Posts Tagged ‘бюджет’

Отмяната на бюджетната комисия заради Адемов е съмнителна

Posted on: април 1st, 2020 by МИГ No Comments

Спешната актуализация на бюджета трябваше се гласува тази сряда на извънредна комисия по бюджет и финанси.Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева заяви снощи, че това заседание ще бъде отложено заради положителната проба за коронавирус на депутата от ДПС Хасан Адемов.

Народният представител от БСП Румен Гечев видя в това странно съвпадение и заяви в „Тази сутрин“, че от месец и половина се ползват всякакви начини, за да се предотврати събирането на комисията.

„Съвпаденията ми идват в повече“, каза депутатът, който е категоричен, че времето на обявяването на случая на Хасан Адемов буди съмнения, когато ще се обсъжда заем от 10 милиарда лева.

Гечев се съмнява, че такъв заем е необходим предвид фискалния резерв от 10 милиарда и изчисления дефицит от 3,5 милиарда. Това ще обремени следващите поколения да плащат лихви, смята депутатът от БСП.

Фискалният резерв може да се пипа само в изключителни обстоятелства, тъй като там са Сребърният фонд и фонд „Енергетика“. Този заем не е „празен чек“, а всичко ще бъде разписано в бюджета, отговори депутатът Александър Иванов от ГЕРБ на опасенията на Гечев. Иванов отбеляза, че ще бъдат емитирани 2,2 милиарда лева дълг от държавата, а новите ще са 4,6 милиарда, а не 10 милиарда.

Двамата депутати влязоха в сблъсък и за начина, по който ще бъдат използвани средствата. Според Иванов тези пари не трябва „да бъдат раздавани на калпак“, а да подпомагат бизнеса, но Гечев смята, че стотици семейства ще останат без помощ и отбеляза, че в съседна Румъния държавата поема 75% от заплатите, а не 60, както се предвижда в България.

Бюджетът ще се актуализира. Теглим заем от 1 млрд.

Posted on: март 29th, 2020 by МИГ 1 Comment

През следващата седмица се готви предложение за актуализация на бюджета.  Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов пред Нова тв.

„Ще предложа поемането на дълг – около милиард“, заяви Горанов.

„Как ще се развие кризата с коронавируса зависи от това колко дълга и дълбока ще бъде тя. След като преодолеем последиците от заразата и се погрижим за живота и здравето на българските граждани, неминуeмо заради ограниченията, които налага пандемията, ще стигнем и до стопанска криза“, допълни Горанов.

„Засега предимно са страховете. Всички мерки, които се взеха в останалия свят, с който сме свързани, определено повлияват на бъдещето на всички сектори, които са свързани с експорт. Много малко сектори няма да бъдат директно засегнати“, каза още той.

Горанов обясни, че е в постоянен контакт с работодателите и със синдикатите и се търсят оптимални решения. „Ако си мислим, че от такава криза ще излезем сухи от водата, това няма как да стане. Нашата основна задача е да успеем да поддържаме непрекъсваеми всички функции на държавата“, посочи финансовият министър.

Той коментира и позицията на държавата за мярката „60/40“. „Идеята на подобен тип механизъм не е да запази тези предприятия, които няма да могат да съществуват, и които са толкова ударени от кризата, че няма шанс да оцелеят. Целта на мярката е да подпомогне тези, които искат да запазят своята заетост и виждат перспектива в следващите месеци“, каза Горанов.

По думите му мярката се отнася за бизнеси, които искат да вложат собствен ресурс, да се възползват от подобна помощ и да подпомогнат работниците си. Според него тя не е за тези, които не искат да проявят солидарност, и които не искат да оцелеят. „Мярката е с грижа за работника, а не за бизнеса и бизнесът, които не иска да участва, не е задължен“, смята министърът.

