Posts Tagged ‘БНБ’

Външният дълг на България е 33.79 млрд. евро

Posted on: юли 29th, 2019 by МИГ No Comments

Брутният външен дълг нараства с 80.8 млн. евро на годишна база, като към края на май е 33 798.3 млн. евро, показва статистиката на Българската народна банка. Спрямо края на 2018 г. дългът се увеличава с 455.6 млн. евро.

Дългосрочните задължения са 25 400.6 млн. евро. Спрямо май 2018 г. дългосрочният дълг намалява с 529.1 млн. евро. В същото време краткосрочните задължения възлизат на 8397.7 млн. евро и нарастват с 609.9 млн. евро за година.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2019 г. е 5401.6 млн. евро и на годишна база се понижава с 242.3 млн. евро (4.3%)

Външните задължения на сектор Банки са 4575 млн. евро, като бележи ръст с 317.3 млн. евро (7.5%) спрямо май 2018 г.

Външните задължения на Други сектори са 10 843.4 млн. евро (18.3% от БВП) и се увеличават с 24 млн. евро.

БНБ отчита също така, че в края на май 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е 12 978.4 млн. евро и намалява с 18.2 млн. евро (0.1%) спрямо май 2018 г. (12 996.6 млн. евро, 23.6% от БВП). През януари – май 2019 г. полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 2285.5 млн. евро при 2319.4 млн. евро (4.2% от БВП) за януари – май 2018 г. От тях 100.5 млн. евро (4.4% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 644.5 млн. евро (28.2% от общия размер) за сектор Банки, 422.6 млн. евро (18.5%) за Други сектори , а 1117.9 млн. евро (48.9%) са вътрешнофирмено кредитиране .

През януари – май 2019 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1741 млн. евро (2.9% от БВП) при 2606.5 млн. евро (4.7% от БВП) за януари – май 2018 г.

Нетният външен дълг в края на май 2019 г. е отрицателен в размер на 4075.7 млн. евро (6.9% от БВП), като намалява с 61.3 млн. евро (1.5%) спрямо края на 2018 г. (отрицателна стойност от 4014.4 млн. евро, 7.3% от БВП). Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 516.9 млн. евро, 1.4%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 455.6 млн. евро, 1.4%). Нетният външен дълг намалява с 3318.5 млн. евро спрямо май 2018 г. (отрицателна стойност от 757.3 млн. евро, 1.4% от БВП).

ЕЦБ откри капиталов недостиг в Първа инвестиционна банка и Инвестбанк

Posted on: юли 27th, 2019 by МИГ 1 Comment

Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести резултатите от оценката на качеството на активите и стрес-тестовете на шест български банки. Още вчера от БНБ излязоха с позиция, че оценките, направени от Франкфурт, потвърждават устойчивостта на системата.

Шест са банките, които ЕЦБ избра, за да оцени. Това са трите най-големи банки у нас – Уникредит, ДСК, ОББ, както и трите трезора с изцяло български собственици – Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк.

При четири от тях резултатите показват много голяма устойчивост и стабилност, докато при две има необходимост от укрепване на капитала. Това са Първа инвестиционна банка и Инвестбанк, но реално и двете преминават успешно оценката.

Препоръките са направени, тъй като и при двете институции се виждат потенциални трудности при възможно най-усложнения и хипотетичен сценарий. Откритият капиталов недостиг при този сценарий в Първа инвестиционна банка е за 263 млн. евро, а в Инвестбанк – 52 млн. евро.

В позициите и на двете банки се казва, че това не може да бъде считано за индикативно за състоянието им, тъй като сценарият за потенциален икономически развой е изключително утежнен и почти невероятно да се случи. Също така банките подчертават, че продължават да работят за укрепване на капитала си.

От останалите банки, подложени на оценка от Франкфурт, също има становища, потвърждаващи не само собствената им стабилност, но и общата за системата.

От БНБ още вчера коментираха, че одобряват резултатите от цялостната оценка.

„Ще бъдат предприети последващи действия, свързани с по-нататъшно укрепване на капиталовата позиция на банките, в строго съответствие с мандата на БНБ и съответната регулаторна рамка“, казват от Централната банка и подчертават доброто си сътрудничество с ЕЦБ.

Оценката от Франкфурт е необходима като част от пътя на страната ни към тясно сътрудничество с единния банков съюз. Това е условие за влизането на България в ERM II, известен като чакалнята за еврозоната.

Веднага след като ЕЦБ обяви резултатите от стрес-тестовете, проверяваните финансови институции оповестиха своята реакция. За Уникредит Булбанк, ОББ и ЦКБ становищата бяха в стил, че полученото е оценка за консервативната им политика по отношение на кредитния риск.

