Posts Tagged ‘политика’

Божанков се прави на интересен на 1 април: Напускам политиката

Posted on: април 1st, 2024 by МИГ 1 Comment

В международния ден на шегата и хумора депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Явор Божанков обяви на профила си във Фейсбук, че е „взел решение да прекрати политическата си кариера“.

В дългата си публикация Божанков пише, че ако можеше да върне времето назад, не би променил нито едно свое решение и че не съжалява за нищо. В коментарите отдолу повечето потребители на социалната мрежа го питат дали е сериозен, или се шегува. Явор Божанков така и не уточнява.

Ето какво написа той:

„Преживях чудесни моменти сред хора, от които научих много. Преживях и ужасни моменти заради други, които използват държавата срещу самите ѝ граждани.
Преди някой да е попитал „партия ли ще правиш?“ – Не. Дълбоко убеден съм, че обединението в демократичния сектор го направи незаобиколим фактор в управлението на България.

Ще бъде грешка постигнатото да не се съхрани, а да се върви по път на разделение. Не очаквайте подобно нещо от мен.

Благодаря на ПП/ДБ, че ме приеха в семейство на демократичната общност а на ПП, че ми дадоха възможност да бъда част от прекрасния екип в Габрово.
Не правя това заради последните месеци. Както някой би си помислил. След безпрецедентна криза и спирала от избори успяхме да дадем спокойствие и сигурност на страната. Постигнахме и друго. Трудно доловимо, но трайно. Промяна в мисленето. Не сменихме Бойко Борисов с академик Денков. Променихме начина, по който се управжнява държавната власт. Само до преди две години местните общности се експлоатираха като феодални владения.

Днес имаме и друг пример. В Министерски съвет се „размазваха физиономии“ чрез държавни органи. Страхът беше хоросана на градежа на властта, а нейната основа – корупцията. В сърцето на българския народ беше посята идеята, че можем без това. Можем и повече – можем да бъдем равни на другите европейски народни по завета на Апостола. България не на думи, а на дела, е рамо до рамо до европейските политики – за спиране на агресията на терористичните режими от Изток, за защита на правото на самоопределяне на всеки свободен народ. И само за 9 месеца от пасивен наблюдател България се превърна в стратегически партньор на ЕС и НАТО.

Ако социолозите отчитат политическа криза на хоризонта, то статистиците отчитат ефекта на едно 9 месечно управление. На една глътка свеж въздух за българската демокрация. За първи път от 34 години повече българи се завърнаха у нас – от тези, които напуснаха. България не е най-корумпираната държава в ЕС. А вече не е и най-бедна. Покупателната способност на един българин днес е по-висока от тази на един унгарец. И едно, с което се гордея. Не се долавя от статистика, но се усеща в сърцето. Това бяха 9 месеца, в които живяхме без страх. Че някой чрез държавна репресия ще притисне, унищожи или изземе на някого достойнството, на друг предприятието, на трети бъдещето. Тези 9 месеца си заслужаваха и само заради това.

ГЕРБ не просто изпратиха България на избори, рискувайки европейските ни цели. Те разрушиха опита да постигнем базово национално съгласие. Че въпреки непоносимостта помежду ни, България е по-голяма, а нашите национални цели – над всички ни. Е, техните страхове, нотариуси и джуджета са им по-мили.

И на предстоящите избори ще се потърси отговор от нас – накъде? ГЕРБ нямаха силата да ни принудят да се отклоним от пътя на реформите. Ние нямахме превес, за да ги заставим да останат на този път. Логично е в такъв момент арбитър да бъде българският избирател.

Никога не съм разбирал позицията „аз няма да гласувам“. Да гласуваме е наш дълг към местната ни общност, към България, към ролята на родината ни в обединена Европа. Да „делегираме“ това право и тази ценна отговорност другиму? На някого зависим? На друг – платен? Не, не и не. Това е наш дълг. Ако искаме България да излезе от блатото на корупцията, ще дадем опора на нашите представители. Защото отстрани изглежда лесно. Ето в този момент ви го казвам – не е лесно. Повярвайте, ужасно трудно е. И е възможно само ако стоим плътно зад избранниците ни. Толкова дълго, колкото е нужно.