„За сметка на осигурителните вноски служителите трупат права“, обясни Горанов. Според него, ако работодателят смята, че участието в осигурителната система е свръхнатоварване, значи е сбъркал бизнес модела. „Ако очакванията са, че трябва да започнем да плащаме и възнагражденията на реалния бизнес, то малко се обръща моделът наобратно. Държавата преразпределя, тя не създава“, категоричен бе Владислав Горановтой.

Парламентът прие Бюджет 2020 и нов дълг от 2 млрд. лв.

Posted on: ноември 14th, 2019 by МИГ No Comments

Със 126 гласа „за“ и 92 „против“ парламентът одобри на първо четене държавния бюджет за 2020 г. Държавният бюджет бе последният от трите бюджетни документа, формиращи консолидираната фискална програма за догодина. Във вторник Народното събрание прие на първо четене т.нар. „малки бюджети“ – на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса.

От 1 януари минималната работна заплата ще стане 610 лева като правителството си е поставило за цел да постигне към края на годината 1400 лева средна работна заплата. За отбрана тази година са отделени 1.9 млрд. лева, което се доближава до изискването на НАТО разходите за въоръжение да бъдат над 2% от БВП на страната.

В изложението си пред депутатите финансовият министър Владислав Горанов заяви, че ниската задлъжнялост и балансираният бюджет са най-добрият буфер срещу кризата.

В основните параметри на Бюджет 2020 е заложен 3.3% ръст на икономиката през следващата година. Повече пари ще има за здравеопазване, образование и политика по доходите. В бюджетната сфера ще има увеличение на заплатите с 10%, а за педагогическия персонал със 17 на сто.

Финансовата рамка предвижда възможност за поемане на дълг в размер на 2 млрд. лева. „Най-вероятно догодина ще излезем на външните пазари, за да си осигурим необходимото дългово финансиране“, обясни Горанов.

Финансовият министър не очаква големи плащания като покупката на изтребителите F-16, които да доведат до актуализация на бюджета. Очаква се общата задлъжнялост на страната ни да се намали, като за първи път дългът ще бъде под 20% от БВП.

Според БСП бюджетът не решава най-наболелите въпроси. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова изтъкна, че финансовата рамка не решава проблемите с демографската криза, няма политика за децата, за младите семейства, за увеличаване на продължителността на живота, както и политика към възрастите хора.

„Какво се прави за икономиката? В бюджета няма никакви стимули за икономиката, каквото и да говори министърът на финансите. Без увеличаване на доходите няма да има ръст в потреблението. Без увеличаване на капиталовите разходи няма да има ръст в БВП. При положение, че в европейски държави и други наши основни партньори като например Германия, Италия, Турция икономиката върви надолу, това неминуемо ще се отрази и на България, колкото и да си заравяте главата в пясъка. Правителството не само не прави нищо, но свива капиталовите разходи“, отбеляза още Нинова.

Предстои трите бюджетни документа да бъдат гласувани на второ четене в парламентарните комисии и в пленарна зала.

Управляващите спешно променят бюджета заради сделката за F-16

Posted on: юли 13th, 2019 by МИГ 2 коментара

Правителството спешно ще променя Закона за бюджета заради сделката за изтребителите F-16. Това става ясно от съобщение на пресцентъра на МС. Извънредно заседание на правителството е насрочил премиерът Бойко Борисов за понеделник, 15 юли. Единствената точка, която ще разгледат министрите, е Решение за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. С промените планираният дефицит от 0,5% ще се увеличи на над 2 процента.

Актуализацията на бюджета се налага във връзка с придобиването на нов тип бойни самолети, допълват от Министерския съвет. Припомняме, че в сряда правителството прие сделката, а вчера военният министър Красимир Каракачанов се подписа под договора. Следващата крачка е одобрение от Народното събрание. Стана ясно, че сме договорили с американците да платим накуп самолетите, които обаче ще бъдат доставени най-рано след 4 години. От договора се вижда, че осемте изтребителя са с доста орязан пакет по отношение на оперативните им способности. Реално ще могат да се използват като бойни самолети, но не и като изтребители. Според началника на кабинета на президента Димитър Стоянов, „ние ще придобием един изключително скъп самолет с ограничена функционалност. Способностите му са сведени до 1913 година, когато отивахме до Одрин, пускахме бомбата и се прибирахме“. Има ли въоръжение „въздух-земя“, има ли бомби с лазерно насочване? Не! Има свободно падащи бомби, уточни Стоянов в коментар за сделката още вчера.

