Posts Tagged ‘Бойко Борисов’

Борисов: Аз съм държавата! Нинова посегна на най-съкровените ми чувства

Posted on: май 14th, 2018 by МИГ 2 коментара

Който обижда министър-председателя, обижда една нация, един народ и една държава. Това пише в исковата молба на Бойко Борисов срещу Корнелия Нинова по делото, което той води за обида и клевета срещу лидера на БСП. Искът е за 26 000 лева със законна лихва от 23.03. 2017 г.

Молбата на Борисов е изпълнена с откровения на човек, по собствената му самооценка, е „посветил житейския път и политическата си кариера в служба за благото на българския народ“. И още: „Дейността ми като Главен секретар е известна в САЩ, Руската федерация, Кралство Испания, Кралство Великобритания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Холандия и в Централата на Европол в Румъния“.

В текста на молбата присъстват и столичното метро, околовръстното на София, детски градини и др., които карат Борисов да заяви: Работата ми като кмет ме удовлетворяваше изключително много, тъй като бях полезен на град София с конкретно изпълнени инфраструктурни проекти“. Борисов обяснява още, че е подал „оставка като министър-председател на 21 февруари 2013 г. , защото „не желаех да участвам в управление, в което провокатори полицаи биеха хора“.

В молбата обяснява, че: „На 23.03.2017 г. в сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей България“ ответницата Корнелия Нинова в разговор с водещите на предаването Ани Цолова и Виктор Николаев в агресивен и безпардонен стил изказа сериозни позорящи ме твърдения, които дълбоко засягат честта и достойнството ми…

Изявлението на ответницата гласи следното: „Това нещо се случи в Хасково, където Елена Йончева е водач. Извиках Елена на сцената и казах – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Бойко Борисов „Ти си крадец“. И той я наказа. Пусна смс да бъде уволнен Иван Гарелов“.

Борисов твърди, че Нинова е продължила да го опозорява като е използвала „като коментар метафората „Крадецът вика дръжте крадеца“. Неверните твърдения, изречени от Нинова, ме засегнаха дълбоко, предизвикаха нравствени страдания, защото накърняват честта и достойнството ми в изключителна степен, авторитета, който съм градил дълги години, не само пред българската общественост, но и пред европейските ми партньори. Г-жа Нинова посегна на най-съкровените ми чувства на българин и християнин, засегна авторитета и на българската държава, пише Борисов.

Почувствах се изключително омерзен от поведението на своя политически опонент, с който винаги съм водил честна и коректна политическа битка, обяснява Борисов причинените му морални вреди, заради които иска обезщетение.

Пазете тишина!

Posted on: май 14th, 2018 by МИГ No Comments

Борисов гневен на медиите, ще им спре субсидиите

Posted on: май 13th, 2018 by МИГ No Comments

Премиерът Бойко Борисов е възмутен от фалшиви новини в българската преса, свързани с него. Затова той е предложил на шефа на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов да постави в парламента въпроса за свободата на медиите у нас. Това заяви лидерът на ГЕРБ на среща с партийния актив в Старозагорските минерални бани в събота. Борисов припомни, че в последната класация на „Репортери без граници“ България се нарежда на 111 място, и призова съпартийците си, „ако трябва, да спрат изцяло държавните пари за медиите, за да не бъдат обвинявани управляващите, че потъпкват свободата на словото“. „Ако трябва – и никакви държавни пари, за никой, защото и това е фалшива новина. Кои медии и какво може да контролираме и как ги контролираме“, призова премиерът.

Борисов е ядосан от написаното в медиите, че може да подаде оставка след европредседателството и че на лидерската среща в Аахен френският президент Еманюел Макрон го е критикувал. „С Макрон си говорихме за готвените промени в европейския пакет за мобилност. Разбрахме се утре да се чуем по телефона да ми каже какво предлага, за да може в сряда, като дойде, да търсим решения. И някой написал, че той се обърнал към мене да бързаме с реформите. Една дума не е казал по въпроса! Точно обратното! За толкова неща с канцлера са ме помолили да им помогна и да свършим работа“, коментира Борисов.

Борисов искал Радев за втори кон на каруцата

Posted on: май 13th, 2018 by МИГ No Comments

Два коня, като теглят каруцата, е по-добре. Аз много разчитах да сме така с президента, ама той реши друго. Явно ангажиментът към БСП е много голям“,  заяви на семинар на ГЕРБ в Стара Загора лидерът на партията Бойко Борисов.

„Колкото и да ви е странно, с Румен Овчаров работим заедно, защото той е един от най-големите капацитети“, призна Борисов. И обобщи: „Когато е за интереса на България, аз съм готов всяка ръжда да махна и да ползвам всеки капацитет, който може да послужи на държавата.“

„Много обичам алпиниста Боян Петров, много ми е мъчно. Ходил съм преди и в болницата да го виждам. Дано свърши добре тази работа“, развълнува се министър-председателят.

„Не може тези, които сме стъпили на една парична единица, и другите, тарикатите, да сме едно. Не може да се сърдим на другите. Като си интегриран или като си едно семейство, носиш и хубавото, и лошото. Няма как да кажеш мигрантите да си стоят в Германия, а кохезията – дайте ни я тука.“ Така Борисов изтълкува думите на френския президент Еманюел Макрон, който в четвъртък каза: „Така, е, Бойко, ще вървят напред европейските държави, които спазват общите правила, и искат веднага бързи реформи. Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки, в последния възможен момент.“ Тези думи на френския президент се възприеха като критика към управлението в България и премиерът Борисов току-що за първи път ги коментира.

Изповедта на хляба

Posted on: май 13th, 2018 by МИГ No Comments

Публикуваме този разговор от радио „Фокус“, защото другите медии не му обръщат внимание, а това са важни неща. Освен ритуалното захранване на Бойко Борисов, когато чупи от питата и подава на момата, хлябът носи още символен товар в големия си духовен багажник.

***

Радио „Фокус“: Госпожо Керемидарска, в Регионален исторически музей-Кюстендил представяте публична лекция на тема „Никой не е по-голям от хляба“, какво искате да кажете с това?

Доц. Екатерина Керемидарска, експерт към РИМ-Кюстендил: Ще започна от това, че това е публична лекция по повод Международния ден на музеите – 18 май. „Никой не е по-голям от хляба“. Това гласи българска поговорка. В делник и празник, в радост и скръб хлябът е живот, дар, молба, жертва-магия. Хлябът съпровожда жизнения път на човека от раждането до неговата смърт.

РФ: Защо е толкова голям хлябът?

ЕК: Това е изповедта на хляба. Голям е, защото, като го хвърлят в земята, шест месеца лежи зарит и мълчи, след това го жънат и вършат, а когато пуснат диканята да го реже и ситни – пак трае. Носят го на воденица и го мелят между камъните, месят го, с вода го бъркат, на огън го пекат и пак трае. Хлябът е една търкулната пита на човешкия живот, защото при есенното засяване сеячът смирено застава прав в нивата и вдига високо към небето погачата, приготвена от ранобудната му невяста. Тогава той казва: „Благословен да си ти, Боже наш, цар на вселената, който правиш да израсте хляб“. Тогава той ритуално смъква ръцете си надолу и търкулва питата в първата бразда, за да се роди отново. Тогава орачът е пременен в празнични дрехи, а воловете и ралото му са окичени с цветя. Преди да отиде на нивата, той минава през черквата, където свещеник благославя житото. (…)

РФ: Какво е характерно като традиция за приготвянето на хляба?

ЕК: Приготвянето на хляба започва с пресяването на брашното. Това е магически ритуал. В много народни песни се пее, че хлябът се сити през девет сита – през най-едрото до най-ситното, за да може накрая да остане само финото брашно, което се замесва не с каквато и да е вода, а с мълчана вода. Тя трябва да бъде донесена от майчино и бащино момиче, без да има живи родители. В нея трябва да е топено лековито биле или китка здравец. Тази вода е специална, а в нея има и друга магическа сила. (…)

РФ: Споменахте, че хлябът с квас може да бъде пластично украсяван, как става това?

ЕК: Със своята вещина стопанката на дома приготвя тестото за хляба и моделира специфичната за всеки обреден хляб пластична украса. Жената знае символите, знаците и елементите, които да постави. С тях стопанката на дома изразява своите надежди и вярвания за здраве, късмет и берекет. Всеки символ върху хляба е една молитва, изразена чрез шарки и прераснала в изкуство. Мога да кажа, че кръгът върху хляба символизира небето. Заграждащият обръч в края на питата е граница, ограда, която пази изобразения чрез хляба живот. При хляба за погребение или за помен до една година от смъртта обръчът не е затворен. Птиците, които са най-често гълъби, имат запазено място върху хляба за сватби. Те са символ на сговор и на плодовитост. Цветята означават радостна вест, пожелание за щастие и плодородие. Стрелата е символ на земята, стопанина, къщата, лозето. Кръстът пък е магически благослов за плодородие, пълнота и берекет, а животните са пожелание за пълно стадо. Има и коледни хлябове, които също имат своите символи и се обозначават в три групи.

РФ: Какво ви провокира да подготвите и представите тази лекция?

ЕК: Хлябът провокира, защото той е не само радост, но и черна мъка. Хляб не се изхвърля, изкупление за греха от отхвърления хляб няма! Никой не трябва да си позволява оскверняването му, ако ли не – започват бедите, които трябва да докажат, че никой не е по-голям от хляба.

Сбогом на илюзиите: Макрон дръпна чертата и сложи Борисов на мястото му

Posted on: май 12th, 2018 by МИГ No Comments
На важната среща в Аахен, президентът Макрон сметна за нужно да прекрати илюзиите на Борисов и други лидери в Централна и Източна Европа, че някой ще чака или приеме Борисовите варианти за европолитика без реформи, без съдържателна промяна в сферата на свободата на медии и върховенството на закона.