Политиката е маратон. Щафета. Не е спринт. Аз бягах дълго и дълбоко в сърцето ми оставам обречен на тази кауза. Просто ще предам това, което зная и мога на други.

Обичам ви.“

Политиката се превърна в най-успешния бизнес

Posted on: ноември 25th, 2022 by МИГ No Comments

Хората мразят политиците, защото политиката се превърна в най-успешния бизнес. Това заяви в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Георги Кадиев – лидер на партията „Нормална държава“ и бивш заместник-министър на финансите. По повод заявките за сформиране на ляв политически формат той коментира, че ако ще се прави такова обединение, трябва помежду си да се държат като партньори.

Кадиев заяви, че лявото пространство е в криза, ако не се вземат мерки, ще стане още по-тежко. По думите му това показват резултатите на изборите през последните две години. По повод евентуалното обединение на леви формации председателят на партия „Нормална държава“ каза, че това е прекрасно начало, от което има нужда, но заяви, че има условие. „Аз имам едно-единствено условие, което поставих и дадох на организаторите, че ако се прави обединение, трябва да се държим като партньори. Като държавите от ЕС, където всяка държава има равна тежест с другите, независимо от големината на икономиките си и големината на населението си“, даде пример той.

Запитан каква личност ще бъде изведена на преден план, Георги Кадиев посочи, че хората искат да видят, че ги управляват нормални хора, които не са глупави, а образовани. Той бе категоричен, че в политиката няма място за бизнес и също така добави, че един политик трябва да има чувствителност към избирателя. „Аз съм от хората, които считат, че най-важното в политиката е личният пример“, уточни Кадиев.

Относно темата за бюджета бившият заместник-министър на финансите изрази критика към служебния кабинет като заяви, че няма логика при тази висока инфлация правителството да внесе същия бюджет.

Според Кадиев най-добрата икономическа мярка е наличието на правителство и призова партиите да се опитат да сформират редовен кабинет, ако не успеят – да се отива към нови избори.

Лена Бориславова набута сестра си в политиката

Posted on: септември 22nd, 2022 by МИГ No Comments

Изчезналата Лена Бориславова изплува от небитието и преди дни цъфна на предизборна акция в градинката на Народния театър в София, пише Ретро. Близката до сърцето на Кирил Петков юристка, която уж обяви, че се оттегля от политиката заради скандалите, в които се забърка, всъщност е уредила в редиците на „Промяната“ и своята по-малка сестра Маргарита.

Двете заедно водили предизборна акция в центъра на София с други приближени до Бориславова, макар 32-годишната адвокатка да не е кандидат за депутат на предстоящите на 2 октомври парламентарни избори.

Лена не се включи в националната обиколка на Кирил и Асен с прословутия им автобус, за да не бие на очи и да спре името й да бъде свързвано в интимен план с бившия премиер, а й била поверена задачата да раздава листовки на граждани из София.

Някои хора просто се прехранват от политиката

Posted on: февруари 7th, 2022 by МИГ No Comments

Тия дни е интересно не само в епицентъра на българската политика, но и в периферията й. Стари муцуни шават в нея и се мъчат да внушат, че с тях стартира презареждане.