Още 200 милиона лева нов дълг под формата на 20-годишни облигации ще емитира правителството заради сделката с американците. Това се вижда от съобщение за аукциона на сайта на БНБ. Припомняме, че преди месец бе пусната емисия за 300 милиона лева. И двете емисии са, за да успее държавата да плати накуп цената на изтребителите. Общата цена за осемте изтребителя е 1,256 милиарда долара или близо 2,1 милиарда лева.

В тази цена било включено и наземното оборудване, както и тренажори за обучение на летателния състав. Самолетите ще бъдат доставени до 2023 година, а заплащането трябва да стане накуп и сега.

България има готовност да плати наведнъж сумата по сделката за изтребителите F-16, в понеделник предстои извънредно заседание на Министерския съвет за актуализация на бюджета, каза пред Фокус финансовият министър Владислав Горанов. По думите „фискалният резерв е в достатъчно добри равнища и страната ни ще може да си позволи да плати сделката накуп“.

Горанов увери, че заем за плащане на сделката няма да бъде ползван. И добави, че средствата „в целия си обем не са разчетени в Закона за бюджета“ и че поради това се налага актуализирането му, „за да увеличим разходната част и за да осигурим необходимото финансиране на този проект“.

Преди броени дни западна консултантска агенция прогнозира внасянето на поправки в бюджета за 2019 г. да стане до месец септември. Освен това тя предупреждаваше клиентите си в бизнес средите, че не е изключено заради еднократното и авансово плащане на цялата сума да се наложи в следващите 2 години някои европроекти да не получат достатъчно съфинансиране и да се забавят. Бяха посочени и конкретни сфери – инфраструктура, транспорт, енергетика.

Дефицитът ще бъде около 2%, съвсем малко отгоре вероятно по план. Число, което е в съответствие е и под 3% по маастрихтските критерии. Тоест не смятам, че това еднократно усилие би трябвало да се разглежда като сериозно разхлабване на фискалната дисциплина, обясни Горанов пред Фокус. Той обаче смята, че „това няма да засегне останалите сфери“.

Министърът добави, че „ни се искаше“ сделката да се изплаща на части, но понеже била първата подобна с американското правителство, на този етап трябва да се финансира накуп, а „когато придобием история в отношенията с Агенцията за въоръжение на САЩ, мисля, че ще може да договаряме и по-гъвкави схеми за в бъдеще“.

Кой лъже? Бойко, едва намерил 150 млн. за майките, или Бойко с 2 млрд. излишък…

Posted on: август 1st, 2018 by МИГ No Comments

То това, че Бойко е най-успешният лъжльо на Прехода отдавна е ясно.

Но до сега чак такъв абсурд не се беше случвал. В 2 поредни дни да видим двама „Бойковци“, които се хвалят с взаимно противоречащи си неща. Вчера, след 5 часови преговори, премиерът-слънце, обяви че с много мъка ще намери, и гарантира 150 милиона за майките на децата с увреждания. При това – не сега, а чак от следващата година.

А днес същото „слънце“ се изтапани на мегдана и се похвали с… 2 милиарда излишък. И то само за полугодието! Добре работели службите, събирали се приходи, икономиката вървяла.

Като отчетем, че във втората половина на годината бизнесът върви повече, то тогава трябва да се появят още поне (ако не и повече) 2 милиарда излишък. Общо 4 милиарда. Тогава защо няма за майките? Защо премиерът не потуши този толкова евтин проблем, а рискува реално кабинетът да падне. Майките имат този потенциал, много хора им симпатизират, една искра, и може да се се съберат хиляди на площада.