„Резултатите от цялостния преглед показват, че „Инвестбанк“ е значително по-устойчива на неблагоприятни пазарни условия и финансови шокове, в сравнение с извършения през 2016 година преглед на качеството на активите“, пише в изявление на институцията. В него се обяснява, че проблем за нея е бил утежнения сценарий на стрес теста, в който са заложени съществени спадове на пазарните цени и макроикономическите показатели за продължителен период от време, съчетани със сътресение на оперативните доходи. Това е поводът банката да регистрира негативен гап при моделирането на финансовите й показателите за 2021, а имено отрицателен капитал в размер на 3.1%, който означава необходимост от набиране на 51.8 млн. евро. „Този сценарий не е икономическа прогноза и не следва да се приема като индикативен за бъдещите финансови резултати на банките и националната икономика“, пише Инвестбанк и уточнява, че при базовият сценарий, който е най-близък до очакванията за макроикономическото развитие съотношението е 5.67%, а след прегледа на качеството на активите е 10.01%, което е над минимално изискуемото.

Резултатът от стрес теста, според който ПИБ би имала капиталов недостиг от 262.9 млн. евро при негативния сценарий, бе посрещната от институцията със съобщение за вече набавени 130 млн. евро. „Към 30 юни Fibank е осигурила 130 млн. евро от допълнителния капиталов буфер както следва: печалба преди провизии от 65 млн. евро за първото полугодие на 2019 г.; провизии по кредити в размер на 37 млн. евро в резултат на въвеждането на МСФО 9, отчетени във финансовите отчети за 2018 г.; погасени кредити и допълнителни обезпечения по експозиции от проверката в размер на 28 млн. евро. Fibank ще адресира оставащата сума от 133 млн. евро с печалбата си от дейността, с дерискинг на кредитния портфейл, както и с други допустими мерки“, се посочва още в изявление на институцията. От нея уточняват, че в AQR-а бяха прегледани 78% от общия й кредитен портфейл и 95% от корпоративния.

ПИБ и Ивестбанк отчитат в съобщенията си готовност за бързо набиране на необходимия капитал.

КФН изземва функции на БНБ

Posted on: юли 16th, 2019 by МИГ No Comments

Въпреки усилията на ексфинансовия министър Симеон Дянков за обединяване на банковия и финансовия надзор, това лелеяно събитие не се случи. Двата надзора – в Българска народна банка и Комисията за финансов надзор останаха самостоятелни. Което значи, че не могат да се месят в работата един на друг.

Въпреки това, КФН прави пореден опит да изземва функции на Централната банка. Преди дни Комисията предупреди, че на електронна страница на дружество с наименование Alternativa Finance BG е публикувана информация, че „дружеството предоставя услуги и извършва дейности по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти“. Посочено е също така, че тези услуги и дейности се извършват въз основа на издаден лиценз.

Във връзка с публикуваната информация на посочената електронна страница Комисията за финансов надзор информира инвеститорите, че „дружеството с наименование Alternativa Finance BG, както и със сходно на това наименование, няма право да предоставя инвестиционни услуги и да извършва инвестиционни дейности по чл. 6 от ЗПФИ“.

Това вече е изтъркана плоча. КФН преди около половин година предупреди за същото. Защо при възцарилото се мъртвило в дейността на Комисията някаква фирма боде постоянно очите й?

Защото през тази странна фирма всъщност се атакува друга (както КФН пише – „дружество със сходно наименование“), а тя е „Алтернатива файненшъл“.

Веднага трябва да се уточни, че „опасното“ за инвеститорите дружество „Алтернатива Файненшъл“ е абсолютно легален, регистриран и лицензиран играч. Всеки може да види това на страницата на БНБ в списъка с лицензираните финансови къщи.

„Алтернатива файненшъл“ има лицензи за небанкова финансова институция от БНБ с номер 27228 от 10.05.2017 г. (№168 по ред), както и от Министерството на финансите с номер 6592 от 13.12.2018 г. Вторият лиценз, издаден от Министерство на финансите, дава право на дружеството да взема клиентски средства и да търгува с инвестиционно злато и други благородни метали. В компанията работят над 250 души в 5 държави. През целия период на своята дейност – над 8 години, дружеството се е стремяло да предлага инвестиционни варианти „по поръчка“ за всеки отделен клиент. То оправдава своето име, търсейки винаги спецификата, а не конфекцията при инвестиционния избор. Компанията е издържала всички проверки от лицензиращите органи, няма актове, нито наказателни постановления, както за компанията, така и за физическите лица, които я управляват и работят в нея.

На второ място, с това си писание КФН нарушава основни процедури, вменени й за изпълнание от закона за самата нея. „Алтернатива“ не е проверявана, не са писани актове, не са влизали в сила наказателни постановления. По каква логика тогава топ надзорници заключават, че ако се казваш „Алтернатива“ си нарушител? Конкуренцията ли им го нашепва, приятелските кръгове ли около ръководителите й с отдавна пробит имидж или политици, които я използват за маша за вмешателство в техни си сфери на влияние?

„Аlternativa Financial“ е работодател №1 за миналата година. Това показват данните от форума на един от най-големите сайтове за намиране на работа у нас – bgrabotodatel.com.

Когато става дума за успеха на тази компания, не може да се подмине и фактът, че неин управител е съветникът към Президентството на Република България – икономистът Румен Гълъбинов.