Или че заслугите му за Западните Балкани са търгуем актив срещу приемане без реформи. Ето конкретният цитат : „Така е, Бойко – ще вървят напред заедно евро държавите, които спазват общите правила и искат веднага бързи реформи. (…) Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки, в последния възможен момент“

Вижте мрачния вид на Борисов на срещата с Меркел. Да, действително има различия между Германия и Франция, но те не касаят общото им тотално несъгласие с мимикрията на демокрация и реформи в Източна Европа. Обръщайки се на малко име, няма как премиерът да се прави, че не се отнася за него и за България.

Докато ГЕРБ и Борисов се чудят как вместо реално да променят България в посока към по-близка интеграция с ЕС – еврозона и Шенген, да залъгват западните лидери с прегръдки, пиар и тодорживковски хитрини, накрая Макрон дръпна чертата – право куме в очи. Трябва действително да не си в час, за да си мислиш, че като те заливат с любезности – „моя приятел Бойко“ и прочие, нямат точна представа какво става у нас.

А сега разтълкувайте казаното от един от видните герберци – които често пиари от тяхно име – депутатът Биков, който не вярвал на класацията на „Репортери без граници“ и пряката отговорност на управляващите, включително за монопола на Пеевски. Колко са адекватни от ГЕРБ на предизвикателствата на времето и дали могат да изведат България до спасителен бряг?

Ето това е моята основна надежда за промяна на политическата ситуация. Натискът на ЕС и спихването на илюзиите. По-европейска и атланитческа алтернатива на това правителство няма да дойде от ляво или от повече проруски партии, а от нормалните демократи – там където ГЕРБ очевидно не може да свърши никаква работа – нито да влезем в Еврозоната, нито в Шенген, нито в банковия съюз, защото олигархичният модел на управление ни отвежда в периферията. Но нормалният бизнес, всяка българска компания има нужда от повече Европа в България.

Медиите разбира се, ще осигурят нужния комфорт – или няма да предадат казаното от Макрон, или ще кажат че се отнася за други, а не за нас, или ще дадат кадри от прегръдки и потупвания по рамото.

Илиян Василев

Пада мораториумът за строителството на АЕЦ Белене

Posted on: май 12th, 2018 by МИГ No Comments

България вдига мораториума за строителството на АЕЦ „Белене”.  Пред журналисти в Стара Загора премиерът Бойко Борисов днес заяви, че мораториумът върху строежа на АЕЦ „Белене“ трябва да отпадне до седмици, за да може Народното събрание да даде мандат за разговори с инвеститори.

По думите му това трябва да се случи преди срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай през юли в София.

Защото за 3 милиарда в момента имаме техника – стои на Дунава, каза премиерът.

На 10 май Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) потвърди инвестиционния си интерес към проекта АЕЦ „Белене“.

Борисов отново атакува Радев: Явно ангажиментът на президента към БСП е много голям

Posted on: май 12th, 2018 by МИГ No Comments

„Два коня, като теглят каруцата, е по-добре. Аз много разчитах да сме така с президента, ама той реши друго. Явно ангажиментът към БСП е много голям.“ Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на Регионалната политическа академия на ГЕРБ – Стара Загора

„Колкото и да ви е странно, с Румен Овчаров работим заедно, защото той е един от най-големите капацитети“, призна Борисов. И обобщи: „Когато е за интереса на България, аз съм готов всяка ръжда да махна и да ползвам всеки капацитет, който може да послужи на държавата.“

„Много обичам алпиниста Боян Петров, много ми е мъчно. Ходил съм преди и в болницата да го виждам. Дано свърши добре тази работа“, развълнува се министър-председателят.

„Не може тези, които сме стъпили на една парична единица, и другите, тарикатите, да сме едно. Не може да се сърдим на другите. Като си интегриран или като си едно семейство, носиш и хубавото, и лошото. Няма как да кажеш мигрантите да си стоят в Германия, а кохезията – дайте ни я тука.“
Така Борисов изтълкува думите на френския президент Еманюел Макрон, който в четвъртък каза: „Така, е, Бойко, ще вървят напред европейските държави, които спазват общите правила, и искат веднага бързи реформи. Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки, в последния възможен момент.“ Тези думи на френския президент се възприеха като критика към управлението в България и премиерът Борисов току-що за първи път ги коментира.Понеже много ги е яд, защото специален гост в Брюксел на срещата на Франция, Германия, Холандия, Белгия е Борисов, сега в Германия президентът Макрон и аз и пак им е неприятно и дай да почваме с фалшивите новини.

Едва ли не специален гост съм, но да ми направи забележка. Малко поне да имаха срама. Защо Западните Балкани? Тук бих си позволил да цитирам канцлера, ми казват, че съм избрал най-трудната тема, от която всички бягат, защото в този регион десетилетия ежедневието на тези хора беше да се убиват един друг“, допълни премиерът. Според него това не е било преди два-три века, а вчера. „Тази криза в Косово ние трябва да я прекратим. Защо ни касае България? Ами разпада на Югославия и войната в Косово върнаха Бъглария десетилетия назад. Създадоха организирана престъпност, контрабанда. Кой ще дойде да инвестира в район, където се бомбардира?

Другата фалшива новина, която се разпространява е, че чакам да мине председателството, за да дам оставка, каза премиерът , предаде Агенция „Фокус“.

„Държавата никога не е била с толкова добри параметри, колкото сега. Растат доходите, най-ниската безработица. Първият мандат като дойдохме, бяха 12-13% безработица. Расте БВП, растат доходите“, коментира Борисов.
Той добави, че е поел ангажимент към транспортните фирми и това са 70-80 хиляди шофьори. „Още в петък разпоредих и в понеделник еврокомисарката по транспорт ще бъде в 14.00 часа при мен, за да направим среща с транспортния бранш. Някой написал, че Макрон се обърнал към мене да бързаме с реформите. Една дума не е казал по въпроса, а точно обратното. За толкова неща с канцлера са ме помолили да им помогна и да свършим работа.

Благодарен съм на всички колеги, защото всички потвърдиха, че ще дойдат в сряда, дори тези, които не признават Косово – и Румъния, и Кипър, и Гърция. Премиерът Рахой ще дойде на 15 и 16 май на двустранно посещение, за да може и той да участва и да не ни създава проблеми. Благодарен съм за този жест специално към България“, добави той и подчерта, че се отчита България като държавата, която на 100% се справя с миграционния поток. „Сега всички казват колко съм бил прав, че не съм се изпокарал и аз с президента Ердоган и България ни е най-сигурното място. Ама колко и тогава „хейт“ отнесохме, понеже е много модерна тази дума. Ако сега Стара Загора има 2000-3000 мигранти, кметът какво ще прави“, попита още премиерът.

Нинова: Обръщението „мон шери“ към Борисов ще струва цял транспортен бранш на една страна

Posted on: май 12th, 2018 by МИГ No Comments

Радвам се да видя толкова младост, енергия и ентусиазъм в залата и вярвам, че нямате SMS-и кога да ми ръкопляскате. 

Искам да ви поздравя с провеждането на Националната конференция и да ви пожелая тя да бъде много успешна и с конкретни резултати. Бих искала да ви благодаря за това, което направихме заедно през последната една година. 

Преди две години новото ръководство на партията започнахме една болезнена промяна, целта на която беше да дадем път на вас – младите, без да създаваме конфликт между поколенията, да осигурим приемственост, но и да имате възможности за изява и развитие. Вярвам, че след две години усещате резултата. Днес много от вас са новите общински председатели, областни председатели, новите депутати, членове на общински съвети, на областни съвети. Много от вас минаха през обученията на институти, политически школи, за да ви подготвим за онзи момент, в който вие ще поемете от нас нещата. Не се страхуваме, че ще вземете местата ни и ще ни смените. Това е задължително да стане. Но наше задължение е да ви подготвим за този момент, за да бъде приемствеността полезна за БСП и за България. Но по пътя на тази подготовка бих искала да ви кажа и още нещо: ако сте се отдали на политиката за привилегия и облаги, се откажете още сега. Даже нещо повече – очакваме от вас да промените политиката. Днес традиционните политики, статуквото, старите политици приемат политиката като облага и привилегия. Те отказаха да приемат предложението ни сами да направим отстъпка – да се откажем от някои от привилегиите в името на други цели, които са справедливост, солидарност, равни възможности. Ние няма да спрем по този път да се опитваме да променяме политическото статукво. Но вярвам, че истинският успех на тази промяна ще дойде с вашето поколение. Ние просто ви трасираме този път, а вие трябва да го извървите докрай. Защото и българската, и европейската, и световната политика изискват тази промяна. Вярвам, че ще я направите. 

Признателна съм ви, че през тази една година заедно не отстъпихме нито сантиметър от това, което обещахме на младите хора на България. Заедно подготвихме и внесохме Културния чек, който щеше да даде възможност на младите българи да се докоснат до българска култура, българско изкуство и българска книга. Уви, мнозинството отхвърли това предложение. Заедно с вас изготвихме и внесохме всичките ни предложения в изпълнение на политиката за подкрепа на младите хора и младите семейства – студентите да могат да вземат по-облекчени кредити, родителите да могат да плащат по-малко данъци с 50 лв на дете. Родителите на ученици да могат да бъдат подпомогнати не само в първи, но и във втори и трети клас. Цялата младежка програма, която заедно изработихме, претворихме в реални предложения и действия. Но това беше отхвърлено от управляващото мнозинство. Разбира се, няма да ни спрат да продължаваме. Но ви моля – търсете съмишленици сред българските млади хора, сред вашите приятели, колеги, другари в европейските държави. Търсете съмишленици за каузи, защото се видя, че прогресивните млади хора са много близко до нашите идеи. 

