България традиционно заема места в дъното на таблиците, когато се сравняват доходите в ЕС. Но когато става въпрос за заплатата на депутата, се първи – водим по съотношение между основното възнаграждение на народните представителии минималната заплата за страната.

В нито една друга европейска държава тази разлика не е толкова голяма – българската минимална заплата се побира 6,8 пъти, т.е. почти 7 пъти в депутатската.

И това без добавките

за стаж, парламентарни постове и участие в комисии, както и т.нар. представителни пари, които са още 2/3 върху основната заплата.

Най-близо до нас доскоро беше Унгария с разлика от 6,6 пъти между депутатската и минималната заплата . И се формира по сходна формула – базовата на унгарския народен представител е три пъти средната брутна месечна заплата за страната, преизчислява се веднъж годишно – на 1 март. Само че миналата седмица депутатите там последваха примера на премиера Петер Мадяр и си резнаха парите.

В повечето страни от ЕС брутното заплащане на депутатите е около 2 до 4 пъти по-високо от минималната заплата (виж таблицата). Въпреки че и те като българските си колеги получават многобройни надбавки и държавата им поема част от разходите.

Нашите народни представители изпъкват с още едно нещо – никъде в Европа заплатите на депутатите не се индексират автоматично всяко тримесечие, колкото и да се е променила референтната стойност, по която се изчисляват. Обикновено това се прави веднъж в годината.

У нас парламентарният правилник позволява всяко тримесечие, щом НСИ обяви какви са били заплатите, депутатското възнаграждение да се преизчисли. То се образува, като средното за публичния сектор се умножи три пъти. В момента прави 4236 евро, но това е само базата. Депутатите получават по 1% надбавка за всяка година трудов стаж, по 15% за участие във всяка редовна или извънредна комисия и 10% за научно звание. Така че заплатата на депутат с 20 години трудов стаж и заседаващ в две редовни комисии, което е масовият случай, дава

далеч по-високо реално възнаграждение

– поне 6200 евро месечно, дори човекът да не е нито доктор, нито професор.

Всъщност това е единствената промяна, която след няколко седмици отлагане Народното събрание сега се захвана да придвижи – отказ от актуализацията (засега), като заплатите ще останат на нивото от март. Но според приетия от правната комисия текст, който трябва да се гласува в пленарната зала тази седмица,

при приемането на редовния бюджета може

пак да се вдигнат “в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера”.

По подобен начин се образува заплатата и на депутатите в Румъния – базовата се получава по формула, в основата на която стоят чиновническите заплати. Но депутатските – и за горната, и за долната камара на парламента, се опресняват само веднъж годишно. А тази година заради тежкия бюджетен дефицит премиерът Илие Боложан замрази поредното увеличение на заплатите в бюджетния сектор, поради което

румънските депутати останаха със старите си заплати – 2200 основната.

И тъй като там също като у нас председателите на комисии, на парламентарни групи и на самия парламент получават автоматично много добавки, бе сложен таван от 6100 евро и на най-високите парламентарни възнаграждения. Дори допълнителните представителни пари на румънските депутати бяха орязани с 10%.

Ако нашите народни представители искат да вземат пример от другаде, могат да почерпят от южната ни съседка. В Гърция предстои реформа на възнагражденията, като стартът е от началото на 2028 г. Тогава ще влезе в сила нова методика за изчисляване и на минималната заплата, и на заплатите на чиновниците и на съдебната власт, която ще включва като показатели инфлацията и производителността на труда.

В Гърция депутатската заплата от 2008 г. насам е обвързана със заплатата на председателя на най-висшата съдебна инстанция в страната – Върховния касационен съд (Ареопага). Има и национални специфики –

гръцката политическа традиция изисква депутатите да даряват

между 15% и 20% от чистото си възнаграждение директно в касата на своята политическа партия. Например “Нова демокрация” удържа по 770 евро на всеки свой депутат, ПАСОК им взема по 868 евро, а СИРИЗА – по 1027. У нас много от парламентарните формации събират в касата си част от парите на депутатите, които им се полагат за сътрудници, офиси и представителни – онези 2/3 върху заплатата.

Гръцките депутати също имат право на доста допълнителни средства, така че не остават бедни след партийните удръжки. Към основното си възнаграждение имат право на до 830 евро месечно за организиране на офис в избирателния си район, 900 евро за пощенски и куриерски разходи, до 650 евро месечно за транспорт, по 1000 – за наем, ако не са от Атина. Участието им в комисии не се заплаща с процент върху заплатата като у нас, а вземат твърдо по 75 евро за всяко заседание.

В Полша схемата е малко по-странна – депутатската заплата е фиксирана на 80% от тази на държавен подсекретар, както там наричат заместник-министрите, а тя от своя страна се определя всяка година с бюджета на държавата. В момента сумата за депутатите е 4235 евро месечно.

Получават, разбира се, надбавки, но има законово ограничение – в колкото и комисии да участва народният представител и какъвто и трудов стаж да има, общият лимит на надбавките не може да е по-голям от 35% от заплатата.

Представителните пари в Полша са точно фиксирани и към момента сумата е 1010 евро, като

необлагаема е само около половината

от нея. Докато у нас тези плащания изобщо не се водят като доход, а като разход, поради което за тях депутатът не дължи данък върху дохода.

