Posts Tagged ‘светослав терзиев’

С Кристалина ще се гордеем колкото с Бойко

Posted on: септември 27th, 2021 by МИГ No Comments

Оставаме си с един Христо Стоичков да се хвалим като българи по света. Сред големите уважавани имена няма да видим нито Кристалина Георгиева, която в устрема си към високи постове щеше да прегази своя сънародничка в надпреварата за ООН, нито Бойко Борисов, който имаше амбицията да стане доайен в Европейския съвет след очакваното оттегляне на Ангела Меркел.

Двамата си партнираха, докато смятаха, че вървят по триумфален път. След раздалечаването си имат шанс отново да се съберат, но

в сектора на залязлата слава

Бойко Борисов тръгна надолу преди 5 години след неуспялата авантюра на Кристалина Георгиева да измести с негова подкрепа тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова от конкурса за генерален секретар на ООН. Георгиева успя само в едно – да попречи на Бокова, но в класацията показа по-лош резултат от нея и това бе първият знак, че в неистовата си амбиция за високи постове няма колебание да загърби интересите на България. Като последица трябваше да напусне поста си на еврокомисар от България. А наказанието за Борисов бе, че неговата фаворитка Цецка Цачева загуби месец по-късно президентските избори през 2016 г. и отвори път на Румен Радев, който е днешният му кошмар.

Това са стари работи, но с актуални последици, защото човек може да си сменя постовете, но нрава си – никога. За да спаси вече увредения си авторитет, Кристалина започна да се озърта в онзи момент за друг висок пост, но не забеляза подходящо вакантно място. Тогава използва връзките си в Световната банка, където работеше като вицепрезидент от 2008 до 2010 г., преди да отиде в Брюксел, и се върна във Вашингтон на учреден специално за нея пост – главен изпълнителен директор. Длъжността имаше неясни функции, но оправдаваше предназначението си – да спаси престижа ѝ. Освен това ѝ послужи за трамплин към следващия ѝ пост – председател на Международния валутен фонд, който по принцип не можеше да заеме, защото през 2019 г. вече бе надхвърлила пределната допустима по регламент възраст от 65 години. Но тя бе единствена кандидатка, която се съревноваваше само със себе си. Освен това френският президент Еманюел Макрон бързаше да изтегли своята сънародничка Кристин Лагард, за да я прати от МВФ начело на Европейската централна банка, и неговият натиск помогна на Кристалина да се възползва от компромис по изключение.

Дотук бе възходът ѝ,

което никак не е малко. Но ако човек се изкачва в кариерата по стълба, слизането му става с асансьор. Оказа се, че Кристалина не е била по-различна в международните институции от онова, с което се запомни в България. От средата на септември тя е в центъра на световен скандал, засягащ не само нея, но и реномето на Световната банка. Банката спря световната класация Doing Business (Условия за правене на бизнес), защото независим доклад разкри, че тя заедно с дясната си ръка Симеон Дянков (който е един от създателите на класацията през 2016 г.) са манипулирали през 2018 г. (а той и през 2020 г.)  данните за Китай и други държави, за да ги представят в по-привлекателна за бизнеса светлина.

В доклада пише за груб натиск върху експертите не само да действат против съвестта си, но и да запазят мълчание. „Натиск, упражняван от главния изпълнителен директор Георгиева и нейния съветник г-н Дянков, за да се направят конкретни промени в данните за Китай с цел да подобрят класирането му точно по същото време, когато страната се очаква да играе ключова роля в кампанията за увеличаването на капитала на Банката“. Специална глава е наречена „Токсичната култура на Doing Business и страхът от възмездие“. В нея пише, че „служителите са съзнавали, че рискуват работата си, ако се противопоставят на нареждане от главната изпълнителна директорка“ и че „г-н Дянков публично е заплашил екипа с връзки на високо равнище, за да издири всеки, който се оплаче от него“.

Първата реакция на Кристалина Георгиева бе да изрази „принципното си несъгласие с констатациите и тълкуванията в разследването на нередностите в данните“. Но едно голословно изявление не може да отмени цял доклад, зад който стоят голям брой специалисти и свидетели, освободени вече от страха си от нея и знаещи, че от едната страна на везната е нейната репутация, но от другата е тяхната.