Аз се възхищавам на реакцията на младите европейци след провеждането на Европейския младежки форум в България. Тези смели и свободни младежи се изправиха срещу цялото статукво и казаха: вие съсипахте многогодишния труд на млади европейски хора с това, което направихте в България. Те се възпротивиха на това някой да ги командва и да им натиска копчетата кога да ръкопляскат и кога не. Те се възпротивиха на това, че не бяха участници в събитието и в политиката, а неми наблюдатели и слушатели. Това са нашите естествени съюзници – млади и смели хора, с които трябва да върнем Европа там, от където тя започна, на принципите, на които започна за свобода, за солидарност и за равни възможности.

Ще ви кажа пред какво предизвикателство са изправени България, Европа и българският национален  интерес в тези дни и защо се изисква тази младежка енергия в Европа да се обедини и да търсим съмишленици. Тези дни Европа ще вземе решение за така наречения „пакет за мобилност“ и това е избор и за България дали ще защитим националния си интерес или отново ще бъдем послушните, които ще се задоволим с едно „мон шери“ или „скъпи Бойко“. Колко струва това „мон шери“ – да заличиш цял транспортен бранш  на една страна. Вчера, в парламента нашите опоненти казаха: „Днес правителството и Бойко Борисов пишат историята“. Добре. Ако правителството и Бойко Борисов днес защитят българския национален интерес и спрат този дискриминационен и несправедлив „пакет за мобилност“, аз ще съм първата, която ще го поздрави и ще му стисне ръката, но се съмнявам. Те пропуснаха точно тази възможност, за която ви моля – търсете съмишленици. Българското правителство пропусна времето, в което можеше да се обърне към румънското, гръцкото, полското, испанското и португалското правителства, да намери съмишленици и да отстоява каузи. Не само българска национална, а европейската кауза за равни възможности.

Ще ви върна една година назад. Помните ли преди една година беше кампанията за парламентарните избори. Тогава казахме: „Не искаме да ни продавате второ качество храна, защото не сме второ качество народ в Европа“. Помните ли каква лавина охулване се изля върху  БСП, как бяхме наричани „антиевропейци“, „хора, които искаме да извадим България от европейското и бъдеще“. Цялата кампания се съсредоточи върху това. Помните ли преди една година, когато казахме: „Ние искаме да сме равни на другите Европейски народи, не искаме да сме задния двор на Европа“. Така скочиха десните, че дори доведоха г-н Лопез от Европа да се изправи в кампанията пред българския народ и да каже: „Не гласувайте за БСП, защото Европа няма да ги подкрепи“. Вижте какво се случва след една година. Днес ЕК приема директиви против двойните стандарти в храните. Днес всички европейски лидери, еврокомисари и премиери, на общи форуми се събират, за да решават как да спрат двойния стандарт в храните. Българският и европейските омбудсмани заседават по този въпрос. Вижте днес как се изказват европейските лидери за това дали да бъдем държави на две скорости и на три в Европа. Нашето изречение: „Не искаме да бъдем задния двор на Европа и искаме да сме равни с другите европейски народи“, днес придобива измерение „Не на Европа на две скорости“. 

Защо ви връщам към тези дни – за да ви дам кураж, да ви дам смелост. Не се страхувайте да бъдете първи! Върху вас ще се изсипе много негативизъм, ще ви хулят, ще чуете и ще прочетете за себе си неща, които никога не сте си и помисляли, че  са ви се случвали. Не се огъвайте! Продължавайте! Важното е, че след време тези, които са ви хулили, ще ви последват, а вие сте били първите. Пожелавам ви смелостта да бъдете водачи на България и на Европа.

Меркел: Ти, Бойко, се справи прекрасно като медиатор

Posted on: май 10th, 2018 by migadmino No Comments

Премиерът Бойко Борисов и канцлерът на Германия Ангела Меркел обсъдиха предстоящата среща на върха в София за Западните Балкани. Двамата разговаряха в Аахен след участието им в церемонията по връчването на международната награда „Карл Велики“, съобщава правителствената пресслужба. Ангела Меркел определи като категоричен успех действията на Борисов за приобщаването на страните от региона към Европейския съюз. „Темата „Западни Балкани“ не беше лесен приоритет, но ти, Бойко, се справи прекрасно и трябва да останеш медиатор по тази тема“, е заявила Меркел, според пресслужбата на МС.

Премиерът Борисов е подчертал, че страната ни ще продължи да работи активно, за да остане свързаността на страните от региона приоритет и при следващите председателства. По думите му, въпреки напрежението между някои държави по отделни въпроси, техните лидери осъзнават голямата цел – Европейския съюз. Министър-председателят е отбелязал и важността на транспортната, инфраструктурната и дигитална свързаност на страните от региона, за да бъдат осигурени стабилността и просперитета в цяла Европа.

„За мен това трябва да правим – хората от тези държави да усетят, че ЕС и ние сме с тях“, каза Борисов, а Меркел е споделила напълно мнението му, че хората от Западните Балкани очакват и искат конкретни и реални неща за подобряване на живота им.

В разговора премиерът е поставил въпроса за спорните предложения на Европейската комисия в Пакета „Мобилност“, засягащи българските транспортни превозвачи. Той е посочил, че транспортният сектор у нас създава 15% от БВП и страната ни ще губи 16 милиарда лева годишно, ако бъдат приети предложенията за нови регулации. Борисов подчерта, че от тях ще бъдат засегнати над 100 хиляди български семейства, а голяма част от бизнеса, който в основната си част е малък и среден, ще бъде доведен до фалит.

Борисов е казал още, че е поставил въпроса по-рано днес и на френския президент Еманюел Макрон, с когото са се разбрали да го обсъдят по-подробно в телефонен разговор. Канцлерът Меркел е изразила разбиране за притесненията на българската страна и е посичила, че трябва да се намери приемливо решение за всички държави в ЕС.

Борисов нареди на транспортните фирми да блокират границата

Posted on: май 8th, 2018 by МИГ No Comments

Българските транспортни фирми стягат протест на 16-и и 17-и май. Причината е предложеният от френския президент Еманюел Макрон Пакет за мобилност, който в момента се обсъжда в ЕС. Това стана ясно след среща в МС между представители на бранша, премиера Бойко Борисов и транспортния министър Ивайло Московски.

Пакетът за мобилност, наречен от транспортните фирми „Законът Макрон“, предвижда шофьорите ни да се прибират до родното си място на всеки 3 седмици, след третия ден в страна от ЕС на шофьор да се плаща по нормите за командировки на държавата, в която е влязъл, забрана за преспиване в кабините на камионите и 45-часова задължителна почивка на седмица, която да се изкарва в хотел.

Българските транспортни фирми заявиха, че може да блокират заводи, които са собственост на чуждестранни инвеститори, за да им покажат, че всеки в Европа има право да прави бизнес на територията на друга страна от ЕС. От бранша дори заплашиха с гранична блокада. Датите за техните протести са избрани умишлено, тъй като тогава в София се очаква да пристигнат лидерите или техни представители на страните в ЕС.

Проблемът ще бъде обсъден и на предстоящата среща на премиера Бойко Борисов с Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, която ще се проведе в сряда и четвъртък, стана ясно още след срещата. Министър-председателят Бойко Борисов е заявил пълната си подкрепа за българските транспортни фирми и лично е дал съгласие да проведат протеста. Борисов дори е обещал да осигури и среща с еврокомисаря по транспорт с представители на бранша.

„България може би е най-ощетената държава, ако този закон бъде приет. От 12 500 фирми, занимаващи се с международен транспорт, по-голямата част от тях ще фалират, а по-добрите ще се релокират в други европейски държави. Това може да доведе до нов тип миграция на български шофьори, които ще се насочат към страни, в които се предлага този пакет“, заяви Христо Христов, който е собственик на фирма „Дискордиа“, цитиран от „Дневник“. Според министъра на транспорта Ивайло Московски предстоят много тежки дебати, които вече били бламирани на ниво работна група в европарламента, тъй като на последното заседание френският представител демонстративно напуснал разговорите. По думите му дори и да бъде приет въпросният план, той ще доведе до сериозни проблеми със счетоводството на фирмите.

Недостойно, Борисов!

Posted on: май 7th, 2018 by МИГ No Comments

Храбрият генерал храбро избяга и от Деня на храбростта. Покри се като някакъв мишок в гръцки манастир, вместо да уважи военния парад в София и да отдаде почит към бойните ни знамена. Този вид дезертьорство от национални и официални празници впрочем му стана навик. Нямаше го и на 3 март, и в дните на Съединението, и на Независимостта. Недостойно, Борисов! Плиткият номер, с който се опитваш да изпъкнеш, не работи в твоя полза, а избледняващият ореол на „първа цигулка“ не те прави светец сред атонските монаси.

Вярно, кофти е за него да застане на парада до върховния главнокомандващ като някакъв негов подгласник. А още по-чудовищно би било да се изправи лице в лице с „народната любов“, която е способна да направи цяло събитие с освиркване и викове „Оставка“. Това той няма да преживее, не може да не е в центъра на вниманието, камо ли камерите и обективите да са насочени към други.

Може всекидневно да бъдем облъчвани с хвалби за начесване на собственото му его, но поведението на човек, който умишлено бяга в моментите, когато трябва да се показва национално единство и гордост, издава и страх, и липса на възпитание, и агресивна суетност. А заради тях цял един народ трябва да бере срама от човек на отговорен държавен пост, който демонстрира такова пренебрежение към българските празници. А специално за Деня на армията нашият „генерал“ отиде на литургия, вместо да е сред генералите. Срам, позор!