„Гордеем се с този факт“, коментира Гълъбинов. „Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи има няколко компетентни държавни органа, които осъществяват регулациите на лицензионните дружества. Комисията за финансов надзор осъществява надзора над пенсионните фондове и над целия небанков финансов сектор. Другото важно регулаторно дружество е Българска народна банка, която регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електрони пари в страната. Също така, все по-често много небанкови дружества търсят подкрепата от регулатора БНБ като едно алтернативно и по-добро решение за техния бизнес, обясни той.

Румен Гълъбинов е бащата на българския застрахователен надзор – през 2002 г. става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор (КФН).

Според наблюдетели атаката на КФН може индиректно да има и по-голяма цел – през Румен Гълъбинов – към президента и неговата кадрова политика.

Дали е така?

Източник: „Банкер“

Взимаме нов дълг от 200 млн. лв. заради сделката с Ф-16

Posted on: юли 13th, 2019 by МИГ 5 коментара
Правителството ще емитира още 200 милиона лева нов дълг под формата на 20-годишни облигации. Това става ясно от съобщението за аукциона на сайта на БНБ.Това е втората емисия дълг на вътрешния пазар от началото на годината, след като през юни беше пусната емисия за 300 млн. лева. Целта на новите задължения, които поема страната ни, е покупката на новите изтребители Ф-16.

Те ще наложат актуализация на бюджета, която най-вероятно ще бъде предложена следващата седмица на кабинета.

Дългът на България за 2018 г. е 24 430 млн. лв. – 22.6 на сто от БВП

Posted on: април 23rd, 2019 by МИГ No Comments
Дългът на България за 2018 г. е в размер на 24 430 млн. лв. или 22.6 на сто от БВП, показват предварителни данни на Националния статистически институт.

През 2018 г. институционалният сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен излишък от 2 149 млн. лв., или 2 на сто от БВП.

Излишъкът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 1 900 млн. лв., или 1.8 на сто от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 145 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 104 млн. лева.

Чуждите инвестиции отбелязаха срив от над 600 млн. евро

Posted on: април 17th, 2019 by МИГ No Comments

Срив от над 600 млн. евро отбелязаха преките чуждестранни инвестиции у нас за първите два месеца на годината в сравнение със същия период на 2018 г. Притокът на чужди капитали от началото на годината до края на февруари е отрицателна величина – минус 437.6 млн. евро, при плюс 236 млн. евро преди година, показват предварителните данни на БНБ, оповестени вчера.

Сривът се дължи основно на отлив на дялов капитал от над 570 млн. евро. На практика зад тази сума стои покупката на Сосиете Женерал Експресбанк през януари от Банка ДСК, чийто собственик е унгарската ОТР.

Само през февруари в страната са влезли 21.9 млн. евро преки чужди инвестиции – основно под формата на заеми на компаниите майки към българските им подразделения. Така за първите два месеца на годината заемите отвън достигат 136 млн. евро. Основен източник на тези капитали е Ирландия с около 70 млн. евро. Традиционният лидер в преките чужди инвестиции Холандия този път е на втора позиция с 43 млн. евро.
Отрицателен е и потокът на инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти у нас през първите два месеца на годината. Сумата е минус 0.02 млн. евро при положителен нетен поток от 4.7 млн. евро за януари 2018 г. Намалението на тези инвестиции идва основно от разпродаване на имоти на руски граждани у нас.

БНБ ще изработи бюлетините за евровота

Posted on: април 14th, 2019 by МИГ No Comments

Бюлетините за гласуване на евровота на 26-и май ще бъдат изработени в печатницата на БНБ, като тя може да ползва и други печатници, реши Централната избирателна комисия.

Районните комисии ще одобряват тиражите на бюлетините.

ЦИК може по всяко време да извършва проверки, включително при предаването и транспортирането, както и на място в печатницата.

Унищожаването на бракуваните бюлетини ще става след проверка на място, за което се съставят протоколи.

С 427 млн. евро намаляват чуждите инвестиции

Posted on: март 25th, 2019 by МИГ No Comments

С 427,5 млн. евро по-малко са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през януари 2019 г. на годишна база. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение преди година отбелязаха повишение с 228,7 млн. евро.

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е отрицателен и възлиза на 556,8 млн. евро през януари 2019 г. Той е по-нисък с 515,6 млн. евро в сравнение с година по-рано, който беше на минус с 41,2 млн. евро.

Нетният поток на инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 0,1 млн. евро, при положителен нетен поток от 2 млн. евро за януари 2018 г.

Най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната за януари 2019 г. са от Ирландия – 69,9 млн. евро, Люксембург – 24 млн. евро, и Холандия – 22,4 млн. евро.

По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари 2019 г. е положителен и възлиза на 20,7 млн. евро, при положителна стойност от 4,3 млн. евро преди година.

