 долара. Ищците твърдят, че чрез поредица от действия, които включват дела, свързани с производството по несъстоятелност на българското дружество „Еър Пропърти Дивелопмънт“ АД, цесии, извършени от длъжници на фалиралата вече КТБ, както и чрез действия на нейните квестори, им е нанесена щета. Затова те претентират обезщетение в размер на повече от 200 000 000 долара.

„Тъй като БНБ е държавен орган, нейното възражение е направено под формата на възражение за държавен имунитет по Закона за имунитета на чужди държави. Делото не е решено окончателно, но решенията на магистър-съдията и федералния съдия отсъждат, че съдът няма юрисдикция спрямо БНБ, защото действията ѝ нямат търговски характер с ефект в САЩ, който да оправдава изключения от правилото за държавния имунитет“, обясняват от финансовото министерство.

СТРОГА ТАЙНА

По делото срещу Пеевски в САЩ БНБ се представлява от трима адвокати на известната международна кантора със седалище в Ню Йорк White & Case Llp. Не е ясно обаче колко плаща българската държава за юридическа защита по това дело. В отговор по Закона за достъп до обществена информация, подписан от началника на кабинета на министъра Деница Симеонова, финансовото министерство отказва справка за изплатените хонорари с няколко аргумента.

Първият е, че адвокатската кантора изрично е отказала информацията за заплащането ѝ да бъде разкрита. Освен това МФ счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, който да оправдае разкриването на тази информация. „Практиката досега показва, че когато се поставя въпросът за разноските, които се плащат за адвокатска защита, в средата на едно дело, това създава колебания, че защитата е скъпа, което затруднява защитата на БНБ пред чуждестранни съдилища“, изтъква министерството. Ведомството смята също, че разкриването на адвокатските хонорари би могло да даде възможност на конкурентни адвокатски фирми да нагласят своите предложения спрямо тези на конкурентите им.

САНКЦИИ

Санкциите по глобалния закон „Магнитски“, които САЩ наложиха на Делян Пеевски и свързани с него фирми, вече са приложени по делото RICO, показа справка на „Сега“. Има и писмо до съда от кантората „Морган Луис и Буке“, чийто услуги използва Пеевски. С него адвокатите настояват съдът да не взима под внимание санкционираните лица от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. Защитата на Делян Пеевски отбелязва, че конкретното дело срещу него касае събития между 2007 и 2014 г., а санкциите са наложени във връзка със събития в България от 2018 до 2019 г.

Бившият депутат от ДПС попадна под ударите на „Магнитски“, защото „регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“. „През септември 2019 г. Пеевски е работил активно за оказването на въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори на 27 октомври 2019 г. Той се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване“, се твърди в документа на САЩ.

Мартин Георгиев, Сега

БНБ спира всички сделки и финансови операции на Пеевски и Божков

Posted on: юни 11th, 2021 by МИГ No Comments

БНБ и банките в страната са започнали да налагат ограничителни мерки на лицата, включени в списъка за санкции по закона „Магнитски“. Това става ясно от официално съобщение на централната банка 

Сред засегнатите са бизнесмените Васил Божков и Делян Пеевски, както и членът на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков. Именно техните имена бяха включени в списъка със санкции на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ.

БНБ прилага ограничителни мерки при сделки и операции в съответствие с установените вътрешни правила и процедури и изискванията на Закона за мерките срещу изпиране на пари, пише в съобщението на Централната банка. Оттам обаче не конкретизират какво точно са направили през последните дни.

Затова пък разказват, че са изискали информация от действащите в България банки и те са докладвали, че са започнали ефективни действия срещу включените в американските списъци хора. „Съгласно изискана от банките и получена в БНБ информация, всички банки в страната с открити сметки и делови взаимоотношения с горепосочените лица вече са предприели необходимите ограничителни мерки, включително блокиране на сметки, блокиране на карти, наложени запори и закриване на сметки“, посочват от БНБ.