Впрочем не видяхме на парада и втория в ГЕРБ – Цветан Цветанов, който напоследък е впрегнат с непосилната задача да напада Радев под път и над път с всевъзможни обвинения. Вероятно си е дояждал тежкото чеверме в Златоград. После да не се чудят, че рейтингът на президента и доверието към него растат.

Валентин Георгиев

Когато има проблем, Борисов го няма, когато трябва да се потупа по гърдите, е първи отпред

Posted on: май 7th, 2018 by МИГ No Comments
Скандалите през първата година от мандата на кабинета „Борисов” 3 бяха много и избухваха често. Прави впечатление, че премиерът се научи някак си да се измъква. Това каза в предаването „Тази сутрин” по bTV Арман Бабикян, политически пиар експерт.

„В първите два мандата посрещаше част от скандалите челно, опитваше се да се бори лично. Сега, когато има скандал, той общо взето отсъства”, коментира Бабикян. „Той няма нищо общо с покупко-продажбата на ЧЕЗ, това било някаква сделка, която я правили чужди фирми в чужда държава, той откъде да знае. На 111-о място сме по свобода на словото, той какво може да направи? Журналистите са виновни, собствениците. Когато има проблем, той не е тук. Когато има възможност да се потупа по гърдите, той е първи отпред”, допълни пиар експертът.

„Вижда се, че все по-досадно му е всичко това. Все по-уморен е, все по-малко му се влиза в битки и все по-рядко посещава в парламента”, отбеляза Бабикян.

Борисов се скри от военния парад и президента в Зографския манастир

Posted on: май 6th, 2018 by МИГ No Comments
Премиерът Бойко Борисов е в монашеската държава Атон. Той участва в Литургията и в литийното шествие по случай Гергьовден в българския манастир ”Св. вмч. Георги Зограф” в Атон.
Премиерът беше поканен като гост на традиционния храмов празник от игумена на светата обител Амвросий през декември. Тогава правителството отпусна 940 хиляди лева за довършително-ремонтните дейности и изграждането на комуникациите в южното крило на манастира.

Борисов спря строежа на „Струма“ заради разкопките

Posted on: май 6th, 2018 by МИГ No Comments

В рамките на месец-два археолозите и експертите имат срок да дадат решение за трасето на автомагистрала „Струма“ и, в същото време, как да бъдат запазени археологическите находки. Това заяви пред журналисти премиерът Бойко Борисов, след като инспектира участъка от АМ „Струма“ при откритите останки от античното селище Скаптопара край село Покровник в района на Благоевград. Дотогава строителството в района на разкопките ще е замразено.

„През това време ще пресметнем, ако магистралата мине отдолу, следва ново отчуждаване, нови процедури, а досега са дадени над 20 милиона за отчуждаване. Експертите трябва да изследват, ако трасето мине отдолу, близо до реката, риска от наводнения. Има такова изискване. Затова на някои места трасето трябваше да бъде повдигано“, каза Борисов. Такъв вариант би оскъпил изграждането на магистралата с още 50 милиона лева, добави той.

На обекта присъстваха десетки протестиращи граждани, искащи запазване на археологическите разкопки. Министър-председателят разговаря с тях. Мъж се обърна към Борисов, като заяви, че на референдум хората са гласували „за“ запазване на разкопките и попита какво следва.

Премиерът заяви пред протестиращите: „Спираме магистралата и отиваме да строим нагоре, на север. Какво да направим друго? Искаме да направим магистрала. От 1973 г. знаят, че има разкопки тук. Защо не протестирахте тогава? Защо не е направено? Знаете ли колко археология сме направили по страната? Искам да го направим като хората, затова търсим решение как да го направим“.

По думите му до този момент за тези разкопки са дадени 3,1 милиона лева, за да ги видят хората, които са тук, гражданите на Благоевград, а това са пари на данъкоплатците. Във всички случаи ще се дават допълнително пари, но трябва да намерим по-евтин вариант. Според археолозите нагоре има много и повече ценности. Досега за археология при магистралите са дадени повече от 20-30 милиона лева, посочи още Борисов.

„Около 85 милиона лева ще струва вариантът автомагистрала „Струма“, при археологическите находки край село Покровник, да минава под античното селище“. Това каза председателят на УС на АПИ инж. Дончо Атанасов. Той бе категоричен, че решение ще бъда намерено. „Моето мнение е – разкопаваме горе и местим най-ценното там“, заяви Атанасов.

Премиерът покани на среща в Министерския съвет през следващата седмица кмета на Благоевград Атанас Камбитов, представители на инициативния комитет за запазване на археологическите находки.

По време на инспекцията премиерът Бойко Борисов бе придружаван от министрите Владислав Горанов, Ивайло Московски, Николай Нанков, Боил Банов.

Интервюто на Борисов по Нова тв – омаймуняване на зрителите

Posted on: май 4th, 2018 by МИГ No Comments

От коментарите във Фейсбук по повод интервюто на Бойко Борисов в Нова тв:

Мирослав Иванов
Според премиера медийната свобода е проблем на работещите в медиите и те трябва да си се оправят там.
Държавата може само да наблюдава.
Борисов е забележителен наглец, но няма как да не се признае, че е частично прав.
Защото самият факт да бъде погалван с въпроси, зададени само за да се оправдае, си е терористичен акт спрямо същата свобода…

Какво не го попитаха…

Асен Генов
Много ми е забавно да слушам страхливци да се упражняват на тема свобода на медиите с Борисов и да ги затапват с лафове „ние на собствениците не се бъркаме” и „Прокопиев и Пеевски воюват”, а Виктор И Русокоска не попитаха дори кой имот или сметка на Шиши е запорирал Цаци… Водете лайфстайл, не публицистика…

Георги Желязков
Каквото и да е интервю с този човек е абсолютно безсмислено. Говори си едни и същи неща от години, на въпроси не отговаря, дори не позволява да му бъдат зададени. Що се мъчат…

Николаев вече е плосък

Виктория Тинтерова
В журналистическата нАука трябва да се добави дял – водевилно интервю, начина на използуването му като омаймуняване на публиката.
Какво каза:
За философията на управлението – Дедо ми е казАл, че два коня теглят каруцата по-добре от един.
За справедливостта – Обвиняваха ни, че сме яли фастъци в самолета и кво сатнА, нищо.
За демокрацията – Ние сме демократи, Антон Тодоров за т’ва дето го казА, си заминА моментално от парламента.
Пак за демокрацията – След като ми обясниха как банкнотите трябва да се описват от едната и от другата страна, номера, всичко, вече съм сигурен за тая работа (с Иванчева). Сега чакам съдът да отсъди справедливо. Щото ония банкноти на Цветанов, нали, щото не бяха описани и ей к’во стана…
За икономиката, доходите и демокрацията – Ми тия череши са колкото да купиш една на детето, като мине и ти поиска. Още навремето са казАли – да изгоним търговците от храма.
За двойния стандарт при храните – Вашите колеги от една друга телевизия имат едно много хубаво – „Чети етикета”. И аз не чета….
За миналото – В социализма, щото маслото беше много скъпо, ядяхме маргарин.
За външната политика – Всички много харесват мен и моите фантазии.
За доходите – Да го духат бедните…
Преди това интервю, Николаев имаше известен обем, сега вече е плосък, нали се сещате, като Том и Джери, които като се гонят, от време на време се пльоскат някъде и стават плоски. Като станеш плосък, по-лесно се минава по теб… Така да се каже, ние си Го знаем Него, но Николаев ме изненадва всеки път. „Любофта” достигна невиждани, нови висоти. Бих си позволила да перифразирам великия Лев Толстой – „Всички честни хора са различни, всички мизерници си приличат”.

Най-големият му проблем е Радев

Весислава Танчева
Бла-бла, президента, бла-бла, Корнелия, бла-бла, магистрали, бла-бла, китайци, бла-бла, еврозона, бла-бла, президента, бла-бла, предишните, бла-бла, Балкани, бла-бла, самолети, бла-бла, президента, бла-бла, преЦедателство, бла-бла, президента, бла-бла, прокурори, бла-бла, корупция, бла-бла, президента…
Добре де, разбрахме, че само предишните са виновни, корупция няма, а най-голям проблем ти е Румен Радев.

Ралица Велизарова
Теглиш 16 милиарда заем, погасяваш 2 милиарда и си отличник в ЕС…
Това само Бог и Бойко го могат!

Соня Сергиева
Бойко е изперкал от СТРАХ! Ако българският парламент напише днес доклад за САЩ за корупцията, по цитати на Тръмп, ще излязат най-тъмната страна. Нали той викаше, че страната му е затънала в корупция. Сам го казваше. Е? – Така премиерът Бойко Борисов коментира доклада на Държавния департамент с критики към България за корупция, липса на свободни медии и нарушаване на човешки права.

Анастасия Гешева
Всеки път, когато Бойчето почувства заплаха, веднага дава голямо интервю за някоя от двете големи подлоги – Нова или бТВ. В което интервю се опитва да намести пластовете, които чувства, че му бягат. Или които чувства, че не може да контролира. Това е характерна реакция на комплексираният човек, който скача са се защитава и обяснява преди да са го попитали. Издава страх и слабост.
Радев ги друса ГЕРБ не от вчера. Но предстоящото посещение в Русия (бел. ред. – на Румен Радев) е много сериозна заплаха за Бойко! Не се знае какво ще си говорят президентите и какви указания ще получи Радев под формата на информация за делата Бойкови. И не се знае какво ще направи Радев с тази информация! Затова не се учудвам на поредното замазващо интервю, очаквам активизирането до истерия на всички русофобски канали до края на месеца.

Христо Комарницки
Приятели!
Гледайте ме днес следобед по Телевизора! Ще дискутирам последните модни тенденции в свободата на словото в предаването на Ани Цолова.