Защо, ако има излишък от 2 милиарда, Бойко не помогне на тези клети хорица? Отговорът е съвсем прост – ИЗЛИШЪК НЯМА. Държавата е в банкрут, това го знаят всички със средно икономическо образование. Не само няма излишък, но има и дефицит, и се чудят от къде и какви пари да издоят. Усеща го всеки – гражданин с нови такси за „Зелена зона“, нови глоби за какво ли не, непрекъснати данъчни изнудвания над изрядните фирми.

Пари няма, затова и няма за майките. А „излишъкът“ е чисто счетоводна манипулация, за да се бие Бойко в гърдите и да трупа преходна слава пред тримата си останали избиратели, дето не са роми…

БСП иска отпадане на плоския данък, за да подкрепи Бюджет 2017

Posted on: ноември 16th, 2016 by МИГ No Comments

17 парламентарни комисии приеха на първо четене бюджета за 2017 г. на извънредни заседания. 

Бюджетът беше приет с гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок, а ДПС и БСП гласуваха „против“.

Военната комисия прие бюджета за отбрана. ДПС поиска повече средства за сектора, а БСП заподозряха, че има опасност планираното целево финансиране на модернизацията следващата година да не се случи.

Образователната комисия също прие бюджета за следващата година.

Един от основните приоритети в бюджета в частта за образование в заложеното увеличение на учителските заплати с 8%. За това ще отидат по-голямата част от допълнителните 230 млн. лв. за образование в бюджета.

Здравната комисия разгледа и бюджета на Здравната каса, в който са предвидени с 247 млн. лева повече от тази година.

Въпреки приемането на бюджета на първо четене ГЕРБ настоява за промени при окончателното гласуване на законопроекта в частта, предвиждаща изпълнение на наказателните актове на НЗОК за болниците, докато те се обжалват.

Срещу тази мярка се обявиха почти всички партии.

Бюджет 2017 влиза за разглеждане в пленарна зала в четвъртък.

БСП се срещна с Патриотичния фронт, „Народен съюз“, БДЦ, АБВ и ДПС. С ГЕРБ не се предвижда среща, а среща с Реформаторите беше предвидена за утре, но по-късно от Блока обявиха, че нямат какво да обсъждат с БСП.

Председателят на БСП Корнелия Нинова първоначално обяви, че ще направи официално изявление утре, след като се срещне и с представители на Реформаторския блок. По-късно обаче Нинова заяви пред bTV, че партията ще подкрепи бюджета, само ако бъде въведено прогресивно подоходно облагане за физическите лица вместо плоския данък, а ДДС за детските стоки бъде намален.

Депутатите от АБВ обявиха, че няма да подкрепят проекта на първо четене.

След срещата с БСП съпредседателят на Патриотичният фронт Красимир Каракачанов обяви, че са разговаряли за размера на пенсията, а не за бюджета, като според ПФ минималната пенсия трябва да достигне 300 лв.

За момента ПФ не са обявили решението си как ще гласуват при разглеждането на бюджета.

Къде отиват парите на данъкоплатците

Posted on: октомври 18th, 2016 by МИГ No Comments

За какво харчи държавата? Къде отиват парите на българските граждани? Отговорът може да потърсим в изпълнението на бюджета. Наскоро Министерството на финансите обнови своята база данни за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) от 1998 г. насам, като добави резултатите за 2015 г. Прегледът на информацията за периода 1998-2015 г. осветява важни тенденции, а също и някои рекорди, поставени миналата година. Числата дават и повод за съществени изводи.

Забележително е, че разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи нарастват за 17-а поредна година. През 2015 г. те достигат 11.7 млрд. лв., което е с 260 млн. лв. повече от предходната година. През последните три години те се задържат на нива около 13.5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Основната част от тези разходи – около 8.4 млрд. лв. през 2015 г. – са за пенсии. А останалите към 3.3 милиарда са за социални грижи и социално подпомагане.