Изпадналата от Народното събрание Мая Манолова обяви, че се готви нов ляв политически проект. Не се знае една ли ще е новата партия, много ли, Манолова ли ще бъде лидер… Но е видно, че бившият омбудсман има

амбиции да сърфира върху лявото

Токът скача, повлича цените, хората мизерстват, а старата лява партия – БСП, ще се доизхаби в управлението – ето я нишата за новия субект, твърдят анализатори. И очевидно вдъхновяват Манолова. Вдясно (градското дясно) нова партия няма, не останаха и избиратели, но пък са налице нови мандати. Христо Иванов бе преизбран за лидер на „Да, България“, скоро същото ще се случи с Атанас Атанасов в ДСБ. С тях коалицията им “Демократична България“ (ДБ), която хем е в управлението, хем говори за предсрочни избори, се надява “да довърши започнатото“, тоест да реализира правосъдната реформа. И ръководството на СДС се кани нещо да довършва, без да се знае точно какво – председателят Румен Христов не смята да сдава поста, макар доста седесари да искат оставката му поради безпредметното вече присъдружие на ГЕРБ.

Ако щете вярвайте, „презареждане“ тече и в най-дълбокото блато на българския национализъм – новият конфликт Русия – НАТО мотивира “Атака“да засили близостта си с русофилската партия на Николай Малинов. В челото на това сътрудничество, разбира се, сега и навеки е Волен Сидеров. Нищо, че той и партията му вече събират по половин процент подкрепа.

Корнелия Нинова не е в периферията, а баш в центъра на събитията. Но и тя спада към лидерите, които въпреки грандиозните си изборни провали не ще да си ходи. Много се писа през последните седмици за

“оставката“ като акт на “оставам“

Писа се и за “оставането“ въобще. Ясни са лъжата, фалшивата поза, другите чупки и стойки от този масов процес. И все пак има още неща, които трябва да се кажат в чисто политически план:

Поскъпването на тока и общата инфлация безспорно затрудняват изключително много живота на българина. За огромно съжаление това ще е темата на темите в близката поне една година. Само че енергията поскъпва не само у нас, причините са икономически и политически в световен мащаб. Никакви Маи, Корнелии или който и да е друг може да повлияе съществено. Мерките може да са единствено палиативни. В този смисъл всеки български политик, който тръгва да посреща “новите социални предизвикателства“, би паразитирал върху един световен проблем.

Освен това специално Манолова трудно може да влезе в образа на автентичен ляв политик. Точно обратното. Политическата й кариера след напускането на БСП се промъкна по пътечката “няма ляво, няма дясно“, привличайки дясна формация като  “България на гражданите“ и десни хора като Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и др. С “няма ляво, няма дясно“ Манолова се опита най-напред да формира общо фронт срещу Йорданка Фандъкова в столичните кметски избори. А после да се легитимира като един от лидерите на протеста срещу ГЕРБ. Няма лошо в това, но е безспорно ясно, че “новият ляв проект“ просто е поредната конюнктурна политическа дреха на Манолова.

Освен това е спорно доколко

“лявото и социалното“ въобще имат вече електорална база у нас

Последните големи социални протести у нас – тия през 2013 г. –  направиха така, че… първа на предсрочните избори стана дясната ГЕРБ.

Доста спорни неща има и около Атанас Атанасов и Христо Иванов. Някога генералът бе възприеман за едно от оръжията на управленското мракобесие (управлението на ОДС). Истински чудно е как все някак в наши дни той успя

да се позиционира като алтернатива на мракобесието

Колкото до Христо Иванов, той има точно толкова изборни провали, колкото и успехи – фиаско на вота през 2017 г., когато развали коалицията с ДСБ малко преди датата на изборите, и спечелени едва 6.3% подкрепа за ДБ през ноември 2021 г., след като коалицията се представи успешно на първите два вота през годината (тук Иванов бе в качеството на съпредседател). По-важното е, че ДБ бе маргинализирана от Кирил Петков и “Продължаваме промяната“ (ПП) в политическия коловоз, който модернизира България. Реформите вече зависят много повече от ПП, отколкото от ДБ –

ПП е локомотивът, ДБ е един от многото вагони

Така “градската десница“ бе лишена от основата си – на партията, която променя страната. И макар несъмнено да предстоят трудни времена за ПП, нещата вече са променени завинаги – загубеният електорат няма да се върне при ДБ. Принос за това е и комичната безалтернативност (“Не ме пускат да си ходя“), с която бе преизбран Иванов. С други думи, няма абсолютно никаква политическа причина лидерите на “Да, България“ и ДСБ да останат същите.