Любимец на управляващите сменя Димитър Костов в БНБ

Posted on: март 5th, 2019 by МИГ No Comments

Оставката на подуправителя на БНБ, отговарящ за банковия надзор, Димитър Костов, дойде изневиделица за широката публика. В професионалните среди обаче се говори, че той я обмисля от доста време. Официалните мотиви за тази оставка бяха публикувани на 1 март на сайта на БНБ. Интeнзивнaта paбoтa в yпpaвлeниe “Бaнков нaдзop” пpeз пocлeднитe няколко гoдини и ocъщecтвявaнeтo нa ocнoвнaтa чacт oт плaниpaнитe peфopми ми дaдoxa ocнoвaниe към cpeдaтa нa мaндaтa ми пpeз 2018 г. дa пoмoля зa нeгoвoтo пpeдcpoчнo пpeкpaтявaнe. Пo мoлбa нa yпpaвитeля зaбaвиx изпълнeниeтo нa мoeтo нaмepeниe пopaди нoвoвъзникнaлите ангaжимeнти пpeд yпpaвлeниe “Бaнкoв нaдзop” cлeд зaявeнитe пpeз юни и юли м.г. плaнoвe зa пpиcъeдинявaнe към Eдинния нaдзopeн мexaнизъм (EHM).

Moмeнтът e пoдxoдящ и oт глeднa тoчкa нa xopизoнтa зa eфeктивнoтo пpиcъeдинявaнe към EHM, къдeтo пpeглeдът нa aктивитe и cтpecтecтът нa EЦБ щe бъдaт caмo нaчaлнитe eтaпи oт eдин пo-кoмплeксен пpoцec. Според финансовите среди истината е съвсем различна и доста нелицеприятна, твърди Money.bg. Банкери коментират, че непосредствено след встъпването в длъжност – през юли 2015-а, на сегашния управител на БНБ Димитър Радев и на Димитър Костов ръководството на БНБ е било периодично подлагано на политически, институционален и всякакъв друг натиск по всевъзможни въпроси. По разбираеми причини след случая КТБ особено силен този натиск е бил оказан върху подуправителя, отговарящ за управление “Банков надзор”. В началото на 2018 г. БНБ разреши на лихтенщайнската фирма “Новито Опортюнитис” да закупи 67% от “Общинска банка”. Така бе нарушена традицията БНБ да не допуска директно в банките у нас инвеститори, които не са банки или поне известни на международните пазари финансови институции.

Купувачът е взаимен фонд от Лихтенщайн, учреден специално за покупката на акциите в Общинска банка. При това сделката стана с ресурс, който фондът привлече от българската компания “Инса Ойл”. Одобряването на подобна сделка въобще не бе в стила на БНБ и още тогава във финансовите среди се говореше, че разрешението за нея е дадено след сериозен натиск. Натиск, заради който още в началото на 2018-а Димитър Костов е обмислял подаването на оставката си.

Според закона той ще продължи да изпълнява ангажиментите си на подуправител, но не повече от три месеца, след като парламентът гласува оставката му. В този период управителят Димитър Радев трябва да внесе в Народното събрание своята номинация за заместник на Димитър Костов като подуправител, отговарящ за управление “Банков надзор” и депутатите да я гласуват. Ако в този тримесечен срок няма нов подуправител, някой от сега действащите ще трябва да се нагърби временно да изпълнява тази длъжност.

До такава ситуация обаче едва ли ще се стигне, защото в банковите среди се говори, че управляващите вече имат своя кандидатура за заместник на Костов и това е сегашният председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков, чийто мандат така или иначе изтича тази година.

Чуждите инвестиции се сринаха с над 500 млн. евро за година

Posted on: януари 19th, 2019 by МИГ No Comments

По предварителни данни на БНБ нетният поток на преките инвестиции в страната за януари – ноември 2018 г., отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, възлиза на 795.4 млн. евро (1.4% от БВП3), като е по-малък с 549.7 млн. евро (40.9%) спрямо този за януари – ноември 2017 г. (1345 млн. евро, 2.6% от БВП).

През ноември 2018 г. той е отрицателен – 21.9 млн. евро, при 274.1 млн. евро за ноември 2017 година, показват данните на централната банка.

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е отрицателен и възлиза на 5.7 млн. евро за януари – ноември 2018 г. Той е по-нисък със 182.7 млн. евро от дяловия капитал за януари.– ноември 2017 г., който е положителен в размер на 177 млн. евро, съобщиха от БНБ

Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са 7.1 млн. евро, при 18.7 млн. евро за януари – ноември 2017 г.

По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Русия (3.4 млн. евро), Украйна (0.8 млн. евро) и Германия (0.8 млн. евро).

По предварителни данни, нетният поток по подстатия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителен и възлиза на 192.9 млн. евро, при положителна стойност от 95.9 млн. евро за януари – ноември 2017 г.

За януари – ноември 2018 г. нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) възлиза на 608.2 млн. евро, при 1072.1 млн. евро за януари – ноември 2017 г.

Най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната за януари – ноември 2018 г. са от Холандия (767.1 млн. евро), Германия (122 млн. евро) и Белгия (67.9 млн. евро).

