Боряна Димитрова, управляващ партньор в Агенция „Алфа рисърч“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: ГЕРБ води пред БСП с 1,1%, спад в рейтинга на всички институции и политици – 5% при президента, 3% – на премиера регистрира Социологическа агенция „Алфа Рисърч“ в първоия преди евроизборите сондаж. Какви тенденции очертават данните? Следва анализът на Боряна Димитрова, управляващ партньор в Агенция „Алфа рисърч“. Добър вечер, г-жо Димитрова.
Боряна Димитрова: Добър вечер.
Водещ: Изненадаха ли ви резултатите от вашия сондаж, първи в България преди евроизборите?
Боряна Димитрова: Нека да кажа, че това е част от регулярния мониторинг на обществено-политическите нагласи, който „Алфа рисърч“ извършва вече 20 години. Извършваме ги през всяко тримесечие. В този смисъл част от тенденциите, които наблюдаваме в този сондаж, са логични. И сигнали за това, което се случва сега, бяхме регистрирали още в предишни проучвания – проучването през юни месец и през септември. Но ако нещо ни изненада в настоящото проучване, това е, че ескалацията на обществената критичност, излизането на повърхността на може би стаявани или недотам изразени обществени настроения се случва изключително бързо и много по-бързо, отколкото предвижданото. Поне два примера ще дам в това отношение. На първо място това е буквално катастрофалният спад в рейтинга на „Обединените патриоти“. Да, индикации за това имаше. Да, в медиите много се коментираха противоречията между партиите в малкия коалиционен партньор, но някак си като че ли обществените нагласи оставаха по-хладни, по-дистанцирани. Докато сега наблюдаваме много ясно изразен спад и много висока степен на критичност към това, което се случи в този коалиционен партньор. Второто нещо, което прави впечатление, това е нарастващата обществена взискателност, бих казала на първо място. И на второ – критичност към начина, по който протичат взаимоотношенията между президент и изпълнителна власт, от което засегнати остават и двете страни – и президентът Румен Радев губи от своята подкрепа, и изпълнителната власт губи от своята подкрепа. Изобщо наблюдаваме преди евровота много изострено и много чувствително обществено мнение. И накъде ще поемат обществените нагласи през следващите месеци, наистина остава в голяма степен енигма и за нас.
Водещ: А какви нагласи за евровота се очертават и към какви варианти се насочва анализът?
Боряна Димитрова: Нека кажем няколко особености на евровота, които познаваме от предишни избори, които ще важат и за настоящите избори, които насочват вниманието към това, какви са конкретните нагласи, за които нека кажем – доста рано е още до евровота, евровотът е в края на месец май, но е добре да имаме една ранна диагностика. На първо място трябва да кажа, че на евровота обикновено участват по-малък брой избиратели, отколкото на парламентарните избори. Спомняме си буквално драматичната ситуация през 2009-а година, когато се сближиха позициите на трите първи политически сили – ГЕРБ, БСП и ДПС, които имаха в рамките буквално на 2-3 процента разлика. По-ниска избирателна активност или намерения да участват във вота наблюдаваме и в момента – под 50% са хората, които заявяват желание и готовност да участват в настоящите евроизбори. Втората особеност, която трябва да имаме предвид, когато анализираме електоралните нагласи за евровота, това е доста по-високият праг за прескачане на бариерата и за получаване на мандат – това е 5,88%. Дължи се на факта, че България има едва 17 евродепутата. Съответно прагът не е 4%, както е при парламентарните избори, а е по-висок. И на трето място, за част от настоящите политически актьори не е ясно в каква конфигурация ще се явят на предстоящите избори. Имайки предвид тези особености, да кажа какво наблюдаваме към момента: крехко преимущество на ГЕРБ пред БСП. Около 16% от всички българи, имащи право на глас, заявяват желание да подкрепят ГЕРБ на предстоящите евроизбори, което формира някъде около 32-33% от хората, които биха отишли до урните. Както вече казах, делът на желаещите да участват е доста нисък. Така че буквално имаме умножаване по две на реалния вот, който ще наблюдаваме, в урните. На второ място БСП с 14,9%, което прави около 30-31% от реални вот в урните. На трето място ДПС. Това е и третата политическа сила със сигурни евродепутати – 5% или между 10 и 13%. Добре е известно, а и аз припомних този случай, в който високата мобилизация на движението при ниска мобилизация на останалите политически сили би му дала сериозен авантаж. Изключително