Срам и позор за организаторите на това погребение: НЕ ПОГРЕБАХА ПАТРИАРХ НЕОФИТ, А СЯКАШ ПОГРЕБАХА ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯТ ГЕНЕРАЛ НЕОФИТ
Църквите са организации, които по естеството на божието слово, което проповядват – „Обичай ближния си”, трябва да са далеч от каквото и да оръжие, от каквото и да е военно. Днес не се погреба държавен глава или премиер, или генерал – главнокомандващ, а Патриарх – духовник и пастир, символ на доброто и божественото в човека. Всякаква военна символика при това погребение не само е противоестествена, алогична на мисията на църквата, но не е и канонична.
Но видяхме военни униформи, БТР, който тегли артилерийски лафет, на който беше положено тялото на патриарх Неофит, военен оркестър, изпълняващ несъотносими към това печално събитие траурни военни маршове, чухме пушечни залпове в памет на мъртвия.
Видяхме хиляди и хиляди вярващи – толкова вярващи, че на абсолютно никого от тях това не му направи впечатление.
_________________________________
За мен траурната церемония е позор за организаторите – президенството, правителството, Светия синод, които сякаш погребаха не патриарх Неофит, а генерал-главкомандващ Неофит.
_________________________________
По-ярък израз на българската политическа и на църковната демагогия на висшия клир отдавна не се е виждало.
По-крещящо несъответствие между мисия и призвание на църква и вяра, и грубата реалност на действителното неверие в обществото надали скоро ще бъде така нагледно демонстрирана. Втората бележка е за прякото излъчване по националните медии на погребението. Дни на национален траур са! Предава се на живо поклонение и погребение. Всякакви реклами, с които се прекъсваше предаването, са недостойни и оскърбление както към паметта на мъртвия, така и към вярващите.
Така погребението на духовен баща на нацията според мен беше опорочено и се превърна в трафаретен ритуал.
Ритуал – символ на примитивността и нищетата на управляващия ни държавен, политически и духовен елит. Той демонстрира, че православната църква е част от структурата на върховната власт в държавата, вместо да е независима от нея и когато се наложи – дори и неин коректив. Напрани ни свидетел на театрален, режисиран спектакъл вместо на истинско смирение и истинска скръб. Ще обърна внимание, че незабавно след опелото Вселенският патриарх Вартоломей І си е тръгнал – той е отказал да е в редиците на литийното шествие до църквата „Света Неделя“ и да присъства на полагането на тялото (които са неканонични като церемония, както посочих в поста).
Освен това поради „голяма ангажираност“ е отказал да се види с Румен Радев.
*** БЕЛЕЖКА: парадоксът е, че се наложи аз да отправя тези критични бележки, за да защитя каноничното църковно право, паметта на Патриарха, призванието на църквата, повелите на божественото слово. Аз, който иначе считам, че висшият клир на православната ни църква е недостоен за мисията си, който считам, че българските патриарси досега не са изпълнили както трябва ролята си наместници на Бога. Аз, който считам, че милосърдието на родната църква като институция е само в думите и обредите, но и не и в делата (говоря за институцията, изключвам достойните свещеници).
*** На снимката са две театрални маски. Театрални маски не бяха демонстрирани на погребението и в дните за траур, но са истинският им символ.