1,47 млрд. лв. достигна печалбата на банките

Posted on: януари 3rd, 2019 by МИГ No Comments

Депозитите, както и кредитите и авансите на банките, растат и през ноември, а печалбата на системата достига 1,47 млрд. лева, показват данните на Българската народна банка за състоянието на банките към края на ноември. Това е повече от отчетените за цялата 2008 г. – в навечерието на кризата, близо 1,39 млрд. лв.

Към края на ноември активите на системата достигат 103,7 млрд. лева. Нарастването им е с 5,9 млрд. лева, или с 6 на сто в сравнение с края на 2017 г. Основната причина за това са кредитите и авансите, отпуснати от финансовите институции. Те заемат 65% от активите на банките. За единадесетте месеца на годината те достигат почти 88 млрд. лева, а ръстът им спрямо началото на годината е с почти 8%.

Кредитите на бизнеса са за общо 35 млрд. лева. Тези на домакинствата са около 22 млрд. лева. От тях 10,79 млрд. лева са ипотечни, а останалите – потребителски.

Общо приходи от лихви на банките към края на ноември са 2,77 млрд. лева, а тези от такси и комисионни – 1,14 млрд. лева.

БНБ с надзорни мерки спрямо четири банки

Posted on: декември 30th, 2018 by МИГ No Comments

Българската народна банка (БНБ) е наложила надзорни мерки спрямо четири банки, в които са установени нарушения на регулаторната рамка. Това се разбира от отчета на БНБ за първото полугодие на 2018 г., съобщи БНР. Имената на банките, които са били под надзор, не се споменават.

От БНБ отчитат, че при някои банки има „недостатъчна ангажираност“ на ръководствата в управлението на кредитния риск.

Според БНБ при някои банки трябва да се подобри цялостният подход спрямо процеса на вътрешен анализ на рисковете и адекватността на капитала. Препоръката на БНБ е заради изискването за по-добра устойчивост на кредитните институции в условията на стрес и необходимостта да се предвидят всички значими рискове. В отчета на БНБ за първото полугодие на 2018 г. се посочва, че банковата система е стабилна.

Българите зад граница „инвестират” стотици милиони в нашата икономика

Posted on: декември 25th, 2018 by МИГ No Comments

Българите зад граница остават основен източник на средства за хиляди домакинства у нас. Данните на централната банка показват, че само до октомври сънародниците ни, които работят в чужбина, са изпратили на близките си близо един милиард евро.

Средната заплата у нас остава наполовина спрямо тази в Западна Европа. Затова и емигрантският поток не стихва.

През тази година българите, които живеят и работят в Германия са изпратили най-много средства на роднините си у нас – над 200 милиона евро. Следват парите от Испания, Гърция и Великобритания. Расте и сумата, изпратена от сънародниците ни в Щатите – над 160 милиона евро.

Така и през 2018 г. парите, които българските емигранти са изпратили са съизмерими с европейските средства или с преките чуждестранни инвестиции у нас. В замяна, обаче, хиляди български семейства ще посрещнат най-светлия християнски празник разделени.

„България остава донор на работна сила и това определя и постоянния приток на емигрантски пари, които, разбира се, в периоди на криза и свисване на евопейската икономика, намаляват”, коментира икономистът Десислава Николова.

Еврото ще вдигне цените

Posted on: декември 10th, 2018 by МИГ No Comments

Влизането на България в Банковия съюз и валутния механизъм, както и приемането на еврото, вещаят движение на цените. Тези процеси означават доближаване до средните равнища в Европа както на доходите, така и на цените, отсече управителят на БНБ Димитър Радев по БНТ. Той познава инфлацията отблизо като заместник-министър на финансите при Жан Виденов, макар кандидатурата и изборът му за шеф на националната банка да бяха направени от ГЕРБ с решаващите гласове на ДПС.

„Ще има увеличаване на функциите на Европейската централна банка, но това ще става в рамките на близко сътрудничество между ЕЦБ и БНБ и като модел това няма да се различава от организацията на надзорната дейност, която съществува в Еврозоната“, заяви още той.

„Влизането в Банковия съюз е първата стъпка към присъединяването към Еврозоната. В началото на следващата година ще бъде направена задълбочена оценка на банките у нас (б.р. всъщност тя започна през ноември и ще приключи преди Нова година, но резултатите ще бъдат огласени през 2019 г., включени са най-големите 3 банки на пазара: Булбанк, ДСК и ОББ, двете най-големи български: ПИБ и ЦКБ и единствената, неминала стрес-тестовете от 2016 г. Инвестбанк, която не е третата най-голяма българска – №3 по големина у нас е ББР). В рамките на една година ще има яснота кога и как ще се присъединим към Банковия съюз”, обяви управителят на БНБ.