интересна е ситуацията на „Обединените патриоти“, които са с низходящ тренд, както вече казах. Дори и обединени, те успяват да мобилизират едва около 1/3 от доскорошните си избиратели и в момента с между 5,5 и 6% от гласувалите са на границата на излъчването на евродепутат. В позитивен тренд е „Демократична България“, която с 2,7% пък е малко под прага за излъчване на евродепутат – 5,5, 5,8%. Интересното при нейните избиратели е, че те в по-голяма степен са еврооптимисти, в по-голяма степен са мобилизирани да гласуват на евровота. Докато развихрилите се в България през последната година и половина евроскептични настроения могат да изиграят твърде лоша шега на част от партиите, които подкрепиха тези настроения. Просто част от избирателите, увеличавайки евроскептицизма си, могат дори и да не отидат до урните. Така че виждаме в доста отношения сближени позиции и доста оспорвана надпревара за това, как ще завърши битката буквално за евровота. Нека да кажем и това, че евровотът е важен не само за това, какви депутати от кои политически сили ще идат в Европарламента, а до голяма степен той ще определи и съдбата на управлението – дали настоящото управление ще изкара пълен 4-годишен мандат, или пък ще бъде поставена под въпрос възможността да изкара този мандат. Така че евровотът, нека да припомним, е изключително важен и за Европарламента, но и за съдбата на българския парламент и на правителството.
Водещ: Паритетът в резултати между ГЕРБ и БСП ще предизвика ли ГЕРБ към предсрочни избори?
Боряна Димитрова: Вижте, всичко зависи от това, как ще завърши евровотът в България. Аз не вярвам, че предварително, като предварителна заявка ще има анонси за предсрочни избори, ще има анонси за разваляне на коалицията. Но в много голяма степен съм убедена, че от това, какви ще бъдат конкретните резултати на евровота, вече няколко пъти имах повод да кажа, че това ще бъде тест за стабилността на изпълнителната власт. Така че от това какви ще са конкретните резултати, ако ГЕРБ спечели и успее да реализира преимуществото си, което има наистина много крехко към момента, това може да му даде основания да върви относително по-уверено към местните избори и да затвърди своя управленски мандат. Ако обаче по каквато и да е причина, дали поради взаимоотношенията с коалиционните партньори, дали поради икономическата ситуация в страната или друга някаква причина, която не можем да прогнозираме към момента, това първо място бъде оспорено, това неминуемо ще предизвика и по-сериозни политически сътресения. Нека кажем, че към момента няма, поне ние в проучването, а виждаме и в други проучвания не се наблюдава на терен някоя силна политическа алтернатива, която да кажем, че поставя под заплаха основните политически сили. Фактът обаче, че такава не се наблюдава, не означава, че не може да се появи. Виждаме, какво се случва в Европа. Ако се появят дали от страна на извънпарламентарната опозиция, дали друга политическа сила, която да размести политическите пластове, можем да наблюдаваме и доста по-оспорвана картина, вече в един триъгълник, четириъгълник или петоъгълник, а не просто тези обичайните три-четири политически сили, които следим през последните година и половина.
Водещ: Критичността и взискателността на българските избиратели дават ли предпоставка за поява на такава сила? Създават ли критична маса тя да дойде?
Боряна Димитрова: Критична маса от избиратели, които не се чувстват представени в настоящия парламент, има. Това е основната предпоставка във всяка една страна, не само в България, дистанцирането на избирателите от най-активните политици на политическата сцена, чувството, че не са представени, както и дефицитът на справедливост, дефицитът на достатъчно справедливост също са фактори, които генерират очакване за политическа алтернатива. Това очакване за политическа алтернатива обаче не може да го приемем като безпрекословна гаранция, че такава ще се появи или че тя ще бъде припозната от избирателите. В много голяма степен това е и въпрос на отговорност, въпрос на активност от страна на онези политически актьори, онези политически лидери, които биха искали да се явят на избори и да се борят за доверието на избирателите. Защото в противен случай дори и да има очакване от страна на избирателите за търсене на нови възможности, за търсене на ново представителство, може да се окаже, че тези очаквания могат да бъдат излъгани и да останат нереализирани. Така че нека да кажа така. Да, ниша и очаквания има, но няма гаранция, че те ще бъдат реализирани.