“Атака“ няма нужда да бъде коментирана обстойно. Национализмът в близко бъдеще ще се опира на антиковид вълната, което бе прозряно не от Сидеров, а Костадин Костадинов. Колкото до СДС, на тази партия скоро дори медиите няма да обръщат внимание, понеже няма никаква обществена потребност от нея. Интрига е единствено тя сама ли ще пропада. Или със същата скорост ще се сгромолясва и ГЕРБ, водена от Бойко Борисов. Той, знае се, от оставки не се отказва, защото никога не ги подава. Чака да бъде канонизиран от активистите на ГЕРБ.

Казано обобщено, всички тези хора ще продължат да бъдат част от политическия живот не защото избирателите, процесите и идеите имат нужда от тях. А защото, очевидно, те самите имат нужда от политиката. А това пък кореспондира с най-съкровените личностни стремежи на българските политици –

в политиката те виждат бизнес, занаят, прехрана

И се страхуват да я изоставят, тъй както редовият човек се притеснява за хляба си. Дори и обстоятелствата да ги принудят да се разделят с пост и служба, посвещават останалото време на борба да се върнат. От всичко това може да се направи извод в какво точно е превърната политиката ни.

Много трудно човек може да се сети наистина за политически лидер, който след провал спокойно и нормално да е напуснал политиката. През последното десетилетие при парламентарните формации двама се оттеглиха без претенция за завръщане. Единият е Божидар Лукарски, който обаче сдаде след люти скандали в СДС през 2018 г. Другият е Константин Проданов, който пак тогава напусна председателския пост в АБВ и политиката въобще, след като партията не влезе в новия парламент. Младият Проданов бе единственият, който показа, че може да живее без политиката. Забележителното е, че след него АБВ

потърси ново начало с… Румен Петков

Това е положението. Каквото и както да приказват гореизброените герои, каквито и псалми да пеят правоверните им агитки, иде реч за най-обикновено превръщане на политиката в прехрана. Големи лидери изглеждат отвън, а вътре в душичките им – най-простовата първичност.

Николай Иванов, Сега

Костов: Политиката стана като пикник – хората отиват да се наядат

Posted on: декември 19th, 2020 by МИГ No Comments

Българската политика е „изгорена земя“. В нея не влизат способни хора, защото знаят каква съдба ще ги сполети. В политиката отиват хора, като на пикник, да се нахранят. Не отива талантът на нацията.

Така в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ бившият премиер Иван Костов определи състоянието на политическия живот у нас. Той говори за недоверието на обществото в институциите, в което вижда основната причина и за обърнатата тенденция в справянето с кризата с коронавируса у нас.

„Няма ли доверие в институциите, няма доверие в мерките им, те не се следват, а бойкотират.“

Според него, институциите не се справят задоволително нито със здравната криза, нито с икономическата криза. „Общественото недоверие в институциите се пренесе и върху здравната и образователната система. Данните сочат, че сме сред страните, които най-неуспешно управляват кризата. Оценката за това може да се прави само на основата на два фактора: Коефициентът на общата смъртност – най-висока в Европа, и ръстът на БВП“, каза Костов.

На базата на сегашните данни той прогнозира, че ще изпратим 2020 г. с „един коефициент на смъртност 1.74 – 1.78 % за страната“, което е тежка атестация за управлението. А политическото доверие се възстановява само с демократични средства – с избори, категоричен беше бившият премиер.

Все пак Иван Костов вижда и нещо положително в настоящата криза. Без да прави каквито и да е прогнози за нейния изход, той смята, че кризата съдържа и възможности. Здравната криза е показала какво е необходимо на българската здравна система. Според него, пандемията е показала, че в световен мащаб дигитализацията вече навлиза дълбоко в живота и обществото се развива в посока към изкуствен интелект.