„Паричният режим няма да има инфлационни импулси НАД ЗДРАВОСЛОВНИТЕ РАВНИЩА(б.р. Радев не споделя какви нива според него са здравословни), както на тази първа стъпка Банковия съюз и валутния механизъм, така и с приемането на еврото. Това обаче категорично не означава, че цените ще останат неизменни. Ние се намираме в процес на реална конвергенция. Този процес, наред с другото, означава доближаване до средните равнища в Европа както на доходите, така и на цените. Основен фактор за цените в България ще бъдат международните цени. Ние сме отворена икономика и това е естествено.“

Радев обясни, че в едни по-дългосрочен период ще възникнат няколко големи европейски банки, които ще бъдат съпоставими като размер с големите американски и с банките в Азия, а като резултат от това, по-малките национални банки ще се оптимизират.

Гуверньорът потвърди, че предстои на нов цикъл на нарастване на лихвите, като този процес според него ще започне в Европа през втората половина на следващата година.

По думите на Димитър Радев се забелязват и ясни знаци за забавяне на икономическия растеж в световен план. Според Димитър Радев е трудно да се предвиди колко време ще продължи и какъв ще е размерът на забавения растеж, тъй като върху този процес влияние оказват политически и икономически фактори.

„Това показва, че ние ще навлезем в един икономически цикъл на не толкова добри икономически времена в сравнение с последните близо 10 години“, обясни той какви ще са последствията от това.

Българите държат в банките 48 млрд. лв., а фирмите – 20 млрд.

Posted on: декември 10th, 2018 by МИГ No Comments

Хората държат в банките в България в момента 48 млрд. лв., а фирмите – 20 млрд. лв. Общо към 72-73 милиарда имат гражданите и фирмите в банки. Това отчете Димитър Радев, управител на БНБ. Според него се забелязват ясни знаци за забавяне на икономическия растеж в световен план.

„Рано е да говорим за финансова криза, но има явни индикации за забавяне на икономическия растеж.Това показва, че ние ще навлезем в един икономически цикъл на не толкова добри икономически времена в сравнение с последните близо 10 години“, каза гуверньорът пред БНТ.

Според него е трудно да се предвиди колко време ще продължи и какъв ще е размерът на забавения растеж, тъй като върху този процес влияние оказват и политически, и икономически фактори. Радев увери, че БНБ предприема необходимите мерки, за да ограничат негативните последствия.

Състоянието на банковия сектор у нас се подобрява през последните 3 години, подчерта управителят на БНБ. Влизането на страната ни в Банковия съюз е първата стъпка към присъединяването към Еврозоната. В началото на следващата година ще бъде направена задълбочена оценка на банките у нас. Мерките, които се предприемат, дават основание на Димитър Радев да вярва, че процесът ще премине гладко.

„Ще има увеличаване на функциите на Европейската централна банка, но това ще става в рамките на близко сътрудничество между ЕЦБ и БНБ и като модел това няма да се различава от организацията на надзорната дейност, която съществува в Еврозоната“, заяви Радев.

В рамките на една година ще има яснота кога и как ще се присъединим към банковия съюз, обяви управителят на БНБ. Според него бъдещо въвеждане на еврото у нас не би довело до сериозно нарастване на инфлацията. „Това, което категорично може да се каже, е че по отношение на паричния режим няма да има инфлационни импулси над здравословните равнища, както на тази първа стъпка Банковия съюз и валутния механизъм, така и с приемането на еврото.

Това обаче категорично не означава, че цените ще останат неизменни. Ние се намираме в процес на реална конвергенция. Този процес, наред с другото, означава доближаване до средните равнища в Европа както на доходите, така и на цените“, коментира Радев.

„Консолидацията на банките е естествен процес, който не трябва да буди притеснение, добави той. Очаква се в едни по-дългосрочен период в резултат на този процес да възникнат няколко големи европейски банки, които ще бъдат съпоставими като размер с големите американски и с банките в Азия. Това в никакъв случай не означава, че по-малките национални банки ще изчезнат. Техният брой ще се оптимизира, но те ще имат място на пазара и в бъдеще“, уточни Радев.

Димитър Радев потвърди прогнозите, че сме в предверието на нов цикъл на нарастване на лихвите. „Това е нещо,което вече наблюдаваме в САЩ, при тях увеличението на лихвите започна през месец декември 2015г. Към момента лихвите са вече 2- 2,25%там, а тръгнаха от равнища 0- 0,25%. Това, което централните банки правят, е този процес да бъде плавен и добре комуникиран. Очакваме този процес да започне в Европа през втората половина на следващата година“, подчерта управителят на БНБ.

БНБ: 5 бг банки зад Гинка

Posted on: юни 24th, 2018 by МИГ 1 Comment

Българската народна банка, макар и с голямо закъснение, удостои парламентарната анкетна комисия по сделката с ЧЕЗ с отговор за евентуалото участие на бг банки в подкрепа на Гинка Върбакова и нейната фирма Инерком за закупуване на ЕРП-то.