От БНБ пишат, че някои от тези мерки са предприети предварително, на други основания, преди публикуването на списъка на OFAC. Вероятно се имат предвид запорите, които бяха наложени на личните сметки и фирмите на Васил Божков, както и на свързани с него лица по досъдебното производство по него. Паралелно върви и процедура по иск на КПКОНПИ за конфискация.

БНБ добавя и че се прилага процедура по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Тя предвижда банките да уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), която може да спира определена операция или сделка за срок до 5 работни дни. ДАНС може да уведомява прокуратурата, която да поиска от съда налагане на запор или възбрана. Съдът се произнася в срок до 24 часа.

В допълнение към това БНБ е изпратила до всички банки указания за допълнителни действия и мерки по отношение на клиенти на банките, включени в списъци на OFAC или аналогични списъци на българското Министерство на финансите.

Дъщерята на уволнения шеф на ДАНС е надзорник в БНБ, с квалификация: шафнерка на автобус

Posted on: май 27th, 2021 by МИГ No Comments

Дъщерята на бившия от часове шеф на ДАНС Димитър Георгиев работи в най-важното управление на БНБ – „Банков надзор“. Същото, което в момента бави смяната на борда на държавната Българска банка за развитие. Същото, което е изпуснало скандалните кредити, огласени от новия министър на икономиката.

Това ни учудва по-малко, когато разбираме, че в него от януари работи дъщерята на прекаралия 6 години като шеф на Държавната агенция Национална сигурност, преди това заместник-министър на вътрешните работи при Цветан Цветанов, а между тях – бордовик на столичния Метрополитен ЕАД Димитър Георгиев.

Още по-странно е, че Александрина е назначена в банката като експерт през 2016 г., както сама е написала с гордост на своята стена във Фейсбук. Тя започва образованието си в единствения упоменат от нея университет „Нотингам Трент“ през септември 2015 г. А го завършва, след като вече е назначена и то в отдел Човешки ресурси на БНБ – през юли 2017 г.

С каква квалификация незавършилата студентка попада в националната ни банка, която още пази титлата Народна? Александрина сама е записала предишния си опит – шафнерка, или ако повече ви харесва – стюардеса, на борда на автобусите за турове „Хемптън Джитни“.

Освен влияние върху най-богатите българи и чуждите финансови институции, позицията в БНБ носи и други приятни плюсове – огромна заплата над 4000 лв. (кметът на София получава 2900 лв. или 34 800 лв. годишно). Като тя се получава не 12 пъти, като на кмета, не 13, а 20 (ДВАДЕСЕТ) пъти годишно.

Колко точно пари получава Александрина, по каква причина е назначена без изискваното по закон образование, каква нейна квалификация е насочила именно към нея вниманието и за какви заслуги е
издигната в Банковия надзор? – на тези лесни въпроси медийният съветник на гуверньора на БНБ Ани Димитрова (преди това пиар на кабинета Орешарски) не пожела да отговори до редакционното приключване на материала и броя.

Но въпросите все повече ще тежат, защото Александрина не е единствената от видни семейства, свързани с досегашната власт на сладки позиции в Българската НАРОДНА банка!

Важно е да се знае, защото първата работа на новия парламент ще бъде да избере и нов шеф на БНБ – мандатът на сегашния Димитър Радев изтича през юли.

Попитали сме същите неща за кариерното наместване и развитие в БНБ на:

– Живка Добрева, съпруга на бившия икономически министър Делян Добрев, депутат от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото, 43-ото, 44-ото и последното 45-о Народно събрание, станал най-известен с Кумгейт. Освен над 100 млн.лв. от саниране, семейните фирми на първата му братовчедка бяха включени от най-престижното немско издание „Шпигел“ и в мегаскандала за корупция с маски, който 3 месеца тресе Германия.