В същото време разходите за образование отчитат лек спад от рекордните 3.27 млрд. лева, регистрирани през 2014 г. Средствата за отбрана и сигурност се задържат на пиковите нива от 2014 г. – малко над 3.3 млрд. лева, но отнесени към БВП на страната, те дори леко намаляват – от 3.9% за 2014 г. на 3.8% от БВП за 2015 г. В миналото делът им е достигал доста повече – над 5 процента.

Рекордни нива, включително и като процент от БВП, достигат още разходите за икономически дейности и услуги; почивно дело, култура и религиозни дейности; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и околна среда (което се дължи най-вече на значителното усвояване на европейски средства през 2014 и 2015 г.).

Данните на Министерството на финансите ясно показват, че всъщност разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са единствените, чийто номинален размер се увеличава във всяка една от годините от 1998 г. насам. Общо за целия период

увеличението е със забележителните 9.12 млрд. лева

За сравнение общият ръст при други важни сектори е много по-скромен – 3.16 млрд. лева в здравеопазването, 2.25 млрд. лв. в образованието и също толкова в отбраната и сигурността. Както може би забелязвате, общият ръст в тези три функции е по-малък от този при социално-осигурителните разходи.

Като дял от общите разходи по КФП за 2015 г. средствата за социално осигуряване, подпомагане и грижи достигат 33.6%, което на практика означава, че един от всеки три лева, похарчени от държавата, е предназначен именно за това.

Тази структура на публичните финанси не е изненадваща на фона на застаряващото население на страната, но поставя под съмнение елемента на „оригиналност“, който може да бъде очакван по отношение на Бюджет 2017 и тези след него.

На фона на постоянно увеличаващите се социални разходи напредъкът – що се касае до стандарта на живот на уязвимите групи в обществото – изглежда пренебрежим. Причините за това са две:

Първо, огромната част от увеличението всъщност касае парите, отпускани за пенсии. Високият и повишаващ се брой на пенсионерите обаче в голяма степен „размива“ ефекта от допълнителните средства, поради което голяма част от пенсионерите продължават да получават доходи, близки до линията на бедността за страната.

Второ, въпреки някои плахи скорошни опити за корекции в системата на социалното подпомагане преобладаващата част от

социалните програми остават неефективни и по-скоро капсулират, отколкото да борят бедността

Публикуваните преди месец данни на НСИ за етническия профил на бедното население показват именно това – основната причина за бедността са ниското образование и липсата на работа, а не размерът на социалните плащания. При лицата с начално и по-ниско образование рискът от бедност е около 60%, независимо от това дали говорим за българи, роми или турци. Обратно – при висшистите рискът е пренебрежимо малък, без значение от етноса.

На фона на тези зависимости качеството и обхватът на последните напъни за образователна реформа изглеждат все още недостатъчни. Други отдавна отлагани реформи (в социалното подпомагане и трудовото законодателство) пък изглеждат заложници на слабите кабинети в последно време. Вярно е, че последните в голяма степен илюстрират липсата на обществен консенсус по основни социални и икономически въпроси. Но данните на МФ показват ясно, че публичните финанси са поели курс, който в средносрочен и дългосрочен план обрича бюджета на все по-инертни решения.

Разбивка на разходите през 2015 г.
% от общите разходи по консолидирана фискална програма

Общи държавни служби
Отбрана и сигурност
Образование
Здравеопазване
Социално осигуряване, подпомагане и грижи
Жилищно строителство, благоустрояване, комунално стопанство и околна среда
Почивно дело, култура, религиозни дейности
Икономически дейности и услуги
Други разходи

Разходи по функции (% от БВП)
1998 – 2015 г.

Видове разходи:
Отбрана и сигурност
Образование
Здравеопазване
Социално осигуряване, подпомагане и грижи

1998199920002001200220032004200520062007200720082009201020112012201320142015

За какво отидоха парите на държавата?
Разходи по функции по консолидираната фискална програма в млн. лв.

