Ако някой е пропуснал, по-надолу е разказа на 19-годишно момиче, бито без причина от полицаи и жандармеристи, ритано в корема и удряно с палки по главата и тялото. Затворена в Първо районно пък, на въпрос защо са я били получава отговор: „Малко те бих, трябваше повече да те ритам в корема да нямаш деца“. Разказът е по сигнала, който е подаден от нея и адвокатката й до прокуратурата.
В 17 ч. на 16 ноември момичето е с приятеля си пред стадион „Васил Левски“. След настъпване на безредици и последвал щурм от страна на полицията, двамата се оттеглят по ул. „Гурко“ в посока бул. „Патриарх Евтимий“. Вървейки по булеварда и насочвайки се към метростанция „Сердика“ около 19:40-19:45ч. до тях достигнали група жандармеристи. В този момент те се намират в градинката на църквата „Свети Седмочисленици“, седят на пейка и не правят нищо. След като тръгват в посока метростанция „Сердика“ към тях се приближават четирима полицейски служители, с маски, каски, щитове и палки.
Двама от тях отиват и със сила налагат момчето, започват да го ритат и удрят с палки, като го отделят от приятелката му. Момичето изпада в шок и ужас, като започва да се моли да спрат да бият приятеля ѝ. Но други служители на жандармерията я хващат и започват да я удрят в областта на главата и корема с полицейските палки.
Първият удар е нанесен по главата ѝ с палка, с последващи продължителни удари отново в областта на главата. От силната болка и от шока, тя си вдига ръцете, за да си предпази главата, като пада на земята. Тогава единият от полицейските служители отива към нея и я дърпа за косата, докато е легнала и започват да ѝ викат да се изправи на крака. С огромни усилия, тя започва да се изправя и в този момент няколко от полицейските служители започват да я ритат в корема, а друг полицай, който е зад нея, я удря с полицейска палка по гърба.
Двама от полицаите се оттеглят в този момент и започват да гонят други граждани, а при нея остават другите двама от полицаите. Те продължават да ѝ нанасят множество удари с палки и да я ритат по цялото тяло.
„Не виждаш ли, че съм момиче“, казва им тя. Единият от биячите ѝ отговаря: „Това не ме интересува, ще ядеш бой и то много“. Момичето отново се опитва да се изправи на крака, но отново е ударено и повалено. Този път, боят от двамата полицаи продължава само с крака. Нанесени са ѝ над 10 удара, докато лежи в безпомощно състояние. В този момент към тях се е приближил друг служител на МВР и се е опитал да я вдигне от земята (той не ѝ е нанасял удари). Поставя я на пейка в градинката до други задържани и бити лица, където е оставена повече от 30 минути. До нея има момче, което е с отворена рана на главата и повръща. Момичето моли полицаите да извикат екип на спешна помощ, но това е отказано. След няколко минути, момчето започва да получава гърчове и момичето, както и другите присъстващи, започват да викат спешно за помощ, тъй като се притесняват, че момчето може да умре. Тогава няколко полицаи се приближават и започват да поливат момчето с вода.
В крайна сметка момичето е отведено в 1 РУ – София и оставено в стая с мъже.
После е съпроводена до първия етаж, където е сама в стая с няколко полицаи. След това в тази стая идва един от жандармеристите – без жилетката, без номер. „Висок, много, здраво момче, около 30-35 г., много тъмен, брада, тъмни очи, тъмна коса“, описва го момичето и разпознава в него един от биячите си. Пита го „защо ме би“. И чува: „Малко ти беше, трябваше още повече да те ритам в корема, за да нямаш деца“; „Надявам се да съм те ритнал по такъв начин да нямаш деца“. После жандармеристът продължава с репликите: „Дори да имаш деца, да ги родиш умрели и да купуваш малки ковчези“.
Момичето не отвръща. Малко по-късно моли за телефона си, като обяснява, че иска да се обади на майка си, която е с болно сърце. Жандармеристът чува казаното от нея, започва да се смее и казва: „много се радвам, надявам се като излезеш, да не я видиш“. Тя отново не му отвръща, но той продължава: „Да видиш майка ти как я завиват през глава и да я пипнеш студена“ и „Ще те кача горе и ще ти счупя зъбите“. Тогава вече момичето му отговаря: „Айде, бий ме тука пред колегите ти, вече без палки, с ръце“. След което жандармеристът си тръгва.