– Боряна Ненкова-Савчева, дъщеря на председателката на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова (чийто мандат беше удължен в последните дни на мнозинството на ГЕРБ в 44-ото НС), бивш зам.-кмет по правните въпроси и сестра на депутата от ГЕРБ в 5-те последни парламента Александър Ненков.

Очакваме отговори. А ако не ги дочакаме, видно е, че и сами можем да ги намерим.

– –
От в. „19 минути„, който е използвал за повод разкрития във Фейсбук от страницата на Александрина Георгиева

Фалшивите банкноти не били реквизит, твърди БНБ

Posted on: март 22nd, 2021 by МИГ No Comments

В своя експертиза БНБ е потвърдила, че иззетите от печатницата във висше учебно заведение банкноти не представляват „реквизитни пари“.

Мнението на БНБ е поискано от СГП с назначена техническа експертиза. Освен това банкноти, като тези иззети от печатницата, изработените по същия начин, са предмет на престъпление по друго разследване – то е вече за разпространение на неистински парични знаци в големи количества. Идентичността на банкнотите по двете досъдебни производства е потвърдена от техническата експертиза, пише Нюз.бг.

Експертизата на БНБ обхваща освен банкнотите и разследваните предмети, материали и оръдия за тяхното изготвяне.

По досъдебното производство са привлечени като обвиняеми две лица – И.Н. и Д.А.

Произволно са избрани банкноти с номинал от 100 долара, а според заключението на експерта от БНБ те са неистински. Серийните номера на изследваните банкноти са направени на цветен лазерен принтер и съдържат поредица от две букви, седем цифри и една буква. Броят на цифрите при истинските банкноти са 8.

Иззетите парични знаци не представляват „реквизитни пари“, сочи официален отговор на БНБ, цитиран от прокуратурата. Те са в нарушение на реда и изискванията за реквизитни пари – те трябва да са с размери ясно различими от тези на оригинала, да са отпечатани едностранно, върху изображенията да не се имитират защитни елементи (нишка, воден знак и други).

Иззетите са отпечатани двустранно, притежават сериен номер и са с два защитни елемента – нишка и воден знак.

Освен това печатарската машина е идентична с тази при производство на истинските парични знаци, сочат събраните до момента писмени доказателства.

Също така от прокуратурата посочват, че по делото има доказателства, че единият от обвиняемите – И.Н. е изпълнявал длъжността „печатар“ по трудов договор с търговско дружество с едноличен собственик на капитала – висше учебно заведение.

Управителят на търговското дружество е бил ректор на висшето учебно заведение.

Информацията относно заключенията на направените експертизи се съобщава в съответствие с чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс, на основание постановление на наблюдаващия прокурор.

От прокуратурата напомнят, че за разкриване на престъпната дейност са съдействали и представители на „Сикрет сървиз“ в България, в чието задължение влиза противодействието срещу фалшифицирането на американската валута.

Банките с над 860 млн. лева печалба за11-те месеца на 2020 г.

Posted on: януари 3rd, 2021 by МИГ No Comments

Печалбата на банките за единадесетте месеца на 2020 г. възлиза на 866 млн. лв., отчита Българската народна банка (БНБ). Това е с 663 млн. лв. (43.4 на сто) по-малко от отчетената печалба за същия период на 2019 г. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на ноември 2020 г. са 771 млн. лв. (при 419 млн. лв. в края на ноември 2019 г.), посочва БТА.

Балансовото число на банковата система на месечна база се увеличава с 1.4 млрд. лв. (1.2 на сто) и в края на ноември е 120.6 млрд. лв.

Брутните кредити и аванси се увеличават през ноември с 1,4 на сто (1.1 млрд. лв.) до 79.8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват с 5.8 на сто (555 млн. лв.) до 10.2 млрд. лв.

Брутният кредитен портфейл на банковата система се увеличава през месеца с 0.7 на сто (512 млн. лв.) до 69.6 млрд. лв.