Видове разходи:
Отбрана и сигурност
Образование
Здравеопазване
Социално осигуряване, подпомагане и грижи

199819992000200120022003200420052006200720082009201020112012201320142015

Кметове на ДПС удариха предизборния „джакпот“ с раздадени пари от бюджета

Posted on: август 28th, 2016 by МИГ No Comments

Без никакви правила и обсъждане с Националното сдружение на общините, в средата на август правителството раздаде над 27.2 млн. лв. на 43 общини. Средствата, предназначени за ремонт на улици, изграждане на ВиК мрежа и спортни площадки, са осигурени чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет. От постановлението не става ясно кои разходи ще свие финансовият министър Владислав Горанов.

По-голямата част от парите – над 14.5 млн. лв., отиват за 33 общини, в които ДПС спечели на местните избори през 2015 година. Щедрият финансов жест към всички кметове на ДПС може да се разглежда като ход към партията на Ахмед Доган предвид предстоящите президентски избори, коментираха неофициално кметове от други политически сили. До момента ДПС не са дали знак дали ще издигнат свой кандидат и кого ще подкрепят на вота през ноември. Председателят на партията Мустафа Карадайъ не беше открит за коментар.

Интересен детайл е, че разпределението на милионите стана в момент, когато на хоризонта се зададе общ ляв кандидат-президент на БСП и АБВ в лицето на ген. Румен Радев, което, според различни източници, е притеснило ГЕРБ за евентуален обрат на втория тур на президентските избори. В началото на тази седмица обаче съюзът БСП-АБВ бе разтрогнат, което означава, че левият вот ще се разпръсне между двама или трима кандидат-президенти, ако АБВ реши да играе със самостоятелна номинация.

Останалите близо 12.7 млн. лв. държавни пари се разпределят между четири общини на ГЕРБ (10.7 млн. лв.); на по две общини, управлявани от кметове, издигнати от местни коалиции и независими кандидати и по един кмет от БСП и Народен съюз.  Реформаторският блок е порязан тотално – никоя община, управлявана от кмет на тази коалиция, не се класира с проект.

Националното сдружение на общините няма позиция по повод раздадените от правителството пари. Управителния съвет на сдружението ще се събира на 8 септември и тогава ще бъде обсъден този въпрос, казаха от НСОРБ.

„Изменил“ на ДПС кмет е единственият „наказан“ в област Кърджали

От седемте общини в област Кърджали, чиито кметове бяха избрани с листата на ДПС, единствен без финансова инжекция от правителството остава кметът на Джебел Бахмер Юмер, който „измени“ на ДПС и мина към партия ДОСТ на отлъчения бивш лидер на ДПС Лютви Местан.

Всички останали шест общини – Ардино, Кърджали, Крумовград, Момчилград, Черноочене и Кирково получават средства, основно за ремонт на улици.

Най-много пари са отпуснати на „бастиона“ на партията – областният център Кърджали – над 1.3 млн. лв. Те ще се използват за изграждането на напорен резервоар и довеждащ водопровод за село Мост (311 хил. лв.), електрозахранване на помпената станция в село Орешница (220 хил. лв.) и за довеждащ водопровод в село Охлювец (772 хил. лв.).

Подобна е картината и в областите Благоевград, Бургас, Пазарджик, Силистра, Разград, Смолян, Търговище, Хасково и Шумен, където всички кметове на общини на ДПС получават финансиране, макар и по-скромно в сравнение с това на колегите им от Кърджалийско.

Средства са отпуснати и за настоящия кмет на Своге и бивш депутат от ДПС Емил Иванов – 300 хил. лв. за изграждане на мост на река Трескавец в село Гара Бов. В общините, в които ДПС загуби изборите – Кубрат, Исперих и Дулово, правителството на Бойко Борисов не отпуска и стотинка.

Правителството е отпуснало пари и на още четири общини, чиито кметове са били независими кандидати или са издигнати от местни коалиции, в които обаче влизат и ДПС.