Зина Волкова
Суперсилата на Бойко Борисов е, че умее да разсъждава и да се изказва като барман, таксиджия, полицай, антиваксър и бегемамър едновременно.

Президентът, ако има данни за Пеевски, да отива и да казва

Posted on: май 4th, 2018 by МИГ No Comments

Министър-председателят Бойко Борисов коментира тази сутрин пред Нова телевизия изказванията на своя коалиционен партньор Волен Сидеров срещу ЕС и НАТО и посещението му в незаконно анексирания от Русия Крим.

„Аз с Волен Сидеров съм се разбрал по тази тема.“

Премиерът не пропусна да спомене президента Румен Радев в този контекст. „Президентът Радев в предизборната кампания много ясно каза позицията си за Крим.“ Премиерът обясни, че „Волен Сидеров, ВМРО и Националният фронт са три отделни партии“. „За да избегнем всякакви противоречия, изготвихме програма. Докато ГЕРБ е в управлението, НАТО и ЕС са не само неизменни ценности, но и оставаме най-лоялният член“, увери Борисов.

Премиерът каза, че в България предстоят два вида избори – за европейски парламент, а след това местни. „Там всички ще отидем като отделни партии. Волен Сидеров иска да си привлича електорат от проруски настроените хора. Валери Симеонов по темата туризъм, тютюнопушене. Иска да си запази лицето пред своите избиратели и да каже: „Да, нямаше друг начин да се направи правителство, затова сме тук, но ние като партия тези ценности, които имаме, си ги пазим.“ На констатацията, че досега не е имало такова разминаване в позициите, Борисов реагира: „Как да нямаше различно говорене? Министърът ми на правосъдието (Христо Иванов – б.р.) се изказваше опозиционно заедно с Радан Кънев – шизофренно беше.“

Премиерът се върна на темата за НАТО.

„Когато той (президентът – б.р.) поема ангажименти за НАТО за 2% от БВП, единствената подкрепа идва от ГЕРБ. Г-жа Нинова настоя да се протоколира, че е против. Но аз не чух той да излезе да го каже.“

За Румен Радев

Бойко Борисов отново се изказа остро за президента Румен Радев. „Престрелките са от него към нас. Към този момент това носи само вреда. Дядо ми казваше, че винаги е по-добре два коня да теглят каруцата, отколкото един. Но така е преценил, така са преценили неговите хора, така действат. За мен президентът винаги е бил обединител на нацията, в случая не виждам нищо, което да обединява. Той говори това, което съответно и партиите БСП и ДПС, които са го избрали.“

Премиерът припомни, че е възложил на министрите всеки ден да търсят и да искат среща с президента, защото „те са принципали, те провеждат обществените поръчки и носят наказателна отговорност за това, което правят“. „Ако има някакви данни и сигнали, да ги дава в прокуратурата и ще бъде осъден… Президентът, ако има данни – Пеевски, да отива и да казва: „По тая сделка Пеевски е взел тая обществена поръчка“, призова Борисов.

Той коментира и доклада на Държавния департамент на САЩ, според който България остава държава със зависимо правосъдие и „корупция на всички нива“ – и България можела да напише един доклад с цитати от Доналд Тръмп как САЩ са най-корумпираната страна.

За свободата на словото

Бойко Борисов бе питан и за последния доклад на „Репортери без граници“, в който България е още по-надолу в индекса за свобода на медиите – вече на 111-о място. „Проблемът със свободата на словото е на собствениците на медиите. Ние не им се месим. Нима БНТ и БНР работят за правителството – нито едно интервю не съм дал. Затова сега има закон – Европейският парламент се занимава с това, всичко да се извади на светло.“ На допълнителни въпроси дали все пак това не е проблем и за държавата, премиерът повтори тезата си: „Това е ваш проблем – на журналистите. Решавайте си го тоя въпрос. Какво да направим ние, за да спрем Прокопиев и Пеевски да воюват? Аз не знам и затова нищо не правим.“ Премиерът каза, че най-голямата му гордост за първата година от третото му правителство е намаляването на външния дълг – „С 2 милиарда и 300 милиона свалихме външния дълг.“ Най-голям срам изпитвал от оттеглянето на т.нар. Истанбулска конвенция.

За Истанбулската конвенция

Срам ме е, че не успяхме да представим Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по начин, по който огромна част от Европа я прие, каза Борисов. „Успяхме да я представим така, че да се възползват различни политически сили. Подценихме ситуацията. Това бе грешка. Ние дори не я минахме през председателски съвет с коалиционните партньори. Толкова нормално беше темата за домашното насилие да мине. Въобще не съм очаквал да стане така – джендърство и т.н.“ Според премиера управляващите е трябвало да обясняват повече, защото насилието над жени е „един страхотен бич“.

За Десислава Иванчева

Премиерът обяви случая с арестуваната и обвинена за подкуп кметица на „Младост“ Десислава Иванчева за приключен. „Корупцията е бич, който всеки ден, на всички нива трябва да се смазва.“ Борисов обясни и какво е научил по повод показния многочасов арест в центъра на София. „Това, което ми беше обяснено, е, че всяка една банкнота трябва да се опише от двете страни, а това са 70 хиляди евра. Има дело, което е паднало по този повод.“

Премиерът коментира, че вероятно има нужда да се променят законовите текстове за поемните лица, за да няма такава показност.

„Надявам се това да е обица на ухото на всички, че когато се провеждат подобни операции, хората не обичат такава показност. Колкото са по-тихи – както ние действаме в борбата с контрабандата.“ Борисов не взе страна в задочния спор между Екатерина Захариева и главния прокурор Сотир Цацаров. Външната министърка каза, че „малко се прехвърлиха границите“.

„Аз по същата причина позвъних на главния прокурор. Екатерина Захариева не е позвънила, не е знаела, затова така се е изказала.“

Борисов не подкрепи искането на директора на КПКОНПИ Пламен Георгиев комисията да получи и правото да арестува, за да не се ангажирали толкова институции и да не ставало толкова показно. „Аз мисля, че проблеми със задържането няма… Нека да ѝ дадем шанс на тази комисия… Случаят за мен е приключен. Нека оставим сега съдиите да отсъдят по съвест.“

Симеон II за Борисов: Мисля, че ставането му премиер е фрапирало много наблюдатели

Posted on: май 4th, 2018 by МИГ No Comments

Бившият цар и премиер на България Симеон Сакскобургготски даде пространно интервю за портала dir.bg, в което говори по много теми. Предлагаме ви го, без редакторска намеса.

– Ще бъде ли възможно в този разговор да отделим личността на Симеон Сакскобургготски от тази на цар Симеон Втори?
– Носил съм две-три шапки, така че съвсем възможно е.

– Бях изненадана да разбера, че живеете в България. Как минава един ваш ден?
– Денят ми е плътно запълнен. Всеки ден. Не е, да каже човек, само един или два дни в седмицата. Много неща има за вършене.

– Какво правите в свободното си време?
– Свободното време е нощно време, защото аз спя малко и тогава чета.

– Какво четете?
– История обикновено. Или политически книги. Или нещо, което трябва да прегледам, защото авторът ми го е подарил.

– Бяхте на сватбата на принц Уилям. Сега ще присъствате ли и на сватбата на принц Хари?
– Не, защото това е вече вторият син, а в монархиите е прието тогава нещата да се случват по-семейно или с приятели. Не е задължително да се канят „едни, други и трети“. Практиката е такава. И в Швеция беше така наскоро, и в Люксембург, и къде ли не. Ако е престолонаследникът, обикновено се канят от куртоазия всички. Затова бяхме в Лондон на сватбата на принц Уилям. Пък и с принц Чарлз сме близки, а и семейството е с едно и също име…

– Липсва ли ви политиката сега?
– О, пази Боже, не! Аз съм бил цял живот в нея и продължавам да съм, но без да съм активен. Не страдам от синдрома за нещо, което ми липсва, защото съм си повярвал!

– Собствениците на яхти казват, че се радват, когато си купят яхта, и се радват сто пъти повече, когато я продадат. Вие колко щастлив си тръгнахте от политиката? Тръгнахте ли си щастлив, че се махате?
– Думата „махане“ може би… Донякъде… Но ми се стори съвсем нормално човек да си подаде оставката, след като е претърпял изборно поражение, да го наречем. Но това не значеше за мен ни най-малко, че напускам, че обръщам една страница, че си тръгвам огорчен или ядосан на всички. Напротив. Беше business as usual на другия ден.

– Мислите ли, че останахте неразбран?
– Човек, като се позамисли, може да има това усещане, но аз избягвам да търся вина в други или да се самооправдавам. Просто приемам нещата така, както са. Аз съм страшен реалист и прагматик и тия работи не ме вълнуват, да си го кажа съвсем откровено.

– Аз си мислих за вашия живот. Той е изпълнен с много обрати. Какво заглавие бихте му сложили сега?
– Както и самата книга се нарича. Нещо, което е необичайно.

– „Необикновеният живот на Симеон II – цар на българите“ звучи ли правдоподобно?
– Така е. Може да се перифразира, естествено. Но не всичко е по моя заслуга. Просто това е съчетание на обстоятелствата. Толкова много неща са ми се случили и толкова неща съм видял и преживял, че наистина е необикновен…

– В първите си години живеете изключително добре. Всички се грижат за вас. В един момент обаче преживявате изключителен шок със загубата на вашия баща. Кой ви е учил на нещата като мъж след това, защото всяко едно момче търси модела на поведение у баща си? Кой ви помагаше да научите „мъжките работи“?
– Може би обстоятелствата. Многото хора, с които бях принуден да общувам. Пък и ролята на майка ми беше на майка, на царица, на цар, на шеф на семейството, на всичко. Така че от нея взех много.