Кредитите за домакинства нарастват с 0.6 на сто (162 млн. лв.), за нефинансови предприятия – с 1.0 на сто (390 млн. лв.), а за сектор държавно управление – с 1.3 на сто (14 млн. лв.). Кредитите за други финансови предприятия намаляват с 1.1 процента (54 млн. лв.).

Депозитите в банковата система отчитат месечно нарастване с 1.2 процента (1.2 млрд. лв.) до 102.3 млрд. лв.

Депозитите на домакинства се увеличават с 0.8 процента (456 млн. лв.), а тези на нефинансови предприятия – с 2.2 на сто (668 млн. лв.). Увеличават се също депозитите на другите финансови предприятия (с 2.8 на сто или 100 млн. лв.) и на кредитните институции (с 1.1 на сто, 43 млн. лв.).

Намаляват депозитите на сектор държавно управление (с 3.4 процента, 89 млн. лв.). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на ноември възлиза на 15.3 млрд. лв. и е със 100 млн. лв. (0.7 процента) повече спрямо края на октомври.

По реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, към 30 ноември 2020 г. са подадени общо 105 081 искания с брутна балансова стойност на задълженията 9257 млн. лв., и одобрени общо 86 184 броя с общ брутен размер 8223 млн. лв.

Банките продължават да вдигат таксите

Posted on: декември 8th, 2020 by МИГ No Comments

При все по-ниски лихви по заемите и депозитите банките в България продължават да вдигат таксите. Дори коронакризата и финансовите проблеми, които тя създава на много фирми и граждани, не са в състояние да променят тази тенденция. На практика всеки месец някоя банка обявява корекции в тарифата си. Нещо повече, появяват се и нови такси – например, такса преместване при отсрочване на кредити, пише segabg.com.

В навечерието на Коледа поне три банки вдигат месечната такса за поддържане на разплащателна сметка. БАКБ от 15 декември повишава таксата от 2,90 лв. на 3,20 лв. Въвежда и комисиона за внасяне на пари в брой във всякакви сметки, включително в спестовен и детски влог. За суми от 3000 лв. таксата ще е 0,50 лв., а след това е 0,15% до 0,18% от сумата. Повишение с 0,50 евро има и за теглене на пари в брой от еврови сметки. Въвежда се и такса от 5 лв. за повторна регистрация в новата платформа за дистанционно банкиране БАКБ онлайн. Месечната такса за поддръжка на разплащателна сметка в Токуда Банк също се повишава с 0,50 лева от 15 декември. Така за сметки без карта вече всеки месец ще се удържат 3 лв., а когато сметката е в комплект с дебитна карта на банката – 2,50 лв. Големите банки отдавна направиха месечното обслужване на разплащателни сметки 4 лева, сега това предприемат и по-малките. Токуда банк повишава също така месечното обслужване за кредитните си карти „Мастеркард Стандарт“ от 3,50 лв. на 4 лв. Инвестбанк вдига с 0,30 лева месечната такса за поддръжка на основна карта до 2,50 лева от 29 декември. За справка на наличност по сметка от ATM ще се удържат 0,25 лв. при сегашни 0,10 лв.

В началото на 2021 г. Банка ДСК повишава таксите по дебитните си карти – тегленето на пари от АТМ вече ще се таксува с 1,50 лв. вместо 1,20 лв., поскъпва и тегленето на пари от карта на гише на банката, както и справките за наличност от банкомат – от 0,30 на 0,40 лв. Промяна има и в таксата за теглене на пари в наличност за всяка трансакция. За суми до 2000 лева/1000 евро вкл. банката ще таксува 0,50% върху цялата сума вместо досегашните 0,45%. С 0,05% има увеличение за теглене на суми над 2000 лева/1000 евро. с 0,40 лв. Увеличение с 0,30 лева има и за теглене на пари в наличност с дебитна карта в България от АТМ на други банки или новата такса е 0,90 лева. Експертите съветват редовно да проверявате съобщенията за промени в тарифите, които банките са длъжни да пубикуват на сайтовете си, за да сте наясно коя услуга колко струва и да си спестите неприятни изненади.