Това са общините Борован и Хайредин, които получават съответно 300 хил. лв. и 250 хил. за ремонт на улици. Кметицата на Борован Десислава Тодорова беше подкрепена на изборите от местната коалиция „Заедно за бъдещето на община Борован“. В нея влизат ДПС, НДСВ, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, „Новото време“, партия „Никола Петков“ и Партия на българските жени. Кметът на Хайредин – Тодор Тодоров беше подкрепен от местната коалиция „Промяна и прогрес за община Хайредин“, в която влизат ДПС, АБВ, НДСВ, РБ, партия „Обединена България“ и Партия на българските жени.

Двамата независими кметове, които получават извънредно финансиране от държавата, са на община Неделино – Боян Кехайов и на община Маджарово – Милко Армутлиев. В Неделино с 522 хил. лв. ще бъде изграден мост над река Неделинска при ул.“Напредък“ и ул.“Александър Стамболийски“. В Маджарово с 300 хил. лв. ще се направи физкултурен салон с топла връзка към училището „Димитър Маджаров“.

ГЕРБ скри 1,5 млрд. в бюджета – бели пари за черни дни

Posted on: ноември 21st, 2015 by МИГ No Comments

В бюджет 2016 са предвидени 2,537 млрд. лв. за капиталови разходи при обичайно около 1 млрд. всяка година, каза Румен Гечев пред Канал 3. „Другите пари са извадени от образование, отбрана и др. и са отишли в капиталови разходи, където да бъдат използвани като буфер“, заключи червеният икономист.

„Първо ни казват, че следващата година ще изтеглят колосалните 5,3 млрд. лв. – от онези 16 млрд. Които много интересно, като погледнем, къде отиват: 1,8 за бюджетния дефицит; втората част – малко под 2 млрд., отива за стари дългове…И остава около милиард и половина, които са ги скрили в капиталови разходи“, поясни бившият министър от БСП.

Той определи, че буфер трябва да има, но този, който управляващите си оставят, е прекалено голям, защото при предишни правителства са оставяни около 300 млн. годишно. „Българската икономика ще зависи от нашите колосални заеми – удвояване на дълга само за няколко години. Страшната е скоростта, с която той нараства“, каза Гечев.

Според него прецедентът с Гърция е съвсем ясен – там дългът до първите години на новия век бил около 60 млрд., след което за 6-7 години стигна 300 млрд., „когато валякът тръгне надолу“.  „Аз не бих се притеснявал, ако взимаме заеми, които отиват в икономиката. Но този заем отива за поддържане на съществуващите социални разходи на някакво ниво. Няма мотор – няма пари да се раздвижи икономиката, публично-частното партнорство… Попитах колегите от управляващите: не отчетохте ли бюджетите на другите страни членки“, каза Гечев.

Според него имало и други „странни капанчета“ в проукто закона за бюджета освен споменатите 5,3 млрд. дълг. Там пише, че минималните фискални резерви в края на годината няма да са по-малки от 4,5 млрд. „Нали отчитаха, че фискалният резерв е 11 млрд. Значи веднъж крият 1,5 млрд. в капиталови разходи, без да могат да обяснят какви са, втори път от тия 11 млрд. ни казват: забравете за 6,5 млрд. Не пише къде ще отидат тези пари – и при капиталовите, и при намаляването на резерва“, прогнозира Румен Гечев.

Той прогнозира, че се заделят „бели пари за черни дни“, за да се управлява комфортно. „Този вариант на правителство обичат да харчат фискалния резерв“, каза той.

Според Гечев България има най-голям спад на БВП за първата година на кризата с изключение на Гърция. Другото, което притеснявало левите, е отсъствието на реформи в която и да е система, въпреки обещанията: „До момента не е направена една реформа: има боричкания за реформи, говорене за реформи, стачки срещщу уж реформи… Но ние влизаме в 2016 г. без нито една реформа. Увеличаваме дълговете неимоверно, стопяваме резерва, но реформи няма.“

Според Гечев прогнозите за бюджета няма да бъдат изпълнени, но и да бъдат, той пак е твърде песимистичен със заложен растеж от 1,5-2 % годишно. „Бюджетът не бъде ли приет, това води до оставка на правителството – това е световната практика. Но оставка означава, че всички малки партии, които управляват покрай ГЕРБ, отиват на избори. А отидат ли на избори…“, отговори Гечев на въпрос защо не ги подкрепят от АБВ или ПФ. В лични разговори обаче депутати от двете формации му казвали: „Да, професоре – така е.“

Фискалният резерв стигна 11.1 млрд. лв.