– Тя беше и бащата, и майката…
– Определено. Имаше страхотна воля. Беше много строга и взискателна. В същото време у нея имаше и една добрина, която дори не мога да опиша. Последният шамар, който ми зашлеви… Вече бях на повече от осемнайсет. И сигурно заслужено.

– Какъв беше поводът?
– Ами един мой отговор. Има неща в йерархията на семейството или във възрастта и уважението, които трябва да се спазват. И на нея й дойде в повече. Но аз съм го запомнил с благодарност, а не както се говори сега, че е имало някакво политическо некоректно поведение. (Усмихва се.)

– Имате ли в главата си спомен за майка ви, баща ви и сестра ви заедно?
– Да, но в едно много далечно минало. То беше малко като време, защото баща ми беше толкова зает и го виждахме от време на време. Най-често вечер, когато се прибираше от кабинета си тук, във „Врана“.

– Той идваше ли при вас вечерно време? И какво ви казваше?
– Когато не бяхме вече заспали – да. Той се връщаше от кабинета много късно.

– Чел ли ви е приказки например?
– Не… Не. Рисуваше понякога, за да ни забавлява – локомотив например. Или пък ни разпитваше какво сме правили през деня. Той нямаше време, за жалост. Пък и, знаете ли, по онова време възпитанието беше съвсем друго. Между поколенията нямаше тази близост, която имам сега с моите деца и внучета.

– Когато той си отиде, как разбрахте за това? Някой опита ли се да ви запази, да ви съхрани, да не ви каже истината веднага?
– Ние знаехме, че той боледува. Помня дори, че отидохме и набрахме едни тинтяви от „Царска Бистрица“, които да му изпратим. Помня също и леля ми Евдокия, която ни казваше, че слиза до София, защото баща ни бил много болен, но ще се оправи… И след това, когато дойде адютантът и се обърна към мен с „Ваше Величество“, разбрах какво се е случило.

– Вие имате спомен от вашия адютант (полк. Христо Бърдаров – бел. авт.)… От него научихте ли нещо?
– Е, той също ме дисциплинираше. (Смее се.)

– Как?
– При яздене, например. Или как да се държа пред офицерството или пред войниците. Знаете ли, в такава ситуация това идва отвсякъде. Човек копира, вижда…

– Какви спомени пазите от царските си задължения тогава? Вие сте били много малък. Какво правеше едно момче на петгодишна възраст между възрастни дипломати? Вие е трябвало да присъствате на тези срещи, нали така?
– На някои от тях, да. Но това ставаше още от най-ранната ми възраст. Може би от тригодишен са започнали да ме тренират. Затова казвам, че монархията е една добра гаранция за престолонаследника от малък да се дисциплинира в професионален план. Да бъде готов да наследи баща си. Това върви с поколения. Не е нещо, което от ден за друг да седнеш и да го научиш.

– А открихте ли истината за смъртта на баща ви и това вълнува ли ви днес изобщо?
– Като син – да. Не за друго. Но за жалост и до ден днешен няма нищо, което да е стопроцентово сигурно, доказано черно на бяло.

– Аз съм си мислила много за вашия баща как е отишъл при Хитлер и му е казал в очите, че няма да му даде помощ…
– Е, вижте кога е било това – 43-та година. Бих искал да видя някои от героите, които го осъждат на какво ли не сега, как биха били на негово място… Какви предателства и какво ли не нямаше да има. Но това са вече други истории…

– Има ли нещо във фамилната ви история, което все още не ви дава покой?
– Има неща, които са били неприятни или незаслужени, но нямам време да се спирам специално на тях. А и не съм човек, който обича да се връща, да съжалява или да хленчи.

– Народният съд издава смъртна присъда на вашия чичо (регента княз Кирил Преславски). Майка ви опасяваше ли се за това какво ще стане с вас? Вие сте живели в страната още година след това…
– И още как. А и не забравяйте, че руската революция беше много по-близо в мисълта на всички, отколкото е сега. Тя с две малки деца, виждайки какво се случва, си имаше опасенията, горката, но никога не го показваше…

– Съдбата на Романови…
– Да, можеше да ни сполети… Защо не? Но те знаеха, че майка ми искаше да отиде в Египет, където бяха отседнали родителите й. И тогава ни предложиха един параход, който тръгваше от Варна, около двайсетина дни след като ни бяха съобщили, че трябва да напуснем България. Той минаваше през Одеса, после през Пролива и оттам направо за Египет. А другият беше 48 часа след съобщението – от Истанбул направо за Египет. И майка ми, като чу Одеса, също си зададе въпроса дали „случайно“ няма да ни оставят там. И тогава каза: „Не, тръгваме вдругиден!“.

– Как оцелявахте в годините на емиграция? Първите години са били много трудни…
– Майка ми беше главата на семейството. Аз трябваше да ходя на училище и да си гледам работата.

– Какъв ученик бяхте?
– Средно добър. Не мога да кажа, че съм бил нещо много специално… Общо взето, дисциплиниран. Първо учих в Египет, после в Испания. Едното училище беше на английски, другото на френски език. Така че научих много неща.

– А защо избрахте военната академия?
– Майка ми казваше, че едно момче, което не си е изкарало войниклъка… В него има нещо, което не е съвсем наред. И това беше начинът за още една допълнителна дисциплина. И по този начин отидох в Америка и беше безкрайно интересно. И там научих много.

– Какво научихте от военната академия? Научихте ли се да се биете например?
– (Смее се.) Не, не, това не беше основната цел, или поне аз не съм го приел така.

– А как се представяхте на колегите си там? Те знаеха ли кой сте вие?
– Не. Единственото, което знаеха, е, че бях емигрант. Но имаше емигранти бежанци, които работеха като прислужници или чистачи в академията. Дори имаше един българин, който ме разпозна. И аз тогава отидох и го помолих просто да забрави и на никого да не казва. И човекът си удържа на думата до края. Те знаеха и понякога ми казваха: „Ама ти си един от DP (Displaced Person – бежанец – бел. авт.)“. Ами хубаво – такъв съм…

– А вие не искахте да бъде приеман по-специално или?
– Не, не можеше. Само генералът, който беше командващ, знаеше истинската ми личност. Иначе си бях кадет Рилски, номер 6338. И готово!

– Политиката разкрива ли според вас кой е мъж и кой не?
– О! Да не даваме примери с канцлера Меркел… Тук едва ли трябва да говорим за мъжки или не неща… (Смее се.) Въпросът е да знаеш, да умееш, решенията да са добре преценени…

– На годините, на които сте, как преценявате: кое е най-важното качество, което трябва да притежава един мъж?
– Това е много особен въпрос… Не съм се замислял никога. Но мисля, че трябва да има широко отворени очи, да слуша, да не се взима прекалено много присърце и да е готов да се учи. Аз самият съм на 81 почти и проявявам любопитство. Опитвам се да понауча нещо, доколкото ми разрешава паметта…

– През 1955 г. вие обявявате с манифест пълнолетието си и верността си към Търновската конституция. Никой тогава не е мислил, че близо петдесет години по-късно вие ще сте министър-председател на България. Намирате ли това за исторически парадокс?
– Не. Цял живот се надявах да помогна или да направя нещо по-пряко за България, а не само да действам като един криво-ляво Червен кръст, както го правихме толкова години, помагайки на толкова хора с каквото е било по силите ни. И като стана това, трябваше да го приема в името на полезното.

– Вестник „Гардиън“ писаха навремето за вас, че вие сте пример „как може да се свърши царската работа и без да имаш царска корона“. Статията завършваше накрая с думите: „Замисли се, Чарлз!“. Как бихте го коментирали сега?
– Мен са ме учили цял живот да не се бъркам пряко в политиката. Да съм над партиите, над всичко това. Но в даден момент човек вижда, че може да бъде полезен и в друга роля. И така „превключих“, ако мога така да го кажа…

– Ето, вие казвате, че цял живот са ви учили да не се занимавате с политика. Какво ви накара да влезете в нея?
– Виждайки това, което се случваше в тия години тук. И желанието ми с нещо да допринеса за страната. Защото, с цялото ми уважение към функцията на премиер, която пък познавам като потърпевш, царят е друго, държавният глава е друго. А не защото съм имал някакви други амбиции. Напротив. Виждайки изборната победа, счетох, че ще бъде непочтено към хората, които ми гласуваха доверието си, да кажа: „Ами добре, деца, аз ще остана във „Врана“, а пък ще поставя еди-кой си и ще стоя като някакъв гуру отзад“. И това ми костваше страшно много. Личните ми съмнения бяха много тежки, повярвайте ми. Това беше страшно мъчително. И какви ли не упреци получих…

– От кого?
– Ами от някои представители на медиите. Че за личните си интереси съм дошъл… защото винаги само личното се гледа…

– Вашият приятел, кралят на Испания, какво ви каза тогава? Ваши колеги монарси не ви ли казаха „Ти си луд“?
– Не… Дотам – не. Но че може би съм прекалено куражлия – да.

– Когато идвате и започва вашият поход към властта, вие се срещате с Иван Костов и му предлагате заедно да излезете на изборите. Какво ви каза той? Как мина тази среща?
– Аз му казах, че има възможност така да процедираме. И той тогава ми каза, че му трябва още един мандат. Което, разбира се, уважавам като политическо виждане. И затова може би не стана.

– А защо изобщо сте търсили неговото съдействие? Не бяхте ли убеден в собствените си сили или…?
– О, да. Но намирам, че човек винаги трябва да сондира, да чуе и други мнения, за да си направи една по-ясна картина. Ако е само това, което човек си е намислил или желае, много по-лесно е да се сгреши.