Или тя ще загуби работата си, или те

Затъркалял се веднъж, скандалът не може да спре по нечие нареждане и вероятно ще предизвика лавина. Първите публикации в най-авторитетни световни издания показаха, че няма да има снизхождение към шефката на МВФ, защото бизнесът е много чувствителен на тема манипулации, когато освен това става дума за много пари.  Авторитетното международно икономическо издание „Икономист“ измисли дори название на скандала чрез игра на думи Kristaleana, в което съчетава името ѝ с думата lean (накланям, проявявам пристрастие, но също и килвам се). От една страна, прегрешението ѝ е, че е проявила пристрастие, а, от друга страна, е възмездието, защото столът ѝ се е килнал.

Днешните неволи на Кристалина Георгиева имат за нас само ретроспективно значение, защото за нея се говори, че е препоръчала на Бойко Борисов да направи Симеон Дянков финансов министър в първото си правителство през 2009 г. Той се запомни с обещанието да ни сервира постна пица и го изпълни. След това се запиля по международните финансови институции. Но ни остана Борисов с още два мандата и продължение на линията да изстисква каквото може от обществото и да го разпределя в своите кръгове.

Докато Кристалина беше в Европейската комисия, нямаше никакъв шанс Борисов да бъде разобличен в брюкселските доклади като двигател на корупцията на високо равнище, която се описваше само безадресно. След нея защитната мисия бе поета от Мария Габриел и бе доведена до логичен край чрез обезсмисляне на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка. Този механизъм още не е обявен за мъртъв, но е пъхнат като скелет в брюкселски шкаф.

Интересно е, че в същия ден (16 септември), когато излезе критичният за Кристалина доклад, Брюксел за пръв път призна, че не си е свършил работата в България за борба с корупцията. Сякаш Световната банка и Европейската комисия прогледнаха едновременно, за да ни покажат ръка за ръка Кристалина и Бойко. Но разочарованието им от тях е твърде закъсняло. Българите ги изпревариха.

Светослав Терзиев, Сега

България трябва да промени конституцията си заради главния прокурор

Posted on: декември 10th, 2019 by МИГ No Comments

Ако българската конституция прави главния прокурор недосегаем, трябва да се промени, обяви Комитетът на министрите на Съвета на Европа в междинна резолюция, разгласена в понеделник от неговата пресслужба. Изпълнителният орган на най-голямата европейска организация, в която членуват 47 държави, се произнесе на 5 декември –  ден преди Венецианската комисия, която е консултативен юридически орган на Съвета на Европа. И двете институции са единодушни, че не е нормално главният прокурор на България да не подлежи на никакъв контрол, защото има право да стопира всяко разследване срещу себе си. Проблемът е  чл. 126, ал. 2 от Конституцията, според който „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Докато той действа, всички опити за контрол над главния прокурор са палиативни.

Комитетът на министрите контролира изпълнението на окончателните решения на Европейския съд по правата на човека. На 1362-рото си заседание комитетът разгледа за пореден път изпълнението на делото „Колеви срещу България“ от 5 ноември 2009 г., което констатира несъвместима с европейското право недосегаемост на главния прокурор. Приемането на Междинна резолюция означава, че процедурата е неприключена и че България продължава да е под европейско наблюдение и натиск. Стремежът на държавата да протака въвеждането на правила за разследване и съдене на главния прокурор е определен в резолюцията като „системен проблем“ – най-тежката квалификация при несъобразяване с европейското право.

Очевидно е, че Бойко Борисов е разполагал предварително с тези критики, още повече че България има участник в заседанията на Комитета на министрите. Заради това идеята за независим прокурор, който да разследва главния прокурор, дойде точно от премиера. Борисов свика и извънредно заседание на правителството миналата събота, на което се гледаха проектопромени в НПК, в които вече липсват другите двама големи в съдебната власт – председателите на ВКС и ВАС. В проекта  има процедура за евентуално разследване само на главния прокурор от т.нар. независим прокурор. Но и тази идея на правителството вече събра  много негативни експертни мнения, включително и с обвинения за противоконституционност. Към момента обаче управляващите не допускат евентуални промени на конституцията.

Комитетът на министрите „призовава властите да изготвят незабавно нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на разследването спрямо главния прокурор или, в случай че се установят непреодолими конституционни пречки, да предложат необходимите изменения в Конституцията“. По-нататъшната съпротива на закрилниците на главния прокурор е безсмислена, защото дори конституцията не може да им служи за параван. Нейният чл. 5 дава приоритет на международните договори на държавата, а Комитетът на министрите и съдът в Страсбург черпят пълномощия от Европейската конвенция за правата на човека, която има по-голяма тежест от вътрешното законодателство.