В Чехия имат специален закон от 1995 г. за определяне на заплатата на народните представители. Според него всяка година социалното министерство определя базова стойност, която е 2,5 пъти средната брутна месечна заплата за Чехия, само че не за предходната година, а за тази преди нея. Основната заплата на депутатите се получава, като тази база се умножи по коефициент 1,08. В момента месечната сума за редови депутат е 4650 евро, като тя се увеличава за различните длъжности и нива в йерархията.

Чешките депутати също вземат надбавки, но не и за сътрудници и за офиси – там парламентът директно покрива тези разходи, водейки се от утвърдени лимити, без парите да минават през самите избраници.

В чешкия парламент опозицията е вкарала в дневния ред предложение за замразяване на заплатите, което не е много сигурно дали ще бъде гласувано и в какъв вид.

В Германия заплатата на депутатите в Бундестага е сред най-високите в Евросъюза, но въпреки това съотношението между нея и гарантираната минимална заплата е сред най-малките. В конституцията на страната е записано, че народните представители имат право на възнаграждение, което да гарантира тяхната пълна независимост. По-конкретно се определя спрямо заплатата на редови съдия във федерален върховен съд, като се актуализира веднъж годишно – на 1 юли, по индекса на федералната статистическа служба за номиналните заплати в страната за предходната година. Във всеки нов Бундестаг депутатите специално гласуват дали този автоматизъм да се запази, или да се приеме нов модел, но през последните десетилетия те неизменно избират запазването му.

Базовата сума – 11 833 евро към момента, подлежи на стандартно данъчно облагане. По силата на автоматичната формула от 1 юли тази година месечното възнаграждение на германските депутати трябва да се вдигне с 4,2% до 12 330 евро. Но двете управляващи партии (SPD и “Зелените”), както и опозицията чрез лидера си Йенс Спан се обединиха около решението да замразят заплатите си заради бюджетни рестрикции и най-вероятно ще го гласуват всеки момент.

Във Франция има закон от 1958 г., който не позволява на депутатите сами да определят каквито и да е стойности, от които зависи тяхното възнаграждение. То е обвързано пряко със заплатите на най-висшия ешелон в държавната администрация и се състои от три компонента. Първият е т.нар. базово обезщетение (Indemnite de base), което е средноаритметично между най-ниската и най-високата заплата на висш държавен чиновник и към момента е 5931 евро. Вторият компонент е обезщетение по местоживеене (Indemnite de residence) и към момента е 177 евро. Има и функционално обезщетение (Indemnite de fonction), чието предназначение е да компенсира разходите, присъщи на заеманата длъжност – равнява се на 25% от първите два компонента. Така в момента основната заплата на френския депутат е 7637 евро. Не е известно дали не получават и пари, с които да покрият разходите си за сътрудници и офиси, но най-вероятно и да има такива средства, с тях се разпорежда самият парламент.

Унгария се сбогува с практиките на Орбан – властта си оряза с 40% парите

На 8 юни 2026 г. унгарският парламент намали брутните основни заплати на депутатите с 40%, като промяната влиза в сила от следващия месец. С нея се въвежда строга фискална дисциплина, свиват се допълнителните привилегии и се нанася директен удар по политическите практики от ерата на бившия премиер Виктор Орбан.

Законопроектът бе приет със 189 гласа “за” от общо 189 присъстващи депутати в 199-членното Национално събрание. Предложението бе внесено от управляващата партия “Тиса” на новия министър-председател Петер Мадяр, който спечели изборите през април 2026 г. с обещания за радикални реформи и борба с корупцията.

Основната месечна брутна заплата на депутатите пада от 2,18 милиона форинта на 1,31 милиона форинта, т.е. около 3690 евро.

Напълно се премахва държавното възстановяване на разходите за мобилни телефони и гориво за избраните от Будапеща. Значително се свиват и бюджетите за депутатски офиси (с 52%), наемите на жилища (с 31%) и заплати за асистентски персонал (с 30%).

Мярката засяга и ръководството. Заплатата на председателя на парламента се намалява с 35%, а министрите и самият премиер Мадяр също ще получават значително по-ниски възнаграждения спрямо пиковите нива при Орбан.

Според разчетите на управляващото мнозинство акумулираните средства само от тези съкращения ще спестят сума, равняваща се на цяла една година от разходите за издръжка на парламента в рамките на настоящия 4-годишен мандат.

Реформата прекратява наследената практика от управлението на Виктор Орбан. Критиците на Орбан дълго го обвиняваха, че е поддържал изкуствено високи депутатските заплати, за да умиротворява опозицията.

Премиерът Петер Мадяр вече обяви, че следващата стъпка ще бъде намаляване на възнагражденията на кметовете в Унгария, което обаче веднага предизвика сериозна съпротива и напрежение на местно ниво.

Броени дни след унгарското решение Народното събрание в България бе принудено да реагира на обществения натиск и Комисията по правни въпроси гласува спешно за замразяване на българските депутатски заплати на текущите нива. В поправките обаче бе оставена вратичка с уточнението, че това ще трае само до гласуването на редовен бюджет.

Христо Николов, 24 часа