– Един дипломат навремето ми каза, че политик, който не си гледа в краката, губи изборите. Колко фатално може да бъде егото за един политик?
– Не мога да ви отговоря на този въпрос, защото са ми отправяли дори упрека, че ми липсва егото. Винаги съм се опитвал да сложа нещо по-важно отпред.

– От едно до десет – вашето его на колко бихте го оценили?
– Под пет сигурно. Определено…

– Един въпрос, който баща ми помоли да ви задам. „Цар, който става министър-председател. Това понижи ли самочувствието му?“
– Донякъде е логично, защото това е друга функция, както казах, но с повече ефект – бидейки премиер, вместо да остана и да „царувам“, без да имам пряката отговорност.

– Вие никога не успявате да се видите с Живков, нали така?
– Не.

– Чудех се просто, съжалявате ли, че не успяхте да размените няколко думи с него?
– Ами да, така е. Когато се завърнахме през 96-а, той ми прати „хабер“ да се видим. Но ми се стори малко прибързано, а и вече беше към края на посещението ми… И тогава отговорих, че може би при следващото ми идване с интерес бих дошъл да го видя… Но така стана, че не се осъществи тази среща.

– Българските служби следяха ли ви навремето?
– Трябва да прегледате архивите, ако имате достъп, и ще видите какво е било…

– Кажете ми вие?
– …Колко усилия за много малко резултати и ефект. За съжаление, системата е била такава, това не е упрек.

– Миналата седмица имах среща с премиера Борисов, който каза, че от Живков и от вас е имал възможност да гледа „как разсъждава върхът на комунизма и върхът на монархията“. Той признава какво е научил от вас. Интересно, вие научихте ли нещо от него?
– Ами ще ви кажа. Един ден, не знам дали вече беше станал кмет или премиер, той ми каза: „Аааа, да не мислите, че аз не съм ви наблюдавал“. Викам: „Генерале, ако пък вие си въобразявате, че аз не съм ви наблюдавал, докато съм ви гледал в тила толкова често…“ Защото той като собственик на компанията, за да бъде всичко перфектно, настояваше лично да ни вози и да наблюдава всичко… Така че и двамата сме се наблюдавали. И може всеки един да се е понаучил на нещо.

– Какво открихте при него, докато го наблюдавате?
– Знаете ли, много е трудно да се каже…

– …И при него има един голям парадокс. Той е ваш охранител…
– Собственик на компанията…

– Да, точно така. И в един момент той става на вашето място. Става премиер. Аз съм виждала снимки, в които той е в центъра, а вие сте леко встрани. Разсъждавали ли сте над това?
– То е интересно като еволюция. Във всяко отношение. И мисля, че е фрапирало много наблюдатели. Така че не сме само ние.

– Знам, че са ви предложили няколко имена за главен секретар и тогава вие сте ги отхвърлили и лично сте написали името на Бойко Борисов. Това ваш избор ли беше?
– Не знам дали съм го написал лично, но ми се стори човек, който имаше точния профил, да кажем, за тази функция.

– Поддържате ли връзка сега? Съветвате ли го за нещо? Той обажда ли ви се, иска ли съвети от вас?
– Защо да го съветвам? Но, разбира се, че поддържаме връзка. Това е нормално, логично.

– Искам да ви покажа една снимка.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

– Какво ли съм гледал тогава? Или е от някакъв силен шум…

– Това исках да ви питам. Тук сте в Испания. Какво си мислите?
– (Смее се.) Много съм се замислил… Но не мога да си представя, нито кога е било…

– …Мисля, че е в началото на 90-те, в Мадрид.
– Това са снимките, които се търсят. Както казваше някой: политик, който си бърка в носа… Това е снимката сензация, а не нормалната (смее се).

– Нормалната е скучна.
– Да, вярно, скучна е.

Взима следващата снимка. Оглежда я с любопитство, усмихва се.

– А, да! Това е точно когато си дойдохме през 96-а.

Какво си казахте с президента Желев?
– Ние вече се бяхме запознали в Мадрид, когато дойде по време на Експото в Севилия. Тогава крал Хуан Карлос беше отказал да посреща който и да било държавен глава, защото всички идваха тогава в Севилия, но направи нарочно изключение, за да може президентът да го посети и след това да се видим ние двамата.

– Ето тук сте цар и генерал…

Посяга към следващата снимка.

– И президентът, моля… Тук сме заедно и с генерал Матова. Да, да, да…

Смее се, докато оглежда внимателно снимката.

– А какво ще ми кажете за тази двойка? Така, като я гледате отстрани, какво си казвате?

– (В първия момент не разбира въпроса.) Кой знае какво съм правил… Обърнал съм се нещо… Гледам сякаш другаде… И това е в Мадрид, виждам го от оградата.

– Ако трябва да се ожените пак, ще бъде ли за същата жена?
– Олеее, това е много опасен въпрос… политически некоректен. (Смее се.) И особено отговорът ми. Ами мисля, че щом като сме се понасяли 56 години… би било логично да съм рецидивист.

– Ето, вижте това…

– А, да, помня тази картина… Бяха ми я донесли… Знаете ли, от 89-а започнаха толкова много хора да идват. Точно четири хиляди трийсет и двама или трийсет и шест души, не помня точно, съм приел на четири очи от 1989 до 2000 г.

– Когато се появихте на Орлов мост и тълпата щеше да ви смаже, вие бяхте като рок звезда. Как се чувствахте в този момент? Какво беше в главата ви? Очаквахте ли така да ви посрещнат?
– Не, по никакъв начин. Даже в най-оптимистичните ми очаквания. Но бях безкрайно благодарен, трогнат и развълнуван, разбира се.

– А това е от погребението на баща ви…

– Да, с дядо Калистрат. (Оглежда дълго снимката.) В онези години… Виждам тук адютантите, които бяха от новите, след 9 септември.

– Навремето имаше една приказка, дядо ми я казваше: „Живее си като Симеончо“. Чували ли сте този израз?
– Да. И до петгодишна възраст – така беше. Но след като почина баща ми, всичко се промени. (Заглежда се отново в кадъра.) Тук виждам снимката на този адютант – полк. Стефанов. Бяхме вече в тази къща, защото другата беше опожарена от бомбардировките, и маршал Толбухин изказа желание да посети двореца. Майка ми тогава каза: „Разбира се, да заповяда, но няма да го приема“. И всички ние се качихме на първия етаж, защото точно в три часа трябваше да дойде другарят маршал, за да разгледа „Врана“. Пристигна тогава една кола от комендантството и излезе един руски полковник. Тогава нашият полковник Стефанов отиде да го посрещне. Видях, че нещо разговаряха. Руският полковник му връчи един букет и си тръгна. Тогава той влезе тука и буквално се смееше човекът, защото маршалът си мислел, че дворците тук са като в Съветския съюз – музеи празни. И като научил, че някой тук ги обитава, изпратил този букет на майка ми. И аз после с мама толкова години съм се шегувал. Казвах й, че е може би една от малкото дами, която е получила букет от съветски маршал. Което не е малко. (Усмихва се.)

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

– Наблюдавате ли конфликта Русия – САЩ сега? Колко далече отиде той и къде ще сме ние в него?
– Да, наблюдавам го. И само съжалявам, защото мисля, че нищо не е абсолютно – първо. Второ – че трябва да сме прагматици. И трето – трябва да си познаваме историята, защото имам известни съмнения, когато се чуват гръмки изказвания на хора, които може би не са от най-запознатите в историята. Ние сме вече в ЕС и НАТО, но това не изключва да имаме отлични отношения с други. Турция – тя си е в НАТО и без това, но е много голям и важен съсед, а ние сме физически на пътя й към Европа. Това е също един коз. Познаваме се, знаем защо и от колко векове. Същото е и с Русия. На картата, като погледнем – ами ние сме в Европа. Много по-близко е Русия, отколкото Западът и Западът отвъд океана. А че България има чудесна позиция… Не казвам да посредничи, защото звучи претенциозно. Но донякъде може да води един интересен диалог, който да е интересен в полза на двете страни, ако могат да се окачествят така тези лагери.

– По ваше време се случи влизането ни в НАТО, подготовката за ЕС. Оптимист ли сте по отношение на съюза сега?
– Аз съм сто и десет процента европеист. Не само от произхода ми, но и от убеждения. Така че не виждам друг изход за България и континента да останем в Евросъюза и той да продължи да се разширява. Разбира се, трябва също и да еволюира. Може и да има критики, които в Брюксел, пък и ние всички сме в Брюксел, ще се вслушаме… Но няма две мнения, поне за мен, че ЕС е толкова печеливш за една България. Къде щяхме да бъдем през кризата от 2008 г., ако бяхме вън от него? Това беше проект още по времето на г-н Костов. Ние продължихме. Премиерът Станишев вече имаше късмета да бъде премиер, когато стъпихме като пълноправни членове. Но това беше общо усилие и целта на всички. И за щастие има повече проевропеисти в България, отколкото в много други страни.

– Как гледате на конфликта в Сирия? Вие сте завършили един от най-добрите колежи в арабския свят. Познавате психологията му. Как мислите, какво ще се случи там?
– Много грозна картина, за жалост. Но аз страдам от известен синдром. Алергичен съм към диктатите на т.нар. Велики сили. Много от конфликтите в дадени страни се появяват от интереси, които са по висши. А плаща населението на тези страни. Думите „балканизация“, „ливанизация“… Те не са създадени от населението…

– Как гледате на Путин? Какво си мислите за него?
– Не обичам да давам оценки, но бих попитал който и да било политик как може да се справи човек да управлява една страна, която има седем времеви зони. Да мерим с един и същи аршин е малко трудно. Не разбирам и недоумявам вълната „анти-Путин“ като символ на всички грехове или упреци…

– Т.е. вие казвате, че държава от подобен тип не може да се управлява по друг начин освен чрез натиск, чрез сила…
– Не е натиск. То си има начин. Това е историята. Не може да сравняваме Русия с една Швейцария например. А пък в крайна сметка резултатът ще се види един ден.