Плащаме в евро от 2023 г.

Posted on: октомври 5th, 2020 by МИГ No Comments

България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г., твърди управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за списание на Българска стопанска камара. „Нашето очакване, както и това на европейските ни партньори, е престоят във валутния механизъм да не се проточва във времето. Целта на този престой е да демонстрираме формално изпълнение на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) – нещо, което валутният борд ни осигурява безпроблемно. След изпълнение на този и останалите маастрихтски критерии, както и при постигната съответна степен на институционална и реална конвергенция България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г.“, посочва управителят на БНБ.

Приемането на еврото няма да доведе до повишаване на цените, смята гуверньорът на БНБ. Това било спекулативно твърдение, което не е подкрепено с факти от историята на единната валута. „В дългосрочна перспектива както цените, така и доходите в България се очаква да се движат нагоре. Това ще бъде едно нормално следствие от реалната конвергенция на икономиката ни към еврозоната. Валутата, която ползваме, сама по себе си не е фактор за повишение или понижение на цените“, посочва управителят на БНБ.

Междувременно от Европейската централна банка обявиха началото на серия от тестове за въвеждането на дигитално евро. Трябва да имаме готовност да пуснем дигитално евро, ако това се окаже необходимо, посочва в комюнике президентът на банката Кристин Лагард. То ще бъде електронна форма на валутата на централната банка, която подобно на банкнотите ще „дава възможност на всички – както на домакинствата, така и на компаниите, да извършват всекидневни разплащания бързо, лесно и при пълна сигурност“, обяснява ЕЦБ. Електронното евро ще съществува успоредно с наличните пари и няма да ги замества, уточнява Франкфурт, уверявайки, че при всяко положение ще продължи да емитира банкноти и монети. В съобщението на ЕЦБ почти в прав текст се признава, че една от основните причини за усилията за въвеждането на дигитално евро е то да е в противовес на криптовалутите.

Търговските банки предложиха 3 до 6 м. кредитна ваканция

Posted on: април 8th, 2020 by МИГ No Comments

Предложенията на банките по условията за кредитите, вече са внесени в БНБ, информира „Нова“ тв. Сега се очаква становището на БНБ.

Ето и основните предложения:

– От 3 до 6 месеца кредитна ваканция и опции за облекчаване на връщането на  заеми.

– Временен мораториум за вноски от 3-6 месеца. Отсрочки ще се правят за всички кредити, без бързите от небанкови институции. Кредитното досие на клиента обаче ще определя всяка конкретна оферта.

– Няма да се откриват производства срещу длъжници и да се продава имуществото им.

– Временно банките няма да отказват тегленето на нови заеми от хора, които нямат големи доходи, стига да получават държавната помощ в съотношение с работодателя 60/40.

БНБ с пакет от мерки за 9.3 млрд. лева срещу коронавируса

Posted on: март 19th, 2020 by МИГ No Comments

Българска народна банка предлага пакет от мерки за 9.3 млрд. лева във връзка с пандемията от COVID-19, стана ясно от прессъобщение на централната ни банка.

Мерките целят да се запази устойчивостта на банковата система и да се засили нейната гъвкавост от негативните ефекти на пандемията от коронавирус върху гражданите и фирмите.

Основните мерки са насочени към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките, както следва:

– Капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1.6 млрд. лева.

– Отменяне на предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0,7 млрд. лева.

– Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лева чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки.

БНБ ще приложи и допълнителни мерки, с които да гарантира безпроблемното функциониране на валутния борд, налично-паричното обръщение, платежните системи и банковия надзор, добавиха от банката.

От БНБ увериха, че са в постоянен и активен контакт с Европейската система на централните банки и Европейския банков орган за координиране на действията по адаптация и приложение на общоевропейската банкова регулативна рамка.