От становището на Комитета на министрите става ясно, че управляващите са длъжни да доведат докрай разследването по продължаващото дело „Колеви“, за да се разкрие ролята на бившия главен прокурор, посочен с инициала „г-н Ф.“, в аферата с убийството на заместник главния прокурор Николай Колев, застрелян на 28 декември 2002 година. Като подчертава „задължението на всяка държава съгласно член 46, параграф 1 от Конвенцията да спазва окончателните решения на Европейския съд във всеки случай, който я засяга, пълно, ефективно и своевременно“, Комитетът на министрите насрочи ново разглеждане на поведението на България по делото „Колеви“ на заседанието си през юни 2020 г.

Изпълнителният орган на Съвета на Европа коментира проектозакона от 14 юни 2019 г. на правосъдния министър, с който до миналата събота той си въобразяваше, че успешно имитира въвеждане на контрол над главния прокурор. Изпълнителният орган „отбелязва със съжаление, (…) че предложенията за общи мерки, представени от властите, не са достатъчно конкретни на този етап“. Маневрите на правосъдния министър Данаил Кирилов да вкара под общ знаменател „тримата големи“ – главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, са предизвикали „дълбока загриженост“. Според Страсбург „проектозаконът от 14 юни 2019 г. относно разследването на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не само не успява да преодолее съществуващите недостатъци, свързани с независимостта и ефективността на разследването относно главния прокурор, но би могъл да затрудни започването на подобно разследване“. Забелязана е и друга вреда: „Проектозаконът от 14 юни 2019 г. съдържа разпоредби за автоматично отстраняване от длъжност на тези двама най-висши съдии, което би могло да застраши тяхната независимост“.

От текста на становището на Комитета на министрите личи, че усилията на управляващите в България да бранят удобния си главен прокурор и да се възползват от европейския натиск, за да ударят непокорния председател на Върховния касационен съд Лозан Панов, са забелязани и разобличени в Страсбург.

Светослав Терзиев

Да си начешеш крастата о друга държава

Posted on: юни 21st, 2018 by migadmino No Comments

Какви Западни Балкани? Премиерът Бойко Борисов си има друг приоритет в българското председателство на Съвета на ЕС. Неудобно е какво се върти в главата му, но вече няма време да го крие, защото срокът изтича. Затова му личи. Всеки трябва да признае, че по-голям от него в България няма. И президентът Румен Радев трябва да му отстъпи върховенството, а не да го провокира, че за разлика от него, си няма началник. Бойко е на европейския връх, а над върха е само небе, т.е. Началника.

Себелюбието на българския премиер прескочи националните граници и се разля на международен терен. Вече не му е достатъчно да получава похвали и прегръдки в чужбина. Трябва да е сигурен, че навън никой не би приел други кумири от България освен него. Затова съзнателно саботира международната дейност на държавния глава, който по конституция „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения“.

Когато Румен Радев се отправи на първо посещение в Русия на 21 май, Борисов не позволи да го придружи дори заместник-министър. Замисълът му бе да покаже на руснаците, че с него няма смисъл да преговарят, щом правителството не стои зад гърба му. Така и стана. Москва каза: „Да дойде Борисов!“, и той се яви седмица по-късно, придружен от трима министри и един вицепремиер. Тъй като нямаше нищо подготвено за преговори между делегации, посещението стана еднодневно и всички се прибраха смутено, без да обяснят какво ги накара да съкратят гостуването си. После Борисов се оплака в парламента, че отишъл да види какво е трасирал в Москва президентът Радев, но той не бил трасирал нищо. Премиерът сякаш забрави, че конституцията вменява на правителството да „ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната“. Получи се точно като в пословицата „Каквото повикало – такова се обадило“. Борисов отиде в Москва само колкото да се увери, че е сложил крак на Радев, но по този начин препъна и себе си.