– Като премиер как налагахте волята си лично вие?
– Не знам дали съм я налагал въобще. Опитвал съм само да намеря необходимите аргументи или идеи, за да се приеме това, което предлагах или считах, че може да е полезно.

– Вие сега се грижите за този имот. Поддържате го. Разбрах, че искате да правите и музей на Третото българско царство…
– Да, защото толкова малко се знае за този период, а той е бил твърде интересен не само с национални катастрофи, както някои хора се опитват да го представят…

– А каква е съдбата сега на тези прословути „царски имоти“, за които толкова много се говореше?
– Напоследък се произнесе донякъде Страсбург. Тепърва предстои да се анализира всичко най-подробно. Но е много тежко, повярвайте ми. На стари години да ме мъчат по този начин за неща, които са изцяло ясни, но… за жалост това понякога са и вендети и други поведения, които няма да окачествя… Иначе защо през 98-а никой не възрази? Дори напротив. Изказаха се, че е историческа справедливост и т.н. И изведнъж към 2002, 2003, 2004 година започна всичко да става под въпрос…

– Тогава, в онова ваше първо интервю при Кеворкян през 90-а, вие казахте, че няма да имате претенции. Но тогава нямаше и закон за реституцията…
– …Не, не, извинявайте, ама претенции е едно, а нещо, което ти връщат като на всеки друг български гражданин – съвсем друго. Това не е претенция. И на това отгоре не аз го инициирах, а покойният Татарчев. Без аз да съм му казал или помолил… защото считах, че имаше много други приоритети тогава за България и за държавната хазна, та да дойда аз и да кажа: ами моите имоти? Но за мен има принцип, който е опорочен, за жалост. Защото всеки, който е добросъвестен, знае, че т.нар. интендантство беше личната хазна на царя. Това, което е било купувано, плащано с пари на интендантството, произхождаше изключително от лични средства. Белгия има същото. И Белгия продължава да си има еднакво название, защото ние го копирахме от белгийците. Но като е имало военно интендантство, оттам вече тръгва изопачаването и изкривяването, че и цивилното е… държавно ведомство. А в бюджетите се вижда, че не постъпват пари за него. Когато сестра ми и аз дарихме този чудесен парк, който видяхте сега, като идвахте насам, това беше през 2000 година. Ами тогава някой да ме беше спрял и да ми каже: „Чакай, мойто момче, къде си тръгнал? Това не е твое“. Общината с благодарност го прие. Всички го намериха за един приличен жест. То беше дори много комично. Защото излизаме с кмета Софиянски – той искаше да има пресконференция и да покаже благодарствена грамота. И излизаме. Показваме я. Ура. Чудесно. И първият въпрос, който ми задава едно младо момиче, е: „Г-н Сакскобургготски, какво друго възнамерявате да дарите?“. И аз видях, че кметът Софиянския я стрелна, направо можеше да я убие с поглед. И аз казах: „Госпожице, за днес мисля, че 900 декара са достатъчни“. (Смее се.) И така приключи темата. Но… знаете ли, аз съм живял 55 години без тия имоти… И това не го разбират много хора, които гледат в чужда чиния с наслада…

– Знаем, че в историята няма „ако“… Но все пак разсъждавали ли сте какво би станало с вас, ако нямаше референдум и димитровска конституция? Каква щеше да е вашата съдба?
– Моята съдба не е важна. Аз мисля за страната. Щяхме да сме както са останалите западноевропейски страни сега.

– За да завършим нашия разговор, ако сега ви питам колко е часът, какво ще ми кажете?
– Че ми е било много приятно да разговарям с вас.

 

Борисов отчита: Срам го е за Истанбулската конвенция, гордее се с външния дълг

Posted on: май 4th, 2018 by МИГ 1 Comment
”Срам ме е, че не можахме да представим Истанбулската конвенция против насилието над децата и жените както други страни. Подценихме може би ситуацията, защото това е страхотен бич. Но след като се надигна такова обществено недоволство я оттеглихме”, заяви премиерът Бойко Борисов за това, от което най-много го е било срам.

Най-голямата му гордост е намаляването на вънния дълг, въпреки големите разходи, които е трябвало да направи правителството.

Той коментира и сагата с ЧЕЗ: „Така беше атакувана, че в един момент попаднахме в лоша ситуация. Издебната ни нарочно, за да са февруарски събитията. Бях в Брюксел по това време, по телефона ми казаха, набрах Теменужка, питах я познаваш ли тази жена, тя потвърди и й казах – подай си оставката“, заяви премиерът, като направи паралел с оставката на кабинета „Борисов 1“. Той уточни, че грешката му е, че дискусията не е минала на председателски съвет и не е предполагал, че ще стане такава полемика.

По казуса ЧЕЗ Борисов заяви, че не желае да коментира, защото са замесени големи компании и не иска съдебни дела.

Европа ще ни проверява и заради финансирането на медиите на ГЕРБ и ДПС

Posted on: май 2nd, 2018 by МИГ No Comments

Европейският парламент ще дискутира резолюция за плурализма и свободата на медиите в ЕС, която анализира греховете на властите към медиите и призовава за „редовен контрол“ над държавите доколко уважават свободата на словото. Защитата на свободата на медиите ще стане част от годишния европейски доклад за демокрацията, принципите на правова държава и основните права, ако евродепутатите подкрепят в днешния дебат проекторезолюцията и Комисията на ЕС започне да я прилага. Гласуването ще бъде в четвъртък, 3 май, когато се отбелязва Световният ден за свобода на печата. В проекторезолюцията са изброени всички пороци на медийната среда, които могат да бъде видени в България и които доведоха до сриването на страната до 111-о място в света по свобода на медиите.

Интересно ще бъде да се проследи поведението на българските евродепутати, защото представените в Брюксел техни партии ГЕРБ, БСП и ДПС през последните 10 години заедно и поотделно създадоха медийната империя на Делян Пеевски, убиха съревнованието на медийния пазар и деформираха професионалните стандарти на журналистиката. И трите партии могат да видят образа си в проекторезолюцията, която „призовава Еврокомисията като пазител на договорите да третира опитите на правителствата на държавите членки за нарушаване на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и действия срещу основни ценности на Европейския съюз, тъй като свободата на изразяване и свободата на мнение са основни права на човека, а свободата, плурализмът и независимостта на медиите играят съществена роля в демократичното общество, включително като механизми за контрол над правителствената и държавната власт“.

Особено тревожно е, че в ЕС „собствеността на медиите продължава да е силно концентрирана“. В обявената преди седмица класация на „Репортери без граници“, която постави България на 111-о място в света по свобода на медиите, специално се изтъква като вреден фактор монополизмът на групата на Делян Пеевски. Неговите медии омаловажиха значението на тази международна организация като „едно НПО“, но проекторезолюцията стъпва точно върху нейните изводи.

Документът „призовава държавите членки да приемат и приложат регламент за собствеността на медиите, така че да се избегне концентрация на собствеността в медийния сектор, непряката собственост на медиите и собствеността, обхващаща различни медии, както и да се гарантират прозрачността, оповестяването и лесният достъп за гражданите до информация относно собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението“. В България има голяма неяснота кой притежава медии, как се сдобива с тях и как ги финансира в условията на обща медийна нерентабилност. Освен това документът „подчертава, че е важно да се прилагат подходящи ограничения относно собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи публична длъжност, както и да се гарантират независимият контрол и ефективните механизми за осигуряване на спазването с цел предотвратяване на конфликтите на интереси и кадровите въртележки“.

Непрозрачното държавно финансиране на медии, включващо и разпределение от министерствата на еврофондове по неясни критерии, което е характерно за България, ще влезе в конфликт със следния текст в проекторезолюцията: „Да се забрани или най-малкото да стане напълно прозрачно участието в обществени поръчки на фирми, чийто краен собственик притежава също така и медийна фирма“. Заедно с това се „предлага на държавите да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставено на собственици на медии“. Добавя се, че „всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени“.

Проекторезолюцията изразява тревога от „влошаването на условията на труд и икономическите условия в медийния сектор, произтичащи от икономическата криза, заедно с появата на нови международни субекти, например високотехнологичните гиганти или социални медийни платформи, които са в състояние да доминират на пазара за онлайн реклама“. Резултатът е, че те „засилват нестабилността, като същевременно увеличават автоцензурата“.

Документът се отнася критично към термина „фалшиви новини“, заради който българската еврокомисарка Мария Габриел дори организира през последните месеци специално обсъждане и свика международна работна група от експерти. „Допускането на служебни лица да вземат решение кое трябва да се смята за истина, е равнозначно да се приеме, че който е на власт, има правото да заглушава критиките“, пише в проекторезолюцията и се дава пояснение: „Подобно на „слово на омразата“ или „тероризъм“ понятието „фалшиви новини“ е твърде неясно, за да възпре субективни произволни тълкувания. Не е обнадеждаваща и възможността частни образувания като „Фейсбук“ да преценяват това вместо публичните органи“.

Като посочва, че „над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите лица са дело на държавните субекти“, се настоява, че „журналистите се нуждаят от възможно най-висока степен на правна защита“. Обръща се внимание, че „самото съществуване на закони, третиращи клеветата като престъпление, има потенциал да опорочи демократичните дебати“. Но „вместо на правна защита журналистите може да станат обект на съдебно преследване, когато, действайки в името на обществения интерес, разкриват информация или съобщават за подозрения за неправомерно поведение, закононарушение, измама или незаконна дейност“. Подобни примери в България има в изобилие.