„БНБ следи много внимателно ситуацията и има пълната готовност да предприеме допълнителни мерки, ако се наложи“, подчертаха от банката.

От банката призоваха за въздържане от предложения за административни и законодателни решения, които могат да разрушат финансовата система на държавата.

Външният ни дълг вече е 34,552 млрд. евро

Posted on: януари 30th, 2020 by МИГ No Comments

Брутният външен дълг на България (частен и държавен) нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП) и към края на ноември е 34,552 млрд. евро, което е годишно увеличение с 1,4% (462,7 млн. евро). Така той представлява 56,6% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

За сравнение, спрямо предходните месеци на годината през октомври пак имаше ръст от 0,3%, докато през септември отбеляза спад с 0,8%.

От банковата статистика се вижда, че в предишните месеци брутният външен дълг отбеляза ръст както в парично, така и в процентно изражение. През септември дългът беше 57,8% от прогнозния БВП на страната (34,199 млрд. евро), през август – 57,5% от БВП (34,039 млрд. евро), през юли – 57,8% (34,195 млрд. евро), юни – 57,5% (34,034 млрд. евро), през май – 57,1% (33,798 млрд. евро), през април – 57,4% от БВП (33,964 млрд. евро).

В централната банка отчитат, че в сравнение с края на миналата година външните задължения на страната ни са с 4,2% (1,396 млрд. евро) повече.

БНБ не допуска отрицателни лихви по депозити на гражданите

Posted on: ноември 17th, 2019 by МИГ 1 Comment

Лихвите по депозитите за граждани в България няма да станат отрицателни, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов на ежегодната конференция „Банките и бизнесът“.

Според Христов растежът на икономиката и ниската инфлация в еврозоната ще се запазят още много дълго време, което автоматично се пренася в България заради валутния борд. Това поставя в изцяло нова среда банките, но промяната й минава през структурни реформи в икономиката, а не през парична политика, категоричен е Христов. Българската банкова система е силно ликвидна, а икономическият растеж и инфлацията от последните няколко години със сигурност не отговарят на изключително ниските лихви, заяви председателят на банковата асоциация Петър Андронов.

Общо взето, се вижда, че през последните години на ниски лихви в банковия сектор се натрупва много голямо напрежение. Той се мъчи да компенсира спадащите маржове с много по-големи обеми, но тези големи обеми водят до няколко риска, каза той. А именно – да се отпускат кредити на клиенти, които не е сигурно, че ще успеят да ги възстановят, или да се навлезе в сфери, които са считани за небанкируеми, смята Андронов. Според него в България няма банка, която би си позволила да въведе отрицателни лихви по спестяванията.

Тази теза споделя и подуправителят на БНБ Калин Христов.“Лихвените проценти са нулеви по депозитите на граждани, за фирми – отрицателни. Вероятността, поне по моя оценка, за граждани да станат отрицателни клони към нула, защото това би убило модела на финансиране на нашата банкова система, която се финансира основно с депозити от граждани“, каза Христов. Той увери, че Централната банка следи отблизо ситуацията и използва всички инструменти, за да предпази системата от неблагоприятен икономически развой.

Нова 50-левова банкнота емитира БНБ

Posted on: октомври 18th, 2019 by МИГ No Comments
Българската народна банка пуска в обращение нова банкнота с номинал 50 лева, която съвпада по цвят и размери с намиращите се в обръщение емисии от 1999 и 2006 г., съобщи БНТ.

Новата емисия е със значително по-висока степен на защита. Върху банкнотата е положено лаково покритие. На лицевата й страна отново има портрет на Пенчо Славейков, добавен е и знак за незрящи хора, като в долния десен ъгъл са поставени два релефни срещуположно разположени триъгълника. Малко над тях в средата са вградени четири дебели и седем тънки релефни линии. Нова е и холограмната лента, която съдържа скрити знаци, разпознаваеми при наклон.