Въпреки че никоя финансова институция не си призна подобно нещо, като само една не отрече, без да потвърждава съпричастност, ето каква е истината според документите на БНБ:
„Една от регистрираните у нас банки е декларирала, че в полза на едно от дружествата в ЧЕЗ Груп има издадена банкова гаранция за участие в процедурата по продажба на  активите на групата в Република България. Банковата гаранция е обезпечена с парични средства по сметка на наредителя.
Други 4 кредитни институции са заявявали интерес за потенциално участие в евентуална сделка по придобиване на активите на ЧЕЗ в България“.

Това се казва в писмо на Българската народна банка до Народното събрание  в отговор на настояването на депутатите – веднъж скрепено с решение на пленарната зала и веднъж – с писмо от председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, да получат информация за източниците на финансиране на фирмата Инерком, която иска да купи активите на ЧЕЗ Груп в у нас, припомня Клуб Z.

На 25 май централната ни банка е отправила „запитвания”. Те са изпратени до общо 21 кредитни институции, регистрирани в България, както и до управителите на клонове на чуждестранни банки. Отговори са получени от всички 21 кредитни институции и 4 клона на чуждестранни банки, става ясно от писмото на Димитър Радев.

Кои са банките и какви точно са техните ангажименти БНБ съзнателно укрива от народните представители и от обществото. Оттам се позовават на Закона за кредитните институции и на европейски регламенти, които не позволявали да огласяват повече от изложеното по-горе. Дори пред Народното събрание, както става ясно от писмото.

В Конституцията на България обаче изрично е написано, че Банката, като всеки друг, Е ДЛЪЖНА да предоставя всякаква информация на висшата институция в парламентарната република.
И по закон народните представители имат достъп до класифицирана информация, затова парламентът има и секретно деловодство.

Междувременно КЗК, управлявана от бивш зам.-кмет на София и майка на виден депутат от ГЕРБ, също в нарушение на срока по закон, все още не се е произнесла по запитването за сделка между Инерком и ЧЕЗ България. Няма дори започнато производство по тази концентрация.

Банките спечелиха 1.150 млрд. лв. през 2017 г.

Posted on: май 1st, 2018 by МИГ No Comments

Рекордна печалба от 1.150 млрд. лв. са реализирали българските търговски банки през 2017 г. Това показва отчетът на БНБ за миналата година, който вчера бе внесен в Народното събрание. Сумата е със 76 млн. лв. по-висока от печалбата, реализирана през 2016 г., ако от нея се извади еднократният бонус от продажбата на банковите дялове в международния картов оператор Visa Europe от 186 млн. лв.

Данните за печалбите на банките идват на фона на продължаващо свиване на дохода от лихви. От около година и половина лихвите по депозитите са близки до нулата. В същото време свръхликвидността на трезорите и изострената конкуренция за пласирането на свободните пари са причина за падане и на лихвите по заемите. В резултат постъпленията от лихви по заемите през миналата година са били 2.67 млрд. лв., което е с около 4% по-малко от предходната година.

Банките обаче компенсират свиващите се приходи от лихви с повече постъпления от такси и комисиони. За миналата година нетният доход по тези две пера достига почти 1 млрд. лв., като година преди това е бил 921 млн. лв. Това показва, че конкуренцията за повече клиенти не е повлияла на политиката на банките по отношение на скритите разходи за техните клиенти.

Все пак по-ниската цена на парите е довела до повишена кредитна активност през 2017 г., става ясно от отчета на БНБ. Банковите заеми за бизнеса и домакинствата са се увеличили с почти 5%. Фирмените кредити достигат 33 млрд. лв., докато потребителските заеми вече са над 9 млрд. лв., а жилищните – 9.5 млрд. лв. Наред с ниските лихвени проценти и благоприятната макроикономическа среда положителен ефект върху нарасналото кредитиране е изиграла и Националната програма за енергийна ефективност. През юли 2017 г. правителството е започнало изплащане на отпуснати кредити по тази програма, се посочва в доклада.

Фирмите търсят средства за инвестиционни проекти и за закупуване на оборотни средства, както и за рефинансиране на дълг, показват анкетите на БНБ за кредитната активност. При домакинствата по-високото търсене на жилищни заеми е повлияно от очакванията пазарът на жилища да продължи да се развива в благоприятна посока, както и от нарастването на цените на жилищата. Банките са смекчили стандартите за кредитиране на домакинства и са запазили стандартите по отношение на фирмените заеми, се посочва в отчета на БНБ. При оценката на риска трезорите са повлияни от общото подобрение на макроикономическата среда, повишената платежоспособност на кредитополучателите и благоприятните перспективи за пазара на жилища.

Въпреки безпрецедентно ниските лихви депозитите и на домакинствата, и на бизнеса продължават да растат, като в края на 2017 г. достигат 72.4 млрд. лв. Това е ръст от 6.1% за една година при 7.0% ръст в края на 2016 г. Най-силно се увеличават депозитите на бизнеса – с 13.8% (6.3% в края на 2016 г.) и вече достигат 2 млрд. лв. При спестяванията на домакинства се забелязва обаче забавяне на годишния растеж до 5.4% през декември при 6.6% в края на 2016 г., като размерът им достигна 47.8 млрд. лв.