Българската политика е „изгорена земя“. В нея не влизат способни хора, защото знаят каква съдба ще ги сполети. В политиката отиват хора, като на пикник, да се нахранят. Не отива талантът на нацията.

Така в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ бившият премиер Иван Костов определи състоянието на политическия живот у нас. Той говори за недоверието на обществото в институциите, в което вижда основната причина и за обърнатата тенденция в справянето с кризата с коронавируса у нас.

„Няма ли доверие в институциите, няма доверие в мерките им, те не се следват, а бойкотират.“

Според него, институциите не се справят задоволително нито със здравната криза, нито с икономическата криза.

„Общественото недоверие в институциите се пренесе и върху здравната и образователната система. Данните сочат, че сме сред страните, които най-неуспешно управляват кризата. Оценката за това може да се прави само на основата на два фактора: Коефициентът на общата смъртност – най-висока в Европа, и ръстът на БВП“, каза Костов.

На базата на сегашните данни той прогнозира, че ще изпратим 2020 г. с „един коефициент на смъртност 1.74 – 1.78 % за страната“, което е тежка атестация за управлението. А политическото доверие се възстановява само с демократични средства – с избори, категоричен беше бившият премиер.

Все пак Иван Костов вижда и нещо положително в настоящата криза. Без да прави каквито и да е прогнози за нейния изход, той смята, че кризата съдържа и възможности. Здравната криза е показала какво е необходимо на българската здравна система. Според него, пандемията е показала, че в световен мащаб дигитализацията вече навлиза дълбоко в живота и обществото се развива в посока към изкуствен интелект.

Ревизоро се отказва от политиката

Posted on: декември 6th, 2020 by МИГ No Comments

Министърът на околната среда и водите Емил Димитров се отказва от политиката и няма да участва на следващите парламентарни избори. Това заяви самият той в интервю, дадено пред Българската национална телевизия.

„Бил съм ревизор номер едно, шеф на парламентарна група, не искам постове. Искам да използвам ефира на националната телевизия, за да кажа, че няма да участвам на изборите. Докато другите имат време за кампания и да се подготвят, аз искам да си свърша работата до края на мандата, за да има вода.

Освен това, 20 години майка ми стои на село и чака син да види. Няма да се занимавам с политика. Аз съм поел своя ангажимент пред премиера, с когото е чест да работя, но не може някои постоянно да се опитват да си мерят химикалите“, обясни Димитров.

„С Танева аз нямам проблем“, констатира Ревизоро след искрите, които прехвърчаха между МОСВ и МЗ за водата на земеделците, и видимо раздразнен, нападна депутати от ГЕРБ, като обясни, че цяла година се кара с народни представители от Варна и Бургас по темата за водата.

Слави Трифонов влиза в политиката?

Posted on: май 8th, 2019 by МИГ No Comments

Най-добрият водещ у нас Слави Трифонов се впуска в политиката, узна HotArena. От години насам Дългия намеква за подобен развой на събитията. За момента няма яснота дали Слави ще започне свой политически проект, като направи партия например. Много по-вероятен изглежда вариантът да застане зад някоя формация или конкретна личност, писа „България Днес“.

Съвсем символично, Слави избра 6 май, Деня на храбростта, за да обяви, че след 19 години спира шоуто си. „Само четирима човека от шоуто знаеха за това, другите бяхме изненадани. Догадки имаше много, но в кръга на майтапа“, споделиха актьорите от шоуто. Според всички на Дългия му е писнало от Би Ти Ви. Защо и какво точно се има предвид, не е ясно. От самата телевизия също са изненадани от поведението на шоумена.

„Водим разговори със „Седем осми“ и както обикновено, поканихме Слави да продължим сътрудничеството си след настоящия сезон, но не сме стигнали до резултат. Все още нямаме официален отговор от „Седем осми“. Ще се изясним в следващите няколко дни в официална среща“, обявиха от медията. По информация на източници Слави не слиза завинаги от сцената. Следващите персонални стъпки на Трифонов ще бъдат обявени съвсем скоро в предаването.

