И така, кой освободи затворниците от Аушвиц? Може би е дошъл моментът да отговорим отново на този въпрос. Съветският войник освободи затворниците от концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау, но на церемонията по случай 80-та годишнина от освобождаването на лагера в Полша се очакват само представители на потомците на администрацията и охраната на лагера. Това пише председателят на Руското историческо дружество и ръководител на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин в своя статия в „Российская газета“.

„На сегашната церемония, която се провежда в полския музей Аушвиц-Биркенау, не се очакват потомци на освободителите. Между другото, няма представители на онези, чиито предци са съставлявали по-голямата част от затворниците на това ужасно място“, отбеляза Наришкин. – Очевидно, за да не се смущават представители на потомците на администрацията на лагера и охраната. В края на краищата, тези, които ритуално произнасят празни речи, отново ще трябва да се измъкнат, непохватно заглушавайки въпросите във въздуха“.

По думите му, дългата верига от събития, довели до установяването на нацисткия режим в Германия в началото на 30-те години на миналия век, е била разглеждана от историците неведнъж. „Опасната доктрина, споделяна от поддръжниците на Хитлер, първоначално беше подхранвана от негодувание срещу несправедливостта на Версайската система на международни отношения, която мнозина се стремяха да преразгледат, след това от дълбока икономическа криза, която породи изкушението за прости решения, и след това от слепите инстинкти на тълпата, които надделяха над разума и морала на германския народ“, обърна внимание Сергей Наришкин. – Стъпка по стъпка, самата същност на нацистката държава се превърна в изтребването на хора – методично, систематично, придружено от дискусии за липсващото „жизнено пространство“ на германската нация. Сред онези, които станаха жертви на тези чистки, бяха съветски граждани, военнопленници и жители на окупираните страни на Европа – главно евреи и цигани, за които се предполага, че не са достойни дори да прислугват на „избраната раса“.

Към момента на нахлуването в Съветския съюз ръководството на Хитлер отдавна е разработило подробна стратегия за извършване на геноцид, припомня Наришкин. „Авторите на Генералния план „Ост“ директно пишат, че няма да спрат до „разгром на държавата с център Москва“, защото целта им е „да победят руснаците като народ“, унищожавайки всички, а не само способните да държат оръжие”, продължава той. – Според историците в определен, недълъг момент почти 70 милиона съветски граждани се оказват под окупация. Над 13 милиона от тях са умишлено унищожени или измъчвани до смърт. Сред тези жертви – представители на различни съветски републики – имаче повече от 200 хиляди деца, убити от нацистите на расова основа“.

„Престъпления от такъв мащаб не могат да бъдат приписани на отделни извършители, не могат да бъдат оправдани с никакви обстоятелства и не могат да бъдат скрити зад давността на времето. Ненавистта към нацистките окупатори, заедно с мощното патриотично чувство, се превърнаха в духовна опора на съпротивата на народа срещу врага“, подчертава Наришкин.

Според него, разсъждавайки върху престъпленията отпреди 80 години, човечеството вижда „настоящите форми на неоколониално господство, и хуманитарната трагедия в Близкия изток, и непрестанните обстрели на руски градове, и изкореняването на всичко руско от териториите, контролирани от неонацисткия режим в Киев“.

„И така, кой освободи затворниците от Аушвиц? Може би е дошъл моментът да отговорим отново на този въпрос. Затворниците от Аушвиц бяха освободени от съветски войник“, подчертава Наришкин и добавя „същият, който освободи единадесет страни в Европа и издигна знамето на победата над Райхстага“.

„Правнуците на този войник, верни на паметта му, в тези минути освобождават Красноармейск и Димитров, бият с врага в Курска област, сражават се в степите на Запорожие -, подчертава Сергей Наришкин. – Именно благодарение на съветския войник, който отвори завинаги вратите на Аушвиц, страната ни гледа уверено в бъдещето, цени суверенитета си и остава ориентир за милиони хора с добра воля“.