Активите на банковата система също достигат до рекордно ниво – почти 100 млрд. лв., което е ръст от над 6% спрямо 2016 г. За една година трезорите са свалили нивото на необслужваните кредити от 7 млрд. на 4.2 млрд. лв., като те са изцяло покрити от превишението на капитала над минималното изискване.

Емигрантите отнова са най-големите инвеститори в България

Posted on: април 10th, 2018 by МИГ No Comments

Българите, които работят зад граница, са пратили на близките си у нас над 1.15 млрд. евро за миналата година. Това е с 284 млн. евро повече спрямо 2016 г., когато сумата на преводите възлиза на 869 млн. евро. Това показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ), цитирани от ”Медиапул”.

Средствата изпратени от сънародниците ни в чужбина са повече от чуждите инвестиции в страната за 2017 г., които възлизат на близо 902 млн. евро. Според данните на БНБ чуждестранните вложения за миналата година се насочват предимно към преработващата промишленост.

Преводите от емигрантите пък отиват директно в потреблението – за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на кредити. Част от средствата се използват и за започване на малък или семеен бизнес. Най-много средства идват от българите в САЩ, Испания и Гърция.

Данните на БНБ показват още, че сумите, които българите изпращат в родината си постепенно се възстановяват до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. Това обаче не се случва с чуждите инвестиции, които са предимно под формата на дългови инструменти, което означава, че са краткосрочни и нямат дългосрочна перспектива за развитие.

Данните на БНБ отчитат само парите, изпратени по банков път и чрез дружества за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната.

БНБ: Бедните българи стават по-бедни, богатите – по-богати

Posted on: февруари 11th, 2018 by МИГ No Comments

Милионерите са вече 170 165, а сред богатите най-голяма е групата на българите с влогове от 200 хил. до 500 хил. лв. Според данните за депозитите на българските домакинства в края на 2017 година, изнесени от БНБ, бедните българи са станали по-бедни, а богатите още по-богати.

В сравнение с последното тримесечие на 2016 г. депозитите до 1000 лева в банки са намалели с близо половин милион или с 4%. С 1.3% са намалели и депозитите от 1000 до 2000 лева. Тези депозити вероятно са ликвидирани за покриване на увеличени разходи по отоплението през зимата.

В замяна на това, депозитите над 1 милион в сравнение с последното тримесечие на 2016 година са се увеличили с 9.3%. Така нови 71 души у нас са скътали в банките над милион лева. Или общо милионерите (банката не дава горна граница на тези влогове) са 170 165.

Още повече са се увеличили и кандидат-милионерите. На същата база, те са 155 повече и вече са 100 904. Това са влоговете от 500 хиляди до 1 милион лева. Сред богатите българи най-голяма е групата на тези с влог от 200 до 500 хиляди. В края на 2017 година те са 281 956 и са се увеличили в сравнение с последното тримесечие на 2016 година с 1021.

47 млрд. лв. са депозитите, 19 млрд. лв. кредитите на домакинствата

Posted on: януари 25th, 2018 by МИГ No Comments

С 5,4% нарастват депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата през декември. Те са в размер на 47,827 млрд. лева, което е 48% от БВП, като се увеличават на годишна база с 5,4%. Това показват данните на Българската народна банка (БНБ).

Кредитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, също нарастват. На годишна база те са се увеличили с 6% и са в размер на 19,626 млрд. лева, което е 19,7% от БВП. В края на декември жилищните кредити са за 9,414 млрд. лева и нарастват на годишна база със 7,4%, докато потребителските кредити възлизат на 7,737 млрд. лева и са с 5,8 на сто над нивата от края на 2016 година. Като цяло в края на декември 2017-а година депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 72,383 млрд. лева, или 72,6% от прогнозния БВП.

Годишното им увеличение е с 6,1%, показват данните на БНБ. Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 22,038 млрд. лева, или 22,1% от БВП. Нарастването на годишна база е с 13,8%. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 26,9% на годишна база и достигат 2,518 млрд. лева, или 2,5% от БВП.

В същото време кредитите за неправителствения сектор в края на декември са в размер на 52,942 млрд. лева, или 53,1% от БВП. Те нарастват на годишна база спрямо декември 2016 г. С 4,8%.

Според данните на БНБ кредитите за нефинансови предприятия се повишават в края на 2017-а година с 1,7% на годишна база и достигнат 31,083 млрд. лева, или 31,2% от БВП. В края на миналия месец кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 2,233 млрд. лева, или 2,2% от БВП, нараствайки на годишна база с цели 54,1%.

Нетните чуждестранни активи в края на 2017-а година нараства с 4% спрямо година по-рано, достигайки 51,738 млрд. лева. През декември 2017-а чуждестранните активи се увеличават с 2,7%  след повишение с едва 0,9% година по-рано, достигайки 60,798 млрд. лева, докато чуждестранните пасиви са в размер на 9,061 млрд. лева, намалявайки на годишна база с 3,9 на сто.