Още по-видима бе неспортменската игра на Борисов

срещу Радев миналата седмица, когато на посещение дойде македонският президент Георге Иванов. От визитата не се очакваше нищо друго, освен всички да се придържат към международния протокол, защото така е прието между цивилизованите държави. Да поканиш президента на съседна държава не означава непременно да искаш нещо от него, а може просто да е проява на добра воля към неговия народ, който го е избрал. По дипломатическо старшинство държавният глава стои по-високо от министър-председателя. Дори когато е в чужбина, гостуващият президент приема местния премиер, а не се среща с него, защото срещата означава равенство в ранговете. Нормално беше Георге Иванов да приеме Борисов, но нашият му направи фасон. Нацупи се, че с такъв няма за какво да разговаря, и дори забрани на външния си министър Екатерина Захариева да му изрази протоколно уважение, въпреки че тя се готвеше на другия ден да гостува в Македония. Фактически Борисов бойкотира посещение на най-високо равнище само колкото да натрие носа на президента Радев.

Твърдението, че не е искал да се види с Георге Иванов, защото предния ден той изгонил премиера си Зоран Заев заради споразумението му с Гърция за името Северна Македония, бе повече от неубедително по две причини. Първата е протоколна, а както казват дипломатите: „Протоколът задължава“. Поканата на президента Радев бе от февруари и месеци бе текла подготовка със знанието на правителството. Не е редно в последния момент посещението фактически да бъде обявено за отменено не от президента, а от премиера. Втората причина е политическа. Борисов се оправда, че отказал да се види с Георге Иванов, за да не изглежда, че се намесва на негова страна в спора му с премиера Заев. В действителност Борисов се намеси във вътрешния македонски спор именно чрез отказа си да покаже протоколно уважение към чуждия държавен глава. Нищо не го ангажираше да изразява подкрепа на неговите възгледи. Можеше просто да покаже добро възпитание. А що се отнася до евентуалното съдържание на разговорите, България можеше да прояви конструктивна роля и доброжелателство към Македония, като просто потвърди своята позиция за ненамеса и за подкрепа на нейните евроатлантически амбиции. Борисов обаче косвено хлътна в спора за нейното име, който по принцип не е български.

Премиерът едва ли има някакви лични причини да дразни Румен Радев.

Неуважението му към президентската институция като протоколно по-високостояща е известно отпреди сегашния държавен глава. То се прояви дори когато Борисов постави на този пост като кандидат от своята партия ГЕРБ Росен Плевнелиев, когото демонстративно почукваше по главата. Просто на премиера му е трудно да си криви врата нагоре, освен когато няма как да не признае старшинство на „големите началници“ в Европа и света. Виждайки къде го сърби, Радев подхвърли уж безадресно преди две седмици: „За разлика от други, аз нямам началници нито в България, нито в чужбина“.

По спазването на добър тон бившият военен определено показва по-строга дисциплина от бившия полицейски началник, макар че и двамата са се издигнали в професиите си до генералско равнище. Пред чужденци Радев не си позволява словесни изстрели към Борисов и правителството му. В такива моменти той е склонен да го похвали, макар че дни преди това може да го е критикувал за същото. На конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на държавите членки на ЕС той заяви в понеделник: „Българското правителство показа кураж, като избра много трудна тема (Западните Балкани – бел. ред.). Регионът е много крехък – няма гаранции за успех въобще. Но някой трябваше да поеме отговорността и да посочи проблемите, както и да започне дискусии и да предприеме действия“.

А две седмици по-рано в интервю за БТА (т.е. за вътрешно ползване) той твърдеше: има „разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията“. По думите му страните от Западните Балкани не са получили ясна перспектива за присъединяване, но за сметка на това вниманието на правителството е било насочено към фотосесия от посрещания, изпращания, колко европейски лидери ще седнат на една маса и много важно – как точно ще се ръкуват, и което се превръща едва ли не в основен критерий за успеха на председателството. Промяната на тона едва ли се дължеше само на доброто настроение на рождения му ден, когато навърши 55 години.

И Радев, и Борисов навлязоха еднакво неподготвени в голямата политика. Но докато президентът е в началото на мандата си и показва желание да се учи, премиерът кара трети мандат и смята за обидно да го поучават. За Борисов е късно да се променя. Може само да се очаква, че председателството на Съвета на ЕС ще му липсва, щом свърши в края на юни. Най-вероятно той ще продължи да си търси международни изяви, но по-хаотично, защото Еврокомисията няма да е край него да му подсказва дневния ред. Утешителното е, че връщането му край фикуса на срещите на високо равнище на ЕС ще стане постепенно, а не още на другия ден.

Светослав Терзиев