От обръщението на водещия към зрителите стана ясно, че най-вероятно предстои смяна на позицията. „От позицията, в което сме сега, ние не можем да направим повече. Затова аз реших да не подновяваме договора с Би Ти Ви“, поясни още Слави. Дали тази смяна ще е телевизионна, политическа или друга посока, Слави засега не разкрива. „Не се чувстваме част от медийната среда. Бихме искали тази среда да е друга“, каза още шоуменът. Само преди години в разговор в шоуто с ген. Румен Радев Трифонов за първи път сподели за бъдещи свои амбиции в политиката.

„На мен ми харесва как се държиш и как изглеждаш. Всъщност искаш ли да бъда докрай искрен – политиците трябва да изглеждат като тебе. Всъщност ти защо не станеш политик? Ген. Румен Радев: Моите амбиции са в областта на авиацията и военното дело. Слави Трифонов: … Засега. Те и моите са в областта на шоуто… Засега.“. Години след този диалог в „Шоуто на Слави“ между Трифонов и ген. Радев, тогава командир на авиобаза „Граф Ингатиево“, двойната закана на водещия, изглежда, се сбъдва.

Докато генералът стана президент, Слави, екипът му и техният референдум постепенно се превърнаха във фактор, с който партиите се съобразиха. Нещо повече – шоуто месеци води кампания срещу всички институции, през които мина инициативата им за допитване – депутати, президент, Конституционен съд. Съвсем възможно е Слави просто да смени медията. Скоро ще узнаем.

Симеонов: За последно съм в политиката

Posted on: юли 5th, 2018 by МИГ No Comments

„До вторник вечерта бях на ръба да си подам оставката”, заяви в ефира на Скат вицепремиерът и лидер на НФСБ Валери Симеонов.

„Вече ми е ясно, че хората гласуват за този, който ги плаши и ги натиска административно и който им плаща. Мисля, че за последно съм в политиката.

В момента ме спира да си подам оставката, това че ако не съм в коалицията, то няма кой да се бори срещу всички нередности”, констатира Симеонов .

„Не се правя на герой, но защо за 30 години никой не скочи на олигарсите?”, запита вицепремиерът.

Настрадин Ходжа определял външната политика на Турция

Posted on: август 3rd, 2015 by МИГ No Comments

Външната политика на Анкара се отличава с крайна непосредователност, пише турското издание Sunday`s Zaman. На това обръща внимание и РИА“Новости“. Лицата, вземащи решения в турската дипломация, се съгласяват с много играчи на световната арена – от Вашигтон до Пекин. В това те напомнят (фолклорния герой на) Настрадин Ходжа, който веднъж бил назначен за съдия и казвал „прави сте“ както на ищеца, така и на ответника, иронизира „Заман“.

Президентът на Турция бе на посещение в Китай, като се надяваше да направи страната си члан на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в същото време, в което в Анкара се провеждаше извънредната среща на върха на НАТО. Турция се гласи да построи газопровод с Русия, който не се вписва в европейската газова мрежа. Тя изнася плодове и зеленчуци в Крим и подкрепя в същото време стратегията на НАТО в Украйна, пише Sunday`s Zaman.

Най-яркото проявление на непоследователността изданието вижда в събитията в Близкия изток, където Турция обяви война на ИД, атакувайки едновременно с това базите на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Северен Ирак. „Три групи воюват едновременно една с друга. Това би трябвало да стане серозен принос в историята на войните“, отново пише с ирония изданието. „Когато Турция атакува ПКК, тя автоматично помага на ИД. Когато Турция атакува ИД, то тя автоматично помага на ПКК“.

Според изданието другите държави търпят опитите на турската дипломация да „танцува с едновременно с много партньори“, защото това отговаря на техните интереси, пише в „Заман“.