На обратната страна на банкнотата е поставена осигурителна нишка със същия ефект пламък.

Според данни на Централната банка именно банкнотите с номинал 20 и 50 лева са най-фалшифицираните и затова е нужно непрекъснато да се обновяват техниките за защитата им.

От миналата година в обръщение е и нова банкнота с номинал 100 лева. Досега не е уловено нито едно нейно копие и според БНБ основната причина за това е високото ниво на защита. С такова високо ниво на защита е и новата 50-олевка.

БНБ е напечатала 31 млн. екземпляра от педесетолевката, които от 1 ноември постепенно ще влизат в обръщение. От банката отчитат съществуващия в глобален мащаб парадокс: независимо че нарастват електронните разплащания, расте и търсенето на хартиени пари.

Догодина предстоят нови емисии и на банкнотите от 20, 10 и 5 лева.

Брутният външен дълг на България вече е 34,2 млрд. евро

Posted on: септември 29th, 2019 by МИГ No Comments

Брутният външен дълг на страната в края на юли 2019 г. е 34 195.3 млн. евро (57.8 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт /БВП/ ), съобщава Българската народна банка.

Дългът се увеличава с 1039.4 млн. евро (3.1 на сто) в сравнение с края на 2018 г. Дългът намалява на годишна база с 259.9 млн. евро (0.8 на сто). В края на юли 2019 г. дългосрочните задължения са 25 771.1 млн. евро (75.4 на сто от брутния дълг, 43.6 на сто от БВП). На годишна база дългосрочният дълг намалява с 592.2 млн. евро (2.2 процента).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли 2019 г. е 5452.7 млн. евро (9.2 на сто от БВП). Спрямо края на 2018 г. той намалява с 88.2 млн. евро (1.6 на сто). На годишна база външните задължения на сектора се понижават със 194.8 млн. евро (3.4 процента).

Външните задължения на сектор Банки са 4638.1 млн. евро (7.8 процента от БВП). Дългът на сектор Банки нараства на годишна база със 127.1 млн. евро (2.8 процента) спрямо юли 2018 г. Външните задължения на Други сектори са 10 853.7 млн. евро (18.3 на сто от БВП). Дългът на сектора намалява на годишна база със 110.4 млн. евро (1 процент). В края на юли 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е 13 250.7 млн. евро (22.4 на сто от БВП), което е със 700.8 млн. евро (5.6 на сто) повече в сравнение с края на 2018 г.

Вътрешнофирменото кредитиране намалява на годишна база с 81.9 млн. евро към края на юли. През януари – юли 2019 г. полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3962.3 млн. евро (6.7 на сто от БВП), при 3553.4 млн. евро (6.4 на сто от БВП) за януари – юли 2018 г. От тях 241.5 млн. евро (6.1 на сто от общия размер) са за сектор Държавно управление, 981.2 млн. евро (24.8 на сто от общия размер) за сектор Банки, 628.4 млн. евро (15.9 на сто) за Други сектори, а 2111.2 млн. евро (53.3 на сто) са вътрешнофирмено кредитиране.

През януари – юли 2019 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 2938 млн. евро (5 на сто от БВП) при 3490.5 млн. евро (6.3 на сто от БВП) за януари – юли 2018 г.

БНБ отчете 90 нови милионери в България

Posted on: август 8th, 2019 by МИГ 2 коментара

Само за една година БНБ е регистрирала нови 90 българи с влогове над 1 милион лева. И вече, според статистиката, у нас има точно 916 милионери, чието общо богатство възлиза на около 2 млрд. лв, съобщи „Нова тв“.

Що се отнася до общите спестявания на българите – към момента в трезорите на банките има над 53 милиарда лева, по сметки на физически лица.

Средната за страната месечна заплата е 1247 лева, но разликите по региони са огромни. Най-ниска е срадната заплата във Видин и Благоевград – по 700 лв., докато най-високата – тези в столицата, е 1724 лв.