Водещ: Защо се задълбочава кризата на доверието към институции, партии, политици? Има ли някой пощаден?
Боряна Димитрова: На практика, както казах и в самото начало на нашия разговор, от страна на основните политически играчи нямаме политическа сила, която да може да каже уверено, че тя не е в политическа зима, а е в политическа пролет. Повечето политически играчи са не само в реалната физическа, но и в една метафизична политическа зима, поне що се отнася до присъдите на общественото мнение. Ако говорим по отношение на министрите на кабинета, наблюдаваме няколко министри, които продължават да бъдат оценявани като успешни, като хора, които заслужават своя кредит на доверие. Това е вицепремиерът Томислав Дончев, който макар и с минимален процент запазва лидерското си място и доста висока степен на одобрение, спортният Красен Кралев се представя добре, външният министър Екатерина Захариева и през последното тримесечие в резултат и на личната активност има доста подобрени позиции на образователния министър Красимир Вълчев, в рамките казвам на кабинета. Извън кабинета, ако говорим за останалите политически сили, нямаме някакво значително разместване по отношение на обществените преценки. Две неща ми се иска да кажа в тази посока, защото вие ме попитахте, защо се получава така. Първо, трябва да сме наясно, че тогава, когато имаме скандали, противоречия, конфликти, а след края на едно успешно председателство, каквото беше българското европредседателство до юни, тези конфликти дори и да са съществували, те бяха замразени, след втората половина на годината те избуяха буквално с пълно сила. Общественото мнение издава своята присъда обикновено с известно закъснение. Никога в момента, в който журналистите най-остро, най-бурно бих казала коментират едно или друго горещо събитие, ние не виждаме мигновена реакция на общественото мнение. Тоест имаме отложено действие на присъдата на общественото мнение, след като имаме определена събитийна поредица, каквито бяха скандалите. Второто, трябва също да си дадем сметка, има известна умора, известно усещане за изхабяване на тази форма на властта, която в момента е. Има едно усещане ако не за, аз го наричам, ако не за гореща критика, то поне за хладна дистанция от нея. Тази умора, че няма рестарт, че няма някакъв живец силен вътре в управлението, който да тегли напред, а като че ли има известна инерция у самите управляващи, също създава условия за нарастване на критичността към политическите сили, към изпълнителната власт, към президента. С риск да се повторя пак ще кажа, че съвсем не най-добрият, най-вдъхновяващият пример за общественото мнение е това силно противопоставяне между изпълнителна власт и президента, което ако началото носеше известни дивиденти на президента, в момента трябва да кажем, че носи негативи и за първи път от началото на мандата му ние виждаме неговият личен рейтинг да пада под 50% Изобщо противопоставянето между институциите не е онова, което очаква българското обществено мнение.
Водещ: Критичните 8% към Народното събрание само към работата на парламента ли са, или можем да ги приемем и като присъда към политическата класа изобщо? Това май е най-ниската регистрирана досега стойност на доверие в депутатите.
Боряна Димитрова: Той е изключително нисък рейтингът на доверие, за жалост, бих казала. България е парламентарна република, това е мястото, където се изграждат законите, и този нисък рейтинг на доверие е, от една страна, оценка за доста ожесточените словесни престрелки в парламента, много често съпроводени с далеч непристоен език, но в същото време съпроведени с честото законодателно безсилие. От една страна, оценка за работата на парламента, но вие сте абсолютно права, че това е и една по-обща оценка за политическата класа. Нашите политици трябва да си дадат много ясна сметка, че българското общество има по-високи очаквания. По-високи очаквания за професионализъм, по-високи очаквания за компетентност, по-високи очаквания за публично поведение. Не може в момент, в който изискваме от образователната система, изискваме от експертите, от хората, които работят на различни позиции, да имат поведение, което да отговаря на престижа, на авторитета на отделните институции и парламентът, и политиците толкова често да се оправдават, ами такива сме си, това е естественият начин, по този начин трябва да се държим. Стилът на поведение на политиците влияе изключително силно върху възприятието на хората в обществото. И българските политици много добре трябва да разберат, че критериите на голямата част от хората са много по-високи от това, което те предлагат в публичното си поведение.