Според БГ Наука подобен народен герой-шегобиец като Настрадин Ходжа има във фолклора на почти всички народи от Мала Азия. Турците са го наричали всъщност Насреддин Ходжа, но за персите и азербайджанците той е бил Молла Насреддин, за узбеките – Насредди Афанди, за уйгурците – Ходжа Насир Афанди, за таджиките – Насреддин Ефенди. В Северен Кавказ е бил наричан Несарт.

Много източни страни твърдят, че прочутият Насреддин Молла или Ходжа, се е родил именно у тях. Упоритостта на Турция днес е довела нещата до там, че в много сайтове сериозно се твърди, че той е роден през 1208 г. в Акшехир, селище в турската провинция Коня.

Съществуват податки, че най-древният Насреддин, е действително съществувала личност. Руски учен ни насочва към персийската книга „История на Тимур (Тамерлан)“, в която се говорело, че в двореца на този жесток монголски завоевател в Самарканд, е живеел мъдър мъж, наречен с името Насредин, с който Тимур се съветвал. В свободното време мъдрецът развличал своя повелител с остроумни шеги.

Разказите на Настрадин Ходжа се срещат в албанския, арабския, арменския, азерския, бенгалския, хинди, урду, босненския, българския, гръцкия, италианския, пущунския, персийския, румънския, сръбския и разбира се турския традиционен фолклор.

През османския период Настрадин Ходжа е особено популярен в българските и гръцките земи, както и в Китай. В българското народно творчество съществува и Хитър Петър, местен аналог на литературния герой Настрадин Ходжа. Двамата често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории разсмиващи хората и до днес.

Сладкопойни шушумиги тровят политиката

Posted on: юни 14th, 2015 by МИГ No Comments

Ще познаете дърдорократа по нездравото му влечение към представката евро – еврофондове, евроинтеграция, евроценности и пр. Всичко, що е „евро“, люби и тачи. Особено милее за Шенген. Оперативните програми са му като „петилетката за три“.

Дърдорокрацията е злокачествена последица от медиакрацията, управлението през телевизора. Упражнява се основно чрез драматично дрънкане на празни приказки в праймтайма. Явлението не е български патент. Брюкселският новговор наложи пустословието като европейска матрица. Дървеният, безсубектен език от времето на соца заживя нов живот, леко освежен стилистично. И ако тогава „се взимаха решения“ и „се забелязваха качествени изменения във всички сфери на живота“, то днес европейската общност „изразява безпокойство“ (сякаш това променя нещо), „постига устойчиво развитие“, споделя „европейски ценности“. Да виждате качествена разлика? Все същата куха реторика, симптом за крайно лицемерие и пълно отчуждаване на елита от насъщните нужди на управляваните. Впрочем някои думи прескочиха епохата: комисар, тройка и т.н.

У нас новото време нарои голям брой сладкопойни шушумиги,

които с времето от само себе си установиха дърдорокрацията като форма на управление. Като се почне от седесарския вития Филип Димитров, мине се през словесните кречетала Надежда Михайлова и Сергей Станишев, та се стигне до Лютви Местан, заслужил си прозвището Людовик заради високопарната си салонна реч. Класацията ще е непълна и без образцовата отговорничка за възторга Кристалина Георгиева. Към днешна дата изкуството да се дърдорят празни, но за сметка на това протяжни приказки, е достигнало своето съвършенство.

Достатъчно е човек да се вслуша за 15 минути в кое да е изказване на вицепремиерката Меглена Кунева, за да се увери в това. От половин година госпожата бори словесно корупцията от малкия екран, сформирова и разформирова спецзвена и органи, ушите ни проглуши с някакъв румънски опит, от който така и не опитахме, а накрая като се огледа човек – нищо не е мръднало. Само въздухът свисти от силната струя на дърдоренето. Тръгне ли въпросната госпожа да ни излага своето мировъзрение за членството в Шенген, може да успи и галопиращ кон. Последно се зарече да не остави камък необърнат, докато не влезем в Шенген, сякаш от това ще цъфнем и вържем. Впрочем Кунева е баш майсторът на патетичната скука. В свои приоритети е извела все теми, които слабо интересуват някого, като председателството на Европейския съвет през 2018 г. например.

Само Росен Плевнелиев може да й оспори първенството в дърдорократската йерархия. Няма слово, реч, обръщение или изявление, което той да не превърне в карикатура със силата на неовладяемия си комичен заряд. Даже парадният поздрав „Здравейте, войници“ в неговите уста звучи като пародия. И той като Кунева счита за свой неизменен дълг да

подчертава евроатлантическата си вярност при всяко кихане

Еврокихавици! Готов е избирателно да пренапише учебниците по история в името на „европейските ценности“. Комплексът му за политическа малоценност го тласка неудържимо към по-голяма преданост, отколкото се изисква. И от това се раждат големи нелепости. Като например ежегодните му речи по случай 3 март, от които човек остава с впечатление, че на тая дата честваме членството си в ЕС и НАТО.

Бившият строителен предприемач се опитва да компенсира политическата си несъстоятелност с комсомолски плам и дръзновение, характерни за времената, когато дружбата ни със Съветски съюз бе като „слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Заменете „Съветския съюз“ с ЕС и НАТО, добавете едно „България като достоен член на евроатлантическото семейство“ и няколко щипки „европейска солидарност“ по линия на еврофондовете и ето ви една универсална реч на Плевнелиев, независимо от конкретния повод.

Президентите у нас по принцип работят лаладжии в опит да компенсират липсата на правомощия с излишък от високопарност, но в момента сме свидетели на рядко бездарие. Особено напоследък, откакто на държавния глава му се наложи да нагази в мътните води на геополитиката. Престараването му ражда култови фрази като: „Денят на Европа“ е триумф на победата на човешкия разум!“ или пък тази: „Милиони български граждани вече усещат европейската солидарност, но това е само началото на достойния път на България в Европейския съюз. Ще го извървим заедно с вас, защото си даваме сметка, че българите, които добре познават своята история, които по труден начин научиха своите исторически уроци, постигнаха нещо стратегически важно и едно въжделение и мечта от революционерите и будителите, от Апостола на свободата до днес, а именно да бъдем част от обединена Европа“. Срещат и прозрения от сорта: „Светът е наистина глобален и по-взаимосвързан от всякога“.

И като сме отворили дума за лапацала, няма как да отминем виртуоза на уличния лаф – премиера Бойко Борисов

Човек, който по правило не казва нищо съдържателно, но всички го слушат в захлас, развеселени. Както казва специалистът по психоанализа д-р Николай Михайлов, „успешният лидер се разпознава по ефекта на неговите глупости върху настроението на суверена“. Бас ловя, че ако утре бъде подменен с неговия артистичен аватар Ненчо Балабанов, никой няма да почувства разликата. Защото отдавна не е важно какво ни говорят, а как. Да запомнихте някое генерално послание от последното му интервю по Нова тв? Имам предвид нещо за хората, а не за въображаемите му кралимарковски подвизи по всички фронтове на държавата, в т.ч. и по родните тенискортове.

Смисленият дебат, от който се нуждае обществото, отдавна е невъзможен поради подменения от българските политици речник.

Дърдорокрацията е коварна димна завеса. Тя има цел да внуши, че нещо се прави, когато нищо не помръдва. Въвежда в заблуждение, че енергията на думите може да се преобрази в кинетична, че декларираните намерения съвпадат с истинските. Иначе казано, дърдорокрацията е лъжа в името на политическото оцеляване. Малко като обещанието на „екзорсист“ Гелеменов, че може да прогони от вътрешното Аз на политиците онези сили, които ги притесняват и им пречат да работят правилно. Надценява се.