Posted on: май 13th, 2015 by МИГ No Comments

Правителството одобри внесената от министъра на финансите информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2015 г.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, към края на месец март 2015 г. се отчита излишък в размер на 257,1 млн. лв. (0,3% от прогнозния БВП). Той се формира от превишение па приходите над разходите по националния бюджет в размер на 156,2 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 100,9 млн. лева. Съпоставена с края на март 2014 г., бюджетната позиция се подобрява с 1,4% от БВП. По-високите приходи продължават да бъдат основният фактор за подобрението на бюджетното салдо, докато разходите се развиват съобразно заложеното във фискалната рамка. Темпът на нарастване на приходите изпреварва значително темпа на нарастване на разходите, което води и до отчетеното подобрение в бюджетното салдо.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към 31.03.2015 г. са в размер на 7 796,5 млн. лв., или 25,7% от разчетите към ЗДБРБ за 2015 година. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите и помощите нарастват с 1 220,7 млн. лв. (18,6%). Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец март възлиза на 5 937,4 млн. лв., което представлява 24,7% от планираните за годината приходи. Съпоставено с 2014 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 14,2% (737,7 млн. лв.). В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от косвени данъци, следвани от приходите от социално и здравноосигурителни вноски.

Приходите в частта на преките данъци са в размер на 1 085,1 млн. лв., което е 24,7% от предвидените в ЗДБРБ за 2015 година. Приходите от косвени данъци са в размер на 2 963,5 млн. лв., което е 24,5% от разчетите по ЗДБРБ за 2015 година. Постъпленията от ДДС са в размер на 1 969,4 млн. лв., или 25,4% от планираните за годината и с 352,1 млн. лв. повече спрямо същия период на 2014 година. Размерът на невъзстановения ДДС към края на март остава по-нисък от отчетения за същия период на предходната година и е в размер на 132,5 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 949,8 млн. лв. (22,7% от разчетените за годината), а спрямо март 2014 г. са нараснали с 11,1% или 94,7 млн. лева. Постъпленията от мита са 39,4 млн. лв., или 27,2% от разчета за годината и също бележат ръст от 12,5%. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер па 264,2 млн. лв., или 30,5% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 1 624,7 млн. лв., което представлява 24,4% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 16,4% (228,7 млн. лева).

Неданъчните приходи са в размер на 1 079,9 млн. лв., което представлява 32,3% изпълнение на годишните разчети. Това е с 221,4 млн. лв. (25,8%) повече спрямо края на март 2014 г., което се дължи основно на по-високия размер на постъпленията от държавни и общински такси и други неданъчни приходи. Постъпленията от помощи от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 779,1 млн. лв., което представлява 26% от годишния разчет. Само през месец март в частта на помощите по сметките за европейски средства са постъпили 522,5 млн. лв., възстановени към България от Европейската комисия по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към края на първото тримесечие на 2015 г. възлизат на 7 539,4 млн. лв., което е 23% от годишните разчети. Нелихвените разходи са в размер на 6 974,6 млн. лв., което представлява 22,8% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към 31.03.2015 г. са в размер на 6 208,8 млн. лв. (24,6% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 765,8 млн. лв. (14,2% от разчетите към ЗДБРБ за 2015 г.). Лихвените плащания са в размер на 262,8 млн. лв. (30,2% от планираните за 2015 г,).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2015 г. от централния бюджет, възлиза на 301,9 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 31.03.2015 г. е 11,1 млрд. лв., в т